Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
12.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на петданесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 132 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на
парично вземане предявен от “П.И.Б.” АД против М.Х.И., ЕГН **********, Д.В.И. -
Б., ЕГН ********** и Х.В.И., ЕГН **********, в качеството им на законни
наследници на В.С.И., произтичащо от сключен между него и „П.и.б.“ АД Договор
за издаване на кредитна карта № 51РКО – А – 9672/09.10.2006 г., Анекс от
25.10.2007 г. и Анекс № 2 от 26.10.2007 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 03.06.2015 г. от СРС, ІІ
ГО, 123 с-в по ч.гр.д. № 48490/2014 г. за следните суми, дължими от тях в
съответните им по ЗН дялове,а именно:
1. М.Х.И., ЕГН ********** сума
в размер на 1666, 67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ
размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от
04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76
евро, представляваща 1/3 от дължимата договорна лихва в общ размер на 5345,28
евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс № 1 от 25.10.2007 г. към Договора, вкл.
сума в размер на 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна
лихва в общ размер на 3040,96 евро, начислена съгласно т. 6.1. от Анекс № 1 от
25.10.2007 г. към Договора за периода от 06.02.2009 г. до 04.09.2014 г., вкл.
сума в размер на 6,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата такса за поддръжка
в размер на 19,94 евро;
2. Д.В.И. – Б., ЕГН **********
- сума в размер на 1666, 67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в
общ размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от
04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76
евро, представляваща 1/3 от дължимата договорна лихва в общ размер на 5345,28
евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс № 1 от 25.10.2007 г. към Договора, вкл.
сума в размер на 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна
лихва в общ размер на 3040,96 евро, начислена съгласно т. 6.1. от Анекс №
1/25.10.2007 г. към Договора за периода от 06.02.2009г. - 04.09.2014 г., вкл сума
в размер на 6,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата такса за поддръжка в
размер на 19,94 евро и
3. Х.В.И., ЕГН ********** сума
в размер на 1666, 67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ
размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от
04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76
евро, представляваща 1/3 от дължимата договорна лихва в общ размер на 5345,28
евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс № 1 от 25.10.2007 г. към Договора, вкл.
сума в размер на 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна
лихва в общ размер на 3040,96 евро, съгласно т. 6.1. от Анекс № 1/25.10.2007 г.
към Договора за периода от 06.02.2009г. - 04.09.2014 г., вкл сума в размер на
6,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата такса за поддръжка в размер на 19,94
евро, както и да заплатят всички направени по делото разноски, в т.ч. платена
държавна такса в размер на 524,40 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1316,61 лв.
Ищецът твърди, че между „П.и.б.“
АД /“ПИБ“ АД/ и В.С.И., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9672/09.10.2006 г., по силата на който
Банката е издала кредитна карта - Visa
Класическа с кредитен лимит в размер на 3 000 евро, със срок на валидност -
09.10.2008 г. Съгласно т. 8 от Договора страните са се споразумели, че всички
права и задължения във връзка с издаването и ползването на кредитната карта се
уреждат от Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на международни
кредитни карти Visa, които са неразделна част от договора за кредит и които
били предоставени на кредитополучателя.
С Анекс от 25.10.2007 г.
издадената кредитна карта Visa Класическа е била заменена с кредитна карта Visa
Classic, а също така били промемени т. 6 и т. 6.1. от Договора и е уговорен крайният
срок за погасяване на предоставения кредит - овърдрафт да се подновява
автоматично при условия и по реда, предвидени в ОУ на Б.та, които съгласно т.
10 от Договора кредитополучателят е декларирал, че е получил и приема.
С Анекс № 2/26.10.2007 г. Б.та е
увеличила предоставения на длъжника банков кредит от 3000 евро на 5000 евро
като средствата били усвоени изцяло от кредитополучателя.
В исковата молба се излага, че
на 02.06.2009 г. в „ПИБ“ АД е получена молба от ответниците, в качеството им на
наследници на В.И., с която уведомяват, че техният наследодател е починал на
20.03.2009 г., като в същата заявили намерение да уредят отношенията си с Б.та,
но не поискали прекратяване на договорните отношения.
Ищецът сочи, че поради непогасяване
на дължимите по Договора за кредитна карта суми с писмени покани от 15.08.2014
г., отправени до наследниците М.Х.И., Д.В.И. - Б. и Х.В.И. и получени от тях,
на основание т. 13.1.1. от ОУ, Б.та им предоставила 5-дневен срок за погасяване
на просрочените задължения на техния наследодател. В предоставения срок не
постъпило плащане на дължимите суми, поради което Б.та обявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 02.09.2014 г.
На 04.09.2014 г. „ПИБ“ АД е
подала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
за дължимите суми, по повод на което е образувано гр.д. № 48490/2014 г. на СРС,
ІІ ГО, 123 с-в. На 03.06.2015 г. съдът
издал Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по посоченото
дело, с която осъдил ответниците да заплатят посочените суми.
Твърди, че на 05.12.2016 г. в
„ПИБ“ АД е получено съобщение с приложено Разпореждане на съда, с което Банката
е уведомена за подадено възражение от длъжниците срещу заповедта. В тази
връзка, ищецът моли съда да уважи предявените искове и претендира разноски по
делото.
Ответниците М.Х.И., Д.В.И. – Б.
и Х.В.И., чрез процесуален представител адв. О.Р. оспорват предявения иск като
неоснователен и недоказан, а също така и по размер. Твърдят, че видно от
приложения Анекс от 25.10.2007 г., наследодателят им се е запознал с ОУ на Б.та,
действащи по време на сключването на анекса - ОУ на „ПИБ” АД, приети с Решение
на УС на Банката от 17.04.2007 г.
изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007 г., а в исковата молба Банката се
позовава на други ОУ, с които същият не е бил запознат и не е обвързан от тях,
а именно ОУ на „ПИБ” АД, приети от УС на банката, изменени и допълнени с
решение от 23.07.2014 г.
Излага се, че в ОУ На Банката,
с които наследодателят им е бил запознат липсват т. 10.1, 11.1., 13.1.1,19.1..
19.1.1., 19.2.1.б.”а”, 19.2.2.б.”а”, на които се позовава ищецът, тъй като те са
част ОУ, в сила от 23.07.2014 г.. Наред с това от 2014 г. са в сила изменения в
ЗЗП, като съгласно чл. 147а при сключване на договор с ОУ, приемането на тези ОУ
и съгласието с тях се удостоверява срещу подпис, а ЗПК предвижда, че ОУ се
подписват от страните по договора на всяка страница. В тази връзка твърдят, че нито
те, нито наследодателят им са били запознати с посочените ОУ на „ПИБ“ АД от
2014 г., същите не са приети от тях, поради което не ги обвързват.
На следващо място излагат, че с
подадената молба, с която са уведомили Банката за смъртта на наследодателя си,
те са поискали да бъдат уведомени за размера на дълга и са посочили адрес за
кореспонденция, като по никакъв начин не са заявявали намерение да продължават договорните
отношения с Банката. Твърдят, че впоследствие Б.та неоснователно е увеличавала
многократно размера на претенциите си, с което те не са се съгласили, поради
което е пристъпила към първо по ред заповедно производство, образувано въз
основа на друго извлечение, по повод на което е образувано гр.д. № 23424/2012
на CPC, II ГО, 57 с-в, по което обаче било отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Ответниците твърдят също така,
че не са били уведомени изрично от страна на Б.та, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
На следващо място твърдят, че е
налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането на Б.та спрямо тях
считано от смъртта на наследодателя им - 19.03.2009 г., като излагат, че до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.09.2014 г. е изтекъл 5-год. давностен срок за предявяване на вземанията. В
тази връзка, молят съда да отвхвърли предявените искове и претендират разноски
по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че на 09.10.2006 г. между „П.и.б.” АД и В.С.И., ЕГН **********,
в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-А-9672/09.10.2006 г. („Договор за кредитна карта”), по силата на
който Банката е издала кредитна карта Visa Класическа, с която е предоставила
на картодържателя банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в
размер на 3000 евро, със срок на валидност - 09.10.2008 г., който е и краен
срок за погасяване на овърдрафта, освен ако срокът на договора не бъде продължен.
Съгласно т. 4 картодържателят
се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени в ОУ за издаване и ползване на международни кредитни карти Visa,
Класическа. В т. 6 страните са уговорили, че картодържателят ще заплаща на
Банката промоционален лихвен процент за първите три отчетни периода в размер на
0,75 % на месец и за остатъка от срока на договора в размер на 1,5 % на месец.
Съгласно т. 8 всички права и
задължения на страните във връзка с издаване и ползване на кредитната карта и
предоставяне и погасяване на овърдрафта се уреждат от Общите условия на „ПИБ“
АД за издаване и ползване на международни кредитни карти Visa, Класическа,
неразделна част от договора, като съгласно т. 10 с подписването на договора
картодържателят декларира, че ОУ са му предоставени и е запознат с тях.
По делото е приложен и Анекс от
25.10.2007 г. към Договора за издаване на кредитна карта №
51РКО-А-9672/09.10.2006 г., видно от който по искане на титуляра Банката му
издава револвираща международна кредитна карта с чип Visa Classic, с която се
заменя издадената на основание Договора за кредит кредитна карта Visa Classic.
В т. 4 от Анекса страните се
договарят крайният срок за погасяване на предоставения банков кредит -
овърдрафт да се подновява автоматично при условия и по реда, предвидени в ОУ на
Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти е чип
Mastercard и Visa.
С анекса е променена и т. 6 от
Договора като е уговорено, че „При непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период,
Титулярът заплаща на Банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода,
годишна лихва в следните размери: 16 % за извършване на безналични плащания на
ПОС терминал и 18 % - за всички останали трансакции. В т. 6.1. е уговарено, че „При
неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен
лимит ще се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка от 12 %
Съгласно т. 10 от анекса се
променя т. 10 от договора по следния начин: „Настоящият договор се сключва при
условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, като с подписване на договора Титулярът
декларира, че са му предоставени и е запознат с Общите условия за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa и
Тарифатата за такси и комисионни на Банката и приема прилагането им при
уреждане на отношенията между него и Банката във връзка с договора“.
По делото е представен и Анекс
№ 2/26.10.2007 г. към Договор за издаване на кредитна карта №
51РКО-А-9672/09.10.2006 г., видно от който Банката е увеличила предоставения на
титуляра банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка от 3 000
евро на 5 000 евро.
По делото са представени Общи
условия на „П.и.банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
карти с чип Mastercard и Visa /л. 13/, приети с Решение на УС на Банката от
17.04.2007 г., изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007 г.
Съгласно т. 28. Банката има
право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до титуляра, за срок определен от Банката, в случай, че същият не
извърши което и да е плащане по Договора и ОУ повече от 5 работни дни след
датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
Съгласно т. 36.1. срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
срок при условие, че Титулярят не е уведомил Банката за прекратяване на
Договора най-малко 60 дни преди изтичането му или при условие, че Банката не е
уведомила Титуляря за прекратяването му най-малко 30 дни преди изтичането му. Съгласно
т. 36.2. Договорът може да бъде прекратен по всяко време от срока на действието
му: а) едностранно от Титуляря с 60-дневно писмено предизвестие до Банката; б)едностранно
от Банката с 30 -дневно писмено предизвестие до Титуляря.
По делото са представени и Общи
условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa, приети с от УС на Банката, изменени с решение в
сила от 23.07.2014 г.
Съгласно т. 13.1. Банката има право да обяви ползвания овърдрафт
за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до Титуляря в срок,
определен от Банката, в случай че: т. 13.1.1.
Титулярят не извърши което и да е плащане по Договора и настоящите Общи условия
за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо.
В т. 13.2. е предвидено, че
ползваният овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Банката
предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, без да
уведомява Титуляря и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички
случаи, когато: съгласно т. 32.1. е
налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на Титуляря за
срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това
задължение е станало изискуемо съгласно Договора и ОУ; и когато съгласно т.
13.2.2. договорът бъде прекратен, независимо от основанието за това - считано
от датата на прекратяването им.
Съгласно т. 19.1. от ОУ срокът за ползване на кредитния лимит е
съгласно Договора, а съгласно т. 19.1.1. срокът на Договора, респ. срокът на
овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при
условие че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на Договора
по реда на т. 19.2.1., б. „а”, респ. т. 19.2.2., б. „а” от ОУ.
Няма спор между страните по
делото, а това се установява и от
представеното Удостоверение за наследници № 000897 от 06.04.2009 г.,
издадено от София, р-н Възраждане, че ответниците по делото М.Х.И., Д.В.И. – Б.
и Х.В.И. са наследници на В.С.И. /починал на 19.03.2009 г./ - съответно негови
съпруга, дъщеря и син.
По делото е представена молба
вх. № 10-6949 от 02.06.2009 г., изпратена от ответниците М.Х.И., Д.В.И. – Б. и Х.В.И.
до „ПИБ“ АД, с която същите са уведомили Банката, че на 20.03.2009г. е починал
техният наследодател В.И. и като негови правопроиемници, молят да бъдат
уведомени за актуалния размер на неговите задължения, за да ги уредят като са
поискали едномесечен срок, в който да се запознаят с документите и да
организират изпълнението на задълженията и са посочили актуален адрес.
Видно от приложеното по делото
заповедно производство по гр. д. № 48490/2014 г. на СРС, ГО, 123 с-в са
изпратени писмени покани от „П.и.б.“ АД от 15.08.2014 г. до наследниците на В.И.
- М.Х.И., Д.В.И. - Б. и Х.В.И., с които на основание т. 13.1.1. от ОУ им
предоставя 5-дневен срок за погасяване на просрочените задължения на техния наследодател
в размер на 5000 евро – просрочена главница, 5345,28 евро - просрочена
договорна лихва, 3040,96 евро – просрочена наказателна лихва и 19,94 евро. В
поканите е указано, че в случай, че не бъдат погасени посочените задължения,
Банката ще счита отпуснатият кредит за изцяло предсрочно изискуем и ще
предприеме действия за принудително събиране.
Видно от приложения по
заповедното производство Отговор с вх. № 07-4886/29.08.2014 г., подаден от ответниците
по делото М.И., Д.И. и Х.И. до „П.и.банка“ АД е изложено, че отправеното в
посмените покани от Банката изявление с искане за заплащане на посочените суми
е неоснователно.
Няма спор по делото, че на 04.09.2014
г. „ПИБ“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземанията
си по Договора.
Няма спор и относно факта, че
на 03.06.2015 г. съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48490/2014 г. на СРС, II ГО, 123 с-в в полза на „ПИБ“ АД
против длъжниците М.Х.И., Д.В.И. – Б. и Х.В.И., в качеството им на законни
наследници на В.С.И. за задължения, произтичащи от сключен между него и „П.и.банка“
АД Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО – А – 9672/09.10.2006 г.,
Анекс от 25.10.2007 г. и Анекс № 2 от 26.10.2007 г. за посочените суми, предмет
на настоящия установителен иск.
Срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК са подадени възражения на 30.06.2015 г. от длъжниците
М.И., Д.И. – Б. и Х.И., поради което с Разпореждане от 29.11.2016 г. съдът е
указал на Банката да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 415 ГПК,
препис от което е връчен на Банката на 05.12.2016 г.
На 04.01.2017 г. заявителят „ПИБ“
АД е депозирал искова молба с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно
и професионално. От същото се установява, че към 04.09.2014 г. разликата между
начислените и платените задължения е в размер на 13 222,80 евро, от които
главница - 5000 евро; договорна лихва -
5345,28 евро и наказателна лихва - 3024,87 евро.
От заключението е видно, че задължението
на наследодателя на ответниците към банката към 19.03.2009 г. /датата на неговата
смърт/ е в общ размер на 5 261,25 евро, от които: главница - 5000 евро; договорна
лихва - 251,77 евро и наказателна лихва -
9,48 евро.
Съгласно експертизата
задължението на наследодателя на ответниците към Банката към 02.06.2009 г.
/датата, на която Банката е уведомена за неговата смърт/ е в общ размер на 5
465,01 евро, от които: главница - 5000 евро; договорна лихва - 432,98 евро; наказателна лихва - 32,03 евро.
Представено е и Извлечение от
счетоводните книги на „ПИБ“ АД към 11.05.2012 г., видно от което задълженията
на М.И., Х.И. и Д.И. – Б. са в общ размер на 13 386,24 евро, от които:
5000 евро – главница; договорна лихва – 5345,28 евро; 3040,96 евро –
наказателна лихва и годишна такса за поддръжка – 19,94 евро.
От представеното по делото
заявление за издаване на заповед за изпълнение се установява, че на 11.05.2012
г. заявителят „ПИБ“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на посоченото извлечение
от счетоводните книги на Банката от 11.05.2012 г., по повод на което е
образувано ч.гр.д. № 23424/2012 г. на СРС, ІІ ГО, 57 с-в.
Няма спор по делото, че с
Разпореждане за незабавно изпълнение от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 23424/2012
г. на СРС, ГО, 57 с-в, съдът е издал заповед за изпълнение против длъжниците за
посочените суми.
С Определение от 23.05.2013 г. по
ч.гр.д. № 118/2013 г. на СГС, ІІ-В с-в /влязло в законна сила на 26.03.2014 г./
е отменено разпореждането за незабавно изпълнение от 30.05.2012 г., постановено
по гр.д. № 23424/2012 на CPC, II ГО, 57 с-в и е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от 11.05.2012 поради това, че представеното
към заявлението извлечение по чл. 417 ГПК не е редовно от външна страна.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството по делото е
образувано по искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявени
от кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на
вземанията му срещу длъжниците, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК.
Съдът
намира искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 04.01.2017
г., считано от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение от длъжника
05.12.2016 г. и има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за
незабавно изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск е процесуално допустим.
По основателността на иска:
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен
Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО – А – 9672/09.10.2006 г., между В.С.И.
и „П.и.банка“ АД, с който Банката му е предоставила банков кредит - овърдрафт
по картовата разплащателна сметка в размер на 3000 евро, както и че същият
притежава необходимите и съществени елементи на договора за потребителски
кредит съгласно легалната дефиниция на чл. 4 от ЗПК, обн. ДВ, бр. 53 от 2006г. /отм.
12.05.2010 г./, действащ към момента на сключване на процесния договор.
Няма спор и относно
обстоятелството, че впоследствие между страните е бил сключен Анекс от
25.10.2007 г. към Договора, както и Анекс № 2/26.10.2007 г., с който
предоставеният на титуляра В.С.И. банков кредит-овърдрафт е бил увеличен от 3
000 евро на 5 000 евро.
От приетите доказателства по
делото безспорно се установи, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора като е предоставил уговорената парична сума по банковия кредит, както
и че отпуснатите на кредитополучателя парични средства са били усвоени изцяло
от него.
По делото се установи, че
ответниците са наследници на В.С.И. /починал на 19.03.2009 г./, къто същите са
уведомили Банката за неговата смърт посредством изпращане на писмена молба с
вх. № 10-6949 на 02.06.2009 г., заедно с обективирано в нея искане за получаване
на информация относно актуалния размер на задълженията на техния наследодател и
за предоставяне на 1-месечен срок за запознаване с тях и организиране на
тяхното изпълнение.
Няма спор и относно факта, че
от страна на ответниците не е последвало изпълнение на задълженията по кредита.
По отношение на възраженията на
ответниците, че не се уведомени от Банката, че кредитът е обявен за предсрочно
изисуем, съдът намира следното:
Съгласно ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, Банката може да поиска издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.
417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ
че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление
да е достигнало до длъжника. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предмет на делото по
установителния иск е вземането, основано на представения документ –
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните
при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание.
В разглеждания казус, се
установи, че до ответниците, в качеството на наследници на починалия
картодържател са адресирани уведомления - писмени покани от 15.08.2014 г. от Банката за предсрочната изискуемост на цялото
задължение по договора от 09.10.2006 г. От приложените покани се установи, че
на основание т. 13.1.1. от ОУ на ответниците е предоставен 5-дневен срок за
погасяване на просрочените задължения на наследодателя им в размер на 5000 евро
– главница, 5345,28 евро - договорна лихва, 3040,96 евро – наказателна лихва и
19,94 евро с указание, че ако не постъпи плащане в този срок Банката ще счита
кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Съдът намира за доказано, че
изпратените покани от Банката са получени от длъжниците. Този факт се
установява посредством приложения по делото Отговор с вх. № 07-4886 от 29.08.2014
г., подаден от ответниците до „ПИБ“ АД във връзка с изпратените покани до тях.
В тази връзка съдът намира, че възраженията на ответниците са неоснователни, тъй
като Бнката е изпълнила задължението си да уведоми длъжниците, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
На следващо място съдът намира
за неоснователни и възраженията на ответниците относно неприложимостта на
посочените от ищеца в исковата молба ОУ, приети с УС на „ПИБ“ АД, изменени с
решение от 23.07.2014 г. Това е така, тъй като сключеният от наследодателя на
ищците и Банката договор е в писмена форма и е подписан от кредитополучателя на
всяка страница. Съгласно изрично предвиденото в чл. 10 от този договор кредитополучателят
декларира, че при подписването са му предоставени Общите условия, същият е запознат
с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията му с Банката във
връзка с договора.
В тази връзка процесният
Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9672/09.10.2006 г. притежава
всички необходими и съществени елементи на договора за потребителски кредит
съгласно легалната дефиниция на чл. 4 от Закона за потребителския кредит, обн.
ДВ, бр. 53 от 2006 г. в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от
22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. /отм. 12.05.2010 г./, действащ към
момента на сключване на процесния договор. В редакцията на ЗПК, действащ към
2007 г. няма изискване договорът, последващите анекси към него, както и Общите
условия към тях да са подписани от страните на всяка страница. Изискване за
полагане на подпис на всяка страница е предвидено по отношение на Общи условия
към договор за потребителски кредит в разпоредбата на чл. 11 ал. 2 от ЗПК,
действащ към момента, който обаче е неприложим към договорните отношения между
страните по делото, създадени при действието на отменения ЗПК, във вр. с чл. 298 ТЗ.
На следващо място съдът намира,
че е неприложима и разпоредбата на чл. 147а ЗЗП, на която се позовават
ответниците, предвиждаща, че при сключване на договор при общи условия с
потребител, ОУ го обвързват само ако са му били предоставени и той се е
съгласил с тях, което съгласие се удостоверява с подписа му. Това е така, тъй
като посочената разпоредба е влязла в сила на 25.07.2014 г., т.е. след
възникването на облигационното правоотношение между страните, поради което
същата е неприложима, тъй като има действие за в бъдеще - от момента на влизането
й в сила. Поради изложеното, съдът намира, че направеното от кредитополучателя
деклариране е достатъчно доказателство за наличието, представянето,
запознаването и приемането на ОУ на „ПИБ“ АД, както и че в отношенията си с
кредитополучателя Банката не е нарушила закона и изискванията за
добросъвестност, респ. не е налице твърдяното от ответниците нарушение от нейна
страна на Закона за защита на потребителите.
Съгласно Общите условия,
Банката има право едностранно да прави промени в същите, за което уведомява
Титуляря в писмена или електронна форма чрез обявления в банковите си салони и
на интернет страницата си най-малко един месец преди влизане в сила на промяната,
а в случай, че кредитополучателят не е съгласен с тях има право едностранно да
прекрати сключения договор след погасяване на задълженията си. В този смисъл е неоснователно
направеното възражение от ответниците, касаещо приложимостта на Общите условия
на Банката.
По делото се установи, че на 02.06.2009
г. ответниците по делото са подали молба до „ПИБ“ АД, с която същите са я
уведомили, че техният наследодател и титуляр по Договора за кредит - В.С.И. е
починал на 19.03.2009 г., както и че в молбата същите са заявили намерение да
уредят отношенията си с Банката. В същата молба, обаче никъде не е обективирано
искане за прекратяване на договорните
отношения. Няма спор между страните по делото, че между тях са започнали
преговори относно издължаване на вземането, които обаче не са довели до
погасяване на дълга и съответно прекратяване на отношенията с Банката, поради
което на 15.08.2014 г. са изпратени писмени покани, отправени до наследниците М.Х.И.,
Д.В.И. - Б. и Х.В.И. и получени от тях, с които на основание т. 13.1.1. от ОУ
Банката им е предоставила срок за погасяване на задълженията на техния
наследодател, в който сумите не са били заплатени, поради което Банката е обявила
кредитът за предсрочно изискуем, считано от 02.09.2014 г.
Следва да се отбележи също
така, че съгласно Общите условия срокът на договора се удължава автоматично
всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяване на договора по предвидения в ОУ ред. Поради
тази причина прекратяването на договора изисква сбъдване на допълнително
условие и активни действия на една от страните по договора, изразяващи се в отправяне
на писмено предизвестие за прекратяване до другата страна.
Ответниците твърдят, че не са
се сбъднали условията за продължаване на срока на договора за нов период след
първоначално уговорения, но видно от ОУ, приложими към Договора при липса на
отправено от кредитополучателя /респ. от неговите наследници/ надлежно писмено
предизвестие за прекратяване на договора, същият безспорно е бил продължен.
Твърдението на ответниците, че в изпратената до Банката молба се съдържа
намерение за прекратяване на Договора за кредит е неоснователно, тъй като видно
от съдържанието й, в същата е обективирано намерение за уреждане на отношенията
с Б.та, но не е поискано прекратяване на договорните отношения.
На следващо място съдът намира,
че представеното от „ПИБ“ АД Извлечение от счетоводните книги на Банката по чл.
417, т. 2 ГПК към 04.09.2014 г. относно дълга на В.С.И., респ. на неговите
наследници, притежава всички реквизити, за да бъде приет като редовен от външна
страна документ по см. на чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 60 ЗКИ, с който
се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на посоченото основание - чл.
418, ал. 2 ГПК. Неоснователни са и направените възражения от ответниците, че
повторно депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК с изготвено ново извлечение от счетоводните книги на Б.та, представлява
опит за заобикаляне на закона и злоупотреба с право, тъй като обстоятелството,
че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради
това че представеното извлечение не е редовно от външна страна не ограничава по
никакъв начин заявителят да подаде ново заявление по отношение на същите длъжници
и по повод същите задължения, при положение, че те не са погасени. Определението,
с което се отказва издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
съда не представлява съдебен акт със сила на пресъдено нещо, поради което няма законова
пречка да бъде подадено ново заявление, съответно с ново извлечение от
счетоводните книги на банката по чл. 417 ГПК, отразяващо дължимите суми към
датата на подаване на това заявление.
По отношение на направените
възражения от ответниците за изтекла 5 – годишна погасителна давност по
отношение на вземането на „ПИБ“ АД от смъртта на наследодателя им - 19.03.2009
г. до датата на извлечението от
счетоводните книги на банката – 04.09.2014 г., съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл. 114, ал. 1
от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да
тече от деня, в който е станало изискуемо. От представените доказателства по
делото безспорно се установи, че на 15.08.2014 г. са изпратени писмени покани
до наследниците на кредитополучателя, в които им е предоставен срок за
погасяване на просрочените задължения. Установи се също така, че поради
неплащането на тези задължения в този срок, Банката е обявявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 02.09.2014 г. Началото на погасителната давност
се поставя с настъпване на изискуемостта на вземането, която изискуемост по
отношение на наследниците настъпва, след изтичане на 7 дни от поканата, както е
предвидено в чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
В случая процесният кредит е
обявен от ищеца за изцяло и предсрочно изискуем с лихвите на 02.09.2014 г. и
следователно тази дата 02.09.2014 г. е настъпила изискуемостта на всяко едно от
процесните вземания на ищеца по договора за неизплатената главница от 5000
евро, договорната лихва от 5345,28 евро, както и наказателна лихва от 3040,96
евро е настъпила на 02.09.2014 г. и считано от нея съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези
вземания, съответно по чл. 110 ЗЗД за погасяване на главницата и по чл. 111, б.
„в” ЗЗД за погасяване на лихвите – договорни и наказателни (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). От посочената дата, обаче до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.09.2014 г. тези срокове не са изтекли, поради което
съдът намира, че давността за нито едно от тези вземания не е изтекла и
възраженията на ответниците са неоснователни.
Въз основа на изложените правни
изводи съдът намира, че по делото се установи, че в изпълнение на задълженията
по договора Банката е предоставила уговорената сума, която е била изцяло
усвоена и не е върната в срок от кредитополучателя, съответно от наследниците
му. В този смисъл, не бяха представени
от ответната страна доказателства за погасяване на вземането чрез плащане на
дължимите суми, нито се доказа по делото погасяване по давност на посочените
вземания на Банката, поради което предявеният по делото иск е основателен и
следва да се уважи.
По неговия размер:
От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установи, че към 04.09.2014 г.
разликата между начислените и платените задължения е в размер на 13 222,80
евро, от които главница - 5000 евро, договорна лихва - 5345,28 евро и наказателна лихва - 3024,87 евро. Установи
се също така, че за посочените суми на ищеца „ПИБ“ АД е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 03.06.2015 г. по ч.гр.д. № 48490/2014
г. на СРС, ІІ ГО, 123 с-в.
Поради изложеното, съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
е основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло, ведно
със законна лихва върху главницата от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на предявените
искове, в частта, с която ищецът претендира установяване на вземане против
ответниците за сумите от по 6,65 евро за всеки един от тях, представляващи 1/3
от дължимата такса за поддръжка в размер на 19,94 евро, съдът намира, че следва да бъдат оставени без
разгреждане като недопустими, пред вид обстоятелството, че с издадената заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 03.06.2015 г. по ч.гр.д. №
48490/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 123 с-в не са присъдени посочените суми и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за претенцията
от по 1/3 от общата сума в размер на 19,94 евро – дължима годишна такса за
поддръжка е отхвърлено.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство по
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство.
В заповедното производство са
направени разноски в общ размер на 523,62 лв. за държавна такса, както и сумата
от 922,72 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК,
които с издадената заповед за изпълнение са присъдени по 1/3 за всеки един от
длъжниците, а именно: по 1/3 от платената от заявителя държавна такса в общ
размер на 523,62 /респ. по 174,54 лв./, както и по 1/3 от дължимото
юрисконсултско възнаграждение от 922,72 лв. /респ. по 307,57 лв./ от всеки
длъжник/.
В исковото производство ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер на 524,40 лв., 200 лв. – депозит
за експертиза. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 Закона за
правната помощ на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
че в полза на “П.И.Б.”
АД, *** съществува вземане срещу М.Х.И., ЕГН **********, Д.В.И. - Б., ЕГН **********
и Х.В.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, в качеството им на законни
наследници на В.С.И., произтичащо от сключен между него и „П.и.б.“ АД Договор
за издаване на кредитна карта № 51РКО – А – 9672/09.10.2006 г., Анекс от
25.10.2007 г. и Анекс № 2 от 26.10.2007 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 03.06.2015 г. от СРС, ІІ
ГО, 123 с-в по ч.гр.д. № 48490/2014 г. за следните суми, дължими от тях в
съответните им по ЗН дялове:
1. М.Х.И., ЕГН ********** сума
в размер на 1666, 67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ
размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от
04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76 евро, представляваща 1/3 от дължимата
договорна лихва в общ размер на 5345,28 евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс
№ 1 от 25.10.2007 г. към Договора, както и сума
в размер на 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна лихва
в общ размер на 3040,96 евро, начислена съгласно т. 6.1. от Анекс № 1 от
25.10.2007 г. към Договора за периода от 06.02.2009 г. до 04.09.2014 г.
2. Д.В.И. – Б., ЕГН ********** - сума
в размер на 1666, 67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ
размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от
04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76 евро, представляваща 1/3 от дължимата
договорна лихва в общ размер на 5345,28 евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс
№ 1 от 25.10.2007 г. към Договора, както и сумата
от 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна лихва в общ
размер на 3040,96 евро, начислена съгласно т. 6.1. от Анекс № 1/25.10.2007 г.
към Договора за периода от 06.02.2009г. - 04.09.2014 г.
3. Х.В.И., ЕГН ********** сума
в размер на 1666,67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ
размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от
04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76 евро, представляваща 1/3 от дължимата
договорна лихва в общ размер на 5345,28 евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс
№ 1 от 25.10.2007 г. към Договора, както
и сумата от 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна лихва
в общ размер на 3040,96 евро, съгласно т. 6.1. от Анекс № 1/25.10.2007 г. към
Договора за периода от 06.02.2009г. - 04.09.2014 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗЛЖЕДАНЕ
предявеният от „П.И.Б.“ АД против М.Х.И., ЕГН **********, Д.В.И. - Б., ЕГН **********
и Х.В.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, в частта, с която се претендира установяване на вземане в полза
на „П.и.б.“ АД против М.Х.И., ЕГН **********, Д.В.И. - Б., ЕГН ********** и Х.В.И.,
ЕГН ********** за сумите от по 6,65 евро за всеки един от тях, представляващи
1/3 от дължимата такса за поддръжка в размер на 19,94 евро като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА М.Х.И., ЕГН **********, Д.В.И.
– Б., ЕГН ********** и Х.В.И., ЕГН ********** да заплатят на „П.и.б.“ АД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 523,62 лв. за държавна такса /по 174,54
лв. от всеки от тях/, както и сумата от 922,72 лв. – юрисконсултско
възнаграждение /по 307,57 лв. от всеки от тях/ - разноски в заповедното
производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 724,40 лв. –
разноски по настоящото делото /за държавна такса и експертизи/ и сумата от 200
лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25,
ал. 1 ЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС, а в
частта, с която искът е оставен без разглеждане като недопустим подлежи на
обжалване в едноседмичен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: