Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2975 / 22.6.2018г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХIII-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 08.06.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 19377 по описа за 2017г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба на И.П.П. ЕГН **********,***,
съд. адрес:*** 2А, офис 317 срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”-МВР, с адрес: гр.София, ул. „***“ № 171А, представлявана от главен комисар Н***, с отправено искане
до съда, след допуснато изменение в размера с протоколно определение от с.з.,
проведено на 08.06.2018г., на основание чл.214, ал.1, пр.ІІІ-то от ГПК, да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1197.72лв, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 225
часа, за целия процесен период 01.04.2015г. -30.11.2017г. по конкретния иск,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от 1197.72лв
от датата на предявяване на иска – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 5708.94лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен труд по време на официални празници общо 208
часа, за целия процесен период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. по конкретния иск, ведно със законовата лихва върху
главницата от 5708.94лв от датата на предявяване на иска –
22.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноски по делото, вкл.адв.хонорар.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК се посочва следната банкова сметка: ***.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата
молба: В исковата молба се излага, че между страните е
съществувало служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжността
„пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението/РДПБЗН/-Варна, която е на структурно подчинение към Главна
дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“/ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно
ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител.
Сочи се, че нормалната
продължителност на работното време, е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени -сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
По силата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според чл.179 ал.1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд на официални празници, които се изчисляват съгласно заповед на министъра
на вътрешните работи ( арг. от чл.179 ал.2 от ЗМВР ). Това е
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
На първо място, съгласно
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Понятието „нощен труд" намира
своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който:
Ал.1 - нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно коефициентът се определя
като нормалната продължителност от 8
часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
ЗМВР изрично е разграничил
заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.
За периода от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. ищецът е положил общо 1576 /хиляда петстотин седемдесет и шест/
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1801 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от
225 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,00 лв, т.е.
задължението на ответника към клиента ми за целия период възлиза на 1350 лв.
На второ място, според чл. 179 ал.1 от ЗМВР "Яа държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници и за времето на разположение". Тук стои
въпросът кои дни се определят като официални празници за служителите на МВР. В
ЗМВР липсва изрична разпоредба и на основание чл.46 ал.2 от ЗНА приложение
намира чл.55 ал.1 от ЗДСл: „Официални празници за държавните
служители са дните, посочени в чл.
154, ал. 1 от Кодекса
на труда".
Основен регламент за размера на
допълнителното възнаграждение за труд на официални празници се явява Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи. Според т.2 от нея "за работа през дните на официални
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение". В т.4 от
същата заповед е конкретизирано, че "допълнителното възнаграждение
по т.2 се определя като определеното основно месечно
възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния брой работни дни и полученото число се
умножи по броя отработени часове на официален празник".
Със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015
г. на министъра на вътрешните работи е направен опит за изменение на Заповед № 8121з-791
от 28.10.2014
г. С решение по адм.д. 13709/2015г. петчленен
състав на Върховния административен съд потвърдил решението по адм.д. 8888/2015г. на тричленен състав на ВАС,
който обявил нищожност на изменящата заповед поради необнародването й в
Държавен вестник. От мотивите на съда е видно, че нищожната заповед изобщо не е
произвела правно действие. Двете решения са обнародвани в бр.17 /
01.03.2016г. на Държавен вестик, като влезли в
законна сила.
Със Заповед
8121з-437/28.04.2016г. на министъра на вътрешните работи е направен нов опит за
изменение на Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014
г. Новата заповед отново не е обнародвана и отново станала предмет на съдебно
оспорване по адм.д. 6560/2016г. по описа на
Върховен административен съд. Окончателният резултат ( след констатирана и поправена явна
фактическа грешка в първоначалното решение ) е обявяване
на нищожност и по отношение на втората изменяща заповед. Решението е било
обнародвано в бр.49 /
20.06.2017г. на Държавен вестник, като влязло в законна сила.
Следователно до началото на месец декември 2017г. правно действие има единствено Заповед № 8121 з-791 от 28.10.2014 г.
За периода
от 23.12.2014
г. до 30.11.2017
г., ищецът е положил общо 208 /двеста и осем/ часа труд на официални празници, за които
му е било заплатено едва по 8 лева на час, което е в нарушение на Заповед № 8121з-791
от 28.10.2014
г. При средномесечен брой 21 /двадесет и един/ работни дни
на месец часовата му ставка за допълнително възнаграждение следва да бъде 30 лева. Оттук
се получава дължима разлика за един час в размер на 22 лева, което прави общо 4576 лева
дължимо допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници.
|
Ищецът е
положил нощен труд по месеци, както следва: |
|
|
Април |
2015г.-40часа |
|
Май |
2015г. - 56 часа |
|
Юни |
2015г.-24часа |
|
Юли |
2015г. - 56 часа |
|
Август |
2015г.- 8 часа |
|
Септември |
2015г.-24часа |
|
Октомври |
2015г.-40часа |
|
Ноември |
2015г. - 56 часа |
|
Декември |
2015г.-56часа |
|
Януари |
2016г.-56часа |
|
Февруари |
2016г.-32часа |
|
Март |
2016г. -
отпуск |
|
Април |
2016г.-48часа |
|
Май |
2016г.-48часа |
|
Юни |
2016г. - 56 часа |
|
Юли |
2016г. - 56 часа |
|
Август |
2016г. - 56 часа |
|
Септември |
2016г. - 24 часа |
|
Октомври |
2016г.-56часа |
|
Ноември |
2016г. - 56 часа |
|
Декември |
2016г.-48часа |
|
Януари |
2017г. - 56 часа |
|
Февруари |
2017г. -
отпуск |
|
Март |
2017г.-56часа |
|
Април |
2017г. - 56 часа |
|
Май |
2017г.-48часа |
|
Юни |
2017г.-64часа |
|
Юли |
2017г. -16 часа |
|
Август |
2017г. - 64 часа |
|
Септември |
2017г.-48часа |
|
Октомври |
2017г.-32часа |
Ноември 2017г. - 56 часа
Това прави
общо 1576 часа нощен труд за целия процесен период
01.04.2015г. -30.11.2017г. по този иск. Ето защо при коефициент 1,143 се получава общо извънреден труд в размер на 225 часа, за който се дължи общо 1350
лева.
Ищецът е положил труд
на официални празници през следните месеци ( с отчитане промяната на честването
на Великден):
Април 2015г. - 24 часа
Май 2015г.-24часа
Септември 2015г. - 8 часа
Ноември 2015г. - 8 часа
Декември 2015г. - 24 часа
Май 2016г. - 16 часа
Декември 2016г. - 24 часа
Януари 2017г. - 16 часа
Април 2017г.-24 часа
Май 2017г.- 8 часа
Септември 2017г. - 32
часа
Това прави общо 208 часа труд на официални
празници за целия процесен период от 23.12.2014
г. до 30.11.2017 г. по този иск. Ето защо при приложение на
действащата към периода Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014
г. и след приспадане на заплатени по 8 лева на час остава
неизплатена сума общо в размер на 4576 лева.
Ответникът
- ГД „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” депозира писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. С отговора се оспорват предявените искове както по
основание така и по размер, като неоснователни и недоказани със следните
съображения:
I. Относно претенцията за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2015 г. до
01.12.2017 г.:
1.Видовете допълнителни възнаграждения са изброени в чл. 179, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
включително за полагане на труд през нощта от 22 ч. до 6 ч. и за полагане на труд на официални празници. Съгласно ал.2 на същия
член. условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер - с негова заповед.
В чл. 178, ал. 1, т.З от ЗМВР е определено, че държавните служители получават
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
На държавния служител е изплатен извънреден труд. Като
доказателство за това са приложените
протоколи с отразени часове положен труд и платежните бележки за получено
трудово възнаграждение с получено допълнително възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд.
Съгласно чл. 187 , ал.У от
ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа
на тримесечен период и 280 часа
годишно.
2. По отношение искането за заплащане на извънреден труд, в
резултат на прилагането на преизчисляването на нощен труд
към дневен:
На 19.08.2014 г. в
„Държавен вестник", бр. 69, е
обнародваната Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители в МВР. в сила от 01.04.2015 г. издадена на основание чл. 179,
ал.2.
На 02.06.2015 г. в
„Държавен вестник", бр. 40, е
обнародвана нова Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР.(отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС, по адм. д. № 5450/2016 г.).
На 02.08.2016 г. в
„Държавен вестник", бр. 60, е
обнародвана нова Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР. (Наредба №8121з-776
в сила от 02.08.2016г.). В
чл.З, ал.З се регламентира- „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22 ч. и 6
часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. За да обосноват претенцията си се позовават на чл.9 ,ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работното време, в която е прието
следното: нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Това ограничение води до
изчисляване 8ч:7ч 1,143. Ограничението в Наредба № 81213-776
от
29.07.2016 г. е нощен труд не повече от 8 часа нощен труд, което се различава от Наредбата за
структурата и организацията на работното време.
3.Относно позоваването на ищеца на разпоредбите на ЗДСл и КТ.
Видно от посочената нормативна уредба за държавните
служители в МВР е уреден специален ред за получаване на допълнителни възнаграждения
вкл. за положен нощен труд и труд, положен на официални празници. В посочените
разпоредби на ЗМВР се уреждат и други допълнителни възнаграждения за държавните
служители по смисъла на ЗМВР. които не са приложими за служителите със служебни
правоотношения по Закона за държавния служител и тези по трудови правоотношения
по КТ.
ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ,
и следователно обществените отношения, касаещи служителите в МВР, следва да се
уреждат по реда. предвиден в специалния закон. Това е така, тъй като в рамките
на тази регулирана от закона област (полагане на труд), съществува подобласт на
обществените отношения (полагане на труд от служители на МВР), отличаваща се с
ясна специфика, за което е допустимо установяването на различен правен режим
спрямо група лица
Ищецът се е позовал на ЗДСл ,
чл. 67, в които са уредени
допълнителните възнаграждения за положен нощен труд и положен труд на официални
празници. В специалния ЗМВР са уредени допълнителните възнаграждения на държавните
служители по ЗМВР. Видно от приложените платежни бележки за процесния
период на ищеца са изплащани допълнителни възнаграждения за извънреден труд , нощен труд и труд. положен на официални празници.
Основанието за изплащане на тези възнаграждения се намират в специалния закон - ЗМВР. Общият закон (КТ/ЗДСл) само в случай, че специалния
препраща към него или ако в специалния закон изобщо липсват разпоредби,
уреждащи подобен вид правоотношения. Освен това, ищецът се позовава на чл.67,
ал.1 и ал. 7 от ЗДСл . касаещи допълнителните възнаграждения, в същото време и
Наредбата за структурата и организацията на работното време, издадена на
основание КТ. Разпоредбите, касаещи допълнителните възнаграждения по чл.67, ал. 7 от ЗДСл , то следва
да се тълкува в неговата взаимовръзка е предходните разпоредби, в които са
установени норми различни от тези. определени в ЗМВР.
В този смисъл са и решения на Окръжен съд Варна- например
Решение на V с-в от 05.02.2015 г. по
в.гр.д. №2740 по описа за 2014 г.
Изрично законодателят е предвидил в ЗМВР отделен ред и
условие за заплащането им в наредби на министерството на вътрешните работи.
Такива наредби са издадени на съответното правно основание
За периода от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. ищецът се позовава на чл.9 ,ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работното време,, „посочвайки чл.140 КТ .
ал.1 -нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Специалният регламент е посочен в Наредба №8121з-776
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа". В чл.З,
ал.З се регламентира- „За държавните служители в МВР с възможно полагането на
труд и през нощта между 22 ч. и 6 часа , като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за
всеки 24 часов
период. Не може да се говори за празнота в подзаконовите нормативни
актове. Не може да се претендира прилагането на чл. 9
на Наредбата за структурата и организацията на работното време, тъй като при
този специален ред е предвидено нормалната продължителност на работното време
през нощта да е до 8 часа.
II.По отношение иска за заплащане на
труд, положен на официални празници.
1.Счита
се, че предявеният иск не отговаря на изискванията на чл. 127. ал. 1, т.З, т. 4 и т.5 от ГПК, поради липса на изложение на обстоятелствата,
на които ищецът основава иска си. Това е необходимо, тъй като предметът на
делото, който обуславя и предмета на произнасяне от съда и обективните предели
на силата на присъдено нещо на решението, зависи от посоченото от ищеца
основание на иска.
В настоящия случай ищецът не е конкретизирал изплащането
през кои официални празници е полагал труд, което силно ограничава правото ни
на защита и ни поставя в невъзможност да определим, какви доказателства, оборващи
твърденията му да представим.
С оглед разпоредбата на чл. 127, an. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК задължение на ищеца е да конкретизира ясно предмета
на спорното право, чиято защита се търси от съда. С оглед па изложеното и на
основание чл. 129, ал. 2
от ГПК, МОЛЯ да укажете на ищеца да уточни ясно и недвусмислено фактическите
твърдения, на които основава предявения иск и в тази връзка да посочи
конкретните обстоятелства, при които твърди, че е полагал труд по време на
официални празници, който твърди, че не му е заплатен
Не са еднозначно определени и периодите на отделните искове.
Първо се посочва 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. , а в изложението на исковата
молба от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г.
При преценка от Ваша страна, че по отношение на исковата
молба не е налице твърдените от нас нарушения, с настоящето оспорвам изцяло
предявените искове по основание и размер поради следните съображения:
2.На основание чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждение за труд, положен на официални празници.
В Наредба №8121-776 от 29.07.2016 г. в ДР е записано, че
официални празници са дните, посочени в чл.154 от КТ.
Възразява се срещу иска за изплащане на допълнителни
възнаграждения за полагане на труд на официални празници, тъй като на
жалбоподателя изплатени полагащите се допълнителни възнаграждения за положен
труд в официални празници. Твърдяното доказваме е приложените към писмения
отговор разпечатки на платежни бележки от информационна система труд и работна
заплата за претендирания период, от които е видно.че
са изплатени на служителя тези допълнителни възнаграждения за положен труд по
време на официални празници в ДВУКРАТЕН РАЗМЕР НАД ОСНОВНОТО ТРУДОВО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Например, видно от тях за м. април 2015 г. е положен труд на
официален празник 24 ч.. за което е изплатено ДОПЪЛНИТЕЛНО възнаграждение в
размер на 184.86 лв., т.е. изплатен е над трудовото възнаграждение УДВОЕНИЯ
размер на трудовото възнаграждение за 24 ч.. Претендирай ата ЧАСОВА СТАВКА от
ищеца е в размер на 30 лв. Основното месечно възнаграждение на ищеца (заплата
за длъжност ) е 720 лв. При така направената претенция дневната ставка на ищеца
да се счита за часова ставка трудово възнаграждение за положени 24 часа труд на
официален празник ще бъде в размер на 700 лв.Т.Е. ЩЕ НАДВИШАВА ЦЯЛАТА МЕСЕЧНА
ОСНОВНА ЗАПЛАТА.
От приложените платежни бележки за изплатено трудово
възнаграждение на ищеца безспорно се доказва изплащането на труд, положен на
официални празници:
През м. май 2015 г. е изплатено допълнително възнаграждение
за труд положен па официален празник в размер на 184,86 лв. за 24часа;
През м. септември 2015 г. е изплатено допълнително
възнаграждение за труд положен на официален празник в размер на 70,93 лв. за
9часа;
През м. декември 2015 г. - допълнително възнаграждение за
официален празник в размер на 189.14 лв. за 24 часа;
През м. април2016 г. - допълнително възнаграждение за
официален празник в размер на 63.05 лв. за 8 часа;
През м. май 2016 г. - допълнително възнаграждение за
официален празник в размер на 126.10 лв.
за 16 часа;
През м. септември 2016 г. - допълнително възнаграждение за
официален празник в размер на 129,90 лв. за 16 часа
През м. ноември до м. декември 2016 г. - допълнително
възнаграждение за официален празник в размер на 189,14 лв. за 24 часа
През м. май 2017 г. - допълнително възнаграждение за
официален празник в размер на 64.05 лв. за 8часа
През м. април 2017 г. - допълнително възнаграждение за офиц. празник в размер на 128.11 лв. за 16 часа
През м. септември 2017 г. - допълнително възнаграждение за
официален празник в размер на 256,22 лв. за 32 часа.
Претенцията да се изплаща положен труд на 1-ви ноември като
официален празник е било предмет на съдебен спор пред PC Варна с ответник
ГДПБЗН и искането на ищците за заплащане на труда, положен на 1 ноември като
труд, положен на официален празник се отхвърли.
3.Искането се за осемкратния размер на допълнително
възнаграждение за труд, положен на официални празници се основава на Заповед №
81213-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
Със Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, се определя размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното
изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като:
„т. 2. „За работа през дните на официални празници, независимо дали
представлява извънреден труд, или не, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение." Кратко и ясно е казано, че всеки, който работи на
празничен ден ще получи допълнително възнаграждение за положения труд в двоен
размер над това което получава за същото време, но в делничен ден. В т.4 на
заповедта, която се явява поясни челна на т.2. се определя принципа /начина,
алгоритъма/ на изчисление на този двоен размер. Именно при изписването на
текста на тази точка е допусната грешка, като самият начин на изчисление не е
довършен и се получава, че надницата/ дължимото дневно възнаграждение/ за един
работен ден през месеца, в който се пада деня обявен за национален празник,
през който е работил служителя, следва да се умножи по броя на отработените
часове на официалния празник. Получава се, че за един час изработен на
официален празник допълнителното възнаграждение няма да е в двоен размер, както
е регламентирано в т.2, а ще е в размер 8 пъти по-голям. Ето защо този пропуск
е коригиран със заповед № 8121з-40 от 15.01.2015г. на Министъра на BP, касаеща изменение и допълнение на заповед № 8121з-791 от
28.10.2014г.. единствено и само в т.4. Поправката завършва принципа на
изчисление на размера на допълнителното възнаграждение, като дължимото за един
изработен час възнаграждение се умножи по две и по броя на отработените часове.
В т.5от Заповед №8121з-791/28Л0.2014 г. е посочено . че допълнителните
възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните
финансови звена на протокол - приложение № 5 към чл.32, ал.1, и чл 33 от Наредбата № 81213-407/11.08.2014 г. Няма правни
норми в подзаконови нормативни актове или индивидуални активе,
уреждащи тази материя, в които да се изчислява ,да е посочен алгоритъм, който
да приема дневната трудова ставка като часова.
В този смисъл са Решение от 01.06.2015 г. на Районен съд -
Ловеч по гр.дело №321/2015 г. и решение №293 от 03.11.2015 г. на Окръжен съд
Ловеч по гр.дело №331/2015 г. Позволявам си да цитирам извода на съд. състав
относно действието на заповед №8121?-791/28.10.2014 г. и нищожността на втората
заповед на министъра на вътрешните работи във връзка с алгоритъма за изчисление
на труда, положен на официални празници ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНИ И НЕ СЛЕДВА ДА СЕ
ОБСЪЖДАТ.
Не е вярно твърдението, относно соченото за съд. практика
решение №14590/2013 i на ВРС, решение на ВОС по в.гр.д. 2386/2014 г.,в
потвърждение на тезата си Решение № 3777 ОТ 16.07.2014 Г. по гр.д. №14590/2013
г., касае исков период от 2010 до 2013 г., през който в ЗМВР (отм. ) не са
предвидени плащания за труд положен нан официални
празнини, а претенцията за допълнителното трудово възнаграждение за такъв труд
е с часова ставка 4 часа.
III.ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ЛИХВИ:
Претенцията за лихви има акцесорен
характер и е в пряка зависимост от дължимостта на
главницата и в настоящия отговор са изложени основания за недължимост
на главните вземания, поради което и исковет за лихви
са също неоснователни.
IV.По отношение на доказателствените
искания
1.Представят се като доказателства платежни бележки с трудово възнаграждение
па ищеца за процесния период, от които е видно че се
изплаща допълнителни възнаг раж,тения
за нощен труд , допълнителни възнаграждения за извънреден труд и допълнителни
възнаграждения за труд, положен на официален празник.
2.Възразява се срещу допускането на исканата
съдебно-икономическа експертиза, с оглед липсата на правно основание за
изплащането на такъв труд.
В случай, че се назначи съдебно-счетоводна експертиза моля
да определите следните задачи на вещото лице се иска допускане допълнение към
втория въпрос на ищеца - Вещото лице да посочи и изчисли положения нощен
труд до 02.08.2016 г. и от 03.08.2016 г. до 01.12.2017г.Моли
се да не се допуска като задача на вещото лице въпроси 6 и 7 -
претенцията за допълнително възнаграждение за труд, положен на официални
празници да се изчисли при условията на Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г., което би означавало
изчисляване при 8-кратен
размер на часовата ставка .
Прилагат се с отговора като
доказателства платежни бележки за изплатено възнаграждение на ищеца, за процесния период, протоколите за отчитане на отработеното
време и исканите от ищеца Заповед №8121з-791 от 28.10.2014
г.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се
отхвърлят
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Да не се присъждат
поисканите разноски от страна на ищеца, поради липса на доказателства за
ползване на правна помощ, както и за заплащане от страна на ищеца па такава.
В случай, че ищецът се ползва с правна помощ в съдебно
заседание на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Иска се приемане на приложените с отговора на
исковата молба писмени доказателства и присъждане на направените по делото
разноски и ю.к.възнаграждение в размер, опреден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В случай, че се насрочи съдебно заседание и даде ход на
делото, се моли то да се гледа в тяхно отсъствие.
БЕЗСПОРНО
Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ –че ищецът е държавен служител, по
см. на Глава 15 от ЗМВР.
СПОРНИТЕ
ФАКТИ са дали е положен от ищеца извънреден, нощен труд и труд в официални празници, в посочените в исковата молба размери и дали се дължи заплащане
от ответника.
СЪДЪТ е указал на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищецът, че същия не сочи доказателства досежно
твърдяния факт на валидно възникнало между страните
служебно правоотношение и неговите основни параметри – основание, момент на
възникване, страни, длъжност, работно време, трудово възнаграждение, падеж и
др., както и досежно твърдяния
факт, че в рамките на исковия период от време е полагал извънреден труд и
неговия размер.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си.
В
разглеждания случай, в тежест на ищeцът е да
установи, следните положителни правнорелевантни
факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: че
с ответника се е намирал във валидни служебни правоотношения с ответника, по
силата на които е заемал длъжността „пожарникар” към РД„Пожарна безопасност и защита на населението”
- гр. Варна за релевирания период през който е полагал дежурства; размера
на договореното му основно и брутно месечно трудово възнаграждение; факта, че е
полагал извънреден труд нощен и в официални празници, съответно размера на претендираното допълнително възнаграждение за нощен труд и за труд по
време на официални празници.
В тежест на ответникът ГД”ПБЗН”-гр.София от своя страна е да установи точното във времево
и количествено отношение изпълнение на задължението
си за плащане
на допълнителни трудови възнаграждения през посочения от ищеца период
за положен извънреден нощен и по време на официални празници труд, в уговорения и дължим размер, в случай че последния
докаже тяхната дължимост; съответно наличието на правопогасяващи
или правоизключващи по отношение това
задължение факти и обстоятелства.
Предявените
искова са
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че за процесния период страните са се намирали в служебно
правоотношение.
Не се спори
и относно факта, че ищецът че за процесния период е
положил нощен труд. Спори се дали същият подлежи на преизчисление
с коефициент 1.143.
Не се спори
и относно факта, че ищецът е полагал труд на подробно посочените официални
празници. Спори се дали положеният от него труд на официални празници следва да
бъде заплатен съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. или съгласно заповед №
8121з-40/15.01.2015 г., по коя формула и по колко на час.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
извънреден труд, получен при преизчисляване на положен нощен труд в дневен с
коефициент 1.143, не е изплащан на ищецът в периода от 01.04.2015г. –
30.11.2017г., в размер на 203часа, възлизащ на сума от 1197,72лв.
Вещото лице
установява, че положеният труд по време на официални празници възлиза на 209часа/дължимо
общо възнаграждение 6600.12лв./, за които са му изплатени 1 648,12лв. В случай,
че изчисленията бъдат извършени по начинът, претендиран
от ищеца в исковата молба - като формула е т.4 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г.,
се получава сума за доплащане в размер
на 4951,50лв.
За да бъде
уважен искът с право основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, следва да бъде установено наличието на следните
предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника; полагането на
извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената
тежест за установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а
ответникът следва да установи в процеса изплащането на претендираните
възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези
задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Съгласно
чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според
нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са
действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592
от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от министъра
на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба
№8121з-407, изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 1,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Наредба
№8121з-407, е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от
отмяната на Наредба №8121з-592 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на
Наредба № 8121з-776 (02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407,
т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба
№8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба
№ 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична
норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на
изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода от
12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
в периодите от 01.04.2015г. до 11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до 30.11.2017г.
при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
По отношение
на претендирания размер, то същият следва да се
приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а именно 1197.72лв. и искът
следва да бъде уважен в целия предявен размер.
За да бъде
уважен искът с право основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР, следва да бъде установено
наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и
ответника; полагането на труд по време на официални празници в посочените
времеви и стойностни параметри. Ищецът
носи доказателствената тежест за установяването на
тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в
процеса изплащането на претендираните възнаграждения
или наличието на правопогасяващи тези задължения
факти, съобразно изложеното от него в отговора.
По отношение на исковата претенция за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални
празници ищецът се позовава на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. относно
определяне на размерите на допълнителните възнаграждение за полагане на труд
през нощта между 22,00ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници
и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на
държавните служители.
Заповед №
8121з-791/28.10.2014г., е изменена със Заповед №8121з-40/15.01.2015г., съгласно
която е изменен алгоритъма на изчисления, инкорпориран в т. 4 на Заповед №
8121з-791/28.10.2014г., както и е посочено, че редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за работа през официални празници по същата заповед
се прилага за труд, положен след 01.07.2014г.
Издадена е и
Заповед № 8121з-437/28.04.2016г., съгласно която отново е изменен алгоритъма на
изчисления, инкорпориран в т. 4 на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
С решение №
10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. №8888/2015г. е
обявена за нищожна Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на Министъра на вътрешните
работи в ЧАСТТА, с която е предвидено, че редът за заплащане на допълнително
възнаграждение за работа през официален празник по същата заповед се прилага за
труд, положен след 01.07.2014г.
Не е налице
съдебно решение за обявяване на нищожна Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на
Министъра на вътрешните работи в останалата част, а именно в частта, с която е
изменен алгоритъма по т. 4 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
Съдът намира
обаче, че е налице противоречие в самата Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., като
установеното в т. 2 от същата противоречи на формулата, залегнала в т. 4 от
същата.
В т.2 от
заповедта е посочено, че за работа през дните на официални празни, независимо
дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение, а в т.4 от заповедта е посочен реда, по който следва да се
изчислява удвоения размер на възнаграждението, като е записано, че основното
месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се разделя на средномесечния брой работни дни и полученото число се
умножава по броя отработени часове на официален празник. Следвайки формулата по
т. 4 се получава обаче резултат, несъответсващ на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение /т.2/, доколкото формулата
води до определяне на същото в осемкратно по-висок размер.
Неяснотата
на разпоредбите и тяхното явно противоречие по между им налага тълкуване на
заповедта съгласно чл.46 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 46 от
ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а
ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България.
Целта на
заповедта е да се определи, че при работа през дните на официалните празници,
размерът на обезщетението се удвоява и това следва от ясния прочит на т. 2 от
Заповедта. Доколкото т. 4 препраща към т. 2, то се налага извода, че същата
следва да води до резултат, съвпадащ с определеното в т. 2. В този смисъл е и Решение № 80 от 19.07.2016 г.
по гр.дело № 1680/2016 г. на ВКС, II г.о. което ясно посочва, че следва да бъде
извършено тълкуване на разпоредбата на т. 4 във вр. с
т. 2 на заповедта, като целта на нормативния акт е да бъде получено
възнаграждение в двоен размер.
Следва да
бъде отбелязано още и, че съгласно чл. 262 ал. 1 т. 3 от КТ, дължимият размер
на възнаграждението по време на официални празници е също удвоения размер на
възнаграждението /100% увеличение/, т.е. дори и в случай, че се приеме, че
целта на нормативния акт /Заповед № 8121з-791/28.10.2014г./ е неясна, то следва
да бъде приложена друга разпоредба, а именно общата норма на чл. 262 ал. 1 т. 3
от КТ, водеща до същия правен извод, а именно за дължимост
на двойния размер на възнаграждението за работа по време на официални празници.
Доколкото
експертизата сочи, че е изчислено възнаграждение за извънреден труд по време на
официални правници общо в размер на 6600.12лв., от което е изплатено
1648.62лв., то дължимото на ищеца възлиза в размер на 4951,50лв., и искът
следва да бъде уважен за този размер от 4951,50лв.
И двете
страни са направили искане за присъждане на разноски, а с оглед изхода на спора
на същите се следват такива, съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете.
В този
смисъл на ищецът се следват разноски в размер на претендираните
396лв. адв.възнаграждение по първия изцяло уважен
иск, както и такива в размер на 572,43лв. от общо претендирани
660лв. адв.възнаграждение за защита по втория иск,
съразмерно на уважената част от втория иск, изчислено по формулата
/4951,50х660/5708.94/.
На ответникът
от общо дължимо ю.к.възнаграждение от 50лв., по частично отхвърления втори иск,
се дължи сумата от 6,63лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, изчислено
по формулата/757,44х50/5708.94/.
На ищецът се
дължат разноски, както следва: за адв.възнаграждение
за първия изцяло уважен иск/396лв./, за адв.възнаграждение
по втория частично уважен иск/572,43лв./, или общо 968,43лв., като след
редуциране с дължимата от ответника сума, дължими в полза на ищеца остават
961.80лв.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ВРС сумата от 100лв., представляваща дължима държавна такса за уважените искове
и сумата от 120.00лв. - възнаграждение за вещо лице по допуснатата ССЕ,
изплатени от бюджета на съда.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР, адрес:
град София, п.к. 1309, ул. „***“ № 171 А,
ДА ЗАПЛАТИ НА И.П.П. ЕГН **********,***,
съд. адрес:*** 2А, офис 317, сумата
от
1197.72лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2015г. -30.11.2017г. , получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „***“ № 171
А, ДА ЗАПЛАТИ НА И.П.П. ЕГН **********,***,
съд. адрес:*** 2А, офис 317, сумата
от 4951.50лв, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за
целия процесен период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законовата лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2017г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за горницата от посочената сума от 4951.50лв. до предявения размер
след допуснато в с.з. на 08.06.2018г. изменение на основание чл.214 ГПК,
посредством увеличаване на иска, до размер на сумата от 5 708.94лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град
София, п.к. 1309, ул. „***“ № 171 А, ДА
ЗАПЛАТИ НА И.П.П. ЕГН **********,***,
съд. адрес:*** 2А, офис 317,
сумата
от общо 961,80лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град
София, п.к. 1309, ул. „***“ № 171 А, ДА
ЗАПЛАТИ В полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 100.00лв., представляваща
дължима държавна такса за уважените искове и сумата от 120,00лв., представляваща
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице по допуснатата ССЕ, съразмерно
на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му на страните - 22.06.2018г.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: