№ 75
гр. Харманли, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100010 по описа за 2022 година
Производството е по трудов спор за незаконно уволнение.
Предявени са обективно съединени искове - иск за признаване на извършеното
уволнение за незаконно и неговата отмяна, намиращ правно основание в чл.344 ал.1 т.1 от
КТ и иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, намиращ правно
основание в чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
Ищеца П. С. Ч. ЕГН ********** от гр. Симеоновград чрез пълномощника адв.
П.К. АК Стара Загора твърди, че между него и ответника Община Симеоновград, бил
сключен Трудов договор № 1448/27.ХІІ.2012г., по силата на който ищеца изпълнявал
длъжността Специалист „Операт.Дежур.ОбСС и УК“ в Общинска администрация /106 -
дежурни „Общ. Съвет за сигур. и Упр. Кризи“/, при размер на основно месечно трудово
възнаграждение - 650лв. и допълнително възнаграждение 84.50лв.- за придобит трудов стаж
и професионален опит.
Твърди се, че ищеца изпълнявал добросъвестно функциите и задачите, каквито му
били поставяни и няма налагани дисциплинарни наказания в периода на действие на
договора и въпреки това, трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №396 от
15.ІV.2021г на Кмета на Община Симеоновград на основание чл.330 ал.2 т.1 от Кодекс на
труда. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение били посочени -
работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да
упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен -тъй като на основание
чл.60 ал.1 т.5 от ЗЗКИ е прекратено действието на издаденото Разрешение № 116341 от
13.ІV.2017г, ниво „СЕКРЕТНО“, поради изтичане на срока по чл. 55 ал.1 и ал. 2 от ЗЗКИ.
Твърди се, че ищецът обжалвал Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение пред РС Харманли, в следствие на което с Решение № 52 / 30.ІХ.2021г.,
постановено по гр.д. № 603 по описа на РС Харманли за 2021г. уволнението било признато
за незаконно и отменено. С решението ищеца бил възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
Твърди се, че в двуседмичния срок по чл.345 ал.1 от КТ, Ч. се явил на работа и
подал заявление вх. № С-6699/09.ХІ.2021г., да бъде възстановен на заеманата длъжност. Със
заповед № 1160/09.ХІ.2021г., на основание чл. 345 ал.1 от КТ, във връзка с влязлото в сила
1
съдебно решение, Ч. бил възстановен на длъжността, като постъпил на работа на
10.ХІ.2021г. в 8.30ч. В края на работния ден - 16.30ч. - на ищеца била връчена Заповед за
предизвестие № 1167/10.ХІ.2021г., с която работодателя го предизвестил, че на основание
чл. 328 от КТ /без да се сочи конкретно основанието/, ще бъде прекратен трудовия му
договор с предприятието.
Веднага след това в 16.35ч. на 10.ХІ.2021г. на Ч. била връчена и Заповед №
1169/10.ХІ.2021г., с която на основание чл.328 ал.1 т. 12 от КТ, било прекратено трудовото
му правоотношение, считано от 11.ХІ.2021г. В мотивите към заповедта се сочило, че е взето
предвид, че на лицето П. С. Ч., на основание чл.55 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗЗКИ, е изтекло
действието на издаденото разрешение № 116341 от 13.ІV.2017г. - ниво „Секретно“, което
разрешение задължително се изисквало за заемане на длъжността му, както и че заповедта е
съобразена с мотивите на Решение № 52 /30.ІХ.2021г., постановено по гр.д. №
20215630100603 на РС-Харманли. Предвид изложените мотиви работодателят намерил, че
Ч. не разполага с обективната възможност да изпълнява трудовото си правоотношение на
длъжност Специалист „Оперативен дежурен ОбСС и УК“.
Процесуалния представител на ищеца счита, че в настоящия случай не е налице
хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ и че уволнението на ищеца е израз на злоупотреба с
право. Сочи, се съгласно трайната практика на ВКС, за законосъобразното упражняване на
потестативното право на уволнение е необходимо към момента на уволнението всички
предпоставки на съответното основание да са налице, което в настоящия случай не било
така.
Пълномощника на ищеца твърди, че не е спорно и документите било видно, че
нито с присъда нито с наказателно постановление, на ищеца не е налагано наказание
лишаване от право да заема професия или длъжността, на която е назначен, нито е
постановявано Отнемане по чл.59 ал.1 т.1 ЗЗКИ на разрешение за достъп до класифицирана
информация, както и че издаденото на Ч. Разрешение № 116341/ 13.ІV.2017г. ,е изтекло на
12.ІV.2021г. От писмо № 3153/13.ІХ.2021г. от ДА „Национална Сигурност“ ТД „Национална
Сигурност“ гр. Хасково (приложено по гр.д. № 603/ 2021г. на РС-Харманли), се
установявало, че не е издавано Прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана
информация № 116341/ 13.ІV.2017г. на основание чл.11 ал.2 т.1 и чл.60 ал.1 от ЗЗКИ.
Сочи се , че на пръв поглед, предвид липсата на разрешение за достъп да
класифицирана информация, би могло да се счита, че е налице основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.12 от КТ, но в конкретния случай
обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор, не се дължала на работника,
а на бездействието на работодателя, който бил злоупотребил с правата си.
Твърди се, че с изтичането на срока на разрешителното на ищеца за достъп до
класифицирана информация, била видяна възможност да бъде прекратено трудовото му
правоотношение, като не бъдат предприети действия за подновяването му, което съгласно
ЗЗКИ можело да стори само работодателя. Единствена цел на подобно бездействие била Ч.
да бъде освободен от работа. Сочи се , че с писмо изх.№ Я-47/14.ІV.2021г. изпратено до
Директора на ТДНС-Хасково, работодателят -Община Симеоновград, предложела да бъде
прекратено действието на издаденото разрешение на ищеца, поради изтичане на срока му по
чл.55 ал.1 от ЗЗКИ, което допълнително свидетелствало за желанието и намерението на
работодателя да намери някакъв, бил той и неправомерен, начин да прекрати
правоотношението с Ч..
В исковата молба се твърди , че няколко дни преди изтичане на разрешителното,
ищецът разбрал, че не са предприети действия за подновяването му. На 13.ІV.2021г. той
подал до Кмета на Общината писмена молба, с която заявил изричното си съгласие да бъде
започната процедура за проучване, с оглед издаване на разрешително за достъп до
класифицирана информация за нов срок, но въпреки това такава процедура не била
инициирана от работодателя. Със заявлението си за възстановяване на работа Ч. отново
поискал да се инициира такава процедура и заявил изричното си съгласие да бъде проучен,
но вместо това той бил уволнен, поради обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си по трудовия договор.
С оглед изложеното в исковата молба пълномощника на ищеца счита, че
уволнението на ищеца е израз на злоупотреба с право и поради това е незаконно -
работодателят не бил подал документи за подновяване на разрешителното за достъп до
2
класифицирана информация за ищеца, което било негово задължение и правомощие, и това
било направено целенасочено, само и само Ч. да бъде уволнен.
С оглед изложените съображения за незаконосъобразност на уволнението, за
ищеца възникнало и право да иска, на основание чл. 344. ал. 1. т. 2 КТ, да бъде възстановен
на длъжността, която е заемал до уволнението.
Ето защо е налице правен интерес от предявяването на настоящите обективно
съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна и иск по чл.344. ал.1, т.2 от КТ за възстановяването на
заеманата от ищеца до уволнението му длъжност .
Моли съда да постанови решение с което да признае за незаконно и да отмени
уволнението на П. С. Ч. ЕГН **********, с адрес: гр. Симеоновград, ул. ****, извършено на
основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ със Заповед № 1169 от 10.ХІ.2021г. на Кмета на Община
Симеоновград, както и П. С. Ч. ЕГН **********, да бъде възстановен на работа на
заеманата до уволнението длъжност Специалист „Операт.Дежур.ОбСС и УК“ в Общинска
администрация Симеоновград /106- дежурни „Общ. Съвет за сигур. и Упр. кризи"/.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.
2 от ЗА.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от М.Г.Р. - Кмет на
Община Симеоновград, в които е изразено становището относно допустимостта на
предявените искове.
В отговора на исковата молба се твърди, че трудов спор между страните
възниквал за втори път, след като той бе възстановен на преди заеманата от него длъжност с
Решение № 52/30.ІХ.2021г. по гр. д. № 20215630100603 по описа на РС Харманли.
Сочи се, че в съдебното решение било посочено, че прекратяването на трудовия
договор на ищеца е неправилно, като е следвало при сложилите се обстоятелства да е
направено на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ, което становище било подплатено и със
съответната съдебна практика.
Сочи се, че общинската администрация не обжалвала решението на съда и
приела мотивите му и се съобразили с тях. В този смисъл трудовото правоотношение на
ищеца било направено при изрядно спазване на процедурата по чл. 328 ал.1 т.12 от КТ като
счита , че тази правна квалификация е правилната и прецизната не само според мотивите на
решението на РС Харманли по трудовото дело между същите страни, но и според
становището на самия ищец, изразено в депозираната от него искова молба по това
предходно производство.
Изложени са съображения, че допускът до класифицирана информация е
абсолютно задължителен, за да изпълнява длъжността, която заемал ищеца и липсата на
такъв допуск, обективирала невъзможността той да изпълнява тази длъжност. Всички други
аргументи били правно и фактически несъстоятелни.
Моли съда да отхвърли предявения иск с всички произтичащи от това правни
последици.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
Не се спори между страните, а и от личното трудово досие на ищеца се
установява, че на 27.ХІІ.2012г.между него и Община Симеоновград, представлявана от
Кмета на Общината – П.С. е сключен трудов договор № 1448/27.ХІІ.2012г. по силата на
който, е възникнало трудово правоотношение на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ , по което
ищеца Ч. е заел длъжността „Специалист „Оперативен Дежурен ОбСС и УК" в Общинска
администрация Симеоновград, считано от 01.І.2013г. Трудовият договор е сключен с
определен срок до 30.VІ.2013г. С допълнителни споразумения №315/11.ІІІ.2013г., №
82/27.ХІІ.2014г., №17/24.І.2015г., №41/21.І.2016г., № 59/ 16.І.2017г., №48/11.І.2018г.,
№60/07.І.2019г., №125/27.І.2020г. и №1329/31.ХІІ.2020г. към трудовия договор, е изменян
размерът на трудовото възнаграждение и размерът на допълнителното трудово
възнаграждение.
Със Заповед № 396 от 15.ІV.2021г. на Кмета на Община Симеоновград на
основание чл.330 ал.2, т.1 от Кодекс на труда трудовото правоотношение на ищеца е
3
прекратено. С Решение № 52 / 30.ІХ.2021г., постановено по гр.д. № 603 по описа на РС
Харманли за 2021г., Заповед № 396 от 15.ІV.2021г. е призната за незаконна и отменена
уволнението признато за незаконно и отменено. С решението ищеца е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 14.Х.2021г.
Не се спори, че със Заповед № 1160/ 09.ХІ.2021г. , на основание чл. 345 ал.1 от КТ
и във връзка с Решение № 52 / 30.ІХ.2021г., на РС Харманли , ищецът Ч. е възстановен на
длъжността Специалист „Операт.Дежур.ОбСС и УК“ в Общинска администрация /106 -
дежурни „Общ. Съвет за сигур. и Упр. Кризи“/, и е постъпил на работа на 10.ХІ.2021г. в
08.32ч.
Със Заповед за предизвестие № 1167 / 10.ХІ.2021г. на работодателя ищеца Ч. е
предизвестен че на основание чл. 328 от КТ, ще бъде прекратено трудовото му
правоотношение в уговорения / законов срок от 30дни. Предизвестието е връчено на Ч. на
10.ХІ.2021г. в 16.30ч.
Със Заповед № 1169/210.ХІ.2021г. на Кмета на Община Симеоновград на
основание чл. 328 ал.1 т.12 от КТ /, е прекратено трудовото правоотношение между ищца и
ответника.
В хода на настоящото производство бе изискана и постъпи справка от ДА
„Национална Сигурност“ ТД „Национална Сигурност“ гр. Хасково.
От приобщената справка, депозирана с писмо вх. № 2511/05.ІV.2022г. се
установява, че на ищеца Петьо е издадено разрешение за достъп до класифицирана
информация №116341/13.ІV.2017г. до ниво „Секретно", който към момента на изготвяне на
справката не е валиден, тъй като е с изтекъл срок на валидност - до 12.ІV.2021г. Посочено е,
че при извършване на нова процедура по проучване за надеждност на служители, следва да
се спазва предвидения в чл. 55 ал. 2 от ЗЗКИ срок (най-малко три месеца преди изтичането
на срока да се извърши ново проучване). Изрично е отбелязано, че в конкретния случай не
са постъпвали документи за започване на проучване на ищеца.
В справката се сочи, че съгласно чл.148 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ,
процедурата по разширено и специално проучване по чл.46 т.2 и 3 от ЗЗКИ започва
единствено след писмено искане на ръководителя на организационната единица, където
лицето е подало необходимите документи по чл. 147 ал.1 на ППЗКИ.
При така изяснената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото
доказателства, настоящия състав на съда следва намира, че предявения иск по чл.344 ал.1 т.1
от КТ за признаване незаконността на уволнението, извършено със Заповед №
1169/210.ХІ.2021г. на Кмета на Община Симеоновград, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните и неговата отмяна е основателен и доказан.
Спорът е за законосъобразността на уволнение, извършено на основание чл. 328
ал.1 т.12 от КТ – без изписан конкретен мотив.
За да има право работодателят да прекрати трудовия договор на посоченото в
уволнителната заповед основание – „при обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор“, трябва след сключването на трудовия договор да са настъпили нови
обстоятелства, поради които изпълнението на трудовия договор да е станало невъзможно.
Причините, които са породили тази невъзможност следва да са непреодолими за и от
страните, защото произтичат от източници и фактори, които са неподвластни на тяхната
воля. Законността на уволнението следва де се прецени с оглед наличието на основанието за
уволнение към момента на извършването му - в настоящия случай предпоставките за
процесното уволнение следва да са били налице към датата 10.ХІ.2021г., от която е
прекратено трудовото правоотношение.
В трудовия спор за отмяна на незаконосъобразно уволнение, тежестта на
доказването на правомерността на уволнението е възложена на работодателя.
Установяването на законосъобразността на уволнението предполага доказване на визирания
в заповедта фактически състав. В настоящото производство съдът приема, че
обстоятелствата отнасящи се до използвания от работодателя фактически състав за
прекратяването на трудово-правната връзка между страните, не са установени и доказани.
Работодателят с оглед тежестта на доказване, която носи в това производство, не е
представил доказателства и не е провел успешно доказване на твърдяното от него
4
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Когато по една или друга причина от обективен характер, която може да идва
както от работник, така и от работодателя, не е възможно работника да изпълнява
задълженията си по трудовия договор, за работодателя възниква субективното потестативно
право да прекрати този договор на основание чл. 328 ал.1 т.12 от Кодекс на труда. В
разгледания случай обаче, невъзможността за изпълнение на трудовия договор между
страните не се дължи на фактическа невъзможност от страна на ищеца , а на поведението на
работодателя. Ако според работодателя служителят не притежава нужните качества, или не
се справя с възложената му работа, включително, когато е свързана с прилагането на ЗЗКИ,
разполага с правната възможност да прекрати трудовия договор на друго основание, но не и
поради липсата на достъп до класифицирана информация. Липсата на писмено искане от
работодателя за даване разрешение за достъп до класифицирана информация за изпълнение
на определена дейност или длъжност от даден служител, не може да послужи като
основание за уволнението му поради липсата на подобно разрешение. Съгласно изричната
регламентация на закона, процедура по проучването е невъзможно да бъде стартирана по
инициатива на самия служител и няма как да се развие поради поведението – бездействието
на самия работодател.
С оглед изложеното съдебния приема, че уволнението на ищеца на основание чл.
328 ал.1 т.12 от Кодекс на труда - без изписан конкретен мотив, се явява незаконно, поради
което предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от кодекса следва да бъде уважен,
като основателен.
Вторият иск е за възстановяване на ищеца на предишната му работа и намира
правно основание в чл.344 ал.1 т.2 от КТ. При признаване на уволнението за незаконно,
договорът следва да се възстанови в същия вид, в който е съществувал към датата на
прекратяването му. Ето защо като последица от уважаване на иска за признаване не-
законността на прекратяването на трудовото правоотношение и неговата отмяна, съдът
следва да уважи вторият от обективно съединените искове - иск за възстановяване на ищеца
на работа на заеманата до уволнението длъжност, а именно Специалист
„Операт.Дежур.ОбСС и УК“ в Общинска администрация Симеоновград /106- дежурни
„Общ. Съвет за сигур. и Упр. кризи"/.
С оглед уважаването на предявените искове и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят направеното по делото, които се претендират на основание
чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата в размер на минималната работна заплата за
страната.
В разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.VІІ.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъде
възложено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 710.00лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ,ответникът следва да заплати в полза на
държавата , по сметка на РС Харманли сумата от 100.00лв. : по 50.00лв.-държавна такса за
всеки от предявените искове, определени съгласно чл.3 Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5.00лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконосъобразна Заповед № 1169/210.ХІ.2021г. на Кмета на
Община Симеоновград, с която на основание: чл.328 ал.1 т.12 КТ, е прекратено трудовото
правоотношение с П. С. Ч. ЕГН ********** от гр. Симеоновград за длъжността -
5
Специалист „Операт.Дежур.ОбСС и УК“ в Общинска администрация Симеоновград /106-
дежурни „Общ. Съвет за сигур. и Упр. кризи"/, и я ОТМЕНЯ .
ВЪЗСТАНОВЯВА П. С. Ч. ЕГН ********** от гр. Симеоновград на предишната
и работа на длъжността Специалист „Операт.Дежур.ОбСС и УК“ в Общинска
администрация Симеоновград /106- дежурни „Общ. Съвет за сигур. и Упр. кризи"/.
ОСЪЖДА Община Симеоновград, да заплати на адв. П.А. К. АК Стара Загора
за осъществена по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата правна помощ,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 710.00лв.
ОСЪЖДА Община Симеоновград да заплати в полза на държавата, по сметка
на Районен съд-Харманли сумата от 100.00лв. представляваща дължими държавни такси по
делото, както и сумата от 5.00лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в
двуседмичен срок от датата на постановяването му - 27.ІV.2022г. – обявена на страните, на
основание чл. 315 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6