№ 631
гр. София , 02.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500442 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на
Община Петрич, представлявана от Кмета на Общината Д. Б., чрез адв.И.С. от АК
Благоевград насочена против Определение № 903998/08.10.2020 г., постановено по т.д. №
87/2020 г., с което производството по образуваното дело е било прекратено, поради
недопустимост на исковата молба с вх.№ 1717/04.06.2020 г., подадена от частния
жалбоподател пред ОС Благоевград, по която е било образувано прекратеното дело.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи
надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца и наличието на
процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост..
По изложените съображения като правен резултат се иска отмяна на атакуваното
прекратително определение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения процесуален
представител на жалбоподателя, който е надлежно процесуално легитимирана страна – ищец
по прекратеното дело, срещу подлежащо на въззивна проверка определение.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Установява се от данните по първоинстанционното дело, че същото е инициирано по
искова молба на Община Петрич насочена против Асоциация по ВиК на обособената
територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Благоевград,
представлявана от Областния управител Б. М..
В обстоятелствената част на същата се поддържа, че на проведено на 27.02.2020 г.
заседание на общото събрание на ответната асоциация не било взето решение по т.4 от
дневния му ред за приемане промяна на границите на обособената територия, обслужвана от
1
„ВиК“ЕООД Благоевград, чрез отпадане на Община Петрич и прекратяване членството й в
Асоциацията.
Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на посоченото решение, във
връзка с които е поискана отмяната му от съда по реда на чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.
Като се запознал с исковата молба първоинстанционният съд приел от правна страна,
че същата е недопустима, т.к. с нея е предявен недопустим иск.
Изложил е доводи, че в случая ответната страна не е надлежно процесуално
легитимирана, т.к. нямала качеството на юридическо лице с нестопанска цел, а имала
характеристиката на административен орган, оправомощен с властнически правомощия.
Затова приетите от нея решения имали характер на адм.акт, чиято законосъобразност се
проверява по реда на АПК. Допълнил е, че специалният закон – Законът за водите, не е
установил нарочен ред за съдебна намеса за отмяна на незаконосъобразните и
противоуставни решения на асоциациите по чл.198б, т.2 от Закона за водите /ЗВ/.
Решаващият състав изцяло споделя така изложените доводи на пръвоинстанционния
съд в подкрепа на крайния му извод за недопустимост на предявения иск за отмяна на
решенията, взети на проведено на 27.02.2020 г. редовно заседание на общото събрание на
Асоциацията по ОС на Камарата на по ВиК на обособената територия, обслужвана от
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД Благоевград.
Във връзка с оплакванията, развити в частната жалба, излага и следното:
Според чл.124, ал.3 ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански
правоотношения е допустим само, ако е предвиден в закон и следователно упражняването
на потестативно право по съдебен ред е допустимо само по изрична разпоредба на закона.
В случая специалния закон – Законът за водите, не предвижда такъв ред –
упражняването на съдебен контрол по отношение решенията на специалните органи по чл..
от с.з., а прилагането по аналогия на други нормативни актове – ЗЮЛНЦ е недопустимо.
Съобразно установеното от специалния закон, Асоциацията по ВиК по чл.198б, т.2 е
юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация. Тя не е търговско
дружество, не формира и не разпределя печалба, като органите й и техните правомощия са
изрично регламентирани.
В чл.198в, ал.4 ЗВ изрично и изчерпателно са изброени правомощията на общото
събрание, като орган на управление на съответната асоциация, а чл.198в, ал.6 – ал.10
регламентират реда за свикването и предпоставките за вземане на валидни решения от този
управителен орган.
Нито в тези текстове, нито в друг от специалния закон е предвидена правна
възможност за обжалване на решенията му пред съда.
Доколкото частният жалбоподател не оспорва гореизложеното същият поддържа, че
доколкото асоциациите по В и К били вид сдружения с нестопанска цел, т.к. не формирали
и не разпределяли печалба, то решенията им били като на колективен орган и следвало да
подлежат на обжалване пред гражданския съд, защото нямали характер на
адм.правоотношения
На това оплакване следва да се отговори, че по въпроса относно правния характер на
исковете за отмяна на решения на колективни органи на юридически лица, е налице
постоянна практика на касационната инстанция /Определение № 253 от 30.04.2009 г. на ВКС
по ч. т. д. № 35/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 302 от 18.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
1068/2013 г., I т. о., ТК/, която изцяло се споделя и от настоящия състав и съобразно която
тези искове са конститутивни по своя характер, като материалните и процесуални
2
предпоставки за тяхното предявяване са регламентирани в съответния закон, уреждащ
правоотношенията между членовете и колективния орган на съответната организация.
Както и други специални закона, така и ЗВ не съдържа разпоредба, която да
регламентира процесуалните и материални предпоставки за контрол върху решенията на
общото събрание на съответните асоциации по чл.198б, т.2 ЗВ от нейните членове, а
разпоредбата на чл.25 от ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия, на осн.чл.46, ал.2
ЗНА.
Възприема се, че прилагането по аналогия на закона изисква наличието на няколко
предпоставки - 1/нормативният акт да е непълен и 2/ да е налице сходство между случаите.
В случаите като процесния предпоставките на закона за правоприлагане по аналогия не
са налице, поради различията между създадения по силата на специален закон орган,
какъвто е Асоциацията по чл.198б, т.2 ЗВ и сдруженията, създадени на доброволен принцип.
Именно с оглед на горното и противно на твърденията в частната жалба не е налице
сходство при създаването, устройството, правата и задълженията членовете на сдруженията
с нестопанска цел и асоциацията ответник, за да се приложи по аналогия чл.25, ал.4
ЗЮЛНЦ.
Това е така, защото съобразно нормата на чл.198б участието, т.е. членуването на
общините в асоциацията, е задължително.
Задължителния характер на членството е съобразен с публичноправните последици на
осъществяваните от тези асоциации функции по отношение управлението на водите.
Ето защо се приема, че е недопустимо и застрашаващо публичния интерес
възприемането на неограничено индивидуално право на защита на членовете на такива
организации по отношение решения, касаещи организацията и функционирането на самото
юридическо лице.
По изложените съображения и поради несъстоятелността на доводите на частния
жалбоподател, прилагането по аналогия на ЗЮЛНЦ относно обжалваемостта на решенията
на асоциациите по чл.198б, т.2 ЗВ е недопустимо /така и Определение № 611 от 9.10.2019 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1601/2019 г., II т. о., ТК/.
Ето защо решаващият състав приема, че предмет на конститутивни искове могат да
бъдат само права, които не могат да бъдат упражнени извънсъдебно и предпоставят нарочно
овластяване от закона за упражняването им по съдебен ред, а в случая наличие на законово
основание за неговото упражняване не са налице.
Освен това ЗВ изрично не предоставя или не препраща към друга правна норма за
право на членовете на асоциациите по чл.198б, т.2 да искат отмяна на незаконосъобразните
и противоуставни решенията на ОС, поради което и частният жалбоподател не разполага с
потестативното право да предяви иск за отмяна на конкретно взетите решения на ОС на
асоциацията.
По изложените съображения, като правилно, обжалваното определение следва да се
потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 903998/08.10.2020 г., постановено по т.д. № 87/2020
г. по описа на ОС Благоевград.
Определението е подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на частния жалбоподател пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4