Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 03.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на шести март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 308 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявения от „Е. - П. П.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: ***
против К.Ж.Б. ЕГН ********** с адрес ***, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение №
2159/29.3.2018г. по ч. гр. д. № 4613/2018г., на ВРС, 40 състав, а именно сума в
размер на 449.00 лв. (четиристотин четиридесет
и девет лева), представляваща главница
за незаплатена ел.енергия по фактури за периода от 13.06.2017 г. до 13.02.2018
г.; сума в размер на 19.77 лв.
(деветнадесет лева и седемдесет и седем ст.) мораторна лихва върху
главниците по отделните фактури за периода от датата на падежа на всяка от
фактурите до 16.03.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
сторените в производството разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата ищецът твърди, че е подадено
заявление, по което е образувано ч. гр. д. № 4613/2018г., на ВРС, 40 състав и е
издадена заповед за изпълнение.
Вземането, обективирано във фактури, съгласно
предоставен списък в табличен вид по УМ от 06.02.2019г., представляват
задължения за заплащане на ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от
22.04.2017 год. до 21.01.2018 год., т.е. редовни месечни отчети.
„Енерго - Про
Продажби" АД и ответника са страни по облигационно правоотношение, по
силата на което ответникът е потребител на доставяната от ищцовото дружество
електрическа енергия.
Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
„клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на
фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в
срок". При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за
всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението".
По делото е
постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него не се оспорва, че ответника е страна в
облигационното правоотношение за покупко-продажба на ел.енергия за обект: гр. *****
Оспорва се, че за периода 13.06.2017г. - 13.02.2018г.
е била доставяна в обекта ел.енергия със стойност сумата от 506.77 лева с ДДС.
Твърди се, че ответникът живее и работи в чужбина,
поради този факт често електричеството е било прекъсвано към абонатния номер и
след неговото завръщане К.Б. е заплащал такси за включване по 19 лв., за да
може отново да използва електричество.
Предвид факта, че начислената от ищеца на два пъти
„Такса пускане", не е била заплатена, въпреки че електричеството е било
прекъснато, то извежда извод за невъзможност да бъде потребена ел.енергия в
обекта при изключено ел.захранване.
Предвид това оспорва извършването на доставка на
ел.енергия в имота за процесния период.
В с.з. от 06.03.2020г. ищецът
представя доказателство за извършено в хода на процеса плащане на претендираните
суми от страна на ответника, като моли за отхвърляне на иска поради плащане, но
за присъждане на разноските по делото. Ответникът оспорва иска, заявява, че
извършеното плащане не е признание за дължимост на сумата, моли за отхвърляне
на иска поради недължимост на сумата и за присъждане на разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Съдът намира, че заявената претенция в заповедното
производство е за заплащане на суми, представляващи незаплатена електроенергия
по редовен отчет за определен период от време, т.е. заплащане на реално доставена
и потребена ел.енергия по сключен договор при Общи условия между страните,
както и заплащане на мораторна лихва върху вземанията.
В тежест на ищеца е да установи наличието на
облигационна връзка между страните по договор за доставка на ел.енергия при
общи условия, изпълнение на собствените си задължения за доставка на посоченото
количество ел.енергия за посочения период съгласно договорните правоотношения
между страните, забавата на ответника за плащане на изискуеми задължения, а на
ответника да докаже правопогасяващите си възражения.
Не се оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба
на ел.енергия, възникнало по повод продажба на ел.енергия за имот, находящ се в
гр. *****. Договорът е сключен при общи условия.
Оспорва се, че ищецът
реално е доставил до имота на ответника процесната стока /ел.енергия/ в
твърдяното количество и стойност за процесния период. Доказването на този факт
е в тежест на ищеца.
От доказателтсвата по
делото се установява, че процесния СТИ, отчитащ ел.енергията в обекта за
процесния период, 13.06.2017 г. до 13.02.2018 г. е монтиран в обекта на 22.03.2017г.
с нулеви показания, т.е. нов. Същият е в метрологична годност, което означава,
че той е годно метрологично средство за отчитане на ел.енергия. Този факт
създава обосновано предположение /до доказване на противното/, че същият е
точен измервателен уред и отчита правилно преминалата през него ел.енергия.
Ответникът не е оспорил неговата измервателна годност, нито е навел твърдения,
че СТИ не отчита правилно. Поради това ищецът не дължи доказване в по-голям
обем от осъщественото /ангажиране на СТЕ/. СТИ е отчел потребление на
ел.енергия в обекта, и съгласно отчетените показания, ищецът е начислил
процесните суми. Не е налице оспорване на съответствието на отчетеното
количество ел.енергия с претендираната стойност на същата.
Оспорванията на
ответника са насочени към установяване факта на необитаването на имота от
ответника. Този факт обаче не означава, че в обекта не е имало потребление при
отсъствието на ответника. Ответника дължи заплащане на потребената в неговия
имот ел.енергия, независимо дали е поребявана лично или от трето лице.
От показанията на
разпитания по делото св. Г.П.С.се
установява, че ответникът за юни 2017 г. – февруари месец 2018 г., е бил в ****.
Свидетелят през 2017 г. ходил да му гледа кучетата всяка седмица по два пъти. Обикновено през деня, но
някой път и надвечер. Когато е проверявал ток е нямало. Не е виждал да живеят други
лица там.
Свидетелят не посочва
обаче нито една точна дата, в която е проверил дали е налице електрозахранване
в имота. Доколкото по време на периода 13.06.2017 г. до 13.02.2018 г., действително
е било налице двукратно прекъсване на ел.захранването от страна на ищеца, факт
неоспорен от ищеца и виден от издадените от него фактури на датите 16.08.2017г.
и 13.11.2017г. е възможно именно в посочените моменти свидетелят да е проверил
наличието на електрозахранване в имота. Отделно от това съдът намира, че
свидетелските показания не са годни да оборят факта, че метрологично годното
СТИ е измерило определеното количество ел.енергия, преминала през него и
доставена в обекта.
Навеждат се още
твърдения, че факта, че електроразпределителното дружество е прекъсвало
електроснабдяването, води до извод за невъзможност да бъде потребено количество
ел.енергия. Фактът на прекъсването на ел.захранването е еднократен акт /в случая
двукратен – осъществени на датите 16.08.2017г. и 13.11.2017г./. След
прекъсването обаче е възможно неговото възстановяване, вкл. и неправомерно. Не
е необходимо да е налице официално възстановяване на ел.захранването от
електроснабдителното дружество, за да е налице потребление в имота. Но веднъж
доставена в имота, електроенергията подлежи на заплащане.
Поради изложеното до
тук съдът приема за доказан факта на доставка на процесната стока /ел.енергия/
в твърдяното количество и стойност за процесния период. Поради това ответникът дължи плащане на
стойността на доставената в обекта му стока.
Предвид
основателността на главния иск, за основателен съдът намира и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава, предвид допусната от ответника забава в
плащанията /която не се оспорва на самостоятелно основание/.
Налице е плащане в
хода на процеса на процесните суми за дължима ел.енергия, на 09.08.2019г., видно от справка-извлечение на
фактури и плащания. Предвид твърденията на самия ищец /признание за неизгоден за
него факт/ цялата искова сума, в това число и вземанията за мораторна лихва
върху главниците по отделните фактури, са били заплатени от ответника. Предвид
това искът следва да бъде отхвърлен поради плащане.
Плащането е извършено
на 09.08.2019г. в хода на процеса, началото на който е поставено на
28.03.2018г. с подаване на заявлението. Поради това ответникът е станал причина
за образуване на производството с неизпълнението си. На това основание следва
да понесе разноските за производството, сторени от ищеца, които са в размер на сумата
от 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени по ч.г.д.
съдебно деловодни разноски, от които 25.00 лева – заплатена от заявителя
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 175.00
лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото съдебно
деловодни разноски, от които 75.00 лева – заплатена държавна такса и 100.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
За пълнота съдът
намира, че следва да посочи че: фактът на плащането от страна на длъжника се
счита за конклудентно действие на признание за дължимост, но само в случай, че
не е налице изрично изявление от негова страна по въпроса за дължимостта /както
е в случая/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на от „Е. - П. П.“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес: *** против К.Ж.Б.
ЕГН ********** с адрес ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение № 2159/29.3.2018г. по ч. гр.
д. № 4613/2018г., на ВРС, 40 състав, а именно сума в размер на 449.00 лв. (четиристотин четиридесет и девет
лева), представляваща главница
за незаплатена ел.енергия по фактури за периода от 13.06.2017 г. до 13.02.2018
г.; сума в размер на 19.77 лв.
(деветнадесет лева и седемдесет и седем ст.) мораторна лихва върху
главниците по отделните фактури за периода от датата на падежа на всяка от
фактурите до 16.03.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, поради
плащане в хода на процеса, на основание чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Ж.Б. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 75.00
лв. (седемдесет и пет лева), от които 25.00 лева – заплатена от заявителя
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, направени разноски
в заповедното производство по издадената Заповед
за изпълнение № 2159/29.3.2018г. по ч. гр. д. № 4613/2018г., на ВРС, 40 състав,
на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Ж.Б. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 175.00
лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото съдебно
деловодни разноски, от които 75.00 лева – заплатена държавна такса и 100.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: