О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 202
гр. Пазарджик, 22.04.2019 година
Пазарджишки
окръжен съд, въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове: Борислав Илиев
Мариана Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия НЕНЧЕВ в.ч.гр.д.№239/2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.274 и следващи от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по
подадена въззивна частна жалба от „Делта кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* срещу
определение №387/31.01.2019г., постановено по гр.д.№1040/2018г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното
определение е допълнено определение №3279/03.12.2018г., постановено по
гр.д.№1040/2018г. по описа на РС – Пазарджик, като е осъдено „Делта кредит“
АДСИЦ да заплати на П.Б.В. сумата от 300лв., представляващи разноски по делото.
С частната
жалба се въвежда оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение и
се иска неговата отмяна. Твърди се, че за да възникне правото на ответника за
разноски следва да са налице двете кумулативни
предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК -
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, като в
настоящия случай нито една от двете предпоставки не били налице. Моли за
произнасяне в посочения смисъл.
Ответникът по
жалбата е депозирал писмен отговор, в който се поддържа, че жалбата е
неоснователна и определението следва да се потвърди.
Пазарджишки
окръжен съд като взе предвид постъпилата частната
жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по
делото прие за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С определение №3279/03.12.2018г.
първостепенният съд е прекратил производството по делото пред себе си, поради
отказ от предявения иск.
По подадена от
ответника в първоинстанционното производство молба съдът се е произнесъл с
атакуваното в настоящото производство определение, като е намерил искането за
присъждане на разноски, направено още с отговора на исковата молба, за
основателно, при приложение на чл.78, ал.4 ГПК.
Обжалваното
определение е правилно.
Присъждането на разноските е
направено при правилно приложение на чл.78,
ал.4 ГПК, според който ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, независимо от основанието за прекратяването. Разпоредбата
не установява допълнително условие за присъждане на разноските – нито с оглед
основанието за прекратяване, нито с оглед поведението на ответника, преди или
след предявяване на иска. Това е
правилото за решаване на въпроса за отговорността за разноски, в случаите,
когато делото не приключва с акт по същество,
След
като ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да
подаде отговор, то при прекратяване на делото за него възниква правото да бъде
обезщетен за тези разноски. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са извършени след получаването на
преписа от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване
на производството. Тези условия са налице - договорът за правна защита и
съдействие за първоинстанционното производство е представен с предявяване на
отговора на исковата молба - т.е. преди постановяване на определението, с което
производството по делото е прекратено.
В тази
връзка оплакванията на частния жалбоподател за приложение разпоредбата на
чл.78, ал.2 ГПК се явяват неоснователни, тъй като същата не е приложима към
настоящия случай. Тълкуване
на чл.78, ал.4 ГПК във вр. ал.2 ГПК не е
допустимо, защото двете алинеи уреждат различни по същност хипотези и правила –
едната установява право на разноски за ответника при прекратяване на делото (чл.78,
ал.4 ГПК), а другата, отчитайки
поведението на ответника
преди и след подаване на исковата молба, предвижда
възможност разноските на ищеца да останат в негова тежест, въпреки от
основателността на иска и неговото уважаване (чл.78,
ал. 2 ГПК). Затова тълкуването
и прилагането на чл.78, ал.2 ГПК е само във връзка с чл.78, ал.1 ГПК.
При
горните констатации, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна и
като такава същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение – потвърдено.
По направеното
искане за присъждане за разноски в отговора на частната жалба:
Производството по чл.248 ГПК не е
ново производство, различно от исковото производство по делото, по което съдът
се е произнесъл с акт по същество или както е в настоящия случай е прекратил
производството по делото, но не се е произнесъл по искането за разноски или
дори и да се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски,
същите не са удовлетворени и са поискали изменение на акта на съда само в тази
му част. По молбата с правно основание чл.248 ГПК не се образува ново
производство, което да е отделно от производството по делото, по което съдът се
е произнесъл по съществото на спора и по направените от страните разноски, т.е.
това производство няма самостоятелен характер, а е част от основното
производство по предявения иск. Поради несамостоятелния характер на
производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски нито на страната, която го е
инициирала, нито на другата страна. Поради това разноски не се дължат и във
връзка с развилото се производство пред въззивния съд по частна жалба против съдебен
акт, постановен по реда на чл.248 ГПК.
По изложените
съображения, Пазарджишки окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №387/31.01.2019г., постановено по
гр.д.№1040/2018г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Председател:
Членове: 1.
2.