Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./…... |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав
|
на пети
февруари |
Година
2020 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа
докладваното от
съдията търговско
дело № 1143 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с
правно основание чл. 429 ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Държавна агенция „Д.Р.И В.З.” твърди в негова
полза да са сключени два договора за застраховка на гаранция за изпълнение от „П.“
АД с ответника „Ч.-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД –
Румъния, действащо чрез „Ч.-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД –
КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ******. По силата на
застрахователен договор № 0161290/25.07.2017 г. да е договорено, й изплащане на
обезщетение на ищеца при неизпълнено или неподходящо изпълнено (от гледна точка
на количеството, качеството или на договорения период) задължение, произтичащо
от борсов договор № 195/19.07.2017 г. при застрахователна сума от 456583,33 лв.
и период на покритие от 26.07.2017 г. до 26.12.2018 г. Твърди се, че „П.“ АД не
е изпълнил задължението си да достави в срок до 12 месеца след издаване на
складовия запис. По договора за ищеца били издадени 17 складови записа в
периода 26.07.2017 г. до 09.10.2017 г.
Твърди се също така по силата на застрахователен
договор № 0169210/24.11.2017 г. да е договорено, й изплащане на обезщетение на
ищеца при неизпълнено или неподходящо изпълнено (от гледна точка на
количеството, качеството или на договорения период) задължение, произтичащо от
борсов договор № 305/21.11.2017 г. при застрахователна сума от 181372,80 лв. и
период на покритие от 24.11.2017 г. до 23.04.2017 г. Твърди се, че „П.“ АД не е
изпълнил задължението си да достави в срок до 12 месеца след издаване на
складовия запис. По договора за ищеца в периода 04.12.2017 г. – 15.12.2017 г.
били издадени 9 складови записа.
Ищецът твърди въз основа на вписан особен залог спрямо
горивото да са предявили претенции „Уникредит
Булбанк“ АД и „Обединена Българска банка“ АД, довело до отнемане достъпа на „П.“
АД върху складовете, в които се намирало продаденото гориво. Поддържа теза, че
при тези условия „П.“ АД не е в състояние да изпълни задължението си да достави
горивото в посочена от ищеца петролна база. Ищецът не могъл да си осигури
владение върху горивото и по административен ред, препятствало и предаването му
на купувач по последващ договор за продажба. Счита да е налице пълно
неизпълнение на задълженията от страна на „П.“ АД, обуславящо получаване на
застрахователните суми в пълен размер.
Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок
парично задължение съответно в размер на 22068,17 лв. за периода 28.12.2018 г. до
19.06.2019 г. по застрахователен договор № 0161290/25.07.2017 г. и 8766,31 лв.
за периода 28.12.2018 г. до 19.06.2019 г. по застрахователен договор №
0169210/24.11.2017 г.
При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК е предявена и
претенция за законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
досежно която претенция приложими са правилата на чл. 86 ЗЗД.
В отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва
да е налице неизпълнение по застрахованите договори като твърди да произтича от
договор за влог, което правоотношение не е обхванато от застрахователния
договор. Оспорва да е налице неизпълнение на задълженията по застрахованите
договори и с довод, че основното задължение за прехвърляне правото на
собственост е изпълнено. Оспорва да е налице и тежест върху горивото с довод,
че извършеното разпореждане в кръга на дейността на залогодателя
погасява заложното право по силата на чл. 7 от Закона за особените залози.
Оспорва към датата на предявяване на застрахователната претенция задължението
за предаване на горивото да е възникнало с довод, че ищецът не е представял
договорената заявка, съответно да е станало изискуемо. Поддържа и теза, че
договореният срок за спецификации №№ 2234, 2235, 2231, 2233, 2230, 2236, 2226,
2232 да изтича след крайната дата на застрахователното покритие. Поддържа и
теза, че самите борсови договори ограничават отговорността при неизпълнено
задължение за доставка до разходите за транспорт. Застъпва и довод, че
действията на трети лица, препятстващи ищеца да получи обещаното му гориво не
обосновават основание за отговорност на „П.“ АД, ангажиращо отговорността на
застрахователя.
В допълнителната си искова молба ищецът конкретизира,
че спецификации №№ 2234, 2235, 2231, 2233, 2230, 2236, 2226, 2232 не касаят
закупено гориво, а преместена част от предходно продадено вече гориво по
инициатива на „П.“ АД. Застъпва теза, че договорената доставка е невъзможна
предвид отнетата фактическа власт на застраховащия по отношение на горивото
през месец юни 2018 г..Застъпва теза, че „П.“ АД е действало недобросъвестно,
представяйки продаденото гориво като свободно от всякакви тежести, което счита
за ангажиращо отговорността му и по повод действията на заложните кредитори.
Счита, че задължението „П.“ АД да съхранява горивото произтича от борсовите
договори, поради което се ползва от застрахователното покритие.
В съдебно заседание ищецът, представляван от юрк.
Кунева, поддържа предявените искове. По същество твърди, че продаденото гориво
не е доставено на уговореното място, каквото задължение произтича от договора,
както и че предявените претенции от банки, основаващи се на наложен особен
залог, сочи на неизпълнение на поетото задължение горивото да е освободено от
претенции на трети лица или да има задължения към тях. Твърди предаване на
горивото да е невъзможно предвид отнетия лиценз за съхранение и отнето владение
от частен съдебен изпълнител. Поддържа довод тези обстоятелства да водят до
пълно неизпълнение на задълженията по договорите при поет от ответника
застрахователен риск. Иска се да бъдат присъдени пълните размери на
застрахователните суми по процесните договори. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък за
разноските. Съображения са изложени и в писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника - адв. М.оспорва предявените искове. Твърди правото
на собственост да е прехвърлено, а изпълнението на задължението за доставка на
горивото да предполага покана от страна на ищеца и такава да не е направена.
Счита, липсващата покана за единствена причина за последващата
невъзможност застрахованият да изпълни задължението си за доставка на горивото.
Застъпена е теза, че неизпълнение на задължението за доставка е незначително
спрямо основното и изпълнено задължение за прехвърляне правото на собственост,
зачетено и от приобретателя на правото на собственост
върху петролната база. Претендират се разноски като е представен и списък.
Съображения са изложени и в писмени бележки.
Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в
процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а и от доказателствата се
налага извод, че с борсов договор № 195/19.07.17 г. (БД-58/25.07.2017 г.)
писмено е изразено съгласие, че ищецът купува от “П.” АД котелно гориво
12053,00 тона на обща стойност 9131593,86 лв., което следва да бъде доставено в
ПБ Първомай или друга петролна база, посочена от купувача по график, уточнен с
купувача в петдневен срок от получаване на заявката. Съгласно чл. 4.2 от
договора собствеността преминава върху купувача с предаване на стоката при
дефинирано съдържание на това понятие от т. 13.1 от спецификация и допълнителни
клаузи - след издаване на складов запис за влог на горивото в склад,
регистриран по реда на чл. 38 ЗЗНН. Уговорено е складовият запис да бъде
издаден в срок до 3 месеца от сключване на договора, а стоката да се доставя
след заявка от купувача в срок до 12 месеца от издаване на складовия запис.
Посочено е, че при неизпълнение на задължението за доставка по вина на
продавача разходите за транспорт са за негова сметка. Уговорено е, че
продавачът предоставя гаранция по договора при избрана от него форма в това
число и застраховка с указано покритие - пълно или частично неизпълнение на
договора. Съгласно т. 18.2. стоката следва да е освободена от претенции на и
задължения към трети лица
Видно от застрахователна полица № 0161290/25.07.2017
г. ответникът се е задължил да плати на ищеца, указан в договора като
застрахован, всяка сума в размер на стойността на ефективно нанесената му щета
до 456583,33 лв. в случай, че застраховащият - “П.” АД не изпълни или изпълни
неподходящо (от гледна точка на количеството, качеството или на договорения
период) свое задължение по чл. 1, чл. 4.1 от договор за доставка № 195/19.07.17
г. и клаузите от приложение към борсовия договор, относими
към задълженията на застраховащия.
С борсов договор към талон с рег. № 305/21.11.17 г.
(БД-104/04.12.2017 г.) писмено е изразено съгласие, че ищецът купува от “П.” АД
4200,00 тона котелно гориво на обща стойност 3627456,00 лв. при идентично
съдържание на задълженията с определените в предходно сключения договор като е
уговорено складовият запис да бъде издаден до 15.12.2017 г., а доставката да
бъде извършена до 12 месеца от издаване на складовия запис.
Видно от застрахователна полица № 0169210/24.11.2017
г. ответникът се е задължил да плати на застрахования - ищеца, всяка сума в
размер на стойността на ефективно нанесената щета на ищеца, до 181372,80 лв. в
случай, че застраховащият - “П.” АД не изпълни или изпълни неподходящо (от
гледна точка на количеството, качеството или на договорения период) свое
задължение за доставка на 4200 тона +/- 5 % по договор № 305/21.11.17 г.
Не се спори, а и от представените складови записи се
установява:
|
договор |
дата на складовия запис |
количество (тон) |
складов запис рег. № |
срок на пазене |
|
195/19.07.2017
г. |
26.07.2017
г. |
189,912 |
2152 |
26.07.2018 г. |
|
129,924 |
2153 |
|||
|
194,906 |
2154 |
|||
|
3036,294 |
2156 |
|||
|
1574,077 |
2157 |
|||
|
963,353 |
2158 |
|||
|
234,387 |
2159 |
|||
|
73,464 |
2160 |
|||
|
930,236 |
2161 |
|||
|
383,270 |
2166 |
|||
|
7.8.2017 г. |
917,584 |
2167 |
||
|
4.09.2017 г. |
182,025 |
2171 |
||
|
371,250 |
2172 |
|||
|
188,044 |
2173 |
|||
|
175,069 |
2174 |
|||
|
21.09.2017
г. |
1476,825 |
2177 |
||
|
09.10.2017
г. |
1092,645 |
2178 |
||
|
305/21.11.2017 г. |
04.12.2017
г. |
915,885 |
2184 |
04.12.2018 г. |
|
|
481,361 |
2185 |
||
|
|
657,313 |
2186 |
||
|
11.12.2017
г. |
418,234 |
2187 |
11.12.2018 г. |
|
|
|
758,566 |
2188 |
||
|
|
352,647 |
2189 |
||
|
|
52,409 |
2190 |
||
|
|
418,861 |
2191 |
||
|
|
145,678 |
2192 |
От констативен протокол № 559/26.04.2018 г., съставен
по реда на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, се установява
идентифицирано количество от 5,155,525 тона гориво, съхранявано в склад рег. №
0170/13.03.2018 г., за което гориво не се спори, че е пренесено в петролната
база в гр. Плевен.
С писмо изх. № 3269/20.07.2018 г. представител на “П.”
АД е уведомил ищеца, че считано от 22.06.2018 г. е отнета фактическата му власт
върху данъчния склад в гр. Русе като е предложено съдействие за извеждане на
енергийните продукти и преместването им на друго място.
От констативен протокол № 40-07-2010/25.06.2018 г.,
съставен по реда на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, се установяват
наличности на котелно гориво в складове Рег. № 251, 252, 284, 388, 73, 86, 142,
143, 144, 145, 146, 147, 148, 149, 160, 161, 162 и 163, идентифицирани като
съответстващи на записите за съхранявано гориво на ищеца по реда на чл. 38 от
Закона за запасите от нефт и нефтопродукти в петролната база в гр. Русе.
На 11.02.2019 г. ЧСИ В.М.е уведомен от представител на
“У.Б.” АД за пристъпено изпълнение върху стоки, в
това число и горива, предмет на договори за особен залог. Застъпена е теза, че
ищецът е залогодател на основание чл. 12 ал. 1 ЗОЗ и
на основание чл. 9 ал. 4 ЗОЗ се противопоставя на изнасяне на горивото преди да
е постигнато съгласие. Противопоставено е и възражение за използване на
инсталациите за товарене и разтоварване на горивото, позовавайки се на опасност
от амортизация и обезценката му, а и поради
техническа невъзможност да бъдат пуснати поради преустановено газоподаване.
От представеното удостоверение се установява, че по
партидата на “П.” АД за периода 07.06.2011 г. - 14.07.2014 г.; 29.09.2014 г. -
25.11.2014 г., на 14.10.2015 г., на 02.05.2017 г., 05.07.2017 г. и 25.08.2017
г. са вписани договори за залог в полза
на “Уникредит Булбанк” АД. На 26.09.2014 г. и
20.05.2015 г. са вписани договори за залог в полза на “Сосиете
Женерал Експресбанк” АД, за
периода 13.04.2016 г. - 29.12.2016 г. са вписани договори за залог в полза на
“Обединена българска банка” АД. На 23.01.2018 г. Установяват се вписани запори
върху имущество по чл. 4 ЗОЗ.
По повод отправените от ищеца претенции, представител
на ответника писмено указал, че липсва яснота за неизпълнените или частично
изпълнени съществени задължения по договора, претърпените вреди, съответно
техния размер предвид констатацията, че договорите за обществена поръчка са
отразени като изпълнени в портала за обществени поръчки без претенции за
обезщетение или неустойки. Счетено е, че отношенията, произтичащи от предходно
сключените договори за особен залог, не се включват в обхвата на
застрахователното покритие.
От името на ищеца е депозирано писмено възражение с
довод, че не е изпълнено договореното задължение за доставка на горивото в
посочени от ищеца складове. Позовавайки се на чл. 7 от Закона за особените
залози, но счита да е налице пълно неизпълнение с довод, че “П.” АД не може да
изпълни това си задължение предвид отнетите лиценз да управлява данъчен склад и
владението върху петролната база, предотвратяващо достъп до резервоарите. Сочи
се, че предприетите действия от кредитора чрез обжалване на заповедите за
преместване на горивото и действията на ангажирания от него съдебен изпълнител
препятстват възможността ищецът да се разпорежда свободно със собствеността си.
Ответникът е отказал за преразгледа отказа си с мотив,
че отразеното в публичния регистър обстоятелство - изпълнение на договорите,
сочи на признание на факти с произтичащото от това правно значение. Посочено е
и че горивото е и доставено по заявка на ищеца. Застъпена е теза, че обект на
застраховане е основното задължение по договора - доставка на определено по
количество и вид гориво, а произтеклите затруднения от вписаните особени залози
са от естество да затруднят, но не и да осуетят реализацията на правата на
ищеца върху горивото, достъпни му при условията на чл. 440 ГПК и съответно чл.
36 ал. 2 ЗОЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните доказателства.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.429 ал. 1 т. 2 КЗ
Законът предвижда възможност длъжникът в договорно
обусловено правоотношение да застрахова риска от неизпълнението му.
Непосредствен обект на застрахователна защита е кредиторовият
интерес като приложение следва да намерят както специалните правила,
регламентиращи застраховка “Гражданска отговорност”, така и общите правила на
Част четвърта - Застрахователен договор, Дял втори - Застраховане срещу вреди.
Ищецът е посочен като ползващ се от застрахователното покритие, а нормата на
чл. 432 ал. 1 вр. чл. 380 КЗ го овластява да претендира застрахователното
обезщетение. Обхватът на застрахователното покритие произтича от очертания в
договора застрахователен риск - неблагоприятно и нежелано от правния ред, но
обективно възможно и бъдещо събитие (чл. 349 ал. 1 КЗ). С оглед обезщетителния характер на застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователното обезщетение е съразмерно на действително
претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие (чл.
386 ал. 2 КЗ). Ето защо и предявеният иск предполага да бъде установено в
процеса поет от ответника застрахователен риск, настъпило застрахователно
събитие, довело като пряка и непосредствена последица до пасив в имуществото на
ищеца като ползващ се от застрахователното покритие.
Спорен между страните е обхватът на застрахователното
покритие. Съгласно чл. 345 ал. 5 т. 1 КЗ договорът следва да отразява ясно,
недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие. В случая и двата договора за застраховка,
касаещи самостоятелни от правна гледна точка договорни правоотношения,
обуславят застрахователното обезщетение от неизпълнение на задължение,
произтичащо било от договора, било от приложенията към него. Застрахователната
полица макар и да сочи изрично част от задълженията по договор 195 от 25.07.2017 г. - чл. 1 и чл. 4.1., отразява
еднозначно като обект на покритие и задълженията, произтичащи от спецификация и
допълнителни клаузи към договора относно задълженията на застраховащия.
Застрахователната полица № 0169210/24.11.2017 г. изрично сочи, че покритите
задължения включват всички задължения по договор 305 от 24.11.2017 г. Тези
формулировки позволяват еднозначен извод, че са покрити всички задължения,
произтичащи от дефинираното в договора между ищеца и “П.” АД правоотношение,
доколкото са обективно годни да породят неблагоприятни имуществени последици за
кредитора. Договорите между ищеца и “П.” АД еднозначно разграничават
продажбеното правоотношение от ангажимента за “П.” АД да достави продаденото
гориво на указано в спецификациите място - Петролна база “Първомай” при призната
възможност за ищеца да посочи и друго място за доставка. Ето защо
застрахователните договори покриват и риска от неизпълнение на самостоятелното
задължение за доставка на горивото при посочените в договора условия.
По делото не се спори, а и доказателствата позволяват
еднозначен извод, че ищецът е придобил собствеността върху договорените горива.
Съгласно чл. 55 ал. 1 вр. ал. 4 от Закона за запасите на нефт и нефтопродукти в
обхвата на правомощията на служителите към Държавна агенция “Д.Р.и В.З.” е
включен контролът върху отчитането и съхранението на стоки в обхвата на
държавния резерв. Констатациите си проверяващите отразяват в нарочен документ -
чл. 58 от закона. Следователно констативният протокол има характер на официален
документ. Установеното от длъжностните лица възможност за идентифициране на
вложеното гориво в обособени съдове за съхранение позволява идентификацията му.
Не се установява правоприемството да е компрометирано
и от предходно вписаните особени залози върху горивата. Противопоставяйки
възраженията си “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД не оспорва, че продажбата на горива от
страна на “П.” АД е обичайна за него. Съгласно чл. 7 ЗОЗ залогът е
непротивопоставим на купувач, придобил заложена вещ в резултат на сделка в предмета
на дейност на търговеца. Ето защо и не приобретателят дължи да следи за наличие на вписани особени
залози, а заложният кредитор дължи да се съобрази с актуалната наличност към
момента на пристъпване към изпълнение. Макар и горивата да са се намирали в
управляваните от “П.” АД съоръжения за съхранение на горива, установеният режим
на отчет обезпечава възможност за разграничаване на придобитото при тези
условия гориво от останалото. Ето защо и с индивидуализацията на родово
определената вещ - гориво, според описанието в договорите, задължението за
прехвърляне правото на собственост е погасено, а осъществените продажби
погасяват и заложното право. Съществуващото право на собственост в патримониума на ищеца изключва вреда, която да е
съпоставима с платената цена на горивото. Както бе посочено обаче правоприемството не изчерпва произтичащите от договорите
задължения за “П.” АД. Остава самостоятелното задължение да достави горивото на
посочено от ищеца място.
По делото не се твърди, а и не се установява
задължението за доставяне на горивото да е било изпълнено. Не може да бъде
споделен обаче поддържаният от ищеца довод, че неизпълнението му е равнозначно
на пълно неизпълнение. Вярно е, че фактическата власт върху горивото
предпоставя реална възможност за усвояване на ползите от притежанието. В
качеството си на собственик обаче ищецът е в правото си да изисква своята вещ
от всяко трето лице. Неоснователните претенции на трети лица стоят извън
контрола на длъжника, поради което и не обосновават неизпълнение на договорно
поетото от него задължение. Между ищеца като собственик на горивото и третото
лице, препятствало го да реализира правата си възниква самостоятелно
правоотношение, необхванато от застрахователното покритие. Ето защо и явилото
се затруднение по реализацията на правото на собственост не ангажира
отговорността на длъжника и функционално обусловената от нея отговорност на
ответника като негов застраховател.
Отнетата фактическа власт на “П.” АД върху горивото
препятства изпълнението на самостоятелното задължение за неговата доставка. Не
е налице твърдяното основание за освобождаване от отговорност - забава на
кредитора. Към датата на отнетата фактическа власт не е изтекъл срокът за
доставка на горивото по договор 305. Фактическата власт, според заявеното от
самия длъжник, досежно склада в гр. Русе също му е отнета преди да изтече
указаният краен срок за доставка. Основание за отнетата фактическа власт са
предприети действия от кредитор да събере свои вземания. В рамките на
облигационното правоотношение законът отрича липсата на пари като основание за
освобождаване от отговорност при неизпълнение, а грижата на добрия търговец
предполага водене на делата по начин, гарантиращ своевременното изпълнение на
всички задължения. Ето защо отнетата фактическа власт върху съоръженията,
обезпечаващи предаването на горивото, не освобождава длъжника от задължението
му да осигури обещаната доставка на горивото. Неосъществената доставка сочи на
обективно възможно, но липсващо изпълнение на това самостоятелно договорно
задължение, за което “П.” АД отговаря.
Не се установява да е отнета фактическата власт върху
петролния склад в гр. Плевен, където не се спори да са се намирали 5155,525
тона гориво. Прекратеният договор за наем е основание за изтегляне на горивото,
а не пречка за това. Самият договор 195 визира краен срок за доставката.
Клаузата предвижда възможност за кредитора да промени местоназначението. Макар
и липсващата конкретизация на втора възможна дестинация да не сочи на
хипотезата на алтернативни задължения, по аргумент от по-силното основание
следва да се приложи правилото на чл. 131 ал. 2 ЗЗД. Ето защо и с изтичане на
указания срок за доставка, задължението за длъжника бива определено по
съдържание - да достави горивото на Петролна база “Първомай”. Не се твърди
обаче, а и не се установява и това гориво да е било доставено при все, че
обективни пречки за това не се установяват. Напротив, самият длъжник е
предложил съдействие при все, че той дължи да осигури доставката. Ето защо
липсва забава на кредитора, която освобождава “П.” АД от отговорността за
доставка на горивото.
Макар и договорите между ищеца и “П.” АД да предписват
застраховката като вариант за гарантиране на доброто изпълнение - т. 15 от
спецификациите, това съгласие не е в състояние да въздейства върху предмета на
застрахователното правоотношение. Предложеното тълкуване на застрахователните
договори от страна на процесуалния представител на ищеца не държи сметка за
утвърдения подход при установяване действителната воля - чл. 20 ЗЗД, приложим и
при застрахователния договор по силата на чл. 343 ал. 2 КЗ. Самата клаузата на
т. 4.2. изрично предписва и възможност за плащане на част от застрахователната
сума, което само по себе си изключва възможността за извод, че плащането е предпоставено от самия факт на неизпълнено задължение, на
което сочи буквалният прочит на първото изречение. Напротив, тълкувана във
връзка с т. 1.5. (еднакво съдържание и за двата договора) изрично определя
застрахователната сума като предел на отговорността на застрахователя, а не
обещано плащане при неизпълнение. Клаузата на т. 5.2. от своя страна изрично
определя стойността на щетата като граница на дължимото обезщетение. Като вид
договор за застраховка срещу вреди, плащането на застрахователната сума не произтича
от реализиран риск, а е призвано да покрие стойността на вредата,
представляваща пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие.
Клаузата на т. 4.1. също следва да се тълкува във връзка с останалите и с законоустановената цел - да бъдат възмездени вреди от
неизпълнението. Това придава на изявлението декларативен характер, потвърждаващ
поетия ангажимент, а не поето задължение за заплащане на застрахователната сума
при липсващо или неточно изпълнение.
Ищецът не твърди да е претърпял реална вреда,
съставляваща пряка и непосредствена последица от неизпълненото задължение за
доставка, нито се претендира обезщетение вместо изпълнение на задължението за
действие - доставка на горивото. Напротив, изрично и то повод на
противопоставено от ответника възражение ищецът се позовава на постигнатото
съгласие, от което извлича и претендираното право да
получи застрахователната сума по договорите. Липсващите фактически твърдения
изключват и процесуалната възможност да бъдат дадени указания за попълване на
делото с доказателства - арг. от чл. 146 ал. 2 ГПК.
Възможността застрахователят да си търси сумата от
длъжника не е достатъчна, за да обоснове задължение за плащане към ищеца. Както
бе посочено вече отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
тази на длъжника, поради което и ищецът дължи да докаже своето вземане по
основание и размер. В случая реалната вреда - претърпяна загуба или пропусната
полза, е елемент от основанието на претенцията. Настоящият състав не намира
процесуална възможност да предполага наличието на вреда в указания вече смисъл,
съответно безпредметно остава обсъждането на хипотетично възможните вреди с
оглед очертаната граница на отговорност с нормата на чл. 82 ЗЗД – пряка и
непосредствена последица от неизпълнението. Ето защо и предявените искове за
главниците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД
При достигнатия извод за изхода от спора по главните
искове, неоснователни са и предявените акцесорни
претенции за законна лихва.
По разноските
При установения изход от спора в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени направените от ответника и доказани в процеса
разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавна агенция “Д.Р.И В.З.” с
адрес по делото: гр. София, ул. „******срещу „Ч.-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД - КЛОН БЪЛГАРИЯ“
КЧТ с
адрес по делото: гр. София, ул. „******за сумата 456583.33 лв. - изплащане на
застрахователната сума по полица № 0161290/25.07.2017 г. поради пълно
неизпълнение на задълженията по борсов договор № 195/19.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавна агенция “Д.Р.И В.З.” с
адрес по делото: гр. София, ул. „******срещу „Ч.-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ с
адрес по делото: гр. София, ул. „******за сумата 22068,17 лв. - законна лихва за периода от 28.12.2018 г.
до 19.06.2019 г. включително, върху сумата 456583,33 лв. неплатено застрахователно обезщетение по
полица № 0161290/25.07.2017 г. поради пълно неизпълнение на задълженията по
борсов договор № 195/19.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавна агенция “Д.Р.И В.З.” с
адрес по делото: гр. София, ул. „******срещу „Ч.-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ с
адрес по делото: гр. София, ул. „******за сумата 181372,80 лв. - обезщетение по
полица № 0169210/24.11.2017 г. поради пълно неизпълнение на задълженията по
борсов договор № 305/21.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавна агенция “Д.Р.И В.З.” с
адрес по делото: гр. София, ул. „******срещу „Ч.-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ с
адрес по делото: гр. София, ул. „******за сумата 8766,31 лв. - законна лихва за
периода 28.12.2018 г. - 19.06.2019 г., включително върху сумата 181372,80 лв. -
обезщетение по полица № 0169210/24.11.2017 г. поради пълно неизпълнение на
задълженията по борсов договор № 305/21.11.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал. 3 ГПК Държавна
агенция “Д.Р.И В.З.” с адрес по делото: гр. София, ул. „******да
заплати на „Ч.-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ с
адрес по делото: гр. София, ул. „******сумата от 18886,97 лв. - разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в
частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: