Р Е Ш Е Н
И Е
№1645
гр.
Пловдив, 03.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Т.К. и участието на прокурора ДИМИТЪР
МОЛЕВ, като разгледа КАНД №
1307 по описа на съда за 2021г., докладвано
от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона
за административните нарушения и наказания, вр с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от К.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. Ст.П.-пълномощник,
срещу решение № 260474 от 15.04.2021г. на РС-Пловдив, постановено по АНД №
4246/2020г., с което е потвърден електронен фиш серия К, № 2285234, издаден от
ОДМВР-Пловдив.
Твърди се
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
противоречието му с материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното
решение на ПРС и да се постанови ново, с което да се отмени издадения ЕФ като неправилен
и незаконосъобразен. Претендира разноски.
Ответникът по
касация- ОДМВР-Пловдив, с писмено становище от процесуален представител по
пълномощие, оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна,
предлага решението да бъде оставено в сила.
Административен съд-Пловдив,
в настоящия състав, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
От
фактическа страна е установено, че К.К. като водач на МПС- товарен автомобил,
„Хюндай И 30“, рег. № *** на 17.07.2017г. в 14:19ч. в гр.Пловдив на бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 1 е извършил нарушение за скорост, установено с АТС № TFR1-M № 546 при разрешена
скорост от 50 км/ч. е установена стойност на скоростта 75 км/ч. и превишение на
стойността на скоростта от 25 км/ч. при отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 км/ч.
Издаден
е обжалваният пред районния съд ЕФ серия К № 2285234, с което на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на К.К. е наложена глоба в размер на 200 лв.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че е доказано
извършването на нарушението, неговият автор, установяването на деянието е
сторено с одобрен тип автоматизирано техническо средство, от Справка
нарушител/водач се установява повторността на нарушението и поради това е
потвърдил ЕФ.
Решението
е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
84 ЗАНН.
Въззивният
съд не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
относими към предмета на доказване, при спазване правилата за събиране,
проверка и оценка на доказателствените източници съгласно чл. 107 НПК.
На
основание чл. 220 от АПК административният съд преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд в
обжалваното решение.
АНО е
наложил санкцията в двоен размер при условията на ПОВТОРНОСТ по чл. 182, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като нито в ЕФ е отразено, нито в
представената преписка са приложени доказателства, от които да се установява,
че нарушението действително е извършено повторно. Съдът е приел, че от
представената Справка нарушител/водач е видно, че К. вече е наказван за
нарушение по ЗДвП от същия вид и в едногодишен срок. Такава обаче не се открива
между кориците на делото.
Действително, за да може законосъобразно да се
квалифицира едно нарушение като "повторно" по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР
на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази
квалификация или казано по друг начин – следва да се посочи, с кое влязло в
сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките
на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери
дали действително тезата на АНО съответства с критерия, посочен по-горе или не. В конкретния случай в
ЕФ само е направен извод, че деянието е извършено повторно, но не са посочени
фактите, от които се извежда този извод. Доказателства за
"повторност" не се съдържат и в представената пред въззивната инстанция преписка.
Настоящата
съдебна инстанция решава спора по същество и не може да обективира нови
фактически изводи. Когато е необходимо да се установят факти, за които
събирането на писмени доказателства не е достатъчно /чл. 222, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 219, ал. 1 от АПК/, или се установят съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, вкл. и ограничаване възможността на страните по
спора да представят или да изискат да бъдат представени доказателства в
подкрепа на тяхната теза /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/, съдът връща делото за
ново разглеждане от друг състав. В случая ПРС не е изпълнил задължението си да
събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на
правнорелевантните факти по делото, като при недостатъчно изяснена фактическа
обстановка е постановил акт, с който потвърждава спорния ЕФ. Доколкото
касационната инстанция не събира и не преценява доказателства и не установява
нови фактически положения, а проверява само законосъобразността на изводите в
постановеното съдебно решение, то на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка
с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс касационната жалба следва да бъде
уважена като основателна, постановеното съдебно решението - отменено, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС.
При
новото разглеждане следва да се изиска от ОДМВР-Пловдив да представи Справка
нарушител/водач за наказаното лице и въз основа на нея да се извърши проверка
дали АНО законосъобразно е наложил санкцията в двоен размер при условията на повторност
по чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съответно при недоказаност
на тази теза, да се съобрази с дадените задължителни указания в тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010 г., ОСК.
Едва след формиране на обосновани изводи по
фактите въззивният съд следва да прецени законосъобразността на ЕФ.
По
аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не следва да се произнася
по исканията на страните за разноски. Този въпрос следва да бъде разрешен от
районния съд при новото разглеждане на делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 и чл. 222, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХ-и
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260474
от 15.04.2021г. на РС-Пловдив, постановено по АНД № 4246/2020г.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд-Пловдив при спазване
на дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: