Решение по дело №1340/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2261
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20227180701340
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2261

гр. Пловдив, 01.12.2022 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:                      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

                                                                                   МАРИЯ НИКОЛОВА

 

при секретаря Теодора Цанова и участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД 1340 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния представител юриск. С. против Решение 697/04.04.2022 г., постановено по АНД 860/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 604869-F608544 от 08.10.2021г. на заместник директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Свети Климент“ № 16, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.

Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречие със закона. Изразено е несъгласие относно приложението на чл.34 ал.1 от ЗАНН, като в тази връзка е посочено, че в хода на проверката след запознаване с данните по представените документи и обяснения, данъчните органи са могли да направят извод за извършено нарушение. Според касатора най-ранната дата, на която органите по приходите са имали възможност да установят извършеното нарушение е 17.02.2021г., на която дата дружеството „Й. 2013“ ЕООД, представя в ТД на НАП Пловдив документи. Несъгласие е изразено и с приетото от районен съд, че не било описано кога е получено процесното кредитно известие, като в тази връзка според касатора получаването на кредитното известие не е част от фактическия състав на нарушението по чл.124, ал.5 от ЗДДС. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът – „Й. 2013“ ЕООД, в писмен отговор на процесуалния си представител адв. Н., изразява доводи за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение 697/04.04.2022 г., постановено по АНД 860/2022 г., Пловдивски районен съд е отменил Наказателно постановление № № 604869-F608544 от 08.10.2021г. на заместник директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Свети Климент“ № 16, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.

За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но от друга страна е приел, че не отговарят на изискванията на ЗАНН тъй като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според районен съд в АУАН и НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС и е посочил, че от същата е видно, че задължението за отразяване на кредитните известия в дневника за покупки по смисъла на чл.124, ал.5 от ЗДДС следва от факта на получаване от адресата на кредитно известие, а не само от факта на издаване такова кредитно известие от друг субект. В мотивите на съдебния акт е посочено, че въпросът дали кредитното известие е получено от адресата в срок, позволяващ то да бъде включено в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, е чисто фактически такъв и касае обективната възможност за изпълнение задължението по чл.124, ал.5 от ЗДДС от регистрираното лице. Изложено е още, че за да бъде изследвано дали кредитното известие е получено от задълженото лице в срок, позволяващ то да бъде включено в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, то следва преди всичко да съществува твърдение за това, че кредитното известие е получено от адресата. Според районен съд, такова твърдение не съществува нито в НП, нито в АУАН.

На следващо място районен съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е спазен предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на АУАН от момента на откриване на нарушителя посочвайки, че нарушението и нарушителят са установени от компетентния да състави АУАН орган в хода на проверка, възложена и с Резолюция № П1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г. Приел е още, че по делото не може да бъде установено кога след датата на започване проверката е установено въпросното нарушение.

Решението е правилно като краен резултат.

Районният съд е събрал доказателства, обсъдил е фактите поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил обосновани  и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, освен в частта относно приложението на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.  

Неправилен е изводът на районен съд относно това, че е нарушена разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая най-ранната дата, на която органите по приходите са имали възможност да установят извършеното нарушение, е 17.02.2021г., когато в хода на възложената проверка от страна на „Й. 2013“ ЕООД са представени писмени обяснения с вх.№ 70-00-1559/17.02.2021г., към които са приложени и изисканите от органите по приходите документи.

         Не се споделя възражението на касатора, че определението „получени“ в нормата на чл.124, ал.5 от ЗДДС се отнася до качеството на регистрираното лице и цели да уточни, че се касае за получателя по доставката. Правилен е извода на районен съд, че задължението за отразяване на кредитните известия в дневника за покупки по смисъла на чл.124, ал.5 от ЗДДС следва от факта на получаване от адресата на кредитно известие, а не само от факта на издаване такова кредитно известие от друг субект.

Разпоредбата на  чл. 124, ал. 5 от ЗДДС (посочената в АУАН и НП) като нарушена предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Безспорно, за да възникне задължението по  чл. 124, ал. 5 от ЗДДС - за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно задълженото лице. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието. В тази връзка задължение на административнонаказващия орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. Тук е необходимо да се отбележи, че едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – "не е отразило", но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие. Задължението за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената тежест на данъчните органи. При липсата на данни кога точно е получено процесното кредитно известие, необосновано и в несъответствие със събраните доказателства както в АУАН, така и в НП е прието, че нарушението е извършено на 15.10.2020 г.

Поради изложеното, настоящият касационен състав счита за неоснователни възраженията на касатора, че получаването на кредитното известие не е част от фактическия състав на нарушението по чл.124, ал.5 от ЗДДС.

На следващо място кредитното известие е отразено в период - м. януари 2021 година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба, но само за настоящата инстанция, доколкото разноски за първа инстанция са присъдени от районен съд. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото следва да бъде уважено и размерът да бъде определен в съответния минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е проведено едно открито съдебно заседание.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА Решение 697/04.04.2022 г., постановено по АНД 860/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Свети Климент“ № 16 сумата от 400 /четиристотин/ лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: