Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Диана Борисова,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1499 по описа за 2017 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и при
условията на евентуалност искове с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр.
с чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
С
Определение от 23.04.2021 г.,
постановено по настоящото дело, предвид влязлото в сила решение по предходно
производство между страните, с което са обявени за недействителни на основание
чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващания, извършени от настоящия ответник “П.С.-Х.ЕАД,
ЕИК******, с изявление за прихващане с вх. № 12058/19.11.2014 г. и изявление за прихващане с вх. № 12138/21.11.2014 г., е върната
исковата молба в частта по предявените от А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), ЕИК*******, против ответника “П.С.-Х.ЕАД (в
несъстоятелност) искове с правно
основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59,
ал. 2 от ЗБН касателно горепосочените изявления
за прихващане с вх. № 12058/19.11.2014 г. и с вх. № 12138/21.11.2014
г., и
е прекратено производството по настоящото дело в тази част. Със същото
определение предвид разрешението, прието
в Тълкувателно решение от 20.12.2019 т. по тълкувателно дело № 1 от 2019 г. на
ОСТК на ВКС, е прекратено производството по делото в частта по отношение на
исковете с правно основание чл.59, ал. 5 от ЗБН,
предявени против ответника “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), чрез управителния орган.
След влизане в сила на определение от 23.04.2021 г. в прекратителната
част, производството на настоящото дело е висящо по предявени от синдика на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), против ответника
“П.С.-Х.ЕАД (в
несъстоятелност) искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) прихващанията, извършени от
ответника “П.С.-Х.ЕАД, описани
по-долу, както и при условията на евентуалност, ако бъдат
отхвърлени главните искове, предявени от “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), чрез синдика А.Д. и К.М., против ответника “П.С.-Х.ЕАД (в несъстоятелност) искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН да бъдат прогласени за нищожни прихващанията, извършени от ответника “П.С.-Х.ЕАД,
описани по-долу, поради липса на форма, както
следва:
1.
Прихващането, извършено с изявление за прихващане с вх. № 12013/ 18.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от ответника “П.С.-Х.ЕАД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на
557 210 лева, придобито от ответника “П.С.-Х.ЕАД по Договор за цесия, сключен между “П.С.-Х.ЕАД като
цесионер и “М. С.” ООД, ЕИК*******, като цедент,
съобщен на банката на 11.11.2014 г., със задължение на “П.С.-Х.ЕАД към “КТБ” АД (н.) за главница по Договор за банков кредит от 08.12.2011 г.,
сключен между банката като кредитор и “П.С.-Х.ЕАД като кредитополучател;
2.
Прихващането, извършено с изявление за прихващане с вх. № 12057/ 19.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от ответника “П.С.-Х.ЕАД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в частта в размер на
837 евро, придобито от ответника “П.С.-Х.ЕАД по Договор за цесия, сключен между “П.С.-Х.ЕАД като цесионер и Д. В. Б., ЕГН **********, като цедент, съобщен на банката на 19.11.2014 г., със задължение
на “П.С.-Х.ЕАД към
“КТБ” АД (н.) за главница по Договор за банков кредит от 08.12.2011 г.,
сключен между банката като кредитор и “П.С.-Х.ЕАД като кредитополучател;
3. Прихващането,
извършено с изявление за прихващане с вх. № 12149/
21.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от ответника “П.С.-Х.ЕАД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 36 000 евро, придобито от ответника “П.С.-Х.ЕАД по Договор за цесия, сключен между “П.С.-Х.ЕАД като
цесионер и С.Д. А., ЕГН **********, като цедент, съобщен на банката на 21.11.2014 г., със задължение
на “П.С.-Х.ЕАД към
“КТБ” АД (н.) за главница по Договор за банков кредит от 08.12.2011 г.,
сключен между банката като кредитор и “П.С.-Х.ЕАД като кредитополучател.
Ищецът твърди, че по искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е
приложима редакцията на разпоредбата след изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Твърди, че дори
да е приложима редакцията до цитираното изменение, то след като искът е конститутивен, правото на иск възниква за кредиторите на
несъстоятелността и синдика едва в момента на обявяване на “КТБ” АД в
несъстоятелност, т.е. с решение от 22.04.2015 г. и следвало да се отчете
редакцията на цитираната норма към тази дата. Твърди, че процесните изявления
за прихващане са извършени след 20.06.2014 г. - началната дата на
неплатежоспособност на банката и съответно след поставянето й под специален
надзор. Твърди, че извършените прихващания са с темпорален момент, който попада
в приложното поле на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, с оглед на което тази разпоредба
следва да бъде приложена и да се прогласи недействителността им спрямо кредиторите
на несъстоятелността на “КТБ” АД.
По
исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 от ЗБН, ищецът
твърди, че направените от ответника “П.С.-Х.ЕАД изявления не са с нотариална заверка на подписа
на лицето, представляващо дружеството, поради което не отговарят на изискването
за форма по чл. 59, ал. 2 от ЗБН и са нищожни.
Ищецът
претендира разноски по делото.
В
дадения срок ответникът “П.С.-Х.ЕАД (в
несъстоятелност) не е подал отговор на исковата молба.
По делото е постъпило становище от синдика на “П.С.-Х.ЕАД (в
несъстоятелност), в което същият признава предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от
ищеца и е приет като доказателство по делото договор
за банков кредит от 08.12.2011 г., сключен между “КТБ” АД като кредитор и “П.С.-Х.ЕАД като
кредитополучател, по
силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 14 000 000 евро, като средствата по
кредита са предназначени за осъществяване на инвестиции, а именно закупуване на
машини, съоръжения и оборудване, както и извършване на строително-монтажни и
ремонтни работи на собствени материални бази и недвижими имоти. Крайният срок
за погасяване на всички дължими от кредитополучателя по договора суми е 10.12.2018
г., съгласно чл. 17 от договора за банков кредит.
Представено е от
ищеца извлечение от счетоводните книги на “КТБ” АД от сметки на кредитополучателя “П.С.-Х.ЕАД по
договора за банков кредит.
Представени са от ищеца изявление за прихващане с вх. № 12013/18.11.2014 г., изявление
за прихващане с вх. № 12057/19.11.2014 г. и изявление за прихващане с вх. №
12149/21.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправени от “П.С.-Х.ЕАД до квесторите на “КТБ” АД, с които кредитополучателят заявява, че прихваща
придобити по силата на договори за цесия вземания срещу вземането на банката по
договор за банков кредит от 08.12.2011 г.
Представени
са и уведомления на цедентите до квесторите на “КТБ” АД, както и техните договори с “КТБ” АД.
Между страните
по делото не се спори относно възникването и съществуването на насрещните вземания
на страните по процесните прихващания.
От служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с
решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ “КТБ” АД е поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ,
постановено е спиране на плащаниията за определен
срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено чрез вписване в
Търговския регистър по партидата на банката на 23.06.2014 г.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че с решение № 114 по протокол № 23 от 16.09.2014
г. на УС на БНБ е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е
поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички
произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката продължава да
изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност
и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че
банката не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено чрез вписване в
Търговския регистър по партидата на банката на 18.09.2014 г.
От служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че с решение № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014
г. на УС на БНБ е отнет
лицензът за извършване на банкова
дейност на “К.Т.Б.” АД по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998г.
(отм.). Решението е обявено чрез
вписване в Търговския регистър по партидата на банката на 07.11.2014 г.
Не се спори
между страните и това се установява от представените по делото писмени
доказателства и от служебна справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г.
по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е
прекратена.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. №
2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3
състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №
7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за
начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се
определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
В становище по делото ответникът “П.С.-Х.ЕАД (в несъстоятелност), чрез назначения синдик,
е признал предявените искове. В случая следва да се посочи, че ищецът не е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска. От друга
страна, от синдика на “П.С.-Х.ЕАД (в несъстоятелност) е признато право, което не принадлежи на синдика на ответното дружество,
спрямо което е открито производство по несъстоятелност, и с което последният не
може да се разпорежда. Поради това направеното от ответника чрез синдика
признание на иска не обвърза съда и съгласно изричната норма на чл. 237, ал. 3,
т. 2 от ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска.
Признанието представлява обяснение на страната по делото, което е
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за страната факти. Когато
ответникът признае иска, но това признание е за право, с което не може да се
разпорежда съгласно чл. 237, ал. 3, т. 2 от ГПК, то същото се цени наред с
всички събрани по делото доказателства. Съдът в решението си обсъжда
направените от страната признания на факти, както и извънсъдебни признания за
неизгодни факти (така в Решение № 311/27.01.2020 г. по гр.д. № 3463/2018 г. по
описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.; Решение № 2/14.02.2020 г. по гр.д. № 2296/2019 г. по описа на ВКС,
Г.К., III Г.О.).
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че условията за
обявяване на нищожност, респективно относителна недействителност на
прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелната банка са
установени в закона. Същите не зависят от субективното убеждение на ответника
за нищожността/ недействителността на прихващането. Силата на пресъдено нещо на решението, основано на признание на иска,
обвързва само насрещните главни страни и техните правоприемници. Предвид
предмета на делото, евентуално постановено по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при
признание на иска решение не би могло да обвърже кредиторите в производството
по несъстоятелността на ищцовата банка и съответно
кредиторите на ответното дружество, спрямо което е открито производство по
несъстоятелност (така относно приложението на чл. 237, ал. 1 от ГПК в Решение №
252/11.04.2017 г. по т.д. № 2822/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Предявени са искове с правно
основание
чл. 59, ал. 5 от ЗБН и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
При предявяването на обективно съединени искове с предмет действителността
на сделка поредността на тяхното разглеждане се определи не от волята на ищеца,
а в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на
самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на
тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така в
Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О.). Тъй като относителната недействителност предпоставя наличие на
валидно правоотношение, то разглеждането на искът за установяване на нищожност
на прихващанията следва да предхожда конститутивните искове.
С оглед на горното съдът намира, че първо следва да разгледа исковете за нищожност
поради липса на форма и след това исковете за обявяване на недействителността
на изявленията за прихващане.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59,
ал.2 от ЗБН:
Искът, извън отменителните искове, се предявява от банката като ищец,
представлявана от синдика. С оглед направените уточнения на исковата молба,
такъв е и предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН за
прогласяване на нищожността на извършените от ответника “П.С.-Х.ЕАД (в несъстоятелност) прихващания поради
липса на форма.
Предвид направеното от ответника
признание на иска, което се цени като доказателствено средство, съдът намира,
че страните не спорят по фактите по делото, че са извършени от ответника
процесните прихващания на посочените в същите дати и с посочените по-горе
насрещни вземания на страните.
Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от
ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до
синдика на банката и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална
заверка на подписа. Разпоредбата се намира в Глава четвърта “Запазване, управление и
попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки”, раздел III “Попълване на
масата на несъстоятелността”.
При извършване на систематично тълкуване на разпоредбата, съдът, отчитайки
обективно съществуващата връзка между правните норми в цитираната глава на ЗБН,
намира, че правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗБН се отнася за хипотеза на открито
производство по несъстоятелност на банката и назначен синдик.
В случая
оспорваните прихващания са извършени с изявления на ответника “П.С.-Х.ЕАД на 18.11.2014 г., съответно на 19.11.2014 г. и съответно на 21.11.2014 г.,
т.е. преди откриване на производството по несъстоятелност на “КТБ” АД с решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по
описа на СГС, VІ-4 състав. Процесните изявления за прихващане са адресирани до
банката чрез квесторите и съгласно нормите на Закона за кредитните институции.
С оглед горното за процесните прихващания, извършени преди откриване на
производството по несъстоятелност на банката и съответно назначаване на синдик,
не се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписа съгласно чл. 59,
ал. 2 от ЗБН и това изискване е неприложимо.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове
с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59,
ал. 2 от ЗБН са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на исковете за нищожност на прихващанията, следва да
бъдат разгледани предявените конститутивни искове за
обявяване на относителната недействителност на процесните прихващания.
По предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от
ЗБН:
Отменителният иск
предоставя на кредитора правото да претендира обявяването за недействителни
спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда. Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio Pauliana).
Искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, който се явява
специален спрямо Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД, може да бъде предявен от
синдика, а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките или всеки кредитор на банката в петгодишен срок от откриване на
производството по несъстоятелност на банката (чл. 62, ал. 1 вр.
с чл. 60, ал. 3 от ЗБН). Искът принадлежи на синдика, а не на несъстоятелната
банка. В случая активно легитимираните лица действат от името и за сметка на
масата на несъстоятелността. Извод за това може да се направи и от подхода,
използван от законодателя, при уреждането на дължимостта
на разноските в това производство. В чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по
такива искове не се събира предварително държавна такса, и ако искът
бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако
искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността. Следователно в случая синдикът на несъстоятелната банка се
явява активно легитимиран да предяви иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Процесуалните предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от
ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на
иска в петгодишен срок от откриването на
производството по несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В
случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е
постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014
г. по описа на Софийски градски съд. Искът е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок и от легитимирано лице – синдика на банката.
С оглед на горното съдът намира, че предявените искове
по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са допустими.
Предвид направеното от ответника
признание на иска, съдът намира, че страните не спорят по фактите по делото, че
са извършени от ответника процесните прихващания на посочените в същите дати и
с посочените по-горе насрещни вземания на страните. В случая оспорваните прихващания са извършени с изявления на ответника “П.С.-Х.ЕАД на 18.11.2014 г., съответно на 19.11.2014 г. и съответно на 21.11.2014 г. Поради
това приложение намира чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията, действаща към
посочената дата (преди изменението – ДВ, бр.
98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.). Разпоредбата на чл. 59,
ал. 5 от ЗБН, влязла в сила на 28.11.2014 г., е материално правна, поради което
и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила и да се прилага за
правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, само по силата на изрична
законова разпоредба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн.
ДВ, бр. 98/2014 г.), с чийто §9 е въведено изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН,
не е предвидена преходна разпоредба, която да придава обратно действие на
изменението на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Следва да се посочи, че не може да се приложи сочената от
ищеца редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 98/2014 г.) за заварените
правоотношения, поради въведеното едва години по-късно с §8 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/2018 г.) обратно действие на
изменената разпоредба – от 20.06.2014 г. Горецитираната
разпоредба на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН е обявена за противоконституционна
с Решение № 8/27.05.2021 г. по конституционно дело № 9/2020 г. Конституционният
съд на Република България, обнародвано в ДВ, бр.
48 от 08.06.2021 г. и е влязло в сила на 11.06.2021 г. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на
влизането в сила на решението, на основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията на
Република България. Поради това не е част от действащото право и не съществува
в правния мир нормата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн.
ДВ, бр. 22/2018 г.), предвиждаща обратно действие от 20.06.2014 г. на
редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 98/2014 г.).
Неоснователни са и доводите на ищеца, че следвало да
се преценява действащата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН не към датата на
извършване на изявлението за прихващане, а към датата на откриване на
производството по несъстоятелност на банката – 22.04.2015 г. и съответно да се
приложи редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН към ДВ,
бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Това би означавало на практика да се
въведе обратно действие на изменението, без такова да е въведено като действащо
право.
В допълнение, нормата на чл. 14, ал. 3 от ЗНА предвижда, че не
може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако
те са по-леки от отменените. Да се приложи след 22.04.2015 г. редакцията на чл.
59, ал. 5 от ЗБН в изменението, обнародвано в ДВ, бр. 98/2014 г., би придало обратно действие на
изменение, което се явява по-тежко от отмененото. С тази рекакция
на разпоредбата се въвежда и нов субект (кредитора), доколкото преди
изменението се е санкционирало само действие на длъжника (банката). Предвидената в ал. 5 на чл. 59 от ЗБН възможност,
въведена с цитираното изменение, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
прихващане, извършено от кредитор, представлява изключение, доколкото
останалите фактически състави в ЗБН уреждат
атакуване на действия и сделки, извършени от банката (длъжника).
Последицата
от уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при приложено действие на
нормата в редакцията към 22.04.2015 г. би била, че прихващането не се е
състояло, като за попълване на масата на несъстоятелността на банката вземането
на банката по договора за кредит продължава да съществува и може да бъде
събрано принудително. Насрещното вземане на извършилия обявеното за
недействително прихващане кредитор към банката продължава да съществува, като
кредиторът се вписва служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, съгласно § 8
от ПЗР към ЗИД на ЗБН (доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.).
Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗБН (нова – ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от
22.10.2019 г.), вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени
за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, се вписват
служебно от синдика в списъка по ал. 1, като за тези вземания се прилага чл.
100 от закона. Независимо от приетата нова разпоредба на чл. 64, ал. 2 от ЗБН, кредиторовото вземане остава без защитата, която са имали
останалите кредитори на/вложители в банката. Извършилите прихващането кредитори
при уважен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при евентуално приложение на редакцията
на нормата, действала към 22.04.2015 г., не могат да се ползват от възможността
като вложители да получат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
гарантираната по закон сума до 196 000 лева, съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.),
ако същата не им е платена за влоговете в банката и са имали право на това.
Също така не е предвиден и ред за оспорване на списъка или възражение пред
синдика или съответно съда, ако вземането им по прихващането не бъде включено в
списъка в пълен размер или изобщо не бъде включено, тъй като са изтекли преклузивните срокове по чл. 66, ал. 1, чл. 66, ал. 6 и чл.
65, ал. 1 от ЗБН.
Аргумент, че тези кредитори са поставени в по-неблагоприятно положение от
останалите кредитори на банката, се черпи и от разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от
ЗБН (нова - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 20.06.2014 г., изм.
относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от 2018 г.). Тази разпоредба предвижда,
че в случаите по чл. 59, ал. 5 от ЗБН действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 от закона.
Т.е. кредиторите, срещу които е уважен отменителният
иск, следва да изчакат получаването на вземанията си до изпълнението на
окончателната сметка и евентуално удовлетворяване след останалите кредитори,
тъй като не е предвидено, че за техните вземания се заделят суми според реда за
удовлетворяване при разпределението на частичните сметки за разпределение в
несъстоятелността.
С
оглед на горното съдът намира, че възникналото правоотношение по процесните
прихващания следва да се регулира от правната норма, която е била приложима към
момента на извършване на съответното прихващане. В случая за прихващанията,
извършени от страна на ответника “П.С.-Х.ЕАД на 18.11.2014
г., съответно на 19.11.2014 г. и съответно на 21.11.2014 г., следва да се
приложи редакцията на законовия текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, действала към 18.11.2014
– 21.11.2014 г.
Нормата на чл. 59, ал.
5 от ЗБН, в редакцията преди изменението от 28.11.2014 г., предвижда
относителна недействителност единствено на прихващания, извършвани от длъжника,
т.е. от самата банка. Съгласно изложените от ищеца твърдения в исковата молба,
оспорваните прихващания са извършено от кредитор на банката, който е имал и
задължения към банката по отпуснат му банков кредит, а не от самата банка. Действията на кредитор на банката остават извън
предметния обхват на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в посочената редакция.
Следователно не е налице изискуема предпоставка от сложния фактически състав на
разпоредбата – прихващането да е извършено от длъжника (банката), т.е.
вземането на банката да е активното вземане по прихващането.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове
с правно основание с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 59, ал. 7 от ЗБН и с оглед изхода на спора, несъстоятелната
банка следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 25 170,28 лева,
както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ответникът не претендира разноски по делото и не
представя доказателства за извършването на такива, поради което разноски по
делото не му се присъждат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез СИНДИКА А.Д.
и К.М., против “П.С.-Х.ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК******,
със седалище и адрес на управление:***, искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, да бъдат обявени за нищожни поради липса на форма прихващания,
извършени от “П.С.-Х.ЕАД с
изявление за прихващане с вх. № 12013/18.11.2014 г., изявление за прихващане с вх. №
12057/19.11.2014 г. (в частта в размер на 837 евро) и изявление за прихващане с вх. №
12149/21.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправени от “П.С.-Х.ЕАД до “КТБ” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “П.С.-Х.ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, искове с правно
основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН да бъдат обявени за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД
(н.) прихващания, извършени от ответника “П.С.-Х.ЕАД с изявление за прихващане с вх. № 12013/18.11.2014 г., изявление
за прихващане с вх. № 12057/19.11.2014 г. (в частта в размер на
837 евро) и изявление за прихващане с вх. № 12149/21.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправени от “П.С.-Х.ЕАД до “КТБ” АД.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд
държавна такса в производството пред СГС в размер на 25 170,28 лева (двадесет и пет хиляди сто и седемдесет
лева и двадесет и осем стотинки) и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в
размер на 5 лева (пет лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :