РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Перник, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500366 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: ОБЩИНА ПЕРНИК, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ №1А,
представлявана от Кмета на Община Перник – С.В.,
ЧРЕЗ процесуален представител ст.ю.к. К.Л.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260218 от 22.02.2021 г., постановено по
гр. дело № 2966 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Община Перник обратен иск срещу О. С. Г., за заплащане на потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.06.2018г. до 31.12.2018г., както и за
месеците юни 2019г. и август 2019г. в размер на 799,93 лв. главница и 45,06 лв. законна
лихва за общинско жилище, находящо се в ***.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
несъответствие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че липсвало облигационно отношение между Община
Перник и лицето О. С. Г., поради което и неправилно съдът е отхвърлил, като неоснователен
предявения от Община Перник обратен иск срещу него. Съгласно посоченото в жалбата,
пред първоинстанционния съд били представени доказателства, че ответникът по обратния
иск е настанен в процесния общински имот на основание Заповед за настаняване на Кмета
1
на Община Перник, като въз основа на тази заповед е сключен договор за наем със срок на
действие до 15.06.2023г., поради което и наемното правоотношение не било прекратено и
същият за времето на процесния период продължавал да се ползва от процесния имот.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили
отговори на въззивната жалба.
Във въззивната жалба, жалбоподателя не се позовал и не е направил обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно –
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
С въззивната жалба, жалбоподателя не е поискал събиране на нови доказателства
във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или
такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован излага доводи, че
постановеното по делото решение в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства, моли
за присъждане на разноски по чл. 80 ГПК, за което представя списък на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, оспорва подадената въззивна жалба, като
моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, в
отхвърлителната му част, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Твърди, че
начислените му 500 лв. преди да му сложат водомер бил платил, като след слагането на
водомера, редовно си плащал
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Пред районен съд гр.Перник, е предявен и разгледан установителен иск по чл. 422,
вр. с чл.124 от ГПК от "Топлофикация Перник" АД, гр. Перник срещу Община Перник за
признаване за установено, че ответникът Община Перник дължи сума в размер на 875,14
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2018 г., както и
месец юни 2019 г. и месец август 2019 г., представляващи изравнителна сметка и корекция
на изравнителна сметка за процесния период, както и законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 57.21 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., както и законна
лихва върху главницата от 817.93 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата. За тези суми е издадена заповед
№ 934 от 11.03.2020 год. по ч.гр.д. № 01600/2020 г. на ПРС.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
2
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 01600 / 2020 г. по описа на Пернишкия районен съд. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради
което и на осн. чл. 415, ал.2 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на иск, като искът е
предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок, като е направил
възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.
Впроизводството по чл.422, ал. 1 от ГПК по гр.д.№ 2966/2020 г. като трето лице
помагач на страната на ответника е конституиран О. С. Г., за който се твърди, че е реален
ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата на настаняването, включително и
през процесния период.
Приет е за съвместно разглеждане обратен иск от Община Перник против О. С. Г.,
за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на Община Перник сумата, която се
претендира за заплащане от Община Перник – главница и изтекла лихва, заедно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до
окончателното издължаване на сумите.
Ответникът по обратния иск оспорва насоченият към него иск както по основание,
така и по размер. Поддържал е, че не следва той да заплаща разходите на имота за
топлоенергия, тъй като обитава жилището от 23.05.2018 г. Представя оригинални квитанции
и касови бележки за плащани суми за периода 2019-2020 г.
С обжалваното решение частично е уважен предявеният установителен иск срещу
Община Перник и е отхвърлен изцяло обратният иск от последната срещу О.Г., като съдът е
приел, че по делото не е представено доказателство за възникнало наемно правоотношение
между Община Перник и Г., тъй като представеният договор се отнася за трето неучастващо
по делото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното:
Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно
предявеният обратен иск, като по отношение на предявения главен иск, решението като
необжалвано е влязло в сила.
В случая, първоинстанционният съдът е счел, че не била поискана допълнителна
експертиза за установяване на исковия период по обрания иск какви суми са заплатени и
какви се дължат и сградата не ползвала отопление а само топла вода, обратният иск
следвало да бъде отхвърлен, като недоказани.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е ответника
Община Перник.
От приложения в първоинстанционното производство Договор за наем № *** от ***
се установява, че процесното жилище е отдадено под наем на О. С. Г..
Видно от клаузите на сключения договор за наем т.5.4 и 5.5 от договора – наемателя
3
се е задължил да заплаща всички консумативни разноски и при подписване на договора да
представи документи за открити партиди за консумативни разноски.
От приетото в първоинстанционното производство, като не оспорено от страните
заключение на допуснатата съдебно–техническа експертиза се установява, че през
процесния период в посочения в исковата молба топлоснабден имот е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, като в имота нямало монтирани уреди за измерване
на количеството топла вода, за периода 2017/2017г. бил начислен служебен разход на база
на обитателите на имота – 3 лица. В посочения в исковата молба топлоснабден имот не е
начисляван разход за топлинна енергия, в сградата, като цяло не ползвана топлинна енергия
за отопление и не са били начислявани суми за топлоотдаване от сградна инсталация, не са
начислявани суми за топлоотдаване на общите части на сградата в която се намира
посочения в исковата молба имот. Ежемесечно били начислявани суми за услугата дялово
разпределение е подавана и ползвана топлинна енергия и БТВ в размери такива, каквито са
заявени от ищеца по главния иск „Топлофикация - Перник“ АД.
От приетото в първоинстанционното производство, като не оспорено от страните
заключение на допуснатата съдебно–икономическа експертиза се установява, че през
процесния период в посочения в исковата молба топлоснабден имот е начисляван разход за
топлинна енергия се установено, че през процесния период в посочения в исковата молба
топлоснабден имот е начисляван разход за топлинна енергия по месечно отразено в
приложената таблица № 1 за изчисляване на задълженията неразделна част от заключението.
Като вещото лице е констатирало, че ответника по обрания иск не е извършил плащания
касаещи процесния период.
Представените от ответника по обратния иск квитанции за заплатени към
Топлофикация – Перник“ ЕАД суми, не следва да бъдат обсъждани, тъй като се отнасят за
период извън исковия.
Договорът за наем е облигационно правоотношение, което по арг. от разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда действие между страните по него, а спрямо трети лица - само в
предвидените от закона случаи. Такова изключение не е предвидено по отношение на
заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия имот. Действително,
съобразно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както
наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на доставената в
наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход. Посочената правна норма,
обаче, урежда само отношенията между наемодателя и наемателя. Материално-правното
основание на иска е облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по
договор за търговска продажба, който също поражда задължения само за страните по него,
но не и за трето лице, каквото в случая се явява наемателят. С оглед изложените
обстоятелства по обратния иск, същият се явява с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. второ
ЗЗД, по който ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно правоотношение с
ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да предаде наемния обект за
ползване на ответника-наемател и да му предостави свободното ползване в рамките на срока
на договора, в следствие на което за ответника-наемател е възникнало задължението за
заплащане на консумативните разходи и размера на претендираното вземане по отделни
пера за разходи, свързани с ползването на наетия имот.
Въззиваемият не спори, че е настанен и обитава, като наемател посочения в исковата
молба топлоснабден имот и че имал просрочени задължения. Поради което по делото
безспорно се доказва наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
страните, в следствие на което за ответника-наемател е възникнало задължението за
заплащане на консумативните разходи но само за част от исковия периода, а именно от
15.06.2018г. от който момент може да се претендира от страна на наемодателя заплащането
на консумативни разходи за отдадения под наем имот. В този смисъл пред
първоинстанционният съд е предявената обратна искова претенция за периода от
15.06.2018г. до 31.12.2018г. включително, както и за месеците 2019г. и август 2019г. за
сумата от 799.93 лв. главница и 45.06 лв. законна лихва.
4
От всичко изложено се налага извод, че насрещният е иск се явява основателен до
размера на общото задължение на наемателя да заплаща разходите, свързани с ползването на
вещта ( арг чл. 232, ал. 2 ЗЗД) за периода за който е ползвал наетата вещ, поради което
следва да бъде уважен относно главницата за периода от 15.06.2018 г. до 31.12.2018 г. или за
времето след сключване на наемния договор. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия,
КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1
заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и
една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза за този период помесечно е
начислявана сумата от 0.36 лв. или общо за посочения период за шест месеца дължимата
сума е в размер на 2.16 лв. Начислената през месец юни 2019 г. сметка за корекция в размер
на сумата от 810.74 лв. и през месец август 2019г. в размер на сумата –12.61 лв., съгласно
общите условия се явява 12 изравнителна вноска, за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.
и с оглед изложеното, че за ответника по обрания иск е възникнало задължението за
плащане на консумативните разходи, но само за част от исковия период – обратният иск
следва да бъде уважен досежно главницата за периода от 15.06.2018 г. до 31.12.2018г. или за
сумата от 401.67 лева, за която част претенцията се явява основателна и доказана.
Исковата претенция за сумата от 45.06 лв. лева – лихва за забава за периода от
15.06.2018 г. до 25.02.2020 г. по обратния иск, съдът намира, че следва да бъде изцяло
отхвърлена по следните съображения Искът за сумата в размер на 45.06 лв. лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания съдът намира за
неоснователен, поради което правилно е отхвърлен. Дължимостта на тази претенция почива
на правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно който при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата е
регламентирана в чл. 84 ЗЗД, който предвижда, че тя настъпва изтичането на определен от
страните срок; след покана от кредитора, ако не е определен срок и е обособена хипотеза
при непозволено увреждане - без покана, като чл. 70, ал. 1 ЗЗД повелява, че срокът се смята
уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството
на задължението. В конкретния случай, макар ответникът по обратния иск дължи заплащане
на цената на консумираната топлоенергия за съответния период, по делото не се
представиха доказателства, а и твърдения, че същият е изпаднал в забава преди подаване на
исковата молба по обратния иск, което действие следва да се счете за покана по смисъла на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД и от който момент следва да бъде присъдена лихва върху главницата.
Обратният иск има за предмет притезание на привличащата срещу подпомагащата
страна, основано на разпоредбата на чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно
задължение, като по своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при
условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за
уважаването на евентуалния (макар и той да почива на друго основание, различно от това на
главния), като специфичното при обратния иск е създаването на условно изпълнително
основание - правото на изпълнение по този иск се поражда едва след като главното
задължение е погасено, поради което осъждането следва да е под условие, че Община
Перник удовлетвори кредитора "Топлофикация Перник" АД.
Изложеното налага извод за частична основателност на депозираната въззивна жалба
от Община Перник, като досежно главницата по обратния иск, поради което следва да се
отмени първоинстанционното решение за горепосочената сума и част, като неправилно и
незаконосъобразно, в какъвто смисъл жалбата е частично основателна, но решението следва
да се потвърди макар и с други мотиви, видно от изложеното по-горе досежно акцесорната
претенция, която следва да се отхвърли, както правилно е счел и районният съд.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника по обратния
иск ще следва да заплати на Община Перник, направените по делото разноски, съобразно
уважената част на исковата претенция спрямо него или разноски в размер на сумата от 64.17
лева, по обратните искове, сторени в хода на първоинстанционното производство и сумата в
5
размер на 59.42 лева. сторени разноски във въззивното производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд
счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното и
първоинстанционното производство в размер на 100.00 лв.
Въззиваемия ответник не е направила надлежни искания за разноски, както пред
първата, така и пред настоящата инстанция.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260218 / 22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2966 / 2020 по
описа на Районен съд Перник, В ЧАСТТА , с която са отхвърлени, като неоснователни
предявените по реда на чл.219, ал. 3 ГПК обратни искове от Община Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А,
представлявана от Кмета С.В. за осъждане на О. С. Г. да заплати на Община Перник, сумата
над 401.67 лв. /четиристотин и един лева и 67ст./ представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент - общинско жилище, находящо се
***, г. както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ–10.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД О. С. Г. ЕГН **********
с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, сумата в
размер на 401.67 лева /четиристотин и един лева и 67ст./ – главница за периода 15.06.2018г.
до 31.12.2018г. включително, както и за месеците юли 2019г. и август 2019г. – извършена
корекция по сметка, представляваща незаплатени разходи за ползване на имот, а именно:
стойността на топлинна енергия, доставяна за топлофициран имот, находящ се в ***.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА О. С. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: *** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, ЕИК *********, сумата в общ размер на 123.56 лв. /Сто
двадесет и три лв. и 56 ст./ представляваща сторени разноски по обратния иск в хода на
въззивното и първоинстанционното производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6