РЕШЕНИЕ
№ 5650
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100509364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 5622 от 31.05.2022г., постановено по гр. д. № 47779/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 55 състав, Ю. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****“,
бл. **** e осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми: на основание чл.150
ЗЕ - сумата 1151.89 лева – главница за доставена топлинна енергия и 12.40 лева– главница за
дялово разпределение за имот – ап. 22, находящ се в гр.София, ул. „****“, бл. ********, за
периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 18.08.2021г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за горницата над присъдения до пълния
заявен размер за ТЕ от 1698.80 лева, както и за горницата над присъдения до пълния заявен
размер за дялово разпределение от 16.31 лева, като погасен по давност; на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД е осъден да заплати сумата 226.58 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 23.11.2020г. и 2.21 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018г. – 23.11.2020г., като е отхвърлен
искът за присъждане на мораторна лихва върху главницата за ТЕ над присъдения до пълния
заявен размер от 275.88 лева, както и за присъждане на мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение над присъдения до пълния заявен размер от 3.23 лева, като погасени
по давност.
1
Решението е обжалвано от Ю. Е. К., действащ чрез процесуалния си представител
адвокат Ю. С., срещу неизгодните за него части. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
отхвърлени в обжалваните части, като се присъдят направените пред двете инстанции
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. С него оспорва въззивната жалба като
неоснователна и претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от нотариален акт № 195, том 239, дебо № 47175/20.12.1997г. на нотариус при
СНС на СРС, топлоснабденият имот е бил закупен от Ю. Е. К., като неговите родители са
2
запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Установява се от представеното
съдебно решение по гр. д. № 604/2003г. на СРС, 82 състав, че жилището е било закупено в
режим на СИО, предвид начина на придобиване – възмездно, и сключеният от купувача
граждански брак с Я.Г.И. (К.а) на 15.10.1989г., прекратен по съгласие на страните с
приетото решение, в което изрично е отбелязано, че така придобитият по време на брака
имот остава след развода в обикновена съсобственост между страните. Видно от приетия
нотариален акт № 71, том IV, рег.№ 16510, дело № 709 от 04.11.2003г. на нотариус Р.Д.,
Я.Г.К. е продала на ответника Ю. Е. К. притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота, като по този
начин ответникът е придобил жилището изцяло преди процесния период. Няма спор, че
предмет на сделките е именно топлоснабденият апартамент, с оглед приетото по делото
удостоверение от Столична община относно идентичност на сградата в ж.к. „****“ бл. 412 с
тази на ул. „****“, бл. 412. От изисканите справки от НБД се установява и, че учреденото на
родителите на въззивника вещно право на собственост се е прекратило преди процесния
период предвид настъпилата им смърт. С оглед на изложеното ответникът, като собственик
на имота, се явява страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Ето защо, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и жалбоподателя
съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
3
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от въззиваемия, съобразно методиката
по приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ
няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения, че СРС неправилно
е възприел началния момент на изискуемост на задължението по годишната изравнителна
сметка.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата от 369.25 лв. представлява сума за доплащане след изготвяне на годишната
изравнителна сметка, отразена в обща фактура. Същата не е сума за възстановяване, а сума
за доплащане и изискуемостта за нея настъпва от датата на издаване на общата фактура.
Същата е станала изискуема едва на 15.09.2018г. , поради което не се явява погасена по
давност към датата на подаване на исковата молба на 18.08.2021г.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл.
33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен падеж,
4
поради което на въззивника не се дължи покана.
С отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че не оспорва
задължението за главница за дялово разпределение и мораторната лихва върху тази
главница.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 5622 от 31.05.2022 г., постановено
по гр. д. № 47779/21 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав.
ОСЪЖДА Ю. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**** IV част“, бл.
*********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски
за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Т.” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5