Решение по дело №68/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на Б. С. М. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ №47, вх.Б, ет.2, ап.4, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1772-000241 от 16.12.2023г. на младши полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ 01 Плевен А. В. Н.. С оспорената заповед на М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Оспорващият счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречаща на материалния закон. Излага, че административният орган е издал обжалваната заповед, без да установи по безспорен начин извършеното от оспорващия административно нарушение. Сочи, че с Протокол за химическо изследване е установена концентрация на етилов алкохол 0,47 промила в кръвта му. Иска отмяна на оспорения акт, претендира присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира разноски съгласно приложен списък. В хода по същество се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и ангажира съображения по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2023г. против Б. С. М. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 970687 за това, че на същата дата в 10:20 часа в с. Вълчитрън, ул. „Васил Априлов” срещу номер 31 с посока на движение към центъра на селото, като водач на лек автомобил Д. Л. с рег. номер [рег. номер], собственост на „Райфайзен Лизинг България” ЕООД, управлява горепосоченото МПС след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фаб. №ARPM0773. В АУАН е посочено, че уредът е отчел положителна проба за употреба на алкохол в издишания от водача обем въздух 0.99 промила с номер на пробата 03184. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 114089 заедно с 8 бр. холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата сер. А № 085924 с час на връчване 10:45 часа и време за явяване в СПО-ЦСМП „Георги Странски” гр. Плевен 120 минути от връчване на талона (л.73). Актосъставителят е приел, че деянието представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. С акта е било иззето като доказателство свидетелството за управление на водача. Нарушителят е подписал АУАН и същият му е връчен на 16.12.2023г.

За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, А. В. Н. на длъжност младши полицейски инспектор Плевен към ОДМВР Плевен, Първо Районно управление Плевен, е издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо Б. С. М. на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Б. С. М. се е явил в Спешно отделение на МБАЛ АД гр. Ловеч на 16.12.2023г. в 12:35 часа за даване на кръвна проба, видно от представения по делото амбулаторен журнал (л.110). От отразеното в журнала е видно, че пробата е взета в 12:49 часа, четири минути по-късно от зададеното време, поради забавяне на полицейските служители. От представената от Директора на ОДМВР Ловеч справка е видно, че на 16.12.2023г. при вземане на кръв от лицето Б. С. М. с [ЕГН] в СО на МБАЛ Ловеч в 12:49 е присъствал служителя К. К. К. – полицай в Районно управление Ловеч при ОДМВР Ловеч.

За вземане на кръвната проба и извършения медицински преглед е издаден Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.13). Резултатът от извършеното химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол на лицето Б. С. М. е обективиран в Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта №199/21.12.2023г. (л.12). От протокола е видно, че установената стойност е 0.47 промила.

Към административната преписка освен посочените по-горе писмени доказателства са представени още Заповед №316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОДМВР Плевен (л.14); Удостоверение рег.№316000-6044/09.02.2024г. на Началник сектор КАПОЧР при ОДМВР Плевен (л.74); Заповед №316з-2700/28.06.2023г. на Директора на ОДМВР Плевен (л.76); Заповед №8121з-936/26.07.2022г. на Министъра на вътрешните работи (л.85); Заповед №316з-78/06.01.2023г. на Директора на ОДМВР Плевен (л.100); Списък на успешно преминалите последваща проверка средства за измерване на алкохол (л.177-118), между които е и Дрегер 7510 ARPM 0773, с който е извършено измерването на алкохол на оспорващия на 16.12.2023г. в 10:20 часа.

По искане на оспорващия в с.з. са разпитани двама свидетели.

Свидетелката М., сестра на оспорващия дава показания, че последният й се е обадил в 10:50 часа да отиде до с. Вълчитрън, за да прибере служебната кола, тъй като е спрян за проверка от служители на МВР, като е дал положителна проба за алкохол и трябва да отиде в определеното време за даване на кръвна проба. Когато брат й се обадил, тя със съпруга й са били в с. Александрово, област Ловеч, тъй като е от това село, но живее в гр. Плевен. Трябвало е заедно с брат й да се съберат в с. Александрово. Митева е отишла заедно със съпруга си от с. Александрово до с. Вълчитрън, като тримата заедно с брат й са се придвижили до с. Александрово. Брат й се бил обадил на съпругата си в гр. Плевен, която е щяла да го превози с нейния автомобил за даване на кръвна проба. Съпругата на брат й дошла в с. Александрово, и тъй като не е имало достатъчно време, тя откарала оспорващия в МБАЛ Ловеч за даване на кръвна проба. Свидетелката заявява, че като са пристигнали със съпруга й в с. Вълчитрън съпругата на оспорващия не е била там, не знае дали брат й предната вечер е употребил алкохол, пристигнали са с мъжа си около 11:20 часа в с. Вълчитрън. Твърди, че управлява много рядко МПС и не се чувства уверена да шофира, затова не е откарала брат си да даде кръвна проба в Плевен, след даване на кръвната проба брат й и съпругата му са отишли при тях в с. Александрово и в късния следобед всички са тръгнали към гр. Плевен, като тя е шофирала едната кола.

Свидетелката Ш.-М., съпруга на оспорващия дава показания, че съпругът й се обадил около 10:30 часа, че в с. Вълчитрън са му взели книжката, тя трябва да го закара с автомобила за даване на кръвна проба. Свидетелката преди да тръгне е трябвало да приготви децата, да купи винетка и тогава е тръгнала от гр. Плевен за с. Александрово, където съпругът й я е чакал на входната врата, тъй като не е оставало много време от даденото му такова за вземане на кръвна проба. Свидетелката заявява, че са пристигнали в МБАЛ Ловеч преди времето, посочено в талона, когато са влезли в помещението за даване на кръв, служителката ги е попитала за придружаващите ги полицаи, а те са отговорили, че няма такива. След това от лечебното заведение са се обадили на патрула да дойде. При даване на кръвна проба от лечебното заведение са изискали личната карта на съпруга й. Ш.-М. свидетелства, че съпругът й предната вечер е употребил алкохол около 200 гр., най-късно да 1:00 часа, тъй като е трябвало през деня да пътува, както вечерта, така и на сутринта е бил в кондиция.

По искане и на двете страни до разпит в съдебно заседание е допуснат полицейският служител от Районно управление Ловеч при ОДМВР Ловеч, присъствал при вземане на кръвната проба на оспорващия в лечебното заведение. Свидетелят дава показания, че е бил изпратен около обяд заедно с колегата му от дежурния ОДЧ Ловеч до ЦСМП на МБАЛ Ловеч, за да бъдат свидетели на даване на кръвна проба във връзка със съставен акт не от служители на ОДМВР Ловеч. Заявява, че има установена практика при даване на кръвна проба за установяване количеството на алкохол да присъства служител на районното управление за свидетел, независимо дали установеното преди това количество на алкохол е под или над 1.2 промила. Заявява, че е присъствал на цялата манипулация по вземане на кръвната проба, не може да каже дали кръвната проба е взета от жена или мъж, не може да каже дали даващия кръвна проба е бил придружаван от друго лице, в болницата пускат по един свидетел на манипулацията, по принцип би трябвало да има изготвена докладна записка по въпроса, доколкото си спомня господина е бил в лечебното заведение преди него за даване на кръвна проба, не може да каже дали е поискал личната карта на господина, тъй като е било преди доста време, три пъти дава показания, че господинът в залата, т.е. оспорващият е господинът, дал кръвната проба.

По искане на ответника в с.з. са разпитани двама свидетели.

Свидетелят Н., мл. инспектор в Първо Районно управление Плевен дава показания, че с колегата си на 16.12.2024г. около 10:00 часа са спрели оспорващия за извършване на проверка, направило им впечатление, че водача, който е бил сам в автомобила, е бел разконцентриран, поради което го приканили да дойде до служебния им автомобил за извършване на проба за алкохол. Изпробвали водача с Дрегер Алкотест 7510, като уредът отчел положителна проба 0.99 промила. На водача издали талон за медицинско изследване с осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата и му съставили акт. Свидетелят заявява, че на водача са обяснили къде трябва да даде кръвна проба и в какъв часови диапазон, прочели са му акта преди принтирането му, с оглед отбелязване на възражения, ако има такива, прочели са му и талона за медицинско изследване и е било разяснено къде трябва да се подпише водача. Водачът дал обяснение, че предната вечер бил в питейно заведение с компания. Докато са съставяли документите, са чули водача да провежда телефонен разговор с някого, на който е обяснявал, че трябва да дойде да го вземе. След като приключили работа, полицейските служители продължили по маршрута си, като водачът е останал сам на пътя.

Свидетелят С., мл. инспектор в Първо Районно управление Плевен дава показания, че на въпросната дата с колегата са били по график в населените места източно от с. Пелишат. В с. Вълчитрън около 10:30 часа видели лек автомобил, движещ се от с. Пелишат посока центъра на с. Вълчитрън, който спрели за проверка, а в последствие му направили тест за алкохол с Дрегер Алкотест, като уредът отчел положителна проба. На водача бил съставен акт и издаден талон за кръвно изследване. И двата документа били прочетени от колегата му на глас пред проверявания и му било обяснено, че не може да управлява превозното средство. Водачът дал обяснения, че предната вечер с приятели е бил в заведение и най-вероятно за това е показал остатъчен алкохол. След приключване на проверката полицейските служители продължили по маршрута си, като не са изчакали да дойде някой да прибере водача.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (обжалваният акт е връчен лично на оспорващия на 10.01.2024г., видно от отбелязването на гърба на същия, а жалбата е заведена пред административния орган на 15.01.2024г. с вх.№150124). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП. Директорът на ОДМВР Плевен съобразно предоставената му възможност в закона, със своя Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. (представена по делото) е оправомощил по т.1.10. младшите полицейски инспектори в група „Териториална полиция” в РУ при ОДМВР Плевен (определени със заповед да осъществяват контролна дейност по ЗДвП) – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Плевен, да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП. Със Заповед №316з-2700/28.06.2023г. на Директора на ОДМВР Плевен са определени поименно държавните служители от РУ на ОДМВР Плевен, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, като под №11 в заповедта е посочен А. В. Н.. По делото е представено и удостоверение, установяващо, че към датата на издаване на административния акт – 16.12.2023г., А. Н. е заемал длъжността младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция” от сектор „Охранителна полиция” към Първо районно управление Плевен при ОДМВР Плевен. Със Заповед №8121з-936/26.07.2022г. на Министъра на вътрешните работи са определени районите на действие на районните управления към ОДМВР, като по т.XV.1 Първо РУ Плевен е определено да обслужва територията на общините Плевен и Пордим. Със Заповед №316з-78/06.01.2023г. на Директора на ОДМВР Плевен са определени районите за обслужване от полицейските и младши полицейските инспектори при Първо РУ Плевен, като районът на с. Вълчитрън е определен като район 22. Нарушението е извършено на територията на община Пордим, обл. Плевен, с. Вълчитрън, следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Доказана е и компетентността на актосъставителя. От представеното по делото служебно удостоверение се установява, че актосъставителят мл.инсп. М. П. Н. към 16.12.2023г. е заемал длъжност полицай в група ППД от сектор „Охранителна полиция” към Първо районно управление Плевен при ОДМВР Плевен, а съгласно Заповед №316з-2700/28.06.2023г. на Директора на ОДМВР Плевен същият е оправомощен да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП – под №58.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от Б. С. М. и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се установяват и съществени нарушения на административно производствените правила, които да са накърнили правната сфера на оспорващия. Несъобразяването с резултатите от медицинското изследване при издаване на акта е въпрос по неговата материална законосъобразност, и ще бъде обсъдено по-долу. Следователно заповедта – предмет на настоящото производство, не е засегната от отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Съдът намира за неоснователно оплакването на оспорващия, че заповедта е постановена в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл.171, ал.1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл.22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е да е установено по съответния регламентиран в закона и подзаконовите актове по прилагането му способ, управление на МПС след употреба на алкохол.

Съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В чл.1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост Наредбата) са регламентирани способите за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ако водачът не приема показанията на техническото средство, има право да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор или да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал алкохол (чл.3а, т.2 от Наредбата). Проверката се извършва въз основа на издаден талон за медицинско изследване от органите на реда.

При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на алкохол при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химическо лабораторно изследване, резултатът от което да е концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила, при издаден талон за изследване. Както бе посочено, според чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от Глава шеста „Принудителни административни мерки“ – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.6 от Наредбата, контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване. В талона следва да се впишат задължителни реквизити – мястото, където да се извърши установяването (т.1) и срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи (т.2). Мястото и времето за явяване са задължителни за водача.

Следователно за да се приемат за достоверни показанията от направеното лабораторно изследване на кръвта, съответно да се приеме за определяща стойността на концентрация на алкохол в кръвта от лабораторното изследване, водачът следва както да е спазил срока за явяване в лечебното заведение, така и да се е явил именно в определеното му лечебно заведение.

В случая е безспорно, че в талона контролните органи са определили М. да се яви за изследване в СПО-ЦСМП „Георги Странски” гр. Плевен, но водачът се е явил в Спешно отделение на МБАЛ АД гр. Ловеч, т.е. не е изпълнил предписанията в талона за медицинско и химическо изследване. Настоящият състав не приема за основателни причините, сочени от оспорващия – че се е наложило първо да бъде откаран до с. Александрово от сестра си, където да дойде от гр. Плевен съпругата му да го откара до спешното отделение. Доводите, че сестра му управлява много рядко МПС и не се чувства уверена да шофира, затова не е откарала брат си да даде кръвна проба в Плевен, се опровергават от самата нея. В показанията си тя излага, че е откарала единия автомобил първо от с. Вълчитрън до с. Александрово, а после от с. Александрово до гр. Плевен, т.е. не е имало пречка да откара брат си директно до гр. Плевен, за да изпълни предписанията за даване на кръв навреме в определеното му лечебно заведение. След като кръвната проба е дадена в друго лечебно заведение, а не в определеното в талона, и няма обективни обстоятелства, които да оправдаят това, установените стойности в протокола за химическа експертиза не са определящи. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата, съгласно която концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Отделно от горното, водачът е закъснял за извършване на медицинското изследване, независимо дали се е явил навреме в лечебното заведение. Няма нормативно изискване при показания на техническото средство под 1,2 промила, при вземане на пробата в лечебното заведение да присъстват полицейски служители. Т. изискване не е въведено и в представената по делото Заповед № 295з-588/09.03.2023 г. на Директора на ОДМВР Ловеч, съгласно която полицейски служител трябва да присъства при показания на техническото средство над 1,2 промила. Талонът е връчен на оспорващия в 10:45 часа с време за явяване в лечебното заведение за извършване на изследване до 120 минути, а от отразеното в амбулаторния журнал е видно, че пробата е взета в 12:49 часа, четири минути след определения срок, което също се отразява на достоверността на резултатите от медицинското изследване. В същия смисъл е и Решение № 2445/19.02.2019г. на ВАС по адм. д. № 14520/2017г., VII о.

Следователно са били налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за прилагане на процесната принудителна административна мярка – установяването на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда на водач на МПС с техническо средство. Оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата на Б. М. следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора и фактическата и правна сложност на делото, на ответника се дължат сторените и своевременно заявени разноски в настоящото съдебно производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и 20 лв. депозит за призоваване на свидетел или общо сума в размер на 170 лв., за което следва да се осъди жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. С. М. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ №47, вх.Б, ет.2, ап.4, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1772-000241 от 16.12.2023г. на младши полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ 01 Плевен А. В. Н..

ОСЪЖДА Б. С. М. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ №47, вх.Б, ет.2, ап.4, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Плевен сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.