О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 1135
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение
в закрито заседание на двадесети юни през две
хиляди деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия : Дарина Костова
Като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1467 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Р.Л., роден на ***
г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012
г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен
адрес: 11 Б.П.Б., *******, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със
съдебен адрес:***, пл.”Славейков”
№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ
РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на
управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК *********, и Етажната собственост на сграда С
(„Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул.
„Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр.
Поморие 8200, ул. „Кназ Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качестовото му
на управител, с която предявяват следните претенции, чиято кумулативна защита
търсят:
1. Да бъде установено, че ищецът е индивидуален
собственик на преградената част от покривната тераса, прилежаща към собствения
на ищеца апартамент, с площ 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр.
чилъри;
2. Да се определят границите между собствения на ищеца
имот и притежаваните в съседство общи части от етажната собственост;
3. Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната
собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предадат
владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху
която са разположени 12 бр. чилъри;
4. Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната
собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да отстранят за своя сметка от собствения на
ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от
терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да
премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно
място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да
възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата
и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на собственика
да упражнява в пълнота своите права върху имота;
5. Да бъде осъдено „Сънсет ризорт“ АД на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху дължимите суми
от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност и липса на
уважаване на всички или която и да е от гореспоменатите претенции ищецът
предявява и други искове.
С Решение №57/01.03.2016год. , съдът се
е произнесъл по всички искове , като е прекратил производството по отношение на
исковете предявени против етажната собственост, поради липса на правосубектност на същата, със следния диспозитив :
„ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявените от Р.Л.,
роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен
адрес: 11 Б.П.Б., *******,
гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7,
вх.Б, ет.2, ап.19 против Етажната
собственост на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град
Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ.
Поморие, гр. Поморие 8200, ул. „Княз
Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качеството му на управител, с
която са предявени следните кумулативно обективно съединени претенции : с
правно основание чл.108 от ЗС – да бъде осъдена Етажната собственост на сграда
С, представлявана от „Сънсет ризорт
къмършъл“ АД да предаде владението върху преградената
със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са разположени 12
бр. чилъри и с правно основание чл.109 от ЗС – да бъде осъдена Етажната собственост на сграда С,
представлявана от „Сънсет ризорт
къмършъл“ АД
да отстрани за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без
негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат
използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и
да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови
подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да
прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика
да упражнява в пълнота своите права върху имота, като недопустими.“
С Определение № 414/10.08.2016година по
гр.д. № 282/2016год. по описа на БАС, е отменено решението на
първоинстанционния съд в частта му имаща характер на определение, като на
първоинстанционния съд е дадено указание да остави без движение исковата молба
за да бъдат отстранени недостатъците в същата.
С молба от 06.10.2016г. ищецът е
представил списък на етажните
собственици, като съдът констатира , че с изключение на шест юридически лица –
търговски дружества , едно от които ответното дружество, останалите 416 етажни
собственици са физически лица , чието постоянно местопребиваване не е на територията
на Република България и които не могат да бъдат валидно уведомявани на адресите
на закупените от тях с ваканционна и инвестиционна цел имоти , чиито адреси са
посочени от ищеца , като адреси за призоваване . Съдът намира , че същите не
могат да бъдат призовани и чрез търговското дружество –управител на етажната
собственост, т.к. предявеният срещу тях иск не попада сред посочените в чл.23,
ал.4 от ЗЕУС , по които управителят може да осъществява процесуално
представителство.
Мотивиран от горното и като съобрази ,
че част от етажните собственици са граждани на страни от Европейския съюз и
следва да бъдат призовани чрез Регламент №1393/2007год. на ЕС, а част от тях /видно
от имената им/ са граждани на страни извън ЕС , следователно следва да бъдат
призовавани по реда на Хагската конвенция за връчване на съдебни документи от
1965год. , съдът е приел , че е необходимо да се посочат точни имена и адреси
за призоваване на всеки от ответниците.
Първоначално с Определение № 1824/09.09.2016год. и повторно,с Определение
№2209/31.10.2016год., съдът е указал на ищеца , че в седмодневен срок от
връчване на определението следва де посочи имена по
документ за самоличност, адрес и представител/за
юридическите лица/ на всеки от етажните собственици в сграда „С“ Сигма в к/с „Сънсет Ризорт“, като го е предупредил, че непосочването на
реквизитите на ответниците по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК представлява
нередовност на исковата молба и в случай , че не бъде поправена в срок,
производството по предявените искове, описани по –горе ще бъде прекратено като
недопустимо на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
С молби от 06.10.2016год.,
26.10.2016год. ищецът е посочил имената на етажните собственици , но не е
посочил пълните имена по документ за самоличност, нито е посочил адрес за уведомяването
им.
С Определение№2557/21.12.2016год.,
съдът е прекратил производството по делото в частта на исковете по които не е
постановено решение на първата инстанция. С Определение №286/14.08.2017год.
, определението за прекратяване е отменено, като на съда са дадени указания за
извършване на проверка за постоянен и настоящ адрес на ответниците и при
нередовно връчване на исковата молба – за призоваване по реда на чл.48, ал.1 от ГПК.
След извършване на проверка за постоянен
и настоящ адрес на ответниците, както и на проверка в ОД на МВР – Бургас, не са
намерени данни за настоящ и постоянен адрес на ответниците на територията на
страната. В бр.34/20.04.2018год. на Държавен вестник
беше публикувано съобщение по чл.48 от ГПК. В
четиринадесетдневният срок не се явиха ответниците или техни упълномощени
представители за да получат преписи от исковата молба , поради което са налице
предпоставките на чл.48, ал.2
от ГПК.
С Определение №936/17.05.2018год.
, съдът е указал на ищеца, че следва да представи доказателство за внесен
депозит за възнаграждение на особените представители на ответниците, общо 155
лице , в размер на по 600лв. за всеки от ответниците
или общо 93000лв. В същото определение , съдът е
посочил, че при назначаването на особените представители на всеки от
ответниците, съдът съобразява, че като съобразява многобройността на
ответниците е подходящо да определи възнаграждение на всеки от особените
представители в минимален размер от 600лв. , по чл.7, ал.5, вр. с ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като определи общ процесуален представител на ответниците , за които може да се
направи предположение, че се съпрузи , въз основа на еднаквите им фамилни имена
и общ имот – по твърденията на ищеца. Възнаграждението следва да бъде
определено по реда на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
същия смисъл Определение № 17 от 12.01.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
4153/2017 г., Определение № 12 от 8.01.2018
г. на ВКС по к. ч. т. д. №
2016/2017 г.
С горните мотиви , със същото
определение съдът е указал на ищеца, че го задължава за внесе депозит за
назначаване на 155 бр.процесуални представителя в
размер на 93000лв.
Определението е връчено на 20.06.2018год. на процесуалния представител на ищеца.
С молба от 29.06.2018год.
, подадена по пощата в последния ден от срока – 27.06.2018год.,
е поискано продължаване на срока за внасяне на депозита , на основание чл.63, ал.1 от ГПК, по която
молба съдът е постановил продължаване на срока с две седмици. Срокът е изтекъл
на 11.07.2018год. На същия ден, чрез куриер, е
подадена молба рег. инд.№ 10205/12.07.2018год., с която се иска от съда да измени
определението си в частта , с която се приема , че етажните собственици не
следва да бъдат представлявани и призовавани чрез управителя на етажната
собственост, в частта , с която се определят отделни процесуални представители
на всеки от ответниците, призовани чрез Държавен вестник и е направено искане
за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
По молбата съдът е постановил
Определение № 1386 от 13.07.2018год. , с което е
оставил без уважение молбата на ищеца за
изменение на Определение №936 от 17.05.2018година
и молбата на ищеца за освобождаване от
внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата
ответника , призовани по реда на чл.48 от ГПК.
Определението е обжалвано.
Определение е отменено в частта на
отказа за освобождаване от задължението за внасяне на разноски, като на съда са
дадени указания да отстрани нередовностите на молбата по чл.83,
ал.2 от ГПК.
В изпълнение на дадените указания,
ищецът е представил писмени доказателства с молба от 05.06.2019год.,
от които се установява, че ищецът има три собствени имота на територията на
Обединеното кралство - Северна Ирландия. В представените писмени доказателства
липсва подробно описание на имотите и оценка на същите, но от съществуващото
такова може да се направи извод, че се касае за градски имоти – цели сгради и
части от сгради, като един от имотите е в столицата на Северна Ирландия – град
Белфаст. Представени са доказателства за закупуването на имотите и
доказателства за наличие на ипотечни заеми с дължими месечни погасителни вноски
в размер от приблизително 530 британски лири. Твърди се и се представят
доказателства за доход в размер на 1370 британски лири, представляващ пенсия,
която ищецът получава в качеството си на пенсионират полицай, с призната степен
на инвалидност 20%. Представени са и доказателства за кореспонденцията на ищеца
юридическо лице, което по договор с ищеца осигурява здравно-осигурителната му
застраховка, но от същите не може да бъде направен извод за размера на
разходите, които ищецът има за здравни услуги.
С оглед на представените след
допълнителните указания писмени доказателства, по отношение на искането за
освобождаване от внасяне на разноски в размер на 93000лв.
, на основание чл.83, ал.2
от ГПК , съдът намира следното :
Към молбата е представена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, в която
ищецът посочва, че се издържа от пенсия в размер на 1500 британски паунда,
безработен е, изплаща ипотечен заем , за обезпечение на който е ипотекирал
трите си собствени недвижими имота във Великобритания. От доказателствата по
настоящото дело е известно, че ищецът има имот и на територията на Република
България , и три имота в Обединеното кралство, следователно има имущество, от което да получава доходи.
Твърди се , че здравословното му състояние не е добро, което се установява от
представените доказателства за пенсионирането му с 20% инвалидност. Горните
доказателства обуславят извод, че са налице предпоставките за частично
освобождаване от задължението за внасяне на разноски за особен представител на
ответниците, срещу които е насочил претенциите си, като съдът приема, че ищецът
следва да внесе сумата от 9300 лв., представляваща 10% от първоначално
определената сума на дължимите разноски, която сума е съобразена от една
страна с цената на предявените
искове и с обстоятелството, че се касае за
процесуално представителство на 155 ответника, а от друга страна с
декларираното от ищеца и установеното от представените доказателства финансово
състояние на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСВОБОЖДАВА ищеца Р.Л. от задължението за внасяне на внасяне на разноски за
особени представители на сто петдесет и петимата ответника в частта от
определения размер над сумата от 9300/девет хиляди и триста/лева,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за
освобождаване от задължението за внасяне на внасяне на разноски за особени
представители на сто петдесет и петимата ответника в размер от 9300/девет хиляди и триста/лева.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе депозит за разноските за особен
представител в размер на 93 00 лв. в седмодневен срок от изтичане на срока за
обжалване на определението, в частта на отказа за освобождаване от внасяне на
разноски, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено по
отношение на ответниците , за които следва да бъдат назначени процесуални
представители.
Определението е обжалваемо в частта, с която се отказва на ищеца Р.Л. освобождаване
от внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата
ответника за сумата от 9300лв., призовани по реда на чл.48 от ГПК, с частна жалба в седмодневен срок от
връчването му пред Апелативен съд – Бургас.
СЪДИЯ: