Решение по дело №527/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 166
Дата: 7 март 2023 г. (в сила от 29 март 2023 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20227260700527
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

166

 

07.03.2023г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

СЪДИЯ: Р. ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 527 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на „Пентаграм груп“ ООД, чрез адв. Р.В., срещу Ревизионен акт №Р-16002621002151-091-001 от 31.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №190/09.05.2022г., на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който по отношение на дружеството жалбоподател е установено задължение за лихва по ЗДДС за периода 15.09.2016г. – 15.08.2019г. в размер на 157 859.43 лева.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт. Счита се, че същият е неправилен и незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни и процесуални норми. Претендира се неговата необоснованост, и постановяването му при непълнота и неправилност на установените факти и фактически и правни изводи, като се иска неговата цялостна отмяна.

Неправилно било установено задължение за лихви по ЗДДС на основание чл.175 от ДОПК по фактурите, издадени за право на строеж само на база експертиза, възложена от НАП за ревизирания данъчен период. Неправилно била определена пазарната оценка на правото на строеж, въз основа на тази експертиза. Необосновано не била кредитирана от решаващия орган представената в административното производство от жалбоподателя експертиза, която имала за цел да определи реална пазарна цена на учреденото право на строеж преди сделката. Задължението било начислено само на база предположения и субективно завишена стойност на цената на придобиване на учреденото право на строеж. Използваната за установяването на задълженията експертиза противоречала на утвърдените методи за оценка, които не фигурирали в чл.3 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Не били изследвани детайлно спецификите на конкретния случай.  Нямало данни да били съобразени условията по сделката – срокове, моменти на договаряне, предоставяне на допълнителни услуги. Не били изследвани конкретните бизнес стратегии и останали фактори, които влияели върху определянето на справедливата пазарна цена. Единственото, което било направено от вещото лице било съпоставка на пазарните условия в конкретния район и период. Не била взета предвид пазарната стойност на подобни обекти съобразно датата на сделката – м.08.2016г., когато пазарът на недвижимите имоти и свързаните с тях права, бил сринат и не толкова динамичен, както през последните години. В заключението на експерта липсвала аналогия на пазарни цени по сходни сделки, реализирани на такива високи цени. Липсвали и доказателства за сходство на анализираните сделки, и не били посочени конкретни сделки със сходни обекти. Не били представени също доказателства за реализирани сделки на конкретни цени. Предвид изложеното се твърди, че вещото лице в административното производство подходило субективно и незаконосъобразно при изготвяне на заключението си. На следващо място, налице било противоречие с основните принципи на данъчното право, а именно с принципа на обективност и служебното начало. РА бил издаден без извършване от страна на ревизиращия екип на обективна преценка и анализ на събраните доказателства. При издаване на акта не била съобразена и съдебната практика.

По изложените съображения се претендира отмяна на ревизионния акт.

В писмени молби се изразяват допълнителни съображения в насока незаконосъобразност на РА. Претендират се разноски по делото.

Ответникът в производството – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив, с писмени молби чрез пълномощник, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващото дружество. В писмена защита се излагат подробни съображения за законосъобразност на оспорения РА.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Производството по издаване на Ревизионен акт (РА) № Р-16002621002151-091-001/31.01.2022г. от 31.01.2021г. /л.67-70/, е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002621002151-020-001/13.04.2021г. (л.118 от Приложение I към делото), изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002621002151-020-002/12.07.2021г. (л.615), ЗИЗВР №Р-16002621002151-020-003/12.08.2021г. (л.632) и ЗИЗВР №Р-16002621002151-020-004/03.09.2021г. (л.672), връчени на „Пентаграм груп“ ООД, съответно на 14.04.2021г., 21.07.2021г. и 05.10.2021г., видно от приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път (л.122, л.620, л.636 и л.677). Със заповедите е определен обхвата на ревизията, а именно ДДС периода 01.08.2016г. – 31.08.2016г. За ръководител на ревизията е определена Ю. М. Д. – главен инспектор по приходите, в екип с Ангел Стоянов Рахов – инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е бил удължен с последно издадената ЗИЗВР до 14.12.2021г.

С Протокол № Р-16002621002151-ППД-001/14.04.2021г. (л.123) към ревизионното производство са били присъединени документи от друго производство, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол №П-16002620071750-073-001/16.03.2021г. (л.160).

С Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-1600262100215-040-001/19.04.2021г. (л.205), „Пентаграм груп“ ООД са били изискани конкретни документи, и даване на писмени обяснения.

В отговор, с писмо изх.№034/05.05.2021г. (л.224) от дружеството, на органите по приходи са били предоставени документи и информация, за което е бил представен и опис. Сред представените документи са Фактура №**********/12.08.2016г. и Фактура №**********/12.08.2016г. издадени от „Пентаграм груп“ ООД на В. К. И.и В. А. К., с основание аванс за строителство на недвижими имоти с обща данъчна основа 1 913 775 лв., без да е налице начислено ДДС /л. 227 и 228/ . 

На 03.06.2021г. до дружеството жалбоподател е било отправено второ  ИПДПОЗЛ №Р-1600262100215-040-002/03.06.2021г. (л.332).

Във връзка с това ИПДПОЗЛ до органи по приходите с писмо вх.№70-00-5888/22.06.2021г. (л.336) се предоставят документи, и писмени обяснения. Сред предоставените документи са копия на Нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот №55, том III, рег.№7621, дело №386/2016г. от 08.07.2016г. (л.337) и Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот №97, том III, рег.№8373, дело №420/2016г. от 08.07.2016г. (л.339), Удостоверение за съставен акт обр. 14 от Столична община р-н Триадица и Удостоверение № 565/04.07.2019г. на Столична община за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с магазини и гаражи“ с идентификатор 68134.10007.1569, кв. 71, местност Кръстова вада. Писмото съдържа обяснения от управителя на ревизираното дружеството, видно от които  данъчната основа на определената цена на правото на строеж на „Пентаграм груп“ ООД над получените от него квоти, като собственик на УПИ II -645, 1062 е определена на базата на сключен предварителен договор между дружеството и учредителите от 16.11.2015г., която сделка общото събрание на съдружниците е взело решение да бъде сключена на база предварително проучване на пазара на недвижимите имоти, както и че към момента на подписване на предварителния договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот пазарната цена нямала съществено отклонение от данъчната оценка.

По ИПДПОЗЛ №Р-1600262100215-040-003/28.06.2021г. (л.377), от „Пентаграм груп“ ООД, с писмо вх. №РД-20-2339 от 12.07.2021г. (л.382),   са  предоставени по опис ксерокопия на НА, оборотни ведомости, хронологични ведомости, таблица за разпределения на площи, таблица за калкулиране на себестойност и справка за продадени обекти.

Като част от административната преписка са представени писмени обяснения от името на „Пентаграм груп“ ООД с вх.№РД-20-2339/11.08.2021г. (л.622), както и Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 656 037, 50 лв. и ДДС 131 207, 50 лв., Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 852 165, 80 лв. и ДДС 170 433, 20 лв., Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 67 916, 67 лв. и ДДС 13 583, 33лв. и Фактура №**********/04.07.2019г., с  ДО 66 750 лв. и ДДС 12 750лв. (л.627-630) издадени от „Пентаграм груп“ ООД на В. К. И.и В. А. К. след приключване на строителната услуга.

С Акт за възлагане на експертиза №Р-16002621002151-01-001/08.09.2021г. (л.678) орган по приходите – В. К., възлага извършване на експертиза за установяване на справедливата пазарна стойност на правото на строеж,  със следните задачи: 1. Да се определи обема на правото на строеж, което „Пентаграм груп“ ООД има право да получи за обектите, предвидени да се построят в новострояща се сграда, находяща се в дворно място в ***, *** съставляващо УПИ 11-645, 1062 от квартал 71, съобразно притежаваните от дружеството идеални части от недвижимия имот придобити с НА № 176 от 08.07.2016г. и 2. да се определи справедлива пазарната цена по смисъла на §1,т.10 от ДР на ДОПК на учреденото право на строеж в полза на дружеството на определени обособени обекти по точка 1.3 от НА № 13 от 10.08.2016г., том CXV, дело №35895/2016г. към датата на данъчното събитие, а именно датата на НА № 13 от 10.08.2016г. Оценката да бъде изготвена към 10.08.2016г. по методите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. издадена от Министерството на финансите.

Възложената експертиза e изготвена, представена и заведена в ТД на НАП под вх.№РД-21-2142/20.09.2021г. (л.680). Съгласно заключението справедливата пазарна стойност на учреденото право на строеж в полза на дружеството възлиза на  3 150 453 лева, а тази на учреденото право на ползване на паркоместа в двора в полза на дружеството на определени обособени обекти (т. 1.3 от НА №97, том 3, рег.№8373, дело №420/10.08.2016г.) – в размер на 66 825 лева. Сочи се, че общата стойност на имотите, които дружеството има право да придобие като собственик на 13/3085 ид. части от имота възлиза на 15 878 лв.   Резултатите от експертизата са приети с Протокол №Р-16002621002151-145-001/21.09.2021г. (л.687). В заключението се сочи, че експертизата е изготвена въз основа на метода на сравнимите неконтролирани цени от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002621002151-092-001/23.12.2021г. (л.74 от т. 2, приложение I към делото) Видно от същия данъчните органи приемат, че през ревизирания период дружеството „Пентаграм груп“ ООД изгражда обект: „Пететажна жилищна сграда с магазин и гаражи“, находяща се в ***, ***, район ***, състояща се от две секции с отделни входове за жилищната част – вход А с 27 апартамента, и вход Б с 48 апартамента; магазин; 48 подземни паркоместа и 27 открити места за паркиране в двора. За строителството на сградата е издадено Разрешение за строеж № 58/07.07.2016г. издадено от главен архитект на Община София, район ***. Обектът е въведен в експлоатация с Удостоверение № 565 от 04.07.2019г.

С Нотариален акт № 55 от 08.07.2016г. лицата В. К. И.и В. А. К. продават на дружеството идеални части от недвижим имот, а именно: 13/3085 ИЧ от УПИ II645,1062 в ***, ***, район ***.

 С Нотариален акт № 97 от 10.08.2016г. В. К. И.и В. А. К. учредяват право на строеж върху този имот на „Пентаграм груп“ ООД. Съгласно описаното в НА от 10.08.2016г., лицата учредили правото на строеж в качеството си на съсобственици на имота, представляващ дворно място с площ от 3085 кв.м., взаимно си учредяват всеки за себе си и помежду си вещно право на строеж върху имота, за построяване на пететажна жилищна сграда с магазин и гаражи. Описани са обектите, на които всеки един от съсобствениците става изключителен собственик, както следва: За В. К. И.: Апартаменти А304, Б205, Б209, Б408, Б505, Ателие Б101, паркоместа № 1, 11, 20, 21, 42,43, мазе №1, №5 и №6, за В. А. К.:  Апартаменти А 104, А 303, А 402, А 606, Б 104, Б 204, Б 307, Б 403, Б 506, Гараж № 49, паркоместа № 8, №30, № 31, № 46, № 47 и мазе № 13. „Пентаграм груп“ ООД получава правото на строеж за всички останали обекти, за които е учредено запазено право на строеж, без правото на строеж за обектите, собственост на които учредителите – съсобственици В. И. и В. К. са си учредили, запазили и приели правото на строеж, подробно в НА. Съгласно текста на НА, дружеството се съгласява и задължава да финансира и изгради, лично или чрез трети лица, със свои средства, труд и материали и без заплащане от останалите собственици, цялата пет етажна жилищна сграда с магазини и гаражи, вкл. и обектите на В. И. и В. К., както и да въведе сградата в експлоатация с Разрешение за ползване. Дружеството се задължило да заплаща по 300 EUR на всеки един от собствениците за периода от датата на предварителния договор – 16.11.2015г., до 3 месеца от получаване на разрешение за ползване на сградата и предаване във владение на обектите, за които И. и К. са си запазили правото на строеж.

Установено е от ревизиращия екип, че след подписване на НА от 10.08.2016г. за учредяване правото на строеж върху недвижимия имот, „Пентаграм груп“ ООД издава 2 бр. фактури – Фактура №**********/12.08.2016г. /л.228/ на учредителя В. А. за сумата от   1 112 576 лева, с посочено основание-  аванс за строителство на недвижими имоти, и Фактура №**********/12.08.2016г. /л.227/ на учредителя В. И. за сумата от 801 198.60 лева, с посочено основание аванс за строителство на недвижими имоти. По тези фактури липсвало начислен ДДС. През ревизирания период 01.08.2016г. до 31.08.2016г. били издадени и фактури за доставки, по които бил начислен данък, представляващи продажба на апартаменти и паркоместа (на зелено), в общ размер на 106 738.33 лева, както следва: Фактура №**********/01.08.2016г. и Фактура №**********/12.08.2016г. за суми съответно 33 083.33 лева и 73 655 лева, представляващи платени от получателите на доставките аванси.

В РД се приема от данъчните органи, че издадените от ревизираното дружество Фактура №**********/12.08.2016г. и Фактура №**********/12.08.2016г., с предмет на доставка „аванс“ се явяват „доставка на правото на строеж върху недвижим имот“ учредено с Нотариален акт № 97 от 10.08.2016г. между В. И., В. К. и „Пентаграм груп“ ООД.

Във връзка с посочените по-горе сделки, свързани с отстъпеното право на строеж на дружеството и поетото от дружеството задължение да построи описания в НА недвижим имот, данъчните органи приемат настъпването на двете данъчни събития: първото от тях това, по което доставчици са собствениците на земята, настъпило на датата на нотариалния акт за учредяване на право на строеж (10.08.2016г.) а второто, възникващо на датата на издаването на разрешението за ползване/или на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа – 04.07.2019г. По първото данъчно събитие – от 10.08.2016г., били издадени Фактура №**********/12.08.2016г. със сума  1 112 576 лева и Фактура №**********/12.08.2016г. със сума 801 198.60 лева, които документирали авансовото плащане за строителната услуга по нотариалния акт, като същата услуга била облагаема на основание общите правила в ЗДДС и за нея се дължало ДДС (което не било начислено от ЮЛ). Същевременно в РД се сочи, че данъчна основа върху която се дължи ДДС за тази доставка се равнявала на пазарната цена на правото на строеж, което се явявало данъчна основа на доставката с по-ранна дата на възникване на събитието. По второто данъчно събитие строителят следвало да определи данъчната основа към момента на издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа – 04.07.2019г., равняваща се на себестойността на строителната услуга към датата на нейното завършване. Ако тя се различавала от пазарната цена на правото на строеж, и отразена в авансовата фактура, към същата трябвало да бъде издадено дебитно или кредитно известие, защото данъчната основа на първата осъществена във времето доставка – учредяване на право на строеж, се явявала временна база за облагане с ДДС на втората доставка.

Като относима за определянето на данъчната основа и данъчното събитие по гореописаните доставки в РД се сочи нормата на чл. 130, ал.1 от ЗДДС, като се приема, че в случая са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на онова което получава. Сочи се, че съгласно чл. 26, ал.7 от ЗДДС, данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на стоката или услугата предоставена от съответния доставчик. Същевременно се сочи, че насрещната доставка с по- ранна дата на възникване на данъчно събитие се счита за авансово плащане /цялостно или частично/ на втората доставка, тази настъпваща по- късно във времето.

       Същевременно ревизиращия орган е заключил, че себестойността/данъчната основа при придобиването на учреденото право на строеж в полза на ревизираното дружество не може да се определи, тъй като доставчици били физически лица, явявали се собственици на земята, а не на право на строеж, т. е. липсвала цена на придобиване единствено на правото на строеж. Поради това възниквала необходимост за определяне на пазарна цена на стоката или услугата, предоставена по първата възникваща във времето доставка, която щяла да се яви авансово плащане по втората възникваща във времето доставка.

Предвид липсата на предоставени от ревизираното  лице данни за пазарната цена на учреденото право на строеж в полза на „Пентаграм груп“ ООД органа определил същата въз основа на заключението на извършената по реда на чл.60 от ДОПК от лицензиран оценител, експертна оценка. Според заключението, предвид придобитата от дружеството собственост на земята в 13/3085 ИЧ, същото следвало да придобие 0,42 % от обектите, като общата стойност на обектите при този процент била 15 878 лева. СПС (справедлива пазарна стойност) по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ДОПК на учреденото право на строеж в полза на „Пентаграм груп“ ООД на определени обособени обекти към датата на НА №13/10.08.2016г., съобразно същото заключение се равнявала на 3 150 453 лева, а СПС на учреденото право на ползване на паркоместа в двора в полза на дружеството на определени обособени обекти било в размер на 66 825 лева. Съгласно експертиза № Р-16002621002151-145-001 към пазарната стойност на учреденото право на строеж в полза на „Пентаграм груп“ ООД на определени обособени обекти към дата на НА №13/10.08.2016г., в размер на 3 150 453 лева,  следвало да се включи и учреденото право на ползване на паркоместа в двора в полза на дружеството на стойност 66 825 лева, като от така получената стойност следвало да се извади стойността на обектите, които дружеството имало право да придобие на база закупените с НА №176/08.07.2016г. 13/3085 идеални части от земята, равняващи се на 0,42 % от обектите в новостроящата се сграда и възлизащи на 15 878 лева, при което стойността на учреденото право на строеж в полза на „Пентаграм груп“ ООД била определена в размер на 3 201 400 лева, като върху така определената стойност органът приел, че дружествеото е следвало да начисли ДДС в размер на 533 566.67 лева.

Наред с гореизложеното в хода на ревизионното производство е установено, че процесния строителен обект е въведен в експлоатация на 04.07.2019г., като себестойността на 1 кв.м. РЗП е 448, 60 лв., в т.ч. подземни гаражи – 348, 98лв., надземни гаражи- 359, 32 лв. и апартаменти- 475, 33 лв.

Описано е в РД, че след приключването на строителната услуга – на 04.07.2019г., „Пентаграм груп“ ООД издало окончателни фактури към учредителите на правото на строеж с данъчна основа, съответстваща на себестойността на извършената услуга, а именно: Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 852 165.80 лева и ДДС 170 433.20 лева; Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 63 750 лева и ДДС 12 750 лева; Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 67 916.67 лева и ДДС 13 583.33 лева и Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 656 037.50 лева и ДДС 131 207.50 лева), поради което на основание чл.130, ал.4 и чл.26, ал.7 от ЗДДС, ревизиращия екип е приел, че на ревизираното лице не следва да се начислява допълнително ДДС за посочените доставки. Приел е обаче, че от РЛ се дължи лихва до датата на фактическото извършване на втората доставка – датата на удостоверението за въвеждане в експлоатация на съответния обект, в размер на 157 859.43 лева за периода от 15.09.2016г. до 15.08.2019г., дължима на основание чл.175 от ДОПК. Задължението от 157 859.43 лева е предложено за установяване.

РД е връчен на дружеството жалбоподател на 04.01.2022г., видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.83).

На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №Р-16002621002151-091-001/31.01.2022г. (л.67). В последния е възприето изцяло направеното предложение в РД за установяване на лихви върху ДДС в размер на 157 859.43 лева.

Ревизионният акт е издаден чрез ИС "Контрол" като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Ю. Д. и В. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Оспорения акт е изпратен на ревизираното юридическо лице по електронен път и получен на 23.02.2022г.

Ревизионен акт №Р-16002621002151-091-001/31.01.2022г. е бил обжалван пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП – Пловдив, при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив постановил Решение №190/09.05.2022г. (л.14), с което потвърдил РА.

Решение №190/09.05.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив е било връчено на дружеството жалбоподател на 16.05.2022г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.686).

За да потвърди оспорения акт, решаващият орган възприел установената от ревизиращия екип фактическа обстановка. Приел, че в случая основният спорен правно релевантен факт бил по какъв начин следва да се определи размерът на данъчната основа на учреденото в полза на ревизираното дружество право на строеж, като приложима за това приел нормата на чл.26, ал.7 ЗДДС. Отбелязал, че информация за това как била определена данъчната основа и дали има изготвена оценка за определянето на пазарната цена на правото на строеж, учредено на дружеството, над получените от него квоти като съсобственик, не била представена от „Пентаграм груп“ ООД. Такава цена не била посочена в НА, нито в подписания между страните предварителен договор. Представената в хода на административно обжалване оценителска експертиза с дата 02.08.2016г., не била представена на органите по приходите в хода на ревизията, независимо, че информация за това била изискана от дружеството. Уточнено е, че експертизата била приложена едва към жалбата, т.е. след като станало ясно какви са констатациите и съответно основанията за определяне на допълнително дължима лихва за неначислен в срок ДДС. Поради това решаващият орган не я кредитирал. Ако била налице към датата на съставяне на НА №97 от 10.08.2016г., логично в същия щяло да бъде описано, че страните се договорили за цената на учреденото вещно право, но това не било сторено. Обсъдил методите за определяне на пазарните цени и нормативната им регламентация, както и резултата от извършената в хода на административното производство експертиза, като приел този подход за релевантен.

В хода на съдебното оспорване, по искане на дружеството жалбоподател е назначена съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). В изпълнение на поставената задача в СОЕ от 07.11.2022г. (л.41 от делото) експертът обективира заключение, съгласно което справедливата пазарна стойност на учреденото право на строеж в полза на „Пентаграм груп“ ООД на определени обекти от т.1.3 от НА от 10.08.2016г., е 1 867 989 лева. Стойността е определена по методите „сравними цени“ (сравнителен метод) и „пазарни цени“ (според категорията и местоположението). За прилагане първия и втория метод вещото лице използвало офертни цени и от реализирани продажби на парцели в местност ***в ***, публикувани в сайтове за недвижими имоти, а именно: https://www.imoti.net/bg; https://www.mirela.bg и https://www.imot.bg, които приело за сравними по качества, предназначение и потенциал. Въз основа на тази информация, по метода на сравними цени e определена пазарната стойност на 1 кв.м. площ (от парцел) в посочената местност от 195 EUR, което умножено по 3085 кв.м. (площта, върху която е било учредено правото на строеж) било 604 575 EUR или 1 176 578 лева. По метода на пазарни цени е определило пазарна стойност на 1 кв.м. застоена площ за съответния вид обект (вж. л.48), съответно обща стойност на цялата квадратура на съответния обект и обща стойност за цялата застроена квадратура (7083,15 кв.м.) – 1 190 762.57 EUR. Стойността по сравнителния метод – 601 575 EUR, умножило с теглови коефициент 0.40, за което получената претеглена стойност е 240 630 EUR, а стойността по пазарни цени (според категорията и местоположението) – с теглови коефициент 0.60, за което получената претеглена стойност е 714 458 EUR. Именно полученият сбор от 240 630 EUR и 714 458 EUR (955 088 EUR) представлява пазарната стойност на учреденото в ползва на дружеството право на строеж на определените обекти по т.1.3 от НА от 10.08.2016г. – т.е. 1 867 989 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът със свое определение от 15.11.2022г. служебно назначи комплексна съдебна оценително-счетоводна експертиза. Видно от изготвеното от ВЛ С. допълнително заключение справедлива пазарна стойност на учреденото право на ползване на 24 бр. паркоместа в двора на имота в полза на „Пентаграм груп“ ООД към 10.08.2016г, е 62 661 лева; справедливата пазарна стойност на обектите по т.1. и т.2. от НА от 10.08.2016г. / оставащи в собственост на учредителите на правото на строеж - В. И. и В. К./ с обща площ 1727.99 кв.м. към 10.08.2016г, е 2 493 722 лева; справедлива пазарна стойност на учреденото право на строеж на обектите по т.1. и т.2. от НА от 10.08.2016г. с обща площ 1727.99 кв.м. към 10.08.2016г., е 455 711 лева. Стойността на последното е определена по методологията, използвана при изготвяне на заключението от 07.11.2022г.

Вещото лице Ж.Т. в представено по делото заключение /л.92-93/  определя размера на дължимото ДДС върху определената от ВЛ С. пазарна оценка на отстъпеното право на строеж на имотите по т. 1.3 от НА от 10.08.2016г. в размер на 1 867 989 лв. към датата на данъчното събитие 10.08.2016г. в размер на 311 331, 50 лв. На база така определения размер на ДДС, ВЛ е изчислило, че размера на законната лихва върху тази сума за периода от 15.09.2016г. до 15.08.2019г. се равнява на 92 102, 25 лв. В експертизата са посочени дължимите ДДС и лихви за съответния период при различни вариантни относно размера на данъчната основа на доставката.

Изготвеното заключение се оспорва от ответника, чрез представените от пълномощника му молба по хода на делото и писмена защита (л.39 и 100).

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административна преписка, както и от приобщените в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

           Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от него, с оглед на предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд, и е процесуално допустима.

       Разгледана по същество, същата е частично основателна.

       Предмет на оспорване в настоящото производство е Ревизионен акт №Р-16002621002151-091-001 от 31.01.2022г., издаден от В. С. К.- Началник на сектор, възложил ревизията и Ю. М. Д. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, с който по отношение на дружеството жалбоподател е установено задължение за лихва по ЗДДС за периода 15.09.2016г. – 15.08.2019г. в размер на 157 859.43 лева.

     Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/, предвид което съдът намира, че оспорения акт е издаден от оправомощени за това органи в кръга на тяхната материална, териториална и времева компетентност. Със същия са определени задължения за възложения в ревизията период именно на лицето, по отношение на което е възложена ревизията, поради което РА не страда от пороци, засягащи неговата валидност.

         Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад (РД) № Р-16002621002151-092-001/23.12.2021г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с изрично позоваване на изготвения ревизионен доклад, като неразделна част от него. Последното и с оглед константната съдебна практика, води на извод, че мотивите на РД се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта на процесуално основание.

 Независимо от последното настоящият съдебен състав, намира оспорения акт за издаден при неправилно приложение на материалния  закон.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че с Нотариален акт №97 от 10.08.2016г. В. К. И.и В. А. К. и „Пентаграм груп“ ООД, в качеството си на съсобственици на дворно място, съставляващо УПИ II-654, 1062 в ***, район ***, *** с площ от 3085 кв.м., взаимно си учредяват всеки за себе си и помежду си правото на строеж, за построяване на пететажна жилищна сграда с магазин и гаражи. В НА са описани изчерпателно с посочени граници и площи обектите, на които всеки един от съсобствениците става изключителен собственик, като тези който ще останат в собственост на В. К. И.и В. А. К. са описани в т. 1 и т. 2 от НА, а тези които ще останат в полза  на „Пентаграм груп“ ООД в т. 3 от НА. Ревизираното дружество по силата на цитирания НА получава правото на строеж за всички обекти, с изключение на онези за които съсобственици В. И. и В. К. са си учредили, запазили и приели правото на строеж, подробно описано в НА. По силата на същия НА, дружеството се съгласява и задължава да финансира и изгради, лично или чрез трети лица, със свои средства, труд и материали и без заплащане от останалите собственици, цялата пет етажна жилищна сграда с магазини и гаражи, вкл. и обектите на В. И. и В. К., както и да въведе сградата в експлоатация с Разрешение за ползване. В нотариалният акт не са определени суми за плащане по тази двустранна сделка.

След подписване на НА от 10.08.2016г. за учредяване правото на строеж върху недвижимия имот, „Пентаграм груп“ ООД издава 2 бр. фактури – Фактура №**********/12.08.2016г. /л.228/ на учредителя В. А. за сумата от 1 112 576 лева, с посочено основание-  аванс за строителство на недвижими имоти, и Фактура №**********/12.08.2016г. /л.227/ на учредителя В. И. за сумата от 801 198.60 лева, с посочено основание аванс за строителство на недвижими имоти. Посочените фактури са били отразени в кл. 19 от СД по ЗДДС за съответния данъчен период, като данъчна основа на освободени доставки и освободени ВОП с обща стойност 1 913 775лв. и по тях не е начислен ДДС.

С Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 565 от 04.07.2019г. (л.203), изградената на посоченият административен адрес сграда е одобрена за ползване. След въвеждане на сградата в експлоатация, ревизираното дружество е издало окончателни фактури към учредителите  на правото  на строеж с данъчна основа, възприета от органа като съответстваща на себестойността на извършената услуга, както следват: Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 852 165.80 лева и ДДС 170 433.20 лева; Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 63 750 лева и ДДС 12 750 лева; Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 67 916.67 лева и ДДС 13 583.33 лева и Фактура №**********/04.07.2019г. с ДО 656 037.50 лева и ДДС 131 207.50 лева).   

Така установените факти не са спорни между страните и по тях не се възразява от жалбоподателя.

 В конкретния случай спорни се явяват обстоятелствата дали доставката по която дружеството жалбоподател се е задължило с Нотариален акт №97 от 10.08.2016г. към В. К. И.и В. А. К. се явява освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал.1 от ЗДДС, в случай че същата не е, към кой момент следва да се счита възникнало данъчното събитие и как следва да бъде определена данъчната основа за дължимото ДДС, какъв е размера на дължимото от дружеството ДДС по тази доставка, към кой момент това задължение е изискуемо и следват ли се лихви за същото и в какъв размер .

Безспорно при така установената фактическа обстановка, следва извод че в случая са налице две взаимно свързани насрещни доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС - доставка по прехвърляне правото на собственост срещу извършване доставка на строителна услуга по изграждането на посочените в акта обекти от страна на ревизираното дружество. Ето защо, правилен е изводът на ревизиращите органи, че в случая е налице сделка, по която плащането е  уговорено да се извърши със стоки или услуги (бартер) и за целите на ДДС се приема, че се извършват две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това което получава, по смисъла на чл.130 от ЗДДС.

  Съгласно чл.130, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие за доставките  възниква по общите правила на закона, като доставката с по-ранна дата на данъчно събитие, в случая свързана с прехвърляне право на строеж от собствениците на имота, се счита за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка, свързана със строителните дейности по изграждане на сградата.

 Съобразно чл. 25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие по първата доставка е възникнало на датата на учредяване на вещното право на строеж в полза на „Пентаграм груп“ ЕООД с Нотариален акт № 97 от 10.08.2016г. Втората доставка е реализирана с въвеждане на сградата в експлоатация на 04.07.2019г., като именно от този момент е завършена строителната услуга. Предвид, че транслативното действие на договора за учредяване на право на строеж е от датата на сключването му във формата на нотариален акт, данъчното събитие за доставката на строителната услуга и за учредяване право на строеж се считат за настъпили на по- ранната от двете дати, а именно тази на подписване на НА.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 45, ал.2 от ЗДДС, учредяването на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 на чл. 45 от ЗДДС до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява правото на строеж. В процесния случай, разрешението за строеж е издадено на 07.07.2016г., преди датата на учредяване правото на строеж, предвид което за посочената доставка не са налице предпоставките на чл. 45, ал.2 от ЗДДС и правилно ревизиращия орган е приел, че за тази доставка се дължи ДДС от момента на възникване на данъчното събитие. Последното обстоятелство обаче е неотносимо към облагаемостта на доставката по предоставяне на СМР услуга, каквото задължение е поело дружеството – жалбоподател с процесния нотариален акт.

 Поетото от „Пентаграм груп“ ЕООД задължение да предостави, като насрещна престация, срещу учреденотоното му право на строеж, строителна услуга, се явява облагаема доставка по общите правила на ЗДДС, до какъвто извод правило е достигнал и данъчния орган. Именно за тази доставка ревизирания субект се явявя данъчно задължен съгласно чл. 113, ал.4 от ЗДДС да издаде фактура и да начисли ДДС, най- късно 5 дни от датата на полученото авансово плащане, осъществено с подписване на НА от 10.08.2016г.

Относно спорния между страните въпрос, как следва да се определи данъчната основа по отношение доставката, за която РЛ се е задължило с посочения нотариален акт, настоящият съдебен състав споделя изложеното от ревизиращия орган твърдение за приложимост на разпоредбата на чл. 130, ал.1 от ЗДДС. Съгласно последната, когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, се приема че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като доставката с по- ранна дата на възникване на данъчното събитие се смята за авансово плащане по втората доставка, като с оглед разпоредбата на чл. 130, ал.4 от ЗДДС, размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по – ранна дата, в случая учредяването право на строеж. 

               Като релевантна за определяне размера на данъчната основа на по- ранната доставка административният орган е възприел разпоредбата на чл. 26, ал.7 от ЗДДС в която е предвидено, че когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, какъвто е и настоящия случай, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Последната хипотеза е била възприета от администраъивния орган, предвид обстоятелството, че по отношение на прехвърленото право на строеж не може да бъде определена себестойност, доколкото неговите праводатели са физически лица собственици на земята и липсвало цена на придобиване на правото на строеж. При тези мотиви органа е приел, че данъчната основа за доставката, по която РЛ се явява данъчно задължено да начисли ДДС, следва да бъде определена на база пазарна оценка на учреденото в полза на ревизираното дружество отстъпено право на строеж, по метода на пазарните цени, предвид което в хода на ревизионното производство е възложил изготвянето на оценителна експертиза за пазарната стойност на отстъпеното право на строеж.

            Настоящият съдебен състав намира за несъответен на доказателствата по делото и на разпоредбата на чл. 26, ал.7 от ЗДДС, възприетия от органа подход за определяне данъчната основа на доставката за дължимата от ревизираното лице строителна услуга, срещу учреденото му право на строеж във основа пазарната стойност на отстъпеното право на строеж.

              На първо място следва да се посочи, че нито в РА, нито в РД органа не е обосновал определянето на данъчната основа въз основа на пазарни цени. Нормата на чл. 26, ал.7 от ЗДДС не предвижда във всичи случай, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, същото да се опредля на база пазарна стойност на доставката. Последното е предвидено като изключение, тогава когато не може да бъде определена стойността на придобиване или себестойността на доставката. Именно в тежест на административния орган е да установи и докаже в хода на съдебното производство, че данъчната основа не би могла да бъде определена по този ред и единствения възможен ред е бил този за определяне на пазарната стойност. Доказателства в тази насока не са ангажирани нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното. Нещо повече в РА и РД липсват мотиви относно липсата на възможност за определяне себестойността на учреденото право на строеж и себестойността на дължимата срещу същото строителна услуга. Посочената липса на цена на придобиване на отсъпено право на строеж е относима именно за определяне стойността на правото на строеж по този ред /чрез цена на придобиване/, но не и за определянето й, въз основа на неговата себестойност.

          Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и противоречащо на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, изложеното в РД становище, за невъзможност да се определи себестойността на отстъпеното право на строеж и на дължимата от дружеството строителна услуга, предвид, че в процесния НА всички обекти, по отношение на които е учредено право на строеж и тези, които учредителите ще получат в замяна, са ясно и конкретно индивидуализирани, дружеството е предоставило пълната строителна документация за процесната сграда, а ревизията е извършена след завършване на процесното строитрелство и въвеждане на сградата в екпслоатация.

Като относима и пряко приложима за определяне данъчната основа на всяка от доставки по процесната двустранна сделка, съдът намира нормата на чл. 73 от Директивата 2006/112 /Директива за ДДС/, съгласно която данъчната основа на една облагаема доставка е реално получената насрещна престация. Изключение от този принцип е предвидено с нормата на чл.80 от Директивата за ДДС, чиято цел е посочена в самата разпоредба – да се предотврати неплащането или избягването на данъци. В изрично предвидените хипотези на чл.80 от Директивата  данъчната основа е пазарната стойност на доставката. С решенията си по дела С-549/11 и С-19/12 СЕС постановява, че когато доставката не е осъществена между свързани лица, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. В настоящия случай не е спорно, че процесната бартерната сделка не е между свързани лица. Ето защо определянето на данъчната основа въз основа пазарната цена на доставките, без да се обоснове невъзможността за определянето й по  себестойност, е в противоречие с разпоредбите на чл.73 и чл.80 от Директивата.

Разпоредбата на чл. 73 от Директивата е транспонирана в чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като съобразно посочените норми данъчната основа на доставката на строителната услуга е всичко, което включва възнаграждението на доставчика във връзка с доставката, без данъка. Според постоянната съдебна практика на СЕС основата за облагане е реално получената от данъчнозадълженото лице /РЛ/ насрещна престация, която представлява субективна, т.е. действително получена стойност, а не стойност, определена според обективни критерии ( т.41 и т.42 от решението по дело С-19/12 и т.44 и т.45 от решението по дело С-549/11). Следователно, в конкретния случай, паричният еквивалент на насрещната престация за строителната услуга не е пазарната стойност на правото на строеж, тъй като определянето й не зависи и няма връзка със субекта, предоставящ услугата. Действително получената насрещна престация за доставката на строителната услуга е измерима със стойността на разходите, които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който те са договорени в нотариалния акт. Тоест субективната стойност на правото на строеж е фактическата себестойност на разходите за обектите, които ще се изградят и предоставят от строителя на учредителите на ограниченото вещно право. Това е стойността, която получателят на услугите /прехвърлителите на правото на строеж/ приписва на очакваните от него услуги и съответства на сумата, която той е готов да изразходва за доставката.

 Тази фактическа себестойност на строителната услуга е била известна на ревизиращия екип към момента на издаване на процесния РА, като същата е възприета  от органа и посочена в оспорения акт. Ревизионния орган е посочил, че процесния строителен обект е въведен в експлоатация на 04.07.2019г., а себестойността на  1 кв.м. РЗП е 448, 60 лв.

Следва да се посочи, че от наличната проектносметна документация, за административния орган е било обективно възможно да определи себестойността на отстъпеното право на строеж, равняваща се на себестойността на имотите които е предвидено по процения НА да останат в полза на учредителите на правото.

Съгласно разпоредбата на чл. 160 от ДОПК съдът следва да реши спора по същество и няма правна възможност да върне делото на административния орган.

В тази връзка следва да се посочи, че от събраните в хода на администартивното производство доказателства и изготвените в хода на съдебното производство екпертизи, който съдът кредитира напълно, по отношение установените със същите факти и обстоятелства, намира че въпрос на математическо пресмятане е да бъде определена себестойността на обектите, които ревизираното дружество се е задължило да построи и предостави на учредителите на правото на строеж. 

От допълнителната съдебно- оценителна експертиза се установява, че общата разгърната площ на посочените в т.1 и т.2 от НА обекти, които ще останат в полза на В. К. И. и В. А. К. възлиза 1727, 99 кв.м. площ. Така определената площ умножена по установената от органа себестойност за 1 кв. м РЗП в размер на 448, 60 лв., дава себестойността на строителната услуга по изграждане на посочените обекти. Същата възлиза на общ размер от 775 176, 31 лв.  Именно това е данъчната основа на доставката по учредяване правото на строеж, явяващо се данъчна основа и на втората доставка по предоставяне на строителна услуга, за която ревизираното лице е следвало да начисли ДДС в размер на 155 035, 26 лв., към датата на първото данъчно събитие.

                 Последния извод следва от разпоредбата на чл. 65 от Директива 2006/2012/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, транспониран с разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, съгласно която когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума. За да бъде ДДС изискуем е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. В този смисъл органът по приходите правилно е приел, че данъкът за строителните услуги, с които дружеството ще плати за учреденото му право на строеж, е действително изискуем към датата на учредяване на правото на строеж, тъй като към този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услугата са известни, но при определяне на данъчната основа и ДДС, неправилно взел за основа пазарната стойност на правото на строеж, вместо неговата себестойност.

            Предвид изложеното дружеството жалбоподател е било задължено да начисли ДДС в посочения размер от 155 035, 26 лв. към датата на първото данъчно събите, а именно учредяването на правото на строеж. Последното е станало на 10.08.2016г. ДДС по сделката е следвало да бъде заплатен в срок до 15.09.2016г. След тази дата именно от 15.09.2016г. до реалното му заплащане на основание чл. 175 от ДОПК дружеството дължи лихва.

             В РД е посочено, че след приключване на строителството  и въвеждане на сградата в експлоатация на 04.07.2019г. дружеството жалбоподател издава 4 бр. фактури към учредителите на правото на строеж, с данъчна основа в размер на 1 639 869, 97 лв., по които е начислен и платен в изискуемия срок ДДС в размер на 327 974, 03 лв. С осъществяване на горното, ревизиращите органи са приели, че дружеството е изълнило задължението си да заплати ДДС по процесната доставка, предвид което с РА не се уставновявя дължимост на ДДС по доставката за предоставената строителна услуга.

           Начислява се обаче лихва в размер на 157 859, 43 лв. за периода от 15.09.2016г. до 15.08.2019г. върху суамата от 533 566, 67 лв., определена като данъчна основа на процесната доставка, предвид направената в хода на производството оценка на пазарната стойност на прехвърленото в полза на РЛ отстъпено право на строеж.

         Предвид възприетата от настоящия съдебен състав, по изложените по- горе мотиви, дължимост за начисляване на ДДС от страна на ревизираното дружество, в размер на 155 035, 26 лв. към 10.08.2016г. и предвид реалното изпълнение на това задължение в един по - късен момент към 15.08.2019г., макар и в различен, но по- висок размер, на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ следва да се опредли дължимата за посочения период, от настъпване на данъчното събите до реалното плащане на ДДС, лихва. При използване на калкулатор за лихвен процент същата се определя от съда за периода 15.09.2016г. – 15.08.2019г.,  в размер на 45 864, 60 лв. Определеното в тежест на дружеството жалбоподател задължение за лихва, над този размер, се явява установено в противоречие с материалния закон, предвид което РА следва да бъде отменен в тази му част.

           В допълнение и като самостоятелно основание за направения от съда извод, че определения от органа размер от 157 859.43 лева на дължимата лихва, се явява определен в противоречие с материалния закон, следва да се посочи и основания принцип, че лихвата като акцесорно вземане следва главното такова. Без наличие на определено главно задължение, определянето на лихва е без каквато и да било законова опора. Ето защо следва да се обърне внимание, че с процесния РА данъчния орган не е определил задължение за довнасяне на ДДС над внесеното вече такова от РЛ в размер на 327 974, 03 лв., като е приел че с последното е изпълнено задължението на дружеството за внасяне на ДДС по процесната доставка, но пък е определил лихва върху по- висок размер на ДДС, за което липсва волеизявление за дължимо довнасяне. Последното обстоятелство според настоящия състав противоречи на посочените основани принципи в правото и води до незаконосъобразност на оспорения акт в тази му част и на това самостоятелно основание.    

При този изход на спора, всяка от страните има право на разноски по делото съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. За дружеството жалбоподател същите се претендират в общ размер на 6400 лева, от които 50 лева – държавна такса за образуване на делото, 1350 лева възнаграждение за вещо лице и 5 000лева – адвокатски хонорар. С оглед уважената част на жалбата дължимите на оспорващото дружество разноски са в размер на 4540.42 лева /(6400 х 111 984.83) : 157 849.43 = 4540.42 лв. Разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение се следват в размер на 10 963.68 лева, определено съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК. С оглед отхвърлената част на жалбата дължимите на ТД на НАП – Пловдив разноски са в размер на 3 185.60 лева /(10 963.68 х 45 864.60):157 849.43 = 3 185.60лв.

При така установения размер на разноските в ползва на двете страни, на оспорващото дружество по компенсация се дължат разноски в общ размер на 1354.82 лева (4540.42 – 3 185.60 = 1 354.82).

 

 

По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд -  Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002621002151-091-001 от 31.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №190/09.05.2022г., на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в частта му с която по отношение на дружеството жалбоподател е установено задължение за лихва по ЗДДС за периода 15.09.2016г. – 15.08.2019г. за горницата над 45 864, 60 лв. до сумата от 157 859.43 лева, като отхвърля жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА ТД на НАП - Пловдив да заплати на „Пентаграм груп“ ООД, със седалище и адрес на управление: ***, разноски по делото в размер на 1 354.82 лева (хиляда триста петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                    Съдия: