Решение по дело №3858/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 416
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Неделин Захариев Йорданов
Дело: 20191420103858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 20.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 03 юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                        Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

При секретаря ******като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 3858 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1123/2019г. на ВРС иск от ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България против Г.Б.Г. *** за признаване за установено, че ответника дължи сумата 4153.87  лева главница за погасяване на потребителски паричен кредит по Договор  за потребителски заем, сключен на 21.03.2016г.;  1001.13 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.04. 2021 г.; 408.87 лв. мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 08.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2019 г. и направените в заповедното производство разноски. В исковата молба се твърди, че претендираните суми представляват просрочени неплатени задължения с настъпил падеж, а вземането е изискуемо в пълен размер, съгласно чл.5 от договора.

Исковете са с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, с който оспорва исковете и моли за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Развива доводи, че ответникът не е запознат с преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и, че изплатените суми по договора за застраховка, нямат характер на задължение по кредитния договор. Твърди, че исковите претенции са прекомерни и в нарушение на добрите нрави, а също и са нищожни на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона. Счита, че в договора са уговорени неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Претендират се според особения представител необосновано високи обезщетения, което прави договора недействителен.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело №1123/2019г. по описа на РС Враца, в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №804/28.03.2019г., с която е разпоредено Г.Б.Г. ЕГН ********** да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  С.А. Париж рег. № ******, чрез  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  С.А.      клон България ** ЕИК ******сумата  4153.87  лева главница за погасяване на  потребителски паричен кредит по Договор  сключен на 21.03.2016 г.;  0.00 лв. такса обработка; 1001.13 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.04. 2021 г.;  408.87 лв. мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 08.03.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2019 г., както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение заплатена държавна такса сумата 111.28 лева и сумата от  50.00 лева  юрисконсултско възнаграждение  определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК  вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във  вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

      Установено е, че “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ** и ответникът Г.Б.Г. са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта  №PLUS-12992554/21.03.2016г., по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ** му е отпуснало кредит в размер на 5000 лв. Уговорена е застрахователната премия в размер на 1680.00лв. и такса ангажимент 175.00лв. Предвидено е кредита да се погасява с 60бр. погасителни вноски в размер на 141.50 лв. всяка като крайният срок на издължаване на кредита съгласно погасителния план е 20.04.2021 г. Общата стойност на плащанията е уговорен на 8490.00лв. Годишният процент на разходите е в размер на 14.92%, а лихвеният процент 12.45%.

     По делото е приложена покана до длъжника Г., за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради преустановяване на плащането на вноските по кредита, без данни писмото да е достигнало до длъжника.

      При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател на ответника, в качеството му на заемател и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.

При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на 21.03.2016 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" **, гр.София, чийто правоприемник е ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, Франция и Г.Г. е сключен Договор за покупка на стоки или услуги  с номер PLUS-12992554, по силата на който дружеството е предоставило на ответника за потребителски цели паричен заем в размер на 5000 лева.

По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответника има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи на особения представител на ответника, съдът констатира следното:

При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.

На първо място не е спазено изискването относно  минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението или, че отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.

  На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.

Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта  №PLUS-12992554/21.03.2016г.между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" **, гр.София и Г.Г. е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 5000 лева, от които се претедира сумата от 4153.87лв. в който размер следва да бъде уважен предявеният иск. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от 22.03.2020 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

 В чистата стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в договора застрахователна премия в размер на 1680 лв. Това е така, тъй като с договора на ответника не е предоставен  кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна премия в общ размер от 1680.00лева, която според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска.

Предвид обявената недействителност на кредитния договор в полза на ищеца не се дължи възнаградителна лихва от 1001.13 лв. за периода от 20.09.2017 г. до 20.04.2021 г., поради което предявеният иск в този размер следва да бъде отхвърлен.

Предвид уважаването на главната искова претенция за претендирана главница, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 408.87 лв. мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 08.03.2019г.

        Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 834.72 лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител, а в заповедното производство по ч.гр.д. №1123/2019 г. на Районен съд Враца в размер на 132.26 лв., съобразно уважената част на исковете.

 Така мотивиран и по изложените съображения, съдът     

                       

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Б.Г. ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  С.А. Париж рег. № ******, чрез  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  С.А. клон България ** ******, с адрес област София, община София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата от 4153.87 лева главница за погасяване на потребителски паричен кредит по Договор за потребителски заем, сключен на 21.03.2016г.;  408.87 лв. мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 08.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които по ч. гр. дело №1123/2019г. на РС Враца, по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №804/28.03.2019г. 

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  С.А. Париж рег. № ******, чрез  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  С.А. клон България ** ********* против Г.Б.Г. ЕГН **********,***   и настоящ адрес *** за сумата от 1001.13 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.04.2021 г. въз основа на Договор за потребителски заем, сключен на 21.03.2016г.

ОСЪЖДА Г.Б.Г. ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  С.А. Париж рег. № ******, чрез  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС  С.А. клон България ** ********* сумата от 834.72 лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител, а в заповедното производство по ч.гр.д. №1123/2019 г. на Районен съд Враца сума в размер на 132.26 лв., съобразно уважената част на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                           

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: