Р Е Ш Е Н И Е
№ 319/24.2.2020г.
град Варна, 24.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Варненският районен съд, тридесет
и седми наказателен състав
На
деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар: Петранка Петрова
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 198 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Н.Р.К.,
ЕГН: **********, против НП № 19 – 0819 - 006910/19.12.2019 год. на Началник
група сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Н.Р.К. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300.00 /триста/ лв. С жалбата се моли за отмяна на издаденото
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна се представлява от
ю.к. Л.. В пледоарията си по същество моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима, а като
взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2019 год. около 09:14 часа в гр.
Варна по ул.“Прилеп“ посока с.Каменар, обл.Варна, до №
66, Н.Р.К. управлявал л. а. „Фолксваген Пасат“ рег. № В 27-34 НМ, собственост
на Р. К., ЕГН **********. Н.К. бил спрян за проверка от св. К.Е.. - мл.
автоконтрольор и св.Т.Т. – мл. автоконтрольор. След
справка, извършена от дежурния служител на ОД МВР - Варна, се установило, че автомобилът бил спрян от движение на 02.06.2016
год. Св.К.Е. съставил на жалбоподателя К.
АУАН, в който описал тази констатация като посочил, че е нарушена
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП №
19-0819-006910/19.12.2019 год. на Началник група сектор
„ПП“ при
ОД МВР - Варна, с което за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание
чл.
177, ал. 1, т. 4, пр.1 от ЗДвП на К. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300.00 /триста/ лв.
Съдът напълно кредитира показанията на
св.Е. и св.Т., дадени в с.з., тъй като същите са последователни и
непротиворечиви, а и липсват доказателства, които да ги оборват. Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка. Съдът кредитира изцяло и обясненията на жалбоподателя, който
заявява, че собственик на автомобила е Р. Д. К. .
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази
задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл.
314, ал. 1 НПК, намира жалбата за основателна, като съображенията за това
са следните:
Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен служител, при
спазване на сроковете по смисъла на чл. 34
от ЗАНН.
Наказателното постановление също е
издадено в предвидените от чл. 34
от ЗАНН срокове. Срещу АУАН не са били депозирани конкретни възражения,
поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства, изискващи
разследване. Съдът намира от процесуална гледна точка, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място,
въпреки липсата на конкретни възражения, преди да се произнесе по преписката
АНО е следвало да прецени АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, което не е било сторено и пороците в АУАН са се пренесли в
последствие и в обстоятелствената част на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно чл.
42 т.4 от ЗАНН, в АУАН също следва да се съдържа описание на нарушението,
като бъдат посочени и обстоятелствата, при които същото е извършено. В този
смисъл съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП се съдържа единствено
правният извод, че въззивникът управлява спряно от движение МПС, без да бъде
посочено на какво основание, налице ли е заповед за това, влязла ли е в сила и
от коя дата, което не само, че касае съставомерността на нарушението от
обективна страна, но и пряко касае наличието на субективния елемент от състава
на нарушението. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на конкретните обстоятелства, при които същото е извършено,
винаги води до наличие на съществено процесуално нарушение, касаещо
пряко правото на защита на нарушителя. Липсата на факти се явява съществено
процесуално нарушение, тъй като възпрепятства възможността на нарушителя да
разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си, а от друга страна са довели до
необоснованост и незаконосъобразност на НП. Този порок на НП не би могъл да
бъде саниран от настоящата въззивна инстанция, като непосочването на
конкретните факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението лишават и
съда от възможността да прецени дали нарушението е квалифицирано правилно и
правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като
императивно съгласно разпоредбите на ЗАНН същите следва да фигурират както в
обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на НП.
По същество, не се доказа субективната
страна на нарушението. Нарушението по чл.
177, ал. 1, т. 4, пр.1 от ЗДвП ще е осъществено от субективна страна, само
когато деецът е съзнавал или е можел да предположи, че управлява автомобил,
който не е регистриран по надлежния ред. Няма доказателства или обективни
факти, от които може да се направи безспорен извод, че К. е знаел, че
управлявания от него автомобил е с невалидни регистрационни табели и е спрян от
движение. По преписката липсват каквито и да било доказателства, че
жалбоподателят е управлявал чуждото превозно средство със знанието, че
управлява такова МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се
установява субективната страна на нарушението. Видно от АУАН и НП Н.Р.К. не е собственик на автомобила, следователно
той няма как да е знаел или предполагал, че управляваното от него МПС е спряно
от движение.
Няма данни, че е бил поставен стикер на
предното стъкло на автомобила, удостоверяващ спирането от движение. Това е
пропуск на контролния орган, тъй като съгласно чл.
40, ал. 2 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства "На временно спрените от движение превозни
средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя
знак "Спрян от движение". Обстоятелството, че управляваният от
жалбоподателя автомобил фигурира в информационната система на контролните
органи като спрян от движение, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си
извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав
на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2, във връзка с чл.
177, ал. 1, т. 4, пр.1 от ЗДвП.
Това е така, доколкото по аргумент от чл.
7, ал. 1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно - умишлено, а в случая няма никакви доказателства
жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че
автомобилът, който е управлявал, е спрян от движение. В случая според съда
субективната страна на нарушението по чл.
177, ал. 1 от ЗДвП не се доказа по безспорен начин, поради което НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен
съд и на осн. чл.
63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19 –
0819 - 006910 от 19.12.2019 год. на Началник група сектор „ПП“ при ОД МВР -
Варна, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 4, пр.1 от ЗДвП на Н.Р.К., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Варна в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: