Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177
гр. Габрово, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
(
при участието на секретаря Весела Килифарева, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 217 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 във
вр. с чл. 310 от ГПК.
С решение № 157 от 23.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 283/2019 г. по описа на Севлиевския районен съд, е отхвърлен
изцяло предявения иск, с правно основание чл. 144 СК, от В. П. П.,*** срещу П.
Н. П.,*** като неоснователен и недоказан. С решението е осъден В. П. П. да
заплати на ответника разноски по делото в размер на 791 лв.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от В. П. П., чрез адв. П. Д., в която се твърди, че същото
е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необосновано
от събраните доказателства по делото. Излага се, че е установено, че ответникът
до новата 2019 г., в продължение на една година и половина, е давал точно
претендирания размер на издръжка на сина си. Бащата имал достатъчно доходи да
го издържа и да живее нормално. От представените писмени доказателства било
видно, че ответникът не живее в една стая, а може да си позволи апартамент за
775 британски лири, като се установява, че същият си е закупил и луксозен
автомобил "М.". Това водело до логичният извод, че не са това
реалните доходи на ответника и изчисленията на съда са неверни и не
съответстват на обективната действителност. От гласните доказателства се
установявало, че решението на ответника да спре издръжката на сина си, дошло
след влошаване на отношенията между родителите, приключили с решение за развод.
Твърди, че се открили нови обстоятелства, а именно, че ответникът развива и
друг бизнес, под друга фирма, което също му формира доходи , нещо което той бил
укрил от съда. Моли, да се отмени обжалваното решение, да се уважи исковата им
молба и да им се присъдят разноските за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор от П.П.,
чрез адв. Р. Н. - Ц., в който се заема становище за неоснователност на жалбата,
по подробно изложени аргументи. Моли да се потвърди обжалваното решение и да му
се присъдят разноските по делото.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивния съд процесуалният представител на въззивника поддържа подадената
жалба и моли, да се присъдят на доверителя й разноските по делото.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата
е процесуално допустима.
Севлиевският районен съд е бил сезиран с искова молба от В. П. П. срещу
П.П., като е поискано от съда да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка
в размер на 800 лв., тъй като учи редовна форма, висше образование в Ш..
Излага, че баща му работи и живее в О.К. и има доход около 8 000 лв. на месец и
претендираната от него издръжка няма да му създаде затруднение.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва предявените
искове, по аргументи подробно изложени в него.
С оглед на събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявения иск за издръжка е
неоснователен, тъй като ответникът ще бъде затруднен да дава издръжка на
пълнолетното си учащо дете. Прието е, че не е доказано по делото твърдението на
ищеца, че ответникът получава доходи от дейността си в твърдения размер и с
оглед обстоятелството, че живее в А., същият получава доход под размера на
минималната работна заплата за страната, която от април 2019 г. е около 1 492
паунда.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Не е спорно, че ищецът е пълнолетен
и към предявяване на исковата молба е студент в Г.К.У. (GCU) в гр. Г., Ш.,
специалност „бакалавър на изкуствата с
почести, финанси, инвестиции и риск“. От представеното удостоверение се установява, че
очакваната дата на завършване на обучението му е 21.05.2021 г. Не се оспорва
обстоятелството, че месечният му наем е в диапазона от 467 паунда до 482
паунда. От представеното удостоверение от НАП е видно, че същият няма
декларирани данни като собственик или ползвател на недвижими имоти, няма
декларирани МПС и ППС, както и няма подадени за периода 2017 г. - 2018 г.
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. От представено извлечение за периода 01.01.2019
г. – 14.05.2019 г. за движението по банковата му сметка, се установява, че
захранването на сметката е извършвано от неговата майка В.Ц. К..
От показанията на св. В. К., майка
на ищеца, се установява, че до края на миналата година ответникът издържал сина
им, след което спрял да му дава средства. Към настоящият момент издръжката била
изцяло поета от нея. Свидетелката счита, че ответникът разполага с достатъчно
средства, като в тази връзка излага фактически твърдения за получаван от него
студентски заем около 12 000 паунда годишно; за наличие на банкови сметки,
които не са посочени в представените от него документи; за възстановяване на
данъци в края на финансовата година и т.н.
Не е спорно обстоятелството, че
ответникът трайно живее в гр. Л., В.. От представените доказателства е видно,
че същият е регистриран като самонаето лице, лицензиран е за ползване на
автомобил за наемане за лични цели в Л. (таксиметров превоз), за което
представя копие от лиценза. Представено е и копие от Лиценз за ползване на
автомобил за наемане за лични цели в Л. относно извършване на дейността от
ответника с автомобил „М.Б.“ с рег. № *****. От представените доказателства се
установява, че автомобилът „М.“ е взет при условията на финансов лизинг, за
който заплаща месечна вноска в размер на 524.77 паунда, за срок от 60 месеца.
От представената Сметка за приходите
и разходите, изготвена от Б.А.Л. (B.A.L), за периода от 06.04.2018 г. –
05.04.2019 г. на П.Н.П., самонаето лице – шофьор, с посочен в Сметката данъчен
номер, е реализирал приходи в размер на 32 100 паунда и брутна печалба в размер
на 31 975 паунда. Признатите разходи за телефон, офис материали, счетоводство,
пътни разходи, работно облекло, застраховка МПС, случаен труд и лизинг МПС са в
общ размер от 23 358 паунда. Нетната печалба за финансовата година на ответника
е в размер на 8 617 паунда.
Не е спорно и обстоятелството, че
ответникът е редовен студент G.B.S.-L., видно от представеното удостоверение от
университета, в което се сочи, че крайна дата на обучението е 02.07.2021 г.
Видно от представен договор за наем
на стая в обзаведена къща, ответникът е наел стая в имота, като наемателят
едновременно с наемодателя и други лица живущи в имота, ще споделят баня,
тоалетна, кухня, дневна. Срокът на договора е 12 месеца, считано от 22.07.2018
г. и месечният наем за наетото помещение е в размер на 775 паунда.
От представените доказателства се
установява, че ответникът има четири броя кредитни карти с различни лимити –
1000 паунда, 800 паунда, 200 паунда и 600 паунда. Прилага и документ за сключен
договор за мобилни услуги, които твърди, че се ползват от сина му.
От решение № 341 от 20.12.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1197/2018 г. от Районен съд – Севлиево, е видно, че ответникът
е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря М.П. П., чрез нейната майка и
законен представител В.Ц. К., ежемесечна издръжка от 400 лв.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при
всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като
настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Родителят дължи издръжка при
условията на по чл. 144 от СК, когато притежава средства над необходимите за
собственото му съществуване и родителят може да я дава без особени затруднения.
Правилно съдът е преценил, че заплащането на издръжка на учащото се пълнолетно
дете от ответника, ще му създаде значителни затруднения. С оглед
обстоятелството, че същият има задължение за заплащане на издръжка към
непълнолетната си дъщеря и установените доходи, които се явяват по - ниски от
минималния доход определен за В. през 2019 г., за ответника ще се създаде
особено затруднение да се издържа сам себе си, ако бъде осъден да заплаща и
издръжка на сина си. Действително от представените пред настоящата инстанция
доказателства се установява, че ответника по въззивната жалба е регистрирал
частно дружество с ограничена отговорност Б§П транспорт ЛТД на 08.11.2018 г.,
от където получава месечен доход от 800 паунда, като директор, но това не
променя обстоятелството, че доходът, така както е доказан пред
първоинстанционният съд, нето отново около минимално определения за Обединеното
кралство. Неоснователно е и възражението във въззивната жалба, че същият имал
достатъчно доходи, че да си наеме къща в Л., тъй като видно от доказателствата ответникът
е наел стая в къща, в която споделя със собственика и други наематели общите
помещения, като тоалетна, баня, кухня и дневна. Освен това видно от
доказателствата по делото соченият луксозен автомобил се ползва на лизинг, за
който ответникът заплаща месечна вноска от 524.77 паунда и със същия
осъществява дейността си като самонаето лице - таксиметров шофьор. От
представеното пред настоящата инстанция обобщение на плащанията от U., не може да се направи
друг извод за доходите на ответника, тъй като от същото не става ясно кой е
получил общо плащания 1 101, 21 паунда за сочения период от 4 часа на 25.09 до
4 часа на 02.10, нито е видно за коя година се отнася това извлечение.
Предвид гореизложеното,
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна. Няма
пречка при промяна на обстоятелствата ищецът да предяви нов иск за издръжка по
реда на чл. 144 от ГПК.
С оглед изхода на делото, въззивникът
следва да се осъди да заплати претендираните разноски от ответника в размер на 400
лв. за настоящата инстанция, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/23.05.2019
г. постановено от Севлиевския районен съд по гр. д. № 283/2019 г. по описа на
съда, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на П.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** и настоящо
местоживеене в гр. Л., К.В. сумата от 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.