Присъда по дело №301/2017 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 януари 2018 г. (в сила от 6 февруари 2018 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20173310200301
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер:3, 19.01.2018г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На деветнадесети януари през 2018 година,

в публично заседание, в състав:                                                                                                                                                                                               Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Детелина Витанова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от председателя НЧХД № 301 по описа за 2017 година и

 

П Р И С Ъ Д И :

           

            ПРИЗНАВА подсъдимата В.П.Ч., родена на ***г***, българска гражданка, живуща ***, омъжена, ЕГН-**********, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 03.07.2017г. в с.Конево, обл.Разградска, на ул.“Хан Аспарух“ № 7, в частния дом на тъжителя С.В.С., ЕГН-**********, е причинила на същия лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК я ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ “ПРОБАЦИЯ” със следните  пробационни мерки:

             1. на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжносно лице два пъти седмично;

            2. на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца и

            3. на основание чл.42б, ал.5 във вр. с чл.42а, ал.2, т.6 и ал.3, т.3 от НК ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 150 (сто и петдесет) часа в рамките на 1 (една) година.

            ПРИЗНАВА същата подсъдима В.П.Ч., ЕГН-**********, със снета горе самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 04.07.2017г. в с.Конево, обл.Разградска, на ул.“Хан Аспарух“ № 7, в частния дом на тъжителя С.В.С., ЕГН-**********, е нанесла обида на същия, изричайки думи, унизителни за честта и достойнството му, в негово присъствие – престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК, я ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и я ОПРАВДАВА В ЧАСТТА на повдигнатото обвинение да е нанесла на тъжителя обида на същата дата в сградата на Кметството в с.Конево, както и да е нанесла обида на тъжителя на 03.07.2017г. в дома му в същото село.

            ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.23, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-**********, ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ за извършените от нея пресктъпления, описани горе, в размер на най-тежкото от наложените наказания, а именно “ПРОБАЦИЯ” със следните  пробационни мерки:

             1. на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжносно лице два пъти седмично;

            2. на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца и

            3. на основание чл.42б, ал.5 във вр. с чл.42а, ал.2, т.6 и ал.3, т.3 от НК ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 150 (сто и петдесет) часа в рамките на 1 (една) година.

            ОСЪЖДА подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С.В.С., ЕГН-**********, сумата от 800.00 (осемстотин) лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 03.07.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ до първоначално претендирания размер на обезщетението от 5 000.00 (пет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С.В.С., ЕГН-**********, сумата от 800.00 (осемстотин) лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 04.07.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ до първоначално претендирания размер на обезщетението от 2 000.00 (две хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:

                        -  на частния тъжител и граждански ищец С.В.С., ЕГН-**********,  сумата от 762.00 (седемстотин шестдесет и два) лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството и

                        - по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 100.00 (сто) лева – общо  дължима ДТ върху уважения размер на гражданските искове (по 50.00 лева за всеки от тях).

            Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер: 3, 19.01.2018г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На деветнадесети януари през 2018 година,

в публично заседание, в състав:                                                                                                                                                                                               Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Детелина Витанова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от председателя НЧХД № 301 по описа за 2017 година и

 

П Р И С Ъ Д И :

           

            ПРИЗНАВА подсъдимата В.П.Ч., родена на ***г***, българска гражданка, живуща ***, омъжена, ЕГН-**********, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 03.07.2017г. в с.Конево, обл.Разградска, на ул.“Хан Аспарух“ № 7, в частния дом на тъжителя С.В.С., ЕГН-**********, е причинила на същия лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК я ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ “ПРОБАЦИЯ” със следните  пробационни мерки:

             1. на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжносно лице два пъти седмично;

            2. на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца и

            3. на основание чл.42б, ал.5 във вр. с чл.42а, ал.2, т.6 и ал.3, т.3 от НК ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 150 (сто и петдесет) часа в рамките на 1 (една) година.

            ПРИЗНАВА същата подсъдима В.П.Ч., ЕГН-**********, със снета горе самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 04.07.2017г. в с.Конево, обл.Разградска, на ул.“Хан Аспарух“ № 7, в частния дом на тъжителя С.В.С., ЕГН-**********, е нанесла обида на същия, изричайки думи, унизителни за честта и достойнството му, в негово присъствие – престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК, я ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и я ОПРАВДАВА В ЧАСТТА на повдигнатото обвинение да е нанесла на тъжителя обида на същата дата в сградата на Кметството в с.Конево, както и да е нанесла обида на тъжителя на 03.07.2017г. в дома му в същото село.

            ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.23, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-**********, ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ за извършените от нея пресктъпления, описани горе, в размер на най-тежкото от наложените наказания, а именно “ПРОБАЦИЯ” със следните  пробационни мерки:

             1. на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжносно лице два пъти седмично;

            2. на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца и

            3. на основание чл.42б, ал.5 във вр. с чл.42а, ал.2, т.6 и ал.3, т.3 от НК ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 150 (сто и петдесет) часа в рамките на 1 (една) година.

            ОСЪЖДА подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С.В.С., ЕГН-**********, сумата от 800.00 (осемстотин) лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 03.07.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ до първоначално претендирания размер на обезщетението от 5 000.00 (пет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С.В.С., ЕГН-**********, сумата от 800.00 (осемстотин) лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 04.07.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ до първоначално претендирания размер на обезщетението от 2 000.00 (две хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:

                        -  на частния тъжител и граждански ищец С.В.С., ЕГН-**********,  сумата от 762.00 (седемстотин шестдесет и два) лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството и

                        - по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 100.00 (сто) лева – общо  дължима ДТ върху уважения размер на гражданските искове (по 50.00 лева за всеки от тях).

            Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

МОТИВИ към присъда № 3/19.01.2018г., постановена по

НЧХД № 301/2017 год. по описа на РС-гр.Исперих

      ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                       

            Повдигнато е обвинение от частния тъжител С.В.С., ЕГН-********** *** срещу В.П.Ч., ЕГН-********** ***, за това, че:

- на 03.07.2017г., в с.К, обл.Р, в дома на тъжителя, на ул.“ХА“ № , му е причинила лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, и

- на 03.07.2017г., в дома му в с.Ко, на ул.“Х А“ № и на 04.07.2017г. отново в дома му и в сградата на Кметството на същото село, е извършила нещо унизително за честта и достойнството му, в негово присъствие, като отправила обидни думи по негов адрес, наричайки го „смотаняк, некадърник, нехранимайко“ - престъпление обида по чл.146, ал.1 от НК.

            Предявява срещу подсъдимата граждански искове за заплащане на обезщетение от 5 000.00 лева за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на обезщетението и отделно 2 000.00 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на обезщетението.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие и с оглед на събраните по делото доказателства, частният тъжител чрез своя повереник, поддържа първоначално повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда, като отчита неприложимост на разпоредбата на чл.78а от НК при множество престъпления и въпреки чистото съдебно минало на подсъдимата, поради което предлага да й бъде наложено наказание за всяко от престъпленията поотделно „Лишаване от свобода“ в минимума, предвиден от закона и с отлагане на изтърпяването при условията на чл.66 от НК, както и на основание чл.23 от НК за двете престъпления да й бъде определено общо наказание в размер на по-тежкото. По отношение на гражданските искове пледира да бъдат уважени в пълен размер, така, както са предявени, като съответни за компенсиране на реално претърпените от пострадалия вреди. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

            Подсъдимита В.П.Ч., ЕГН-********** ***, редовно призована, не се явява пред съда и не дава обяснения по повдигнатото й обвинение.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-********** е родена на ***г***. Има постоянна адресна регистрация в с.Р, обл.В. Т, като е омъжена и е майка на две пълнолетни деца, родени от брака й с В П Ч. Не е криминално проявена и не е засичана да контактува с криминално проявени лица. Няма регистрирани прояви за нарушаване на обществения ред. Не се води на отчет в РУ на МВР-гр.И. Не е осъждана.

            През последните години съжителствала на семейни начала с тъжителя С.В.С.. През м.юли 2017г. двамата живеели заедно в наследствена къща на тъжителя, находяща се в с.К, обл.Р, ул.“Х А“ №7. 

            На 03.07.2017г., вечерта, в същото жилище, между двамата възникнал скандал, прерастнал във физическа саморазправа, при което тъжителят и подсъдимата взаимно се наранили. По този повод от страна на тъжителя бил подаден сигнал в РУ на МВР-гр.И за това, че В.Ч. е предизвикала семейния скандал, като чупела покъщнина и нанесла побой на съжителника си. По този сигнал била извършена полицейска проверка и образувана прокурорска преписка вх.№ 779/2017г. на Районна прокуратура-гр.И, приключила с отказ за образуване на наказателно производство, съгласно прокурорско Постановление от 08.08.2017г. и поради липса на данни, ангажиращи Прокуратурата за търсене на наказателна отговорност.

            По време на полицейската проверка, на 04.07.2017г. били дадени сведения от тъжителя пред полицейски инспектор М.Х.Р. в сградата на РУ на МВР-гр.И Разпитан като свидетел в настоящото съдебно производство, полицейският инспектор М.Р. пресъздава пред съда обстоятелствата на възникналия битов скандал между тъжителя и подсъдимата, според техния разказ, като съобщава и пряко възприетите от него факти, а именно, че при личната му среща с тъжителя, последният бил във видимо лош вид - цялото му лице било издрано, с доста сериозни белези от засъхнали и други, все още незасъхнали, рани. Имал червенини по челото и по устните. Личало си, че нараняванията са от предния ден. С. се оплакал пред него, че вечерта, когато е станало скарването, В. го е обиждала с нецензурни думи, нарекла го „некадърник“ и други обиди с нецензурно съдържание.

            Същият ден – 04.07.2017г. инспектор Р. разпоредил на колегата си мл.полицейски инспектор Т.Л.Т. да извърши проверка на место в дома на тъжителя в с.Конево и повод на претенциите му да му бъдат предаде ключовете на автомобила, които подсъдимата Ч. държала в себе си. При посещението на място полицаят Т.Л.Т. възприел лично състоянието на тъжителя и подсъдимата, които имали видими наранявания вследствие на инцидента от предната вечер. В.Ч. имала кръгове под очите и С.С. също имал драскотини и синкаво под очите си. Подсъдимата била във видимо нетрезво състояние, миришела на алкохол и се държала доста агресивно спрямо С. по време на проверката, като самият свидетел Т. описва поведението й като „уникална история“. Обиждала тъжителя постоянно, като го наричала „смотаняк“, „скапаняк“, „неудачник“, „нещастник“, двукратно го нарекла „некадърник“. Доста неща казала срещу него, имало обиди от всякакво естество, на които тъжителят се опитвал да удържи мъжки и да не й обръща внимание. Заплашвала го с мутри, като се обаждала на децата си да изпратят такива, за да бият С., където го намерят и за да й върнел някакви пари. При тази проверка полицаят успял да проведе разговор с подсъдимата и след като се поуспокоила малко  предала ключовете за автомобила на тъжителя.

            Заключението вх.№ 4725/06.12.2017г. на назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза (л.25 от делото) с вещо лице съдебен лекар – д-р Д.В., установява получени от пострадалия С.В.С. телесни увреждания, а именно кръвонасядания, драскотини и рани, като приема, че могат да бъдат причинени от твърд/и тъп/и предмет/и – удари с ръце, вещи и посуда, както и от тъпоръбест/и предмет/и – драскане с нокти, т.е. могат да бъдат получени по начина, който се съобщава по делото.

            Описаните увреждания, по своята медико-биологична характеристика, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като са свързани с преживяване на болка и страдание, но не съществува обективен критерий, който да ги определи по тежест и продължителност, тъй като са субективни категории. Според експертното заключение описаните видими травми търпят пълно обратно развитие за срок до 2 седмици и не оставят трайни последици за физическото здраве на пострадалия.

            Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съпоставени едни с други и в комплексна преценка установяват данните относно времето на извършване на деянието, мястото, начина, по който е осъществено, предмета на посегателството и неговото авторство.

            Данните за личността на подсъдимата се установяват от представените по делото Характеристични справки, изготвени от РУ на МВР-гр.И и от Кметство-с.К, както и Справка за съдимост на подсъдимата.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема обвинението за ЧАСТИЧНО ДОКАЗАНО.

            Безспорно се ДОКАЗА, че В.П.Ч., ЕГН-**********, на 03.07.2017г. в с.К, обл.Р, на ул.“Х А“ № , в частния дом на тъжителя С.В.С., ЕГН-**********, е причинила на същия лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, с което е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и на 04.07.2017г. в с.К, обл.Р на ул.“Х А“ № , в същия частен дом е нанесла обида на тъжителя С.В.С., ЕГН-**********, изричайки думи, унизителни за честта и достойнството му, в негово присъствие – осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

            От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.1 от НК се изразява в причиняване на лека телесна повреда чрез нанесени на 03.07.2017г. удари по лицето на пострадалия. За установяване авторството и механизма на причиняване на уврежданията, по делото бяха разпитани свидетели, които пряко са възприели раните върху лицето на тъжителя и косвено насочват към механизма на тяхното причиняване, като са категорични, че става въпрос за характерни наранявания от издиране. В този смисъл обсъдените горе свидетелски показания на двамата полицейски служители, работили по процесния случай, съвпадат помежду си, насочвайки недвусмислено към подсъдимита като причинител на раните, които описват. Същевременно липсват други обективни данни, които да разколебават или да поставят под съмнение този извод относно авторството на деянието. Механизмът на причиняване на уврежданият се извежда от техния характер, като се установява и от заключението на съдебно-медицинската еспертиза в съотношение с показанията на посочените горе свидетели, и определя причинено на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, обуславящи квалификацията на деянието като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

            От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала, че нанася удари със сила и по начин, които ще причинят телесни увреждания на пострадалия и е искала настъпването на същите, като последица от извършеното.

            По отношение на другото престълениепо чл.146, ал.1 от НК, извършено в условията на идеална съвкупност с престъплението по чл.130, ал.1 от НК, от обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в нанасяне на обида чрез думи – казване, изричане на думи, унизителни за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Установи се по делото, че в присъствието на частния тъжител С.В.С., на 04.07.2017г., в дома му в с.К, обл.Р, на ул.“ХА“ № , подсъдимата е изрекла спрямо него думите „смотаняк“, „скапаняк“, „неудачник“, „нещастник“, „некадърник“, което е станало в присъствието извършващия проверка полицейски служител Т.Л.Т.. По този начин, с действията си подсъдимата е засегнала честта и достойнството на пострадалия. Става въпрос за субективна преценка на обстоятелствата в конкретна ситуация, като думите й са възбудили и засегнали у тъжителя чувството му за чест и достойнство, като накърнено такова и той е възприел извършеното от съжителницата му като лична обида.

            От субективна страна, съдът възприема виновно поведение на подсъдимата, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Тя е съзнавала, че начинът, по който говори на своя фактически съжителник, думите, които изрича, може да се възприемат от него като унизителни за честта и достойнството му и е искала настъпването   на тези последици като  резултат  от  извършеното деяние.

            Действайки по описания горе начин, с оглед на осъществените от подсъдимата престъпления по чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК, тя ангажира наказателна отговорност по посочените текстове на закона и следва да понесе съответстващо на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опастност на личнастта й, наказание. В тази връзка, по отношение на подсъдимата, съдът обсъди подбудите й за извършване на престъпните деяния, както и наличието на смекчаващи и отгчаващи вината и отговорността й обстоятелства.

            Като подбуди и причини за извършване на престъпленията съдът отчита възникналата недоброжелателност между двамата фактически съжителници, които вследствие употребата на алкохол са предизвикали скандал в отношенията си. Конфликтът е завършил неблагоприятно за двамата предвид нараняванията, които са си причинили взаимно и произтичащите от това последици, свързани с търсене на защита, водене на съдебни дела и др.

            Съдът отчете наличието на отегчаващи вината и отгворността обстоятелства по отношение на подсъдимата, а именно вида на извършените  от  нея престъпления, като такива против личността. Докато едното престъпление (лека телесна повреда) е дало отражение върху физическото здраве на пострадалия и е преодолимо като оздравителен процес, то нанесената му обида оставя значително по трайни последици в емоционалното състояние на пострадалия. Подсъдимата не се явява в настоящото съдебно производство, не показва критично отношение към проявите си, нито правосъзнание към поправяне.

            Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства спрямо подсъдимата, съдът отчете чистото й съдебно минало и добрите характеристични данни.

            Във връзка с определяне на наказанието за извършените престъпления, съдът отчита, че двете престъпления, макар и поотделно да съставляват леко наказуеми такива, разгледани като множество в идеална съвкупност, изключват приложението на института за освобождаване от наказателна отговороност с налагане на административно наказание, съгласно чл.78, ал.7 от НК.

            По този начин съдът прие като вид и размер на накание за всяко престъпление поотделно  да бъде наложено такова на подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-**********, както следва:

            -за престъплението по  чл.130, ал.1 от НК – наказание във втората по-лека алтернатива -  “ПРОБАЦИЯ” със следните  пробационни мерки:

             1. на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжносно лице два пъти седмично;

            2. на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца и

            3. на основание чл.42б, ал.5 във вр. с чл.42а, ал.2, т.6 и ал.3, т.3 от НК ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 150 (сто и петдесет) часа в рамките на 1 (една) година, и

            -за престъплението по чл.146, ал.1 от НК – “Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, в минимума, предвиден от закона.

            За двете престъпления и при условията на чл.23, ал.1 от НК, съдът определи по отношение на подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-**********, ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото от наложените наказания, а именно “ПРОБАЦИЯ” със следните  пробационни мерки:

             1. на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжносно лице два пъти седмично;

            2. на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца и

            3. на основание чл.42б, ал.5 във вр. с чл.42а, ал.2, т.6 и ал.3, т.3 от НК ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 150 (сто и петдесет) часа в рамките на 1 (една) година, като при преценката си по чл.23, ал.3 от НК относно възможността за присъединяване на наказанието „Глоба“, съдът прие ДА НЕ ПРИСЪЕДИНЯВА същото към определеното общо наказание.

            Съдът приема, че наказанието „Пробация“ ще окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимата и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.

 

            НЕДОКАЗАНО според съда остана обвинението за извършено от подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-********** престъпление обида по чл.146, ал.1 от НК спрямо тъжителя на 03.07.2017г. в дома му, както и на 04.07.2017г. в сградата на Кметството в с.Конево, поради което съдът го призна за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение В ТАЗИ ЧАСТ. По отношение на първата дата - 03.07.2017г., единствено в показанията на свидетеля М.Р. е пресъздаден разказа на тъжителя, че е бил обиждан от подсъдимата по време на възникналото скарване помежду им, но според съда тези данни не са достатъчно категорични и безспорни, за да се обоснове осъществен състав на престъпление. А твърденията за нанесена обида в сградата на Кметство-с.Конево останаха изцяло недоказани -  изобщо не се събраха подкрепящи тези факти доказателства – нито преки, нито косвени.

                       

            По отношение на предявените граждански искове:

 

            Съдът приема за безспорно установено, че в резултат на извършените престъпления по чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК спрямо личността на пострадалия С.В.С., същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания от нанесените му телесни увреждания, както и преживяната психична травма - унижението от извършеното спрямо личността му. Същите са в пряка причинна връзка и следствие от извършеното престъпно посегателство и начина, по който е било осъществено, с оглед на което съдът намира за основателни предявените от пострадалия граждански искове за обезщетяване на вредите от двете престъпления. Причинявайки му виновно и противоправно описаните по-горе увреждания, подсъдимата ангажира освен наказателната си, също така и гражданскоправната си отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно да обезщети пострадалия за причинените му вреди при наличие на осъществен от нейна страна състав на непозволено увреждане спрямо  личността  му.

            Съобразявайки горното, съдът воден от чувството си за справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, осъди подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С.В.С., ЕГН-********** сумата от 800.00 (осемстотин) лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 03.07.2017г. до окончателното й изплащане и отделно сумата от 800.00 (осемстотин) лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 04.07.2017г. до окончателното й изплащане. Както се установи, става въпрос за битов скандал между фактически съжителници, които взаимно са се наранили физически и емоционално. По отношение на телесните увреждания съдебно-медицинската експертиза предвижда един сравнително кратък оздравителен период и без трайни последици за физическото здраве на пострадалия, поради което съдът прецени, че обезщетенията в посочения горе размер са достатъчни да компенсират вредите на пострадалия.

            В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ на предявените искове, съответно за разликата до първоначално претендирания размер на обезщетението от 5 000.00 (пет хиляди) лева за вредите от престъплението по чл.130, ал.1 от НК и за разликата до първоначално претендирания размер на обезщетението от 2 000.00 (две хиляди) лева за вредите от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, съдът прлецени че исковите претенции са неоснователно завишени, с оглед на което ГИ ОТХВЪРЛИ в посочената ЧАСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

            Присъдените обезщетения подсъдимата дължи, ведно със законната лихва върху тях,  считано от датата на деликта, съответно 03.07.2017г. за престъплението по чл.130, ал.1 от НК и от 04.07.2017г. за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, до окончателното им изплащане. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието - чл.86 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

 

            При горния изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата В.П.Ч., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:

            -  на частния тъжител и граждански ищец С.В.С., ЕГН-**********,  сумата от 762.00 (седемстотин шестдесет и два) лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството и

            - по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 100.00 (сто) лева – общо  дължима ДТ върху уважения размер на гражданските искове (по 50.00 лева за всеки от тях).

            По изложените съображния, възприемайки по описания начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: