№ 44341
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110145733 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от ******* (******), ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: ************ срещу Г. И. Г., ЕГН: **********, адрес: **********, по чл.
422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 от Закона за електронните
съобщения вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от
51,55 лв., представляваща главница за потребени и незаплатени електронни
съобщителни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за
клиентски № 16433524001 от 19.06.2017 г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, за
периода 22.01.2020 г. - 21.05.2020 г., което вземане е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на
***** с договор за цесия от 31.05.2021 г., както и от ***** на ******* с договор за
цесия от 05.10.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29360/2023 г. на
СРС.
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2017 г. между ****** и ответника бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
16433524001, по силата на който ответникът добавил за ползване мобилен номер
********** по избран тарифен план Vivacom i-Traffic M с месечна абонаментна такса в
размер на 15,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставените от мобилния оператор услуги за периода от
22.01.2020 г. до 21.05.2020 г., за което били издадени четити броя фактури -
**********/22.02.2020г.; **********/22.03.2020г.; **********/22.04.2020г. и
**********/22.05.2020г., всяка на стойност 15,98 лв. с ДДС. Въпреки настъпването на
падежа дължимите суми, фактурирани за последователни отчетни месеци – 02/2020 г.,
03/2020 г., 04/2020г и 05/2020 г., не били заплатени от ответника, с изключение на част
от дължимата сума по фактура **********/22.02.2020 г., по която непогасена останала
1
сумата от 3,61 лв. Общият размер на непогасените задължения по посочените фактури
възлизал на 51,55 лв. с ДДС. Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
****** по чл.50 от ОУ във вр. с чл. 43, т.1 от ОУ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на
индивидуалния договор на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер
№ 16433524001 крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане и
платима в срок до 08.06.2020 г. Процесния абонамент бил деактивиран автоматично на
08.06.2020 г. На 31.05.2021 г. бил сключен договор за цесия между ****** и *****, по
силата на който мобилният оператор прехвърлил на цесионера вземанията си,
произтичащи от процесния договор за далекосъобщителни услуги. А на 05.10.2021 г.
по силата на договор за цесия кредиторът ***** прехвърлил на ****** (******)
вземанията, произтичащи от процесния договор за далекосъобщителни услуги, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
договорни неустойки и други разноски. Към исковата молба били приложени
уведомления до ответника за извършените цесии. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било
уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 29360/2023 г. на СРС, I ГО, 31-ви състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящия иск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Г. Г. оспорва предявения иск като недопустим и
несоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че не е
изразил съгласие по надлежния ред за приемане на общите условия на мобилния
оператор, както и че не е бил уведомен по надлежен ред за извършените прехвърляния
на процесното вземане и не са спазени изискванията на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. В тази
връзка сочи, че към датата на връчване на заповедта за изпълнение не му е било
известно, че има нов кредитор в лицето на ******. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
- наличието на валидно облигационно отношение между ****** и ответника,
възникнало въз основа на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за
клиентски № 16433524001 от 19.06.2017 г. (в т.ч. приемането на общите условия от
ответника) и съществувало през процесния период, по силата на който **** е
предоставило услуги, равностойността на които възлиза на процесните суми за
2
главница;
- размера на непогасената главница и настъпването на нейната изискуемост;
- извършените прехвърляния на процесното вземане, качеството си на цесионер
и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на
ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;
- факти, спиращи и/или прекъсващи давността;
- всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца по реда на чл. 183, ал. 1
ГПК да представи в оригинал или официално заверен препис следните докуметни,
приложени към исковата молба, а именно: пълномощно с упълномощител ****** и
пълномощник *****; декларация и договор от 19.06.2017 г.; потвърждение за
преквърляне на вземания по чл. 99, ал. 3 ЗЗД между ****** и *****. Съдът намира, че
искането е основателно и ищецът следва да бъде задължен да представи официално
заверен препис от посочените документи.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ответника за
задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи фактура № **********,
доколкото установяването на обстоятелствата, за които същите са поискани, е в
доказателствената тежест на ищеца и само от него зависи дали ще ги докаже и с какви
доказателствени средства. Недопустимо е същият да бъде задължаван да представя
каквито и било доказателства в тази връзка, а още по-малко неизпълнението на тези
указания може да бъде скрепено със санкцията на чл. 161 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ОСЗ на 08.01.2024 г. от 11,30 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО , че между ****** и ответника е било налице
валидно облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги за клиентски № 16433524001 от 19.06.2017 г. и
съществувало през процесния период, по силата на който **** е предоставило услуги,
равностойността на които възлиза на процесните суми за главница.
3
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 29360/2023 г. на СРС.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото ОСЗ да представи
официално заверени преписи от следните документи: пълномощно с упълномощител
****** и пълномощник *****; декларация и договор от 19.06.2017 г.; потвърждение за
преквърляне на вземания по чл. 99, ал. 3 ЗЗД между ****** и *****.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при непредставяне на изисканите документи в
срок, приложените към исковата молба преписи ще бъдат изключени от
доказателствения материал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните (в случая на
ответника).
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно настъпването на факти,
спиращи и/или прекъсващи давността.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за установяване на
обстоятелствата съгласно разпределената му доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на съдебния секретар в деня на всяко ОСЗ да изготвя справки дали са
живи всички страни - физически лица по делата.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4