РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. В., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Търговско дело № 20201300900049 по
описа за 2020 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на Т.К.К.
като майка и законен представител на малолетното си дете Ц.Т.К. с ЕГН
********** чрез адв.Д. срещу „Е.АД-С. като претендира обезщетение за
причинени неимуществени вреди,изразяващи се в причинена болки и
страдание и стрес от нанесени травматични увреждания,причинена при ПТП
на 14.09.19г. .Цената на иска е 30 000лв., ведно със законната лихва считано
от 14.02.20г.-датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция- чл.429,ал.3 КЗ,вр. с чл.430,ал.1 КЗ до окончателното
изплащане на сумата,както и направените по делото разноски-адвокатско
възнаграждение.
Твърди,че при сблъсъка на лекия автомобил,управляван от
М. Г. ИВ. и малолетното дете на Ц.Т.К. е причинена травма в горната част на
лявата раменна кост и черепно-мозъчна травма с изпадане в непълно
безсъзнателно състояние.Детето е откарано в Спешно отделение на МБАЛ
„С.П.“АД-В.,където е направено закрито наместване на фрактурата и е
изписана за домашно лечение.В резултата от уврежданията от ПТП
на14.09.19г. се твърди,че ищцата търпи болки и
страдания,неудобства,затруднения и неприятни усещания в ежедневието и
1
към момента не е възстановено напълно движението на лявата й ръка.
В подкрепа на твърденията си представя писмени
даказателства и моли съдът да допусне до разпит двама свидетели при
довеждане без да посочва имената им за установяване обстоятелствата
относно механизма на процесното ПТП и един свидетел при довеждане
отнсно претърпените неимуществени вреди.Моли съдът да издаде съд у-ние
,въз основа на което да се снабдят с материали от ДП №302/2019г. на РУП-
Б.,пр.пр.№2481/19г. на РП-В..Иска да се назначи САТЕ и СМЕ с ВЛ детски
травматолог с поставени в ИМ въпроси.
В законния двуседмичен срок по чл.367 ГПК ответникът
„ЗД Е.АД-С. е подал отговор на ИМ,с който оспорва иска по основание и
размер като го счита за прекомерен и неотговарящ на действително
претърпените щети от ищцата.Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата-ищца по делото,изразяващо се в
това,че тя е навлязла внезапно на пътното платно и поведението й е
допринесло за настъпилия вредоносен резултат.Прави възражение за
съпричиняване и поради неупражнен надзор върху пострадалата от нейните
родители,които са я оставили да играе в непосредствена близост до платното
за движение
Моли да се изиска и приложи по делото пр.пр.№2481/19г.
на РП-В. ведно с материалите по ДП №302/2019г. на РУП-Б..
С ДИМ ищцата чрез адв. Д. излага становището като не
сочат нови доказателства.
Ответникът не е подал допълнителният отговор
От данните по делото Окръжният съд констатира следното:
Не е спорно между страните,че на 14.09.2019г. привечер на
ул. „П.“ пред сградата на кметството в с. В.,обл. В. лек автомобил “Д.Л.“ с
рег. №*,управляван от М. Г. ИВ. забелязал в последния момент внезапно
изскочилото от дясно дете Ц.,което тръгнало да пресича пътното платно, в
резултат на което се стигнало до ПТП като ударил детето с дясното
странично огледало на автомобила и то паднало на земята.Водачът на
автомобила спрял на около 10м. и излязъл от автомобила,за да види какво е
станало,но бил нападнат от стоящите на отсрещния тротоар хора като са му
нанесени удари.На място са извикани и пристигнали коли на бърза помощ и
2
полицията.Детето е откарано в Спешно отделение на МБАЛ „С.П.“АД-
В.,където е направено закрито наместване на фрактурата и е изписана за
домашно лечение.
Образувано е ДП № ЗМ-302/2019г. на РУ-Б. и пр. пр. вх.
№02481/2019г. на РП-В..Наказателното производство е прекратено с
Постановление от 30.01.2020г. като прокурорът е приел,че не са налице
доказателства за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. с
чл.342,ал.1 НК от страна на М.И.,тъй като той се е движел със скорост от 41
км/Ч/по-малка от нормативно въведената за населено място/,не е имал
възможност да предотврати удара и не е нарушил правилата за движение.
По делото е назначена САТЕ и ВЛ Р.И. е представил
основно и допълнително заключения,приети от съда като обективни и
компетентни.ВЛ обстойно е отговорил на поставените от страните въпроси
като е изследвал детайлно данните по делото и тези по ДП.Описвайки
механизма на ПТП ВЛ е посочило,че водачът на л.а“Д.Л.“ е направил опит да
спре ,когато е забелязал внезапно притичалото отдясно на автомобила дете,но
не е имал време и възможност за това и сблъсъкът е бил неизбежен.
Автомобилът се е движел със скорост 52км.ч.-установено след направени
изчисления /при разрешена 50 км./ч/ и след като е забелязал детето е
направил опит да спре като в момента на удара скоростта му е била 41
км./ч.Детето е навлязло на около 2м. в пътното платно.То е излизало от
намиращия се на входа на кметството магазин и е искало да пресече
отсреща,където са стояли майка му и други възрастни и деца.Вдясно от
платното за движение на около 30см. На тротоара и малко преди входа на
кметството е бил паркиран друг автомобил /баничарка/ с дължина около
6м.,който е пречел на видимостта на шофьора,движещ се по пътното платно и
той е видял детето в последния момент,когато не е имал техническа
възможност да спре и предотврати удара.При скорост на движение 52км./ч.
безопасната зона за спиране е 34м.,а при разрешените 50км./ч.-32м.В
случай,че детето е било видимо над капака на паркиралия пред кметството
автомобил ,то то е могло да бъде забелязано на разстояние от 22м.,а в
случай,че е било по-ниско от автомобила-е могло да се забележи на 6,40м.С
други думи при така стеклите се обстоятелства не е имало техническа
възможност ударът да бъде избегнат.
3
По делото е назначена и СМЕ и ВЛ д-р И.К.-ортопед
травматолог след като се е запознал с медицинската документация и е
извършил личен преглед на ищцата е представил заключение,прието от съда
като обективно и компетентно.В резултат на ПТП от 14.09.2019г.на ищеца са
нанесени травматични увреждания,изразяващи се в охлузни рани на лицето и
счупване на лявата ръка ,което е наложило имобилизация за период от 30-
45дни.От оперативния протокол-извършено е закрито наместване на
фрактурата без вътрешна фиксация и е изписана същия ден.Няма проведени
рехабиталиционни,физиотгерапевтични или др. процедури включително и
контролни прегледи. Получените увреждания с в причинно-следствена връзка
от ПТП на 14.09.19г. и е довело до трайно ограничение на движението на
горен ляв крайник.Проведеното лечение е правилно и е довело до добри
резултати като не се очаква да доведе в бъдеще до затруднения.Ищцата е
преживял болки и страдания.В с.заседание ВЛ поддържа заключението си и
потвърждава,че травмата е следствие от директен удар върху ръката от
автомобила ,а не в резултат от падането на земята.Лечението е в обичайни
срокове и възстановяването е нормално с благоприятен за ищцата изход.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелите И.Ц. И. и П.А. И.а се
установява,че те с майката на Ц. и други хора са седели в лявата част на
платното и са разговаряли,а детето е отишло през пътя до магазина и на
връщане са чули само спирачки на кола и удар. След това са видели,че детето
е паднало на земята,а колата е спряла по-надолу.Бащата на Ц. е бил на десния
тротоар до магазина,но не е бил с детето и не го е придружавал при
пресичането,а е бил с други хора.Дошла е линейка и детето с майката са
отишли до болница.След това детето е било с шини,но сега е добре. На
мястото на ПТП не е имало знак за ограничение на скоростта или друг
някакъв пътен знак,не е имало и пешеходна пътека.
Не са събрани гласни доказателства относно това как се е
отразило психически и физиологично инцидента на детето.Доколко то е
търпяло болки и страдания или затруднения в ежедневието си,нито дали е
преживяло стрес-в каква степен и за какъв период от време.
По делото е разпитан като свидетел и М. Г. И.,който е
управлявал л.а. и е участник в ПТП от 14.09.19г.Той твърди,че не е забелязал
4
деца в района на ПТП,а детето е изскочило внезапно от дясната му страна и
той не е имал техническа възможност да спре навреме.Управлявал е под
разрешената скорост от 50км./ч.Около 7 до 10м. е разстоянието от магазина
до пътното платно и е имало паркиран някакъв автомобил отпред,но деца не е
имало.След удара е спрял и е бил нападнат от хора,които са седели на пейка
от другата страна на платното,от ляво.
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените
лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "Г.О.". Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.В
настоящият случай наказателното производство по ДП № ЗМ-302/2019г. на
РУ-Б. и пр. пр. вх.№02481/2019г. на РП-В. е прекратено с Постановление от
30.01.2020г. като прокурорът е приел,че не са налице доказателства за
извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.342,ал.1 НК от
страна на М.И.,тъй като той се е движел със скорост от 41 км/ч /по-малка от
нормативно въведената за населено място/,не е имал възможност да
предотврати удара и не е нарушил правилата за движение.
Въз основа на влязлото в сила Постановление от
30.01.2020г. по ДП № ЗМ-302/2019г. на РУ-Б. съдът приема, че водачът на л.
а. “Д.Л.“ с рег. №* М. Г. ИВ. не е виновен за настъпването на пътно
транспортното произшествие,станало на 14.09.2019г., в резултат на което на
малолетната Ц.Т.К. са причинени травматични увреждания. Деянието не е
противоправно ,не са нарушени правилата за движение по пътищата и
водачът на автомобила е карал с позволена скорост за населено място. В
5
мотивите към постановлението на разследващия орган е посочено като
причина за ПТП внезапното пресичане на детето на пътното платно.Водачът
го е видял с периферното си зрение в последния момент и не е имал
техническа възможност да предотврати удара.
В заключението си по СТЕ ВЛ Р.И. на база изчисления
спрямо фактическото положение на автомобила и останалите елементи от
местоположението на ПТП е посочил,че скоростта,с която се е движил л.а.
“Д.Л.“ е 52км/ч.,което е над разрешената за населени места скорост от 50
км./ч.Несъответствието с прието по ДП ,където е прието скорост на движение
41км./ч. се дължи на обстоятелството,че когато водачът на автомобила е
видял детето с периферното си зрение е реагирал и е натиснал спирачки,при
което към момента на удара скоростта му е била 41 км./ч.,както е посочено и
в заключението на ВЛ.Поради спреният вдясно от платното автомобил детето
е станало видимо за водача едва на 1,25м. от платното и до удара с
автомобила е изминало още 2,10м. или общо 3,35м. от момента когато е било
видимо до момента на удара.При това детето е притичвало,т.е. движило е се с
по-голяма скорост от обичайното придвижване.ВЛ е цитирал отразеното във
видео-техническата експертиза по ДП-„В 04:27:34 сивият седан /л.а. “Д.Л.“/
преминава покрай паркирал вдясно на платното бял лекотоварен
автомобил,иззад който изхвръква тичешком дребна човешка фигура /дете/ и
се блъска в него от дясно,след което пада по гръб на пътното платно.Сивият
автомобил намалява скоростта и спира след около 10м.,а в същото време
детето се изправя.“В доп. Заключение е посочена скорост на движение на
автомобила 50км./ч.,която е разрешената за населено място.Разгледани са
няколко хипотези във връзка с поставени от страните въпроси относно
момента,когато детето е станало видимо за водача и възможността да бъде
предотвратен удара.Видеозаписът,направен от водача на движещият се зад
л.а. “Д.Л.“ автомобил е повреден и негоден за използване при настоящата
съдебна експертиза,но ВЛ е ползвал отразеното от авто-техническата
експертиза по ДП.ВЛ Р.И. е посочил също,че чрез въпросният запис не би
могло да се определи точно скоростта на движение на л.а. “Д.Л.“ и съответно
разстоянията,тъй като и двата обекта са в движение и са в надлъжна посока,а
това може да се измери само от камера,която е напречно на пътното платно.
При всички тези данни и обсъдените в заключението
варианти съдът приема,че водачът на л.а. “Д.Л.“ М. Г. ИВ. се е движил с
6
разрешена за населените места скорост,както е отразено и в Постановлението
за прекратяване на ДП.
Доколко е била съобразена с пътните условия скоростта му
на движение:
Процесуалният представител на ищеца твърди,че тя не е
била съобразена,тъй като на това място е имало играещи деца и водачът е
следвало да намали скоростта си така,че да може да спре във всеки
момент.Позовава се на ТР №28/28.11.1984г. по н.д. №10–1984г. на ОС на ВС-
т.6.Цитираното решение разглежда случая,когато пешеходецът е видим за
водача на автомобила макар и извън пътното платно, а настоящият случай не
е такъв.Детето е станало видимо за водача в последния момент,изскачайки
иззад паркиралият вдясно от платното по посока на движение автомобил.На
десния тротоар по посока на движение ,от където е изскочила Ц. не е имало
играещи деца,а те са били на левия тротоар,където има детски кът,т.е не са в
непосредствена опасност спрямо движението.На отсрещния спрямо ПТП
тротоар децата са играели в детски кът и са били с майките си,т.е. под
постоянен надзор.
Майката на Ц. също е била на левия тротоар и е пуснала
детето само да отиде в отсрещния магазин като пресече само пътното
платно.Бащата на Ц. е бил на десния тротоар до магазина,но той също не е
придружавал детето нито в магазина,нито при пресичане на пътното платно.И
двамата родители са били на мястото на ПТП и е следвало да осъществят
надзор над малолетното си дете като не го оставят само да пресича пътното
платно,по което има интензивно движение на автомобили.В този смисъл
налице е съпричиняване от страна на родителите на детето,които не са
изпълнили задължението си да осъществяват контрол и грижа съобразно
конкретната обстановка.
От изложеното е видно,че са налице следните елементите
на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от
водача на лекия автомобил, причинен вредоносен резултат и наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. Деянието обаче не е извършено
виновно и противоправно,поради което не съставлява деликт.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се
основава на сключен договор за застраховка "Г.О." на автомобилистите между
7
собственика на л.а. “Д.Л.“ М. Г. ИВ. и „ЗД Е.АД-С. .В случая наличието на
валидно застрахователно правоотношение за водача на л.а. “Д.Л.“ и
ответника към 14.09.2019 г. е безспорно между страните обстоятелство.
Застрахователният договор ангажира отговорността на
застрахователя да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Г.О.". Отговорността
на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането.
В случая отговорността на ответното дружество следва да
бъде ангажирана при установаното по делото наличие на предпоставките от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и наличие на валидно
застрахователно отношение между застрахования и застрахователното
дружество-ответник.
Както вече се посочи не са налице всички предвидени
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, а именно не е
налице елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл.45,ал.1 ЗЗД-виновно противоправно деяние от страна на прекия
извършител.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
-чл. 52 от ЗЗД. За претендираните неимуществени вреди, обезщетението
следва да се определи по справедливост и според действително установения
(доказан) техен размер.
Вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от преживените болки и страдания и стрес . При
определяне на справедливия размер на платимото обезщетение следва да се
съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в
хода на делото субективни негативни преживявания на ищеца, посредством
8
събраните свидетелски показания,заключението на ВЛ лекар ортопед и
представените писмени доказателства.
В хода на делото единствено от СМЕ могат да се почерпят
данни за преживяното от пострадалата,а именно болки истрадание при
причиняване на травмата,последващата имобилизация за период от 30-45дни
,довело до трайно увреждане на движенията на горен ляв крайник.Детето е
възстановено напълно към момента на изготвяне на медицинската експертиза
и нява данни за бъдещи усложнения.По време на лечението детето не е водено
на контролни прегледи,рехабилитация или физиотерапия.
Няма събрани данни от свидетелски показания за
индивидуалните преживявания на детето от ПТП и до какви ограничения в
ежедневието е довело това във връзка с обездвижването на лявата ръка за
определен период от време.Няма данни как се е отразил инцидента на
психичното състояние на детето,доколко е изживяло стрес от случилото си,в
какво се изразява с каква продължителност във времето.
Не е налице частична черепно-мозъчна травма,за каквато се
твърди в ИМ.
При тези пропуски при ангажиране на доказателства в тази
насока не би могло да се определи едно справедливо обезщетение при
наличие на останалите предпоставки за уважаване на иска.
При така изложените съображения съдът намира искът за
неоснователен и недоказан и същият следва да бъде отхвърлен.
По претенциите на страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК –
ответникът има право да получи от ищеца направените в производството
разноски,но ищецът е бил освободен от заплащането на такси и разноски, при
условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК то такива не следва да се
присъждат.Разноските за адв.възнаграждение на ищеца са при условията на
чл.38,ал.1т.2 от Закон за адвокатурата ,но при отхвърляне на иска такива не се
присъждат.В чл.78,ал.6 ГПК е посочено ,че дължимите такси се възлагат на
ответника,когато спорът е решен в полза на лице,освободено от заплащане на
такси и разноски.По аргумент на противното ответникът не следва да
заплаща дължимата д. такса и др. разноски при отхвърляне на иска.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.К.К. с ЕГН ********** като
майка и законен представител на малолетното си дете Ц.Т.К. с ЕГН
********** чрез адв.Д. срещу ЗД„Е.АД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.С.,ул.“Х.К. №* иск с правно основание чл.432,ал.1
КЗ с цена на иска 30 000лв. , претендирани като обезщетение за причинени
неимуществени вреди,изразяващи се в причинена болки и страдание и стрес
от нанесени травматични увреждания,причинени при ПТП на 14.09.19г.,
ведно със законната лихва считано от 14.02.20г.-датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция- чл.429,ал.3
КЗ,вр. с чл.430,ал.1 КЗ до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
Разноските остават за страните така,както са направени.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
10