Решение по дело №2102/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 1051 от 09.08.2024 г., постановено по АНД № 3134 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, е отменено Наказателно постановление /НП/ № НП-30 от 19.04.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД, за нарушение на чл.60а ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева и дружеството е предупредено, на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН, че при извършване на нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Срещу това решение е постъпила касационна жалба от председателя на КЕВР, подадена чрез упълномощен представител. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът безкритично е възприел тезата на жалбоподателя, че извършеното деяние, макар и да осъществява състава на административно нарушение, е маловажно, като излага подробни доводи в тази насока. Иска се от съда да отмени решението на Районен съд – Пловдив и да потвърди НП.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател – председател на КЕВР – София, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който поддържа касационната си жалба. Счита първоинстанционното решение за неправилно и моли съда да постанови решение, с което да го отмени и да потвърди издаденото НП като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната по касационната жалба страна - "Електроразпределение Юг" ЕАД, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба, подадена от КЕВР. Моли съда да отхвърли същата и остави в сила решението на ПРС, като правилно и законосъобразно, по аргументи, изложено в отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за размера на юрисконсултското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Административен съд Пловдив, ХХII касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени обжалваното наказателно постановление и отправи предупреждение, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че чл.60а ал.1 от ЗЕВИ (ДВ, бр.86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти, но наказващият орган не е съобразил правилото на чл.3 ал.1 от ЗАНН, че не е приложен нормативен акт, който е бил в сила по време на извършване на нарушението. Посочил е, че преди измененията с ДВ бр.86/2023 г., редакцията на чл.60а ал.1 от ЗЕВИ е изцяло неотносима към установените факти, доколкото чл.26 ал.3 от ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не предлагането на предварителен договор, каквато е процесната хипотеза, а чл.31 ал.10 от ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти. Съдът е приел за основателни доводите на жалбоподателя, че действителната правна квалификация е по чл.68, ал.1 ЗЕВИ, като е посочил, че може да упражни правомощието си да преквалифицира нарушението, но, че е налице маловажен случай, защото конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушение с подобна квалификация, нарушението е отстранено доброволно в рамките на един месец от допускането му и преди да бъде констатирано от наказващия орган, по инициатива на наказаното лице. Районният съд е отчел под условие и факта, че забавянето от страна на „Електроразпределение юг“ ЕАД в изготвянето и предлагането на предварителен договор се дължи на огромния обем заявления, които е следвало да обработи, като не на последно място, липсват доказателства да са произтекли каквито и да било вредни последици за субекта, спрямо когото е допусната забавата. Съответно районният съд е приложил чл.63 ал.4 от ЗАНН.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил необоснован извод, че настоящият случай е маловажен.

Районният съд неправилно е приложил чл.28 ЗАНН. Процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност, не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, защото дружеството напълно необосновано и възползвайки се от монополното си положение в Южна България е удължило двойно предвидения в закона срок за издаване на становище за присъединяване. От друга страна, основателно е възражението на касационния жалбоподател, че охраняваните и нарушени обществени отношения са от особена важност и са свързани с предоставянето на услуга в обществен интерес, свързана с транспортирането, доставката или снабдяването с енергия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Не такава причина е наличието на голям брой подадени заявления за присъединяване, поради което „Електроразпределение юг“ ЕАД не са имали законово основание за допуснатото забавяне.

Тъй като нарушението и нарушителят са безспорно установени, правнорелавантните факти са правилно установени, не се налага връщане на делото за ново разглеждане. Нарушението е правилно квалифицирано и правилно е определена санкционната норма, противно на мотивите, изложени от първостепенния съд. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета на основание чл.116 ал.7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.3014 г. на ДКЕВР и това изрично е отбелязано в §4 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, съответно, правилен е изводът на наказващия орган, че нормата на чл.60а ал.1 от ЗЕВИ (в новата си редакция, в сила от 13.10.2023 г.) се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Правилна е преценката на наказващия орган, че имуществена санкция в размер на 10 000 лева могат да се постигнат целите на наказването, както и, че този размер на санкцията отговаря напълно на характера и тежестта на нарушението и на важността на засегнатите обществени отношения. Споделя се изводът на районния съд, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание, сами по себе си, за неговата отмяна. Съответно, крайният извод, който се налага, е за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК и обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което наказателното постановление се потвърди.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на КЕВР сумата в размер на 80 лева на основание чл.143 ал.3 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХII касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1051 от 09.08.2024 г., постановено по АНД № 3134 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-30 от 19.04.2024 г.на председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори З. О. Б., Й. Г. и С. З. В., с което на основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

ОСЪЖДА „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори З. О. Б., Й. Г. и С. З. В., да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.