№ 185
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110130157 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу „***, с която по реда на
чл. 422 ГПК е предявен иск за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 646,77 лева, представляваща
неизплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение.
В исковата молба се твърди, че в 12:30 часа на 24.04.2023 г. в гр. ***, на ул.
„***“, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил „***“
с рег. № ***, управляван от собственика си Б. И., и товарен автомобил „***“ с рег. №
**, собственост на „**“ АД и управляван от В. Т. К.. Двамата водачи съставили
двустранен констативен протокол, където било отразено, че вина за настъпването на
инцидента имал водачът на л. а. „***“ с рег. № ***, който при навлизане в ляв завой,
без да даде светлинни сигнали, рязко спрял управляваното от него МПС, а спътникът
му рязко отворил дясната страна на автомобила и реализирал ПТП с преминаващия от
дясната му страна т. а. „***“ с рег. № **, като в резултат на удара л. а. „***“ получил
щети по отворената дясна врата, а т. а. „***“ - върху лявата си страна.
Към датата на инцидента т. а. „***“ с рег. № ** бил застрахован по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество с полица № *** от 23.12.2022 г.,
поради което за настъпилото ПТП при ищеца била заведена щета № *** от 26.04.2023
1
г. След извършен оглед и оценка на щетите бил извършен ремонт на увредения т. а.
„***“ в автосервиз „***“ ***. Стойността на ремонта възлизала на сумата от 1293,54
лева, платена от ищеца на сервиза на 18.07.2023 г.
Към момента на настъпване на произшествието отговорността на виновния за
него водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество със застрахователна полица № ***/**, поради което ищецът предявил към
ответника регресната си претенция до този размер, ведно със сторените
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение. На 31.07.2023 г. ответникът заплатил само част от
същото в размер на 661,77 лева чрез прихващане на насрещно дължими вземания. До
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение остатъкът от
претендираното регресно обезщетение в размер на 646,77 лева не бил изплатен.
Предвид изложеното ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с което
да бъде уважен изцяло предявеният иск за установяване дължимостта на вземането,
като в полза на ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се
оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП, твърдяното място на настъпване на
инцидента, както и че всички обезщетени от ищеца вреди били настъпили именно в
резултат на произшествието. Сочи, че вина за настъпването на произшествието имали
и двамата водачи. Отправено е искане за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ за признаване за установено между
страните, че ответникът „*** дължи на ищеца *** сумата от 646,77 лева,
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка “Каско на МПС”, полица № *** от 23.12.2022 г., за вреди, причинени на
товарен автомобил „***“ с рег. № ** в резултат на настъпило на 24.04.2023 г. ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума, за която на 06.03.2024
г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7936/2024 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
2
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно
право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя,
обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице
(делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/
действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-
застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно
(деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по
имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за
причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата
(осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответника-
застраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен
материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на
процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в
качеството му на застраховател по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***; 2/
наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка „Каско
на МПС“, сключена от ищеца в качеството му на застраховател по отношение на
увредения от процесното ПТП товарен автомобил „***“ с рег. № **; 3/ изплащането на
обезщетение по сключената имуществена застраховка от ищцовото дружество в
размер на 1293,54 лева; 4/ изплащането от ответника в полза на ищеца на част от
претендираното регресно обезщетение, възлизаща на сумата от 661,77 лева.
Предвид безспорните между страните обстоятелства и въз основа на събраните
в хода на производството доказателства се установява, че в полза на ***, като
застраховател по валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП
имуществена застраховка „Каско на МПС“, е възникнало регресно право по смисъла на
чл. 410, ал. 1 КЗ. Този извод се подкрепя от заключението на изслушаната по делото
съдебна автотехническа експертиза, кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202
ГПК като мотивирано и компетентно изготвено, съгласно което процесните щети по
товарен автомобил „***“ с рег. № ** от техническа гледна точка биха могли да
настъпят и са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм
на ПТП.
Фактическите обстоятелства относно настъпването на инцидента се установяват
по категоричен начин от приобщените към доказателствения материал свидетелски
показания на Б. И. и В. К. - водачите на двамата автомобила, между които е настъпило
процесното ПТП (вж. разпити по делегация, приложени на л. 94 и сл. по делото), които
съдът кредитира в цялост като логични, непротиворечиви и съответни на останалите
3
доказателства по делото. Свидетелят К., управлявал застрахованият от ищцовото
дружество товарен автомобил „***“ с рег. № **, заявява, че инцидентът е настъпил
именно по начина, описан в исковата молба - поради рязкото спиране на лек автомобил
„***“ с рег. № *** без подаден светлинен сигнал за това и последвалото го внезапно
отваряне на дясната му врата. Този механизъм на настъпване на произшествието се
потвърждава и от водача на другия автомобил, който сочи, че на 3 - 4 м. след ляв завой
на пътното платно е спрял управляваното от него МПС и няколко секунди по-късно
пътникът в същото е отворил дясната врата в момента, в който другият автомобил е
преминавал от дясната страна на спрялото МПС, в резултат на което настъпил удар
между двата автомобила. Водачът на спрялото МПС заявява още, че е спрял плътно в
лява на самото платно за движение, но не си спомня дали е подал мигач или не. И
двамата свидетели заявяват, че са постигнали съгласие относно начина, по който е
настъпил инцидента, като са подписали съставения за произшествието двустранен
констативен протокол, отразяващ механизма на инцидента. Предвид изложеното,
съобразявайки свидетелските показания по делото във взаимовръзка със заключението
на вещото лице по изготвената САТЕ, съдът намира за безспорно установено, че
механизмът на произшествието е съответен на изложеното в исковата молба, като вина
за настъпването му носи пътникът в лек автомобил „***“ с рег. № ***, отворил
дясната врата на МПС в момента, когато покрай него е преминавал товарен автомобил
„***“ с рег. № **, като съпричиняване на вредоносния резултат от водача на последния
не е налице. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
изложеното от вещото лице в приетата САТЕ, че за лек автомобил „***“ ударът е бил
предотвратим, ако пътникът в него се бе съобразил с другите участници в движението
и бе пропуснал товарния автомобил „***“, а за водача на последния ударът е бил
непредотвратим, тъй като вратата на лекия автомобил се е отворила в момента на
разминаване на двата автомобила.
Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вреди, причинени на трети лица, като пряко следствие от отварянето
на врати на моторното превозно средство и когато превозното средство е спряно и не
са взети мерки за безопасността на останалите участници в движението по пътищата,
включително тези, които са извън моторното превозно средство. Съобразявайки
посочената материалноправна уредба, съдът намира, че ответното дружество, в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо лек
автомобил „***“ с рег. № ***, носи отговорност за вредите, причинени на товарен
автомобил „***“ с рег. № **, доколкото същите са пряка и непосредствена последица
от предприетото от пътника в лек автомобил „***“ отваряне на врата, в нарушение на
правилото на чл. 95 ЗДвП, съгласно който водач и пътници могат да отворят врата, да
я оставят отворена, да се качват и слизат от превозно средство, спряло за престой или
4
паркирано, след като се уварят че няма да създадат опасност за останалите участници
в движението.
Свидетелските показания по делото дават информация и за причинените на
процесния автомобил щети, като тези данни съответстват на приобщените по делото
писмени доказателства за настъпилите от ПТП вреди (протокол за ПТП и опис -
протокол по щета).
Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаните в исковата молба вреди
по товарен автомобил „***“ с рег. № ** се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното ПТП, реализирано по вина на пътник от лек
автомобил „***“ с рег. № ***.
Съгласно изслушаното по делото заключение на авто-техническата експертиза,
стойността на причинените от процесния инцидент щети по товарен автомобил „***“ с
рег. № ** възлиза на сумата от 1768,08 лева, определена по средни пазарни цени към
датата на настъпване на произшествието. При съпоставка на така установената от
вещото лице стойност с изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение (1293,54
лева) е видно, че действителният размер на подлежащите на обезщетяване вреди,
причинени от процесното ПТП, е по-висок от претендираното по делото като дължимо
регресно обезщетение. Следователно, предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на исковото и на
заповедното производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. За исковото производство същите са в общ размер от 305,00 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В полза на ищеца не следва да се присъжда
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, тъй като по
делото не са представени доказателства за реалното му заплащане. За заповедното
производство на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на
25,00 лева за заплатена държавна такса.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. 411 КЗ, че ответникът „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, дължи на ищеца ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
сумата от 646,77 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за
изплатено обезщетение по застраховка “Каско на МПС”, полица № *** от 23.12.2022
5
г., за вреди, причинени на товарен автомобил „***“ с рег. № ** в резултат на
настъпило на 24.04.2023 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 09.02.2024 г. до окончателното изплащане, за
която на 06.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7936/2024 г. по
описа на СРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА ответника „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
***,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца ***, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 305,00 лева, представляваща
сторени от ищеца разноски в първоинстанционното исково производство, и сумата от
25,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по ч. гр. д. № 7936/2024 г. по
описа на СРС, 47-ми състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6