О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер .281, 30.07.2019 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 30.07.2019 г., в закрито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ:
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 270 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искове за заплащане на неплатено трудово възнаграждение, за
неплатени комаднировъчни разходи и за обезщетение за
незаконно недопускане до работа. Съдът намира за предявените исконе допустими и
тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към
постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за
доклад и да се произнесе по доказателствените
искания.
Съдът предявява на страните
проекта за доклад, както следва :
Ищец
е В.Х.В. ***, а ответник – дружество „Тюлю“ ЕООД,
представлявано от управителя М.К.,***. Ищецът твърди, че на 11.01.2018г.
подписали трудов договор, по силата на който ответникът възложил, а ищецът
приел да изпълнява длъжността шофьор на камион за международен транспорт, ІІ
кат. труд, а ответникът се задължил да заплаща на работника основно трудово
възнаграждение в размер на 514.00 лева на месеца, със срок на договора до
11.07.2018.
Ищецът
твърди, че фактически започнал работа на 08.01.2018г., т.е. три дни преди
сключване на трудовия договор. Поверено му било да управлява товарен камион над
12.5 тона опасни товари (ADR).
Управителят
К. ***, Кралство Белгия, и експедирал камионите от гараж в град Антверпен,
оттам започвали всички транспортни курсове и там приключвали. Цялата
транспортна дейност на дружеството се изпълнявала на територията на Белгия.
На
14.07.2018г. в град Антверпен било проведено общо събрание, на което
присъствали останалите шофьори и на което управителят заявил, че уволнява
ищеца, наредил му да напусне камиона и да се маха. В управлявания дотогава от
ищеца камион се качил друг шофьор. На ищеца не били връчени документи,
удостоверяващи прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. понастоящем. От посочената дата ищецът не е
бил допускан до работа, но се води, че все още работи като шофьор, без да му
бъде заплащано трудовото правоотношение. Твърди, че му се дължи обезщетение в
размер на 10 000 евро за недопускане до работа за периода от 14.07.2018г.
до подаване на исковата молба на 15.02.2019г. Поддържа, че размерът обезщетението по чл.213, ал.2, изр.3
от КТ следва да се изчисли на база минималното трудово възнаграждение за
длъжността шофьор в Белгия. Ако съдът приеме, че това искане за размера на обезщетението
е неоснователно, моли да се обезщетението да се изчисли на база уговореното в
трудовия договор брутно трудово възнаграждение.
Твърди,
че трудовото му възнаграждение следва да бъде в размер, изчислен на база
минималната часова ставка за К Белгия, която била 11.65 евро, тъй като трудът
бил полаган изключително на територията на тази държава. Според посочената
ставка изчислява дължимия му размер на трудовото възнаграждение, което е
следвало да му бъде изплатено по месеци, както следва :
1/
месец януари 2018г. отработени общо 220 часа – 2563 евро;
2/месец
февруари 2018г. отработени 269 часа – 3133.85 евро;
3/месец
март 208г – 115 часа и 57 мин – 1346.39 евро;
4/месец
април 2018 г.– 268 часа и 35 мин – 3126.28 евро;
5/месец
май 2018г – 99 часа и 25 мин – 1156.26 евро;
6/месец
юни 2018г – 283 часа и 52 мин – 3303 евро;
7/месец
юли 2018г – 138 часа и 41 мин – 1612.48 евро.
За
периодите 07.01.-03.03.2018г., 18.03.-12.05.2018г и
03.06.2018-13.07.2018г. трудът бил полаган без прекъсване, което можело да се
установи чрез разчитане на информацията в електронната карта на водача.
След
случилото се на 14.07.2018г. ищецът тръгнал към България. Разходите му по
пътуването възлизали на 556.44 лева, които ответникът отказвал да плати.
Предявяват
се следните искове :
Ответникът
да бъде осъден на основание чл.121а, ал.4 вр. ал.1,
т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива
96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1996г. относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да заплати
на ищеца сумата 1250 лева, частично от 10481 евро, представляваща разликата
между размера на платено трудово възнаграждение и това, което му се полага да
получи в Кралство Белгия, дължимо за периода от 08.01. до 14.07.2018г., през
който ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение на територията на К
Белгия.
При
условията на евентуално съединяване предявява два иска, които моли да бъдат
разгледани и уважение, при положение че искът с правно основание чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр.
чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО бъде отхвърлен :
Моли
ответникът да бъде осъден на основание чл.128 от КТ и чл.215, ал.2 от КТ вр. чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина да му заплати сумата 1250 лева, частично от 1020 евро,
представляващи неплатено възнаграждение и командировъчни разходи за месец юли
2018г.
Моли
ответникът да бъде осъден на основание чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД сумата 556.44 лева, представляващи причинени имуществени вреди,
претърпени в резултат на неправомерното му отстраняване от работа (разходи за
пътни разноски от Белгия до България).
При
условията на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск по чл.213, ал.2
от КТ за сумата 1250.00 лева, частично от 10 000 евро, представляваща
обезщетение за недопускане на ищеца до работа за периода от 14.07.2018г. до
15.02.2019г., равнимо на брутното трудово
правоотношение на ищеца, изчислено на база минималното брутно трудово
възнаграждение за длъжността шофьор в К Белгия.
Моли
за присъждане на законната лихва върху сумите по исковете с начален момент
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на паричните задължения.
Заявява
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, чрез
представител по пълномощие, е подал писмен отговор, в който предявените искове
се оспорват. Възразява се срещу редовността на исковата молба, което възражение
съдът преценява за неоснователно. Излагането на допълнителни неотносими към спора фактически обстоятелства никога не е
основание за нередовност. Съдът предявява проект за доклад, в който обобщава
фактическите обстоятелства и заявените искания.
Оспорва се твърдението, че ищецът е бил
командирован, за да може да претендира плащане на трудово възнаграждение,
съобразно минималната ставка за Белгия. Оспорва се твърдението ищецът да е
работил непрекъснато повече от месец, както и твърдението, че транспортът се е
осъществявал само на територията на Белгия.
Оспорва основателността на иска по чл.45 от ЗЗД, като възразява, че ищецът
бил направил лични разходи, което не подлежали на репариране.
Оспорва
иска по чл.213, ал.2 от КТ, като възразява, че ищецът не се е явявал на работа
и следователно е невъзможно да не бъде допуснат.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да се присъдят
направените разноски.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК на страните, че от страна на
ответника не се признава нито едно от обстоятелствата, на които се основават
предявените искове.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да
докаже следните правно – релевантни факти:
По
иска с правно основание чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1,
б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива
96/71/ЕО: че ответникът за периода от 08.01.2018г. до 14.07.2018г. е работил по
трудово правоотношение на длъжността шофьор; че за посочения период е бил
командирован в Кралство Белгия; каква е била услугата, която е била извършвана
по време на командироването; какъв е размерът на дължимото за тази длъжност за
този период трудово възнаграждение в Белгия; какъв е размерът на платеното му
трудово възнаграждение за този период.
По
исковете по чл.128 от КТ и чл.215, ал.2 от КТ вр.
чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина:
какъв е бил размерът на дължимото му трудово възнаграждение за месец юли
2018г.; че през месец юли 2018г. е бил командирован в Белгия.
По
иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД : че
управителят на ответното дружество неправомерно го отстранил от работа; че в
резултат на противоправното действие на ответника,
ищецът е претърпели имуществени вреди, изразяващи се в разходи за пътни от
Белгия до България; че претърпените от него вреди са на стойност 556.44 лева.
По
иска с правно основание чл.213, ал.2 от КТ : че към 14.07.2018г. между ищеца и
ответника е съществувало трудово правоотношение; че на посочената дата ищецът
не е бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения; че това състояние
продължава към датата на подаване на исковата молба на 15.02.2019г.; че
размерът на обезщетението е в размер на 10 000 евро.
По
доказателствата :
Искането
по чл.176 от ГПК за лично явяване на управителя на дружеството-ответник е
основателно, тъй като се цели даване на обяснения по обстоятелствата по делото.
Въпросите обаче по начина, по който да поставени, не дават на съда възможност
да предупреди задълженото лице за последиците по ал.3, произтичащи от
неявяването на лицето или от отказа му да отговори на въпросите.
Искането
по чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи трудовото досие на ищеца
също се явява основателно.
Искането
за изискване от НАП Сливен (неправилно посочено НАП Шумен) също се явява
основателно.
Искането
да бъде задължен ответникът да представи удостоверение, издадено от НАП,
съдържащо данни за подаваната от ответника до НАП информация във връзка с
ищеца, е неоснователно, тъй като тези данни ще бъдат удостоверени посредством
документация, които се изисква от НАП.
Искането
за допускане на двама свидетели също се явява основателно.
По
искането за назначаване на съдебнотехническа и съдебноикономическа експертиза съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание и ще формулира въпросите след прилагане на изисканите
доказателства.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито
съдебно заседание за 10.10.2019 г. от 14:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от
настоящото определение.
ПРЕПИС от отговора да се изпрати на
ищеца.
ПРЕДЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за доклад
по делото, съобразно мотивите.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176 от ГПК управителя „Тюлю“ ЕООД М.К. да се яви в съдебно
заседание, за да отговори на следните поставени от ищеца въпроси :
1/На коя дата ищецът В.В. е започнал фактически да полага труд в „Тюлю“ ЕООД? Полагал ли ищецът труд като шофьор на товарен
камион над 12.5 тона опасни товари (ADR), къде и в кои държави? В коя държава ищецът и другите
шофьори се качват на камионите и къде, на кой конкретно адрес в кой град и
държава слизат от камионите, в частност ищецът?
2/Някога ищецът полагал ли е
труд в България?
3/Оповестявал ли сте на събрание
на дружеството на 14.07.2018г., проведено в град Антверпен, кв. Хобокен, К Белгия, че ищцът е
уволнен? Наредили сте му незабавно да предаде фактическата власт върху камиона,
който е управлявал? По какви причини?
4/ Защо към настоящия момент на
ищеца все още не е връчена заповед или друг документ за прекратяване на
трудовото правоотношение и защо ищецът се води в неплатен годишен отпуск и на
какво основание?
5/Защо не сте осигури възможност
на ищеца да работи за времето след 14.07.2018г. до настоящия момент?
6/Платили ли сте на ищеца
полагащото му трудово възнаграждение, вкл. командировъчни разходи, за месец юли
2018г.? Какъв е техният размер?
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ответника „Тюлю“ ЕООД да представи в двуседмичен
срок от получаване на съобщението личното трудово досие на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.192 от ГПК ТД на НАП Бургас, офис Сливен, да представи в двуседмичен срок от получаване
на съобщение, заверени преписи от цялата документация, която „Тюлю“ ЕООД е подавал в НАП във връзка с трудовото
правоотношение с В.Х.В. за период от 08.01.2018г. до 15.02.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца да бъде задължен ответникът да представи удостоверение, издадено от НАП,
от което да е видно каква е ежемесечната информация, подавана от ответника до
НАП за ищеца за периода от 08.01.2018г. до 15.02.2019г.
ДОПУСКА да се разпитат по искане
на ищеца като свидетели две лица, при условията на довеждане.
УКАЗВА
на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги
напътвам към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам
на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с
Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
С Ъ
Д И Я :