Решение по дело №162/2020 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260062

 

Гр. Кубрат, 21.12.2020 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                           Председател: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 162 по описа на РСКт за 2020  година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК  - съдебна делба на съсобствен недвижим имот във фазата по извършването й.

С Решение № 260013/18.09.2020 г., влязло в законна сила на 15.10.2020 год., по делото е допусната съдебна делба между Ф.М.М., ЕГН ********** ***, М.С.М., ЕГН ********** ***, Ю.С.Ю., ЕГН ********** ***, А.Ю.Т., ЕГН ********** *** и М.Ю.С., ЕГН ********** с адрес ***, следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, съставляващ УПИ ІІІ-362 от кв. 24, с площ от 1106 кв. метра по одобрения със Заповед № 763/1987 г. ПУП, при граници: ***, УПИ ІV-373, УПИ V-374, УПИ VІ-375, УПИ ХХV-364 и УПИ ІІ-361, ведно с построените в него Жилищна сграда с площ от 74.00 кв. м, Лятна кухня с площ от 40.00 кв. м и Стопанска постройка с площ от 67.00 кв. м, при права: 10/16 ид. ч. за Ф.М.М., 2/16 ид. ч. за М.С.М., 2/16 ид. ч. за Ю.С.Ю., 1/16 ид.ч. за А.Ю.Т. и 1/16 ид. ч. за М.Ю.С..

В преклузивния срок на чл. 349 от ГПК ищцата Ф.М.М.,  чрез процесуалния си представител е предявила искане за поставяне в неин дял на делбения имот. Искането си мотивира с факта, че към датата на откриване на наследството тя е обитавала този имот, продължава да живее там и няма друго жилище.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съобразени с доводите на страните, съдът намери от фактическа страна следното:

Съгласно заключението по извършената съдебно-техническа и оценителна експертиза допуснатият до делба недвижим имот не позволява оформянето на реален дял според броя на съделителите.

В писменото си заключение експертът е оценил по пазарна цена делбения имот определяйки стойност в размер на 17 000.00 лева. В съдебно заседание вещото лице, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ, заявява, че не е възможно всеки от съделителите да получи реален дял, поради което не е изготвило проект за разделяне. Изчислена е стойността на всеки от дяловете на съделителите, съответно по 10 625 лева на ищцата, по 2 125 лева – дяловете на М.С.М. и Ю.С.Ю. и по 1 062.50 лева  стойност на дяловете на А.Ю.Т. и М.Ю.С..

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза, като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните.

Изложеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване.

Предвид заключението на СТОЕ досежно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът приема, че процесната недвижимост е реално неподеляема, съобразно изискванията на действащите нормативи. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан.

По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите –  чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В конкретния случай е налице претенция за възлагане по  чл. 349, ал. 2 от ГПК от съделителката Ф.М.М..

Предвид неподеляемостта на имота и факта, че няма други имоти в делбената маса, което обуславя невъзможността всеки съделител да получи реален дял, и преди да пристъпи към изнасяне имота на публична продан съобразно нормата на чл. 348 ГПК, съдът следва да съобрази направената възлагателна претенция от ищцата М.. Същата се е позовала на нормата на  чл. 349, ал. 2 ГПК. Цитираната разпоредба гласи, че „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари“. В тежест на претендиращата страна е да установи наличието на цитираните предпоставки, а именно - че към момента на откриване на наследството е живяла в делбения имот и че няма друго жилище.

Досежно първата предпоставка са ангажирани писмени доказателства, които кредитирани в тяхната съвкупност съставът намира, че установяват твърдения от ищцата факт, че към датата на откриване на наследството и понастоящем същата е обитавала делбения имот, видно и от удостоверението за постоянен адрес, и не разполага с друг имот – видно от представеното удостоверение за декларирани данни. Съсобствеността между страните е възникнала само по наследяване. Поради което и съдът приема, че се установи наличието и на двете предпоставки по  чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което и възлагателната претенция на ищцата   се явява основателна.

Делбеният имот следва да бъде поставен в дял на Ф.М.М., а същата следва да бъде осъдена да заплати на съделителите М.С.М., Ю.С.Ю., А.Ю.Т. и М.Ю.С. за уравнение на дела им сума съобразно определената оценка на имота.

Към датата на изготвяне на заключението 09.11.2020., вещото лице е дало оценка на имота в размер на 17 000 лв. Съобразно тази оценка, както и притежаваните от М.С.М., Ю.С.Ю., А.Ю.Т. и М.Ю.С. квоти в делбения имот и на основание  чл. 349, ал. 2 ГПК Ф.М.М. следва да бъде осъдена за уравнение на дяловете на М.С.М. и Ю.С.Ю., да им заплати сума в размер на 2 125 лв., на всеки от тях, и на  А.Ю.Т. и М.Ю.С. – сума в размер на 1 062.50 лв., на всеки от тях.

На основание чл. 355 предложение първо от ГПК вр. чл. 8 предложение първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имота,  ищцата дължи държавна такса в размер на 425 лв., М.С.М. и Ю.С.Ю. – по 85 лв. и А.Ю.Т. и М.Ю.С. – по 50 лв. за притежаваните от тях квоти в съсобствеността.

Ищцата Ф.М.М. е направила и искане за присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък. Общия размер на сторените от нея разноски възлиза на 1450.00 лева, от които 1200 лв. – адвокатски хонорар и 250 лв. депозит за вещо лице.

Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните в делбата заплащат при извършване на делбата разноски съобразно стойността на дяловете си. Разноските включват заплатени депозити за свидетели, вещи лица, снабдяване с документи и др.съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.

Правилата за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК, включващи и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само при разпределение отговорността за разноски във връзка с предявени претенции по сметки. В случая искови претенции по сметки не са били предявени от съделителите във втората фаза на делбата, поради което и разноски за платено адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, а този разход следва да се понесе от съделителката Ф.М.М., както е направен от нея (така определение № 335/01.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2020/2015 г. на І г. о., ГК на ВКС). Според съдебната практика разноски за процесуално представителство от адвокат в делбата не се присъждат, ако делбеното производство не е било спорно – при липса на оспорване правата на съделителите и наличието на съсобственост между тях. Правилото на чл.78 от ГПК досежно адвокатското възнаграждение намира приложение в делбеното производство само по присъединените искове и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността (така определение № 55/20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ІІ г. о.,ГК на ВКС).Следователно в настоящата хипотеза разноски в полза на Ф.М.М. за адвокатско възнаграждение не се дължат от останалите съделители.

Искането е основателно само досежно сторените от ищцата разноски за вещо лице, поради което направените от нея такива в размер на 250 лв. следва да се поемат от страните съразмерно на дела им, поради което  М.С.М. и Ю.С.Ю. следва да ѝ заплатят по 31.25 лева, а А.Ю.Т. и М.Ю.С. следва да ѝ заплатят по 15.62 лева. 

Водим от изложеното и на основание чл. 353 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОСТАВЯ в дял на Ф.М.М., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, съставляващ УПИ ІІІ-362 от кв. 24, с площ от 1106 кв. метра по одобрения със Заповед № 763/1987 г. ПУП, при граници: ***, УПИ ІV-373, УПИ V-374, УПИ VІ-375, УПИ ХХV-364 и УПИ ІІ-361, ведно с построените в него Жилищна сграда с площ от 74.00 кв. м, Лятна кухня с площ от 40.00 кв. м и Стопанска постройка с площ от 67.00 кв. м, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Пазарната стойност на имота към момента на постановяване на решението възлиза на 17 000 лева (седемнадесет хиляди лева).

ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал. 2 пр. второ от ЗН и чл. 349, ал. 2 ГПК, Ф.М.М., ЕГН ********** *** да заплати  на М.С.М., ЕГН ********** ***, за уравнение на дела му, сумата 2 125.00 лева (две хиляди сто двадесет и пет лева, нула стот.) лева, платими в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за извършване на делбата чрез възлагане, ведно със законната лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното изпълнение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал. 2 пр. второ от ЗН и чл. 349, ал. 2 ГПК, Ф.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на Ю.С.Ю., ЕГН ********** ***, за уравнение на дела ѝ, сумата 2 125.00 лева (две хиляди сто двадесет и пет лева, нула стот.), платими в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за извършване на делбата чрез възлагане, ведно със законната лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното изпълнение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал. 2 пр. второ от ЗН и чл. 349, ал. 2 ГПК, Ф.М.М., ЕГН ********** *** да заплати  на  А.Ю.Т., ЕГН ********** ***, за уравнение на дела ѝ, сумата 1 062.50 лева (хиляда шестдесет и два лева, петдесет стот.), платими в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за извършване на делбата чрез възлагане, ведно със законната лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното изпълнение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал. 2 пр. второ от ЗН и чл. 349, ал. 2 ГПК, Ф.М.М., ЕГН ********** *** да заплати  на М.Ю.С., ЕГН ********** с адрес ***, за уравнение на дела му, сумата 1 062.50 лева (хиляда шестдесет и два лева, петдесет стот.), платими в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за извършване на делбата чрез възлагане, ведно със законната лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното изпълнение.

ОСЪЖДА  М.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на Ф.М.М., ЕГН ********** *** сумата 31.25 лева (тридесет и един лева, двадесет и пет стот.) лева – сторени разноски по производството.

ОСЪЖДА  Ю.С.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на Ф.М.М., ЕГН ********** ***  сумата 31.25 лева (тридесет и един лева, двадесет и пет стот.) лева – сторени разноски по производството.

ОСЪЖДА А.Ю.Т., ЕГН ********** *** заплати на Ф.М.М., ЕГН ********** *** сумата 15.62 лева (петнадесет лева, шестдесет и две стот.) – сторени разноски по производството.

ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Ф.М.М., ЕГН ********** *** сумата 15.62 лева (петнадесет лева, шестдесет и две стот.) – сторени разноски по производството.

ОСЪЖДА Ф.М.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 425.00 лева (четиристотин двадесет и пет лева, нула стот.)  по делбеното производство.

ОСЪЖДА  М.С.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 85.00 лева (осемдесет и пет лева, нула стот.) по делбеното производство.

ОСЪЖДА Ю.С.Ю., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 85.00 лева (осемдесет и пет лева, нула стот.)  по делбеното производство.

ОСЪЖДА А.Ю.Т., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 50.00 лева (петдесет лева, нула стот.) по делбеното производство.  

ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 50.00 лева (петдесет лева, нула стот.) по делбеното производство.  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.

 

                                                         Председател: /П/ Ал. Великова