Номер 71718.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечI състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500479 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД против разпореждане №
609/15.07.2020 г., по ч.гр.д. № 146/2020 г. на РС Луковит, с което заявлението на
частния жалбоподател против Е.М.С. е отхвърлено за посочените в него суми.
В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност
на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на
съдопроизводствните правила. Според частния жалбоподател заповедният съд
неправилно възприел уговорката по чл. 4 от раздел IV от договора като неравноправна
клауза, като изводите на съда по фактите и правото не съответствали и на логическите
правила и правните норми. В частната жалба се посочва, че договорът между длъжника
и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен в съответствие с установената в чл. 9 ЗЗД свобода на
договарянето, че доколкото е налице индивидуално договаряне, нямало основание да
се приеме извода на съда, според който изборът на обезпечен чрез поръчителство
кредит е бил задължително условие за сключване на договора. Според частния
жалбоподател уговорките в договора не са неравноправни и за тях не са приложими
разпоредбите на чл. 143-146 ЗЗП, доколкото в случая е налице индивидуално
договаряне. В частната жалба е направено оплакване от доводите на съда за свръх
обременителния размер на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Изразено е и несъгласие срещу извода на съда за включване на същото
възнаграждение в ГПР. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното
разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за
отхвърлените по заявлението суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1,
вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на
31.07.2020 г., а частната жалба е подадена на 31.07.2020 г., видно от датата на
приемане на пощенската пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес
да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено
1
подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявлението, по което е образувано производството пред
първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за означените в него суми, като в обстоятелствената част на
заявлението е означено, че вземанията произтичат от договор за кредит от 12.12.2017
г.с избран вид обезпечение поръчителство, сключен между кредитополучателя Е.М.С.
и заемодателя „Кредисимо“ АД, че това обезпечение е предоставено с договор
кредитополучателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД от 12.12.2017 г., че последният е
сключел със заемодателя договор за поръчителство от 12.12.2017 г. Посочва се, че след
като вземането на заемодателя станало изискуемо на 20.06.2019 г. с изтичане на срока
на последната вноска, на 04.03.3020 г. заемодателят изпратил до поръчителя на искане
за плащане на всички вземания по договора за кредит, че на 09.03.2020 г. поръчителят
ги платил, с оглед на което се поддържа, че встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, вкл. за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство.
За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че
уговорката в чл. 4 от договора за кредит е неравноправна клауза, с оглед лишаване на
потребителя от възможност да извърши реален избор дали да приеме сключването на
договора с предлагане на обезпечение. Окръжен съд Ловеч споделя доводите на
районния съд, с оглед на който той е изградил извод за неравноправния характер на
уговорката в чл. 4 от договора за кредит. Съдържанието на тази уговорката разкрива и
предварителна определеност на поръчителя от заемодателя, върху която
кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува възможност да
посочи поръчител, различен от предварително определения и одобрен от заемодателя.
Нещо повече, заемодателят и предварително определеният и одобрен от него
поръчител са свързани лица, доколкото в Търговския регистър е обявено, че
„Кредисимо“ АД (заемодателят) е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“
ЕООД (поръчителят). Това съдържание на уговорката установява значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1
ЗЗП.
Отделно от това, с начисляване на възнаграждението за поръчителство се превишава
максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничен от последната разпоредба до петкратния размер на законната лихва. В
случая с договора за кредит е установен ГПР при установения законов максимум от 50
%, който обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство.
Независимо, че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство),
възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го
плаща наред с другите парични задължение по договора за кредит – главници, лихви, и
пр. Дефинирайки ГПР, законът поставя акцент не върху източниците, от който
възникват разходите за потребителя (те могат да са съпътстващи кредита сделки), а
2
върху естеството на тези разходи, обвързаността им със самия кредит и понасянето им
от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Възнаграждението за поръчителство не
попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на
разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от
потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за кредит, възнаграждението
за поръчителство съставлява част от ГПР. В случая е налице превишаване на законовия
максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК – в договора за кредит размерът на ГПР е
определен на 50 % и отделно от него е уговорено възнаграждение за поръчителя в
размер на 1249,56 лв. (18 месеца по 69,42 лв. на месец).
Изложените в обстоятелствената част на заявлението твърдения сочат изпълнение от
поръчителя към заемодателя след прекратяване на поръчителството, което изключва
възникването на регресни вземания към неизпълнилия кредитополучател. Изводът за
изпълнение при прекратено поръчителство следва от твърденията на заявителя, че
вземането на заемодателя станало изискуемо на 20.06.2019 г., с изтичане на срока на
последната вноска, че на 04.03.3020 г. заемодателят изпратил до поръчителя искане за
плащане на всички вземания по договора за кредит, а на 09.03.2020 г. поръчителят ги
платил. При тези твърдения е очевидно, че поканата от кредитора към поръчителя за
плащане, както и самото плащане, са извършени след 20.12.2019 г., в който ден е
изтекъл шестмесечният срок от изискуемостта на вземанията по договора за кредит и в
който срок няма заявена претенция за плащане. Поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца (чл. 174, ал. 1 ЗЗД). Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен и с изтичането му се прекратява самото поръчителство (ТР 4-14-ОСГТК,
т. 4б). Ето защо плащането при прекратено поръчителство е осъществено без
основание, поради което платеното подлежи на връщане (чл. 55, ал. 1 ЗЗД), а за
платилия не настъпва суброгация по чл. 146 ЗЗД и в негова полза не се пораждат
регресни вземания по чл. 143 ЗЗД срещу кредитополучателя.
По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 609/15.07.2020 г., по ч.гр.д. № 146/2020 г. на РС
Луковит, с което заявлението на частния жалбоподател против Е.М.С. е отхвърлено за
посочените в него суми.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4