№ 1255
гр. ***, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430107605 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „**** със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от ***в против В. Г. П. с ЕГН ********** от гр.П***
вх.Г ап.7. Ищецът твърди, че като наследник и съсобственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр.***, ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС.
Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите.
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответницата му
дължи главница в размер на 289,39 лева за периода 01.11.2019г. - 30.04.2021г.,
мораторна лихва в размер на 48,49 лева за периода 03.01.2020- 03.08.2021г.,
1
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането на сумата. Претендира разноски.
В съдебно заседание прави уточнение по отношение размера на мораторната
лихва, като твърди, че поради техническа грешка в петитума е посочена
претенция в размер на 48,49 лева вместо посочените в титулната част на
исковата молба 24,24 лева. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба с направеното уточнение.
В едномесечния срок ответницата редовно уведомена за предявения иск
не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба. В
съдебно заседание се явява и и твърди, че процесния имот е наследствен, не е
имала ключ за него и не го е ползвала. Твърди, че впоследствие, след смъртта
на наследодателя и са го продали. Навежда доводи, че не е получила
заповедта за изпълнение, тъй като от месец ноември е била настанена в
болница и не е имало кой да получи книжата по делото.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 5327/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 10.11.2021г. и в
едномесечния срок – на 07.12.2021г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 5327/2021г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.П*** вх.Г, ап.7. Тези твърдения се доказват
от представените по делото писмени доказателства. Видно от представения в
копие нотариален акт № 176 том XVIII рег.№ дело 3376/ 18.12.1992г. на
нотариус при РС ***, ответницата и нейната сестра са придобили от своите
родители, при равни права, собствеността върху процесния апартамент чрез
покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане.Установява се от
представения по делото нотариален акт № 93 том I рег.№ 785 дело №52 от
2021г., на нотариус Пламенка Халачева , нотариус с рег.№ 377 на НК, с район
на действие Районен съд ***, че на 12.03.2021г. ответницата е продала на
2
сестра си своята ½ идеална част от процесния имот.
Ответникът като собственик, има качеството на потребител на топлинна
енергия и е страна по Общите условия на договора за предоставяне на
топлинна енергия.
Представени са Договор с етажната собственост от 11.09.2006г. и
Споразумителен протокол от 12.09.2006г, с които Етажната собственост в
качеството на възложител е възложила на топлинния счетоводител да
извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията
на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е отразено, че
задълженията за имот находящ се в гр.П*** вх.Г за периода 01.11.2019г. –
30.04.2021г. са в размер на 578,79 лева.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер 14620, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***,
ул.Скобелев. За периода 01.11.2019г. – 30.04.2021г. ответникът е ползвал
топлоенергия в имота и не е представил доказателства за извършено плащане,
каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито е посочил
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. За имота е
начислена топлоенергия на стойност 578,79 лева, за която сума няма данни да
е заплатена и не са наведени такива доводи. Видно от заключението на
вещото лице, за периода от 01.11.2019г. – до 30.04.2021г., задължението за
главница за процесния имот са в общ размер на 578,79 лева.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.11.2019г. до 30.04.2021г. ищцовото дружество е продало на ответника
топлоенергия на стойност 578,79 лева. Тази сума не е заплатена до момента и
съдът приема, че предявеният иск за главница е доказан по основание.
По отношение на размера, съдът съобрази установеното по делото, че
ответницата е прехвърлила своята половина от имота на другия съсобственик
на 12.03.2021г.
По отношение на фактурата за периода 01.03.2021г. – 31.03.2021г., за
която е начислена ползвана, но неплатена топлоенергия на стойност 51,43
лева, съдът счита, че претенцията е основателна за половината от периода,
тъй като имотът е прехвърлен на 12.03.2021г. През втората половина на месец
март 2021г. ответницата не е била собственик или ползвател и не е имала
качеството на потребител на топлоенергия. Съобразно притежаваната до
12.03.2021г. ½ идеална част от имота, за този период, ответницата дължи
12,85 лева.
Последната фактура е дължима топлоенергия за периода 01.04.2021г. –
30.04.2021г. и задължението по нея е в размер на 24,08 лева. Съдът приема, че
за тази сума претенцията е неоснователна. В периода, за който се отнася
отдадената топлоенергия, ответника не е била собственик или ползвател на
3
имота, и съответно няма качеството на потребител, поради което и не дължи
половината от сумата, а именно 12,04 лева.
При така изложеното, съдът приема, че от общата претенция за
главница в размер на 289,39 лева следва да бъде приспадната половината от
дължимата сума за периода 01 - 30.04.2021г., именно сумата от 12,04 лева и
¼ от дължимата сума за периода 01-31.03.2021г., а именно сумата 12,85 лева,
тъй като през половината от месец март и целия месец април ответницата не е
била собственик на имота и съответно не е имала качеството на потребител.
Претенцията за главница се явява основателна за сумата от 264,49 лева, като
за разликата до 289,39 лева искът за главница са явява неоснователен и следва
да бъде уважен.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 24,24 лева лихва за забава върху
главницата от 264,49 лева за периода 03.01.2020г. до 03.08.2021г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо
лице за икономическа експертиза и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода
на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на
326,60 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 69 лева за държавна
такса и юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника В. Г. П. с
ЕГН ********** от гр.П*** вх.Г ап.7, че дължи на кредитора „***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от ***, сумата
264,49 лв. – главница, за периода 01.11.2019г. – 30.04.2021г; сумата от 24,24
лв. – лихва за забава, за периода 03.01.2020г. – 03.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
4
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
3112/17.08.2021г. по ч.гр.дело № 5327/2021г. по описа на ПлРС, като за
разликата до сумата от 289,39 лева за главница, ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН ********** от гр.П*** вх.Г ап.7 да заплати на
„***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от ***,
сумата 326,60 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН ********** от гр.П*** вх.Г ап.7, да заплати
на „***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от
***, сумата 69 лв., представляваща направени деловодни разноски по
ч.гр.дело № 5327/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5