№ 6936
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110158454 по описа за 2024 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД и по чл.92,ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът „Л Г”ЕООД е предявил обективно съединени искове за осъждане на
ответната страна да му заплати следните суми: 14 545, 57 лв, представляваща част от
платения годишен наем за 2020г. по Договор № Т-РД-35-12/19.05.2017г. между страните за
отдаване под наем на обект- изключителна държавна собственост , представляващ морски
плаж „Офицерски –запад” на територията на Община Варна , която е приспадната от
дължимия годишен наем за 2021г. по същия договор след намаляването на годишната
наемна цена за 2020г. по силата на Допълнително споразумение от 04.09.2020г. към наемния
договор съгласно §23 , ал.4, 5 , и 6 от ПЗР на ЗИДЗЗ/ДВ, бр.44/2020г.), и 1 684, 86 лв ,
предсталяваща законна лихва за забава . за периода от 19.03.2021г. до 09.05.2022г. , заедно
със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 10.05.2022г. до
окончателното плащане , и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. В
заседанието на 19.03.2025г. , в което е даден ход по същество пред настоящия съдебен
състав, не е присъствал представител на ищеца , но с писмена молба от 17.03.2025г. се
претендират разноските , без да се пледира относно решението по делото.
Ответната страна ДЪРЖАВАТА , представлявана от М.Т. (според изричното
уточнение, възприето с въззивното решение № 5046/03.09.2024г. по в.гр.д. № 12269/2023г. на
СГС , ГО- възивни състави , ІV-б състав- б.с.) оспорва предявените искове изцяло по
основание и по размер видно от изявленията на пълномощника й в депозирания на
1
14.10.2022г. отговор на исковата молба по гр.д. № 24356/2022г. на СРС, 59 състав. Признава
се , че ищецът е заплатил на 04.02.2020г. пълния размер на наемната цена за 2020г. по
процесния договор за наем в размер на 16 491,59 лв, като след намаляването на тази наемна
цена намалената част е приспадната от наемната цена за 2021г. по специално приетата
методика за това съгласно §23 , ал.3 , изр.2 ПЗР на ЗИДЗЗ/2020г./, „който няма рекроактивно
действие , поради кото намаляването на наемната цена има действие само занапред”.
Посочва се , че §23 , ал.3 , изр.2 ПЗР на ЗИДЗЗ/2020г./ е „закон , който е приет при
извънредни обстоятелства и който в тази му част има еднократно действие” и „е
предназначен за защита интересите на фиска” и поради тази причина е предвидено като
единствен способ за реализиране правото на наемателя за заплащане на по-ниска цена за
2020г. прихващането от наемната цена за 2021г. , като връщането на намалената цена по
друг начин би било нарушение на закона. Прекратяването на процесния договор за наем
поради сключването на договор за концесия няма обратно действие , поради което
плащането на наемната цена , осъществено при действието на договора за наем , има
валидно правно основание.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответната страна поддържат
оспорването на исковете. В заседанието на 19.03.2025г. , в което е даден ход по същество
пред настоящия съдебен състав, не е присъствал представител на ищеца , но с писмена
молба от 17.03.2025г. пълномощник на ответника е пледирал за отхъврляне на исковете.
Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и от правна страна следното :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
По предявената искова молба първоначално е образувано гр.д. № 24356/ 2022г. по
описа на СРС, 59 състав , което е приключило с решение № 10924/24.06.2023г. , с което
исковете са отхвърлени като предявени срещу ненадлежна страна.
С въззивно решение № 5046/03.09.2024г. по в.гр.д. № 12269/2023г. на СГС , ГО-
възивни състави , ІV-б състав е ОБЕЗСИЛЕНО първоинстанционното решение №
10924/24.06.2023г. по гр.д. № 24356/ 2022г. по описа на СРС, 59 състав и делото е
ВЪРНАТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в СРС от друг съдебен състав срещу надлежния
ответник по предявените искове , който според въззивната инстанция е ДЪРЖАВАТА ,
представлявана от М.Т..
След връщането на делото в СРС е образувано настоящото гр.д. № 58454/2024г. по
описа на СРС , 68 състав.
Относно пасивната легитимация по исковете :
Според изрично посоченото във въззивното решение № 5046/03.09.2024г. по в.гр.д. №
12269/2023г. на СГС , ГО- възивни състави , ІV-б състав , което е задължително за
настоящия съдебен състав, „надлежен ответник” по предявените искове е „ДЪРЖАВАТА
чрез М.Т.” , а не Министерство на туризма.
2
Също според изрично отбелязаното във въззивното решение № 5046/03.09.2024г. по
в.гр.д. № 12269/2023г. на СГС , ГО- възивни състави , ІV-б състав „не е необходимо да
бъдат давани указания” към ищеца за уточняване на ответника, „доколкото с въззивната
жалба ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба , като изрично е
посочил , че надлежният ответник е ДЪРЖАВАТА чрез М.Т.”.
Поради посочените ИЗРИЧНИ УКАЗАНИЯ , съдържащи се в цитираното въззивно
решение № 5046/03.09.2024г. по в.гр.д. № 12269/2023г. на СГС , ГО- възивни състави , ІV-б
състав, по настоящото гр.д. № 58454/2024г. по описа на СРС, 68 състав (което е образувано
след обезсилването на решението по № 10924/24.06.2023г. по гр.д. № 24356/ 2022г. по описа
на СРС, 59 състав) като ответник е призована ДЪРЖАВАТА , представлявана от М.Т. и
исковете са разгледани по отношение на така уточнения ответник.
Според настоящия съдебен състав държавата като абстрактно понятие не може да
бъде страна (ответник) по конкретно съдебно производство. Страна по съдебно дело може
да бъде конкретна държава , като очевидно по настоящото дело ответник би следвало да е
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , представлявана от М.Т. , но това не е изрично посочено нито от
ищеца в писмените му изявления по делото , нито от въззивния състав във въззивно решение
№ 5046/03.09.2024г. по в.гр.д. № 12269/2023г. на СГС , ГО- възивни състави , ІV-б състав,
като изрично е посочено , че не следва да бъдат отправяни указания към ищеца за
уточняване на ответника , тъй като според въззивната инстанция ответникът вече е
уточнен от ищеца с въззивната жалба.
Относно правната квалификация на главния иск:
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК по делото , обявен в откритото съдебно заседание на
27.03.2023г. по гр.д. № 24356/2022г. по описа на СРС, 59 състав, правната квалификация на
предявения главен иск е определена по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, т.е. връщане на дадено при
отпаднало правно основание. Пълномощникът на ищеца е присъствал в същото заседание и
изрично е посочил , че не възразява срещу доклада по чл.146 ,ал.1 ГПК видно от
съдържанието на съдебния протокол за посоченото открито съдебно заседание.
С решението № 10924/24.06.2023г. по гр.д. № 24356/ 2022г. по описа на СРС, 59
състав е разгледан осъдителен иск по чл.55 ,ал.1, предл.3 ЗЗД. Тази правна квалификация не
е оспорена нито от ищцовата страна видно от съдържанието на въззивната жалба, вх. №
25030582/31.07.2023г., нито от ответната страна видно от отговора , вх. №
302026/26.10.2023г. на въззината жалба, нито от въззивния състав видно от въззивно
решение № 5046/03.09.2024г. по в.гр.д. № 12269/2023г. на СГС , ГО- възивни състави , ІV-б
състав.
Поради посочените причини възпиретата от страните, от първия първоинстанционен
съдебен състав и от въззивния състав правна квалификация на главния осъдителен иск
(чл.55,ал.1, предл.3 ГПК) е задължителна за настоящия съдебен състав , който следва да
разгледа иск за връщане на дадено при отпаднало правно основание.
Според т.1 от ППВС № 1/28.05.1979г. уредените в чл.55,ал.1 ЗЗД три фактически
3
състави са различни и следователно възникналите от тях вземания се упражняват със
самостоятелни искове. Това означава, че настоящата съдебна инстанция не може да
разгледа иск на друго основание - чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД (за връщане на дадено без
основание) или по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД (за връщане на дадено с оглед неосъществено
основание) без изрично изменение на иска, каквото не е налице по настоящото дело. Това
би означавало произнасяне по непредявен иск , т.е. постановяване на недопустимо решение ,
подлежащо на обезсилване (чл.270,ал.3 , изр. ГПК).
Относно основателността на исковете:
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С предявения главен осъдителен иск ищецът претендира връщане от ответника на
част от платената от него наемна цена за 2020г. по Договор № Т-РД-35-12/19.05.2017г.
между страните за отдаване под наем на обект- изключителна държавна собственост ,
представляващ морски плаж „Офицерски –запад” на територията на Община Варна,
представляваща разликата между пълния дължим размер на годишния наем за 2020г. и
намалението на този наем, уговорено с Допълнително споразумение от 04.09.2020г. към
наемния договор, която разлика е приспадната от платения авансово годишен наем за 2021г.
по същия наемен договор , който обаче е прекратен през февруари 2021г. поради сключване
на договор за концесия.
Страните не спорят относно сключването и съдържанието на Договор № Т-РД-35-
12/19.05.2017г. за отдаване под наем на обект- изключителна държавна собственост ,
представляващ морски плаж „Офицерски –запад” на територията на Община Варна, и на
Допълнителното споразумение от 04.09.2020г. към наемния договор. Договорът за наем и
допълнителното споразумение към него са представени по настоящото дело.
Според чл.4.1 от Договор № Т-РД-35-12/19.05.2017г. страните са уговорили годишна
(а не месечна) наемна цена в размер на 15 240 лв с включен ДДС , подлежаща съгласно
чл.4.3 от същия договор на годишно индексиране съгласно Методика за определяне на
минималния размер на наемната цена за морските плажове от 2105г. , платима от ищеца
като наемател в срок до 15 февруари на съответната година по банкова сметка според
чл.4.4 от наемния договор.
В чл.1,ал.2 от Допълнителното споразумение от 04.09.2020г. страните са посочили ,
че дължимата по договора годишна наемна цена за 2020г. в размер на 16 491,59 лв с ДДС е
платена от наемателя към датата на подписването на това споразумение.
В чл.1, ал.1 от Допълнителното споразумение от 04.09.2020г. страните са уговорили
намаляване на размера на годишната наемна цена за 2020г. , която да се счита 1 946, 01 лв
вместо дължимата 16 491, 59 лв.
В чл.1,ал.2 от Допълнителното споразумение от 04.09.2020г. е вписано , че разликата
между платената наемна цена и коригигираната наемна цена „се приспада от наемната
цена за 2021г.”.
В чл.4, изр.1 от Допълнителното споразумение от 04.09.2020г. страните са уговорили ,
4
че намалението на наемната цена по чл.1 от споразумението се прилага САМО ако към
01.10.2020г. наемателят е изпълнил условията , изброени в трите точки от същата договорна
разпоредба. В чл.4, т.1 от споразумението е посочено , че за да се приложи уговореното
намаление на годишната наемна цена за 2020г. е необходимо наемателят да е изпълнил
изискването на §23 , ал.1, и ал.2 ПЗР на ЗИДЗЗ/2020г./ , „като през целия летен сезон на
2020г. е предоставял плажните принадлежности по смисъла на §1,т.6 , предл.1 и 2 ДР на
ЗУЧК(чадъри и шезлонги) на цени , които не са по-високи от заявените в уведомлението от
наемателя , а именно 0,50 лв за един брой чадър и 0,50 лв за един брой шезлонг”.
Изпълнението на това условие не е доказано по настоящото дело.
За да докаже изпълнението на условията по чл.4 от Допълнителното споразумение от
04.09.2020г. към Договор № Т-РД-35-12/19.05.2017г., обуславящи намалението на годишната
наемна цена за 2020г. , уговорено в чл.1 от същото споразумение, ищецът се позовава на
представените с исковата молба Констатавен протокол № 103/21.07.2020г. и Констативен
протокол № 239/11.09.2020г. В тези протоколи обаче изобщо не е посочен органът , от
името на който са съставени (от кое ведомство , агенция или друго държавно
ведемоство), на какво правно и фактическо основание , въз основа на какви законови
правомощия. В цитираните два протокола само са посочени и то съкратено имена на две
физически лица , които са ги подписали , без да са отбелязани длъжностите им ;
проверяващия орган (ведомството) , от името на който са съставени протоколите , поради
което не може да се установи представителната власт на тези лица по отношение на
съответния проверяващ орган (който и без това не е посочен). Поради тези причини
представените с исковата молба два констативни протокола не могат да бъдат кредитирани
като писмени доказателства за изпълнението от ищеца на условията по чл.4 от
Допълнителното споразумение от 04.09.2020г. и за прилагане на уговореното намаление на
наемната цена за 2020г. , утоворено в чл.1 от същото споразумение.
Представените с исковата молба три писма от 16.03.2021г. , от 28.04.2021г. и от
06.12.2021г. от ищеца до Министерството на туризма с искане за плащане на намалението на
наемната цена за 2020г. по естеството си представляват частни документи , изходящи от
ищеца , които поради тази причина не могат да бъдат кредитирани като доказателства за
твърдените от него т.нар. благоприятни факти, т.е. факти , от които произтичат твърдените
от него правни последици.
Представената фактура № **********/01.02.2021г. , в която е вписано „намаление от
2020г. - §23от ПЗР на зИД на ЗЗ” в размер на 12 121,31 лв , също не може да бъде
кредитирана като писмено доказателства за изпълнението от ищеца на условията по чл.4 от
Допълнителното споразумение от 04.09.2020г. и за прилагане на уговореното намаление на
наемната цена за 2020г. , утоворено в чл.1 от същото споразумение. Това е така , защото тази
фактура е съставена от лице (Десислава Методиева) , чиято представителна власт по
отношение на наемодателя не е доказана. Освен това размера на намалението , вписан в
тази фактура , не съответства на намалението по чл.1,ал.1 от допълнителното
споразумение от 04.09.2020г.
5
Представеното с исковата молба копие от писмо, изх. № Т-26-Л-33/28.04.2021г. не е в
цялост , липсват страниците след първата , поради което не се установяват нито неговия
подател , нито цялостното му съдържание , и следователно то не може да бъде
кредитирано като писмено доказателство.
В писмото , изх. № Т-26-Л-117/25.01.2021г. от М.Т. до ищеца няма удостоверяване на
изпълнението от ищеца на условията по чл.4 от Допълнителното споразумение от
04.09.2020г. и на вземането му за връщане на уговореното намаление на наемната цена за
2020г. , утоворено в чл.1 от същото споразумение. Точно обратното с това писмо се
отказва връщане на сумата, представляваща това намаление.
Поради посочените причини, тъй като по делото не е доказано изпълнението от ищеца
на условията по чл.4 от Допълнителното споразумение от 04.09.2020г. към наемния договор
, недоказно е претендираното от ищеца вземане за връщане от ответната страна на сумата ,
представляваща уговореното намаление на наемната цена за 2020г. , утоворено в чл.1 от
същото споразумение.
Следователно твърдяното от ищцовата страна вземане по чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД е
недоказано , поради което предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Следва да се отбележи , че дори и да беше доказано намаляването на годишната
наемна цена за 2020г. и приспадането на надплатената сума от дължимия авансово годишен
наем за 2021г. , това осъществява правопораждащия фактически състав на вземане за
връщане на дадено с оглед неосъществено основание по чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД, но не и на
вземане за връщане на дадено с оглед отпаднало основание по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД ,
защото прекратяването на договора за наем няма обратно действие , поради което
плащането на наема е извършено на валидно правно основание , което не е отпаднало с
обратна сила при прекратяването на наемния договор поради сключването на консеционен
договор. По настоящото дело обаче не е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.2 ГПК
, както бе посочено в предходната част от мотивите на настоящото решение, а с оглед
принципа за т.нар. диспозитивно начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК) съдът е
обвързан от искането на ищеца и следва да разглежда и да се произнася само по исковете , с
които е сезиран.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД,чиято основателност е
обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не са представени доказателства
за осъществени от него разходи по настоящото дело.
Ответната страна претендира юрисконсулско възнаграждение по делото , но такова не
следва да й бъде присъдено , тъй като не е представлявана по делото от юриконсулти , а от
други лица с юридическо образование (държавни експерти).
6
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Л Г”ЕООД, ЕИК: **** със
седалище и адрес на упавление: град ****, със съдебен адрес : град Варна , бул. „Мария
Луиза” № 21, ет.3 надпартерен, Адвокатско дружество” К. А” , чрез адв. К. К., против
ДЪРЖАВАТА , представлявана от М.Т. , гр.София, ул. *** обективно съединени осъдителни
искове : по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 14 545, 57 лв
(четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща част от платения годишен наем за 2020г. по Договор № Т-РД-35-
12/19.05.2017г. между страните за отдаване под наем на обект- изключителна държавна
собственост , представляващ морски плаж „Офицерски –запад” на територията на Община
Варна , която е приспадната от дължимия годишен наем за 2021г. по същия договор след
намаляването на годишната наемна цена за 2020г. по силата на Допълнително споразумение
от 04.09.2020г. към наемния договор съгласно §23, ал.4, 5 , и 6 от ПЗР на ЗИДЗЗ/ДВ,
бр.44/2020г.), и по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 1 684, 86 лв
(хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), предсталяваща
законна лихва за забава . за периода от 19.03.2021г. до 09.05.2022г. , заедно със законната
лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 10.05.2022г. до окончателното
плащане , и разноските по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявената от ответната страна претенция по чл.78,ал.8 ГПК за
присъждане на юрисконсулско възнаградение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7