№ 523
гр. Дупница, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Г.а
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510101640 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
И. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу Г. И. Г., с адрес: ***, иск с
правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот
(констативен) №27, том ІІ, peг. № 2831, дело № 206 от 18.10.2011г. на А. Р. - нотариус с peг.
№431 и район на действие Районен съд-Дупница (Акт №127, том 12, дело
№1703/18.10.2011г. на СВП при Районен съд - Дупница и нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 28, том ІІ, peг. № 2832, дело № 207 от 18.10.2011г. на А. Р. -
нотариус с peг. №431 и район на действие Районен съд - Дупница (Акт №127, том 12, дело
№1704/18.10.2011г. на СВП при Районен съд – Дупница) е собственик на 1/2 идеална част от
Поземлен имот № 242 /двеста четиридесет и втори/ в квартал 12 /дванадесети/ по плана на
село Бадино, община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-
57/11.04.1994г. и Заповед № РД-07-13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м. /хиляда сто и пет
квадратни метра/, при граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184 на И. В. Б. и Г. В.
Б..
В средата на месец януари 2023г. установил, че ответникът е надградил каменен зид,
служещ за ограда от източната страна на описания по - горе недвижим имот и изгражда
нови каменни зидове до него. Още същия месец съпругата на ищеца Н. Б.а и дъщеря му И.
В.а провели среща в кметството на с. Бадино с Г. Г.. На тази среща към ответника е
отправено искане за прекратяване на неоснователните действия от негова страна в имота,
както и премахване на изградените каменни зидове. Въпреки отправеното предупреждение,
1
Г. продължил със строителните дейности, като върху каменните зидове монтирал и дървени
греди.
Със заявление вх. №735 от 13.03.2023г. ищецът сезирал Кмета на Община Бобошево
за извършваното от Г. Г. незаконно строителство. На 27.03.2023г. комисия, назначена със
заповед № РД-01-04-54/20.03.2023г., извършила проверка на място в имота, на която
присъствали и страните по делото.
Съгласно съставения от комисията констативен протокол №3 от 27.03.2023г., в ПИ
242 в кв. 12 по регулационния план на с. Бадино, общ. Бобошево има изградени каменни
зидове с поставени върху тях дървени греди за направата на навес с размери около 8.20 м. на
6.00 м. На място ответникът бил предупреден устно от комисията да преустанови
строително - монтажните работи. Независимо от представените документи, които
легитимират ищеца като собственик и предупреждението на комисията ответникът
продължил строителните дейности.
С оглед на изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да премахне незаконосъобразно построените в имота му каменни зидове и
монтираните върху тях дървени греди и да възстанови за негова сметка имота във вида, в
който се е намирал преди извършените неоснователни действия; да премахне всички
строителни материали, земни маси и почисти всички отпадъци от имота на ищеца,
образували се в резултат на неоснователните и незаконосъобразни действия. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва ищецът да е
собственик на парцели УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, като твърди, че въпросните парцели са
собственост на държавата. Твърди, също така, че е собственик на всички сгради, изградени
както в УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, така и в съседните УПИ ІХ-182 и УПИ Х-182.
Сградите представляват овчарници, навеси и три стаи, като същите са дълготрайни активи
на бившето ТКЗС-село Усойка, които са разпределени в собственост на правоимащите лица,
а ответникът ги закупил от тях.
Ищецът е заградил общо изброените парцели, помежду им няма огради и в частност
земята, върху която са застроени сградите, останали от бившето ТКЗС е държавна
собственост, като същата не може да се възстановява като земеделска земя, защото е
застроена. Сочи, че с протокол от 27.03.1996г. по реда на чл. 27 от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ са разпределени дяловете, представляващи 100 % от собствеността върху
Овчарника - масивна сграда, построена на парцел VІІ-182 и VІІІ-182, от парцеларния план на
стопанския двор на село Бадино, бившето ТКЗС село Усойка, като в протокола са посочени
всички правоимащи лица.
Тъй като ответникът е животновъд и гледа 180 овце, от пролетта на 2003г. е завладял
този овчарник, както и съседните нему и ги ползва, като отглежда повече от 20 години овце
там. Всеки един от правоимащите лица при разпределяне на имуществото, останало при
2
ликвидацията на ТКЗС село Усойка, е получил талон, чиито номер е описан в протокола с
посочена стойност. Ищецът изкупил от всеки един от правоимащите лица по протокола
талона му, установяващ правата му на дял от сградата, и изплатил на всички правоимащи
лица собствеността им от сградите по реда на §29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Извън обстоятелството, че е изплатил стойността на сградите - овчарници,
представляващи дълготрайни материални активи на ТКЗС и останали след ликвидацията
му, то предвид факта, че имотите върху които са разположени сградите са застроени, то по
силата на чл. 27 от ЗСПЗЗ земята върху която са сградите е държавна собственост и с нея
може да се разпорежда Министърът на земеделието или оправомощено от него лице,
ответникът твърди, че владее и ползва сградите близо 21 години, поради което е станал
собственик на същите на основание явно, несъмнено и неоспорено давностно владение.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От приетите като доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот(констативен) № 27, том II, рег. № 2831, дело № 206 от 18.10.2011г. на А. Р.-
нотариус с район на действие Районен съд - Дупница, и нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 28, том ІІ, peг. № 2832, дело № 207 от 18.10.2011г. на А. Р. -
нотариус с peг. №431 и район на действие Районен съд - Дупница (Акт №127, том 12, дело
№1704/18.10.2011г. на СВП при Районен съд – Дупница), ищецът е придобил собствеността
върху 1/2 идеална част от Поземлен имот № 242 /двеста четиридесет и втори/ в квартал 12
/дванадесети/ по плана на село Бадино, община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със
Заповед № РД-57/11.04.1994г. и Заповед № РД-07-13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м.
/хиляда сто и пет квадратни метра/, при граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184
на И. В. Б. и Г. В. Б..
На 27.03.2023г., извършила проверка на място в имота, на която присъствали и
страните по делото.
С исковата молба е представен и констативен протокол №3 от 27.03.2023г., съставен
от комисия, назначена със заповед № РД-01-04-54/20.03.2023г. на Кмета на общ. Бобошево, в
който е отразено, че в ПИ 242 в кв. 12 по регулационния план на с. Бадино, общ. Бобошево
има изградени каменни зидове с поставени върху тях дървени греди за направата на навес с
размери около 8.20 м. на 6.00 м.
Видно от представените с отговора на исковата молба и приети като доказателство по
делото Протокол от 27.03.1996г. и 16 броя декларации за изплатени суми, по реда на чл. 27
от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ са разпределени дяловете, представляващи 100 % от
собствеността върху Овчарник - сграда, построена на парцел VІІ-182 и VІІІ-182, от
парцеларния план на Стопанския двор-село Бадино, като в протокола са посочени всички
правоимащи лица, впоследствие всички дялове са закупени от ответника.
Ответникът е представил и Нотариален акт за собственост на недвижим имот
(констативен) № 168, том IV, рег. № 5843, дело № 730 от 08.12.2023г. на С. С.-нотариус с
3
район на действие Районен съд – Дупница, с който е призна за собственик на Едноетажна
животновъдна сграда-овчарник, със застроена площ от 348 кв.м., находяща се в УПИ VІІ-
182, с площ от 720 кв.м. и УПИ VІІІ-182, с площ от 680 кв.м., двата попадащи в кв. 12 по
плана на с. Бадино, общ. Бобошево, които имоти са записани като Държавна собственост-
двор на АПК, И. В. Б. и Г. В. Б., с улична и дворищна регулация, утвърдени със Заповед №
РД-57/11.04.1994г.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа
експертиза се установява, че в северната част на УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, попадащи в
кв. 12 по плана на с. Бадино, общ. Бобошево, има изграден навес, имащ за основа каменни
зидове с височина над 1.2 метра, върху които са прикрепени дървени греди, поддържащи
ламаринен покрив.
Територията на стопанския двор е част от регулационния план на с. Бадино. С
протокол от 15.02.1993г. е съставен опис на парцелите и сградите, находящи се на
територията на стопанския двор на с. Бадино. Процесната постройка е описана като
овчарник, находящ се в парцели VІІ-182 и VІІІ-182. С протокол от 27.03.1996г. се
разпределят дяловете на ТКЗС на дълготрайни активи, в това число овчарник, находящ се в
парцели VІІ-182 и VІІІ-182.
От резултатите от геодезическото заснемане е установена пълната идентичност
относно контура на навеса и полумасивната сграда, отразена в северозападната част на
парцели VІІ-182 и VІІІ-182, нанесена в регулационния план на кв. 12 на с. Бадино.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
А. Г. Г., Й. Я. М., Д. В. Л. и С. Д. В..
Ангажираните от ищеца свидетели А. Г. Г. и Й. Я. М. дават противоречиви показания:
С А. Г. разказва, че в процесния имот, който е собственост на ищеца, имало каменен зид, с
височина около 80 см., върху който през миналата година ответникът започнал да надгражда
дървени греди и ламарина. Свидетелства и за постройка, където се гледат овце, състояща се
от две стаи, където ответникът се е настанил и гледа овце от 2010-2011г. Свидетелят М. също
дава показания за зид, изграден в имота на ищеца, който през миналата година ответникът
започнал да надгражда, но не знае в бившия стопански двор да има хора, които гледат овце.
Ангажираните от ответника свидетели Д. В. Л. и С. Д. В. дават показания, че
ответникът се занимава с отглеждане на овце от около двадесет-тридесет години, като в
началото помагал на дядо си, а след това наследил стопанството. Овцете отглеждали в
бившия стопански двор на с. Бадино, в старите сгради на ТКЗС. Свидетелят Л. описва три
постройки и навес, като Г. Г. не е строил същите, а само ги поддържа. Свидетелката В., дава
показания, че ответникът Г. е закупил стопанските постройки на бившия стопанки двор на
ТКЗС от нейни роднини-бивши членове. Впоследствие построил и навес, където да
съхранява храната за животните.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
4
Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на собственика срещу всяко
пряко/косвено неоснователно въздействие/създадено състояние, посегателство/вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от
собственика й според нейното предназначение.
Уважаването на негаторния иск е обусловено от кумулативното наличие на две
предпоставки: ищецът да е носител на право на собственост или ограничено вещно право
върху процесната вещ; неоснователно въздействие върху вещта от страна на ответника,
което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване
на имота според предназначението му. В т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право,
като ВКС приема, че е необходимо установяването на двата посочени
кумулативни елемента – неоснователно въздействие /действие или бездействие/ на
ответника върху собствения на ищеца имот и създаване в резултат на това поведение пречки
за ищеца за използването на имота, по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/, като
преценката по всяко дело е конкретна и базирана на твърденията на ищеца и събраните по
делото доказателства.
От друга страна, защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
право на ищеца, без да ги надхвърля (в този смисъл Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.
№ 457/2009 г., І г.о. на ВКС). Следователно такъв иск може да се води успешно само ако е
налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. Не всяко въздействие, обаче върху
имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това, което е
неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по
този начин накърнява чуждите права, предмет на защита. Искът е относим към фактическото
действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността (в т. см. Решение № 690 от
08.02.2010г. по гр.д. № 3394/2008г., IV ГО на ВКС, Решение № 316 от 18.02.2005г. по гр.д. №
2746/2003г., IV ГО на ВКС, Решение № 57 от 26.03.2013г. по гр.д. № 907/2012г., II ГО на
ВКС, Решение № 1344/13.01.2009г. по гр.д. № 5868/2007г., II ГО на ВКС, и др.).
В настоящия случай, от събраните в производството доказателства се установява, че
ищецът е станал собственик на1/2 идеална част от Поземлен имот № 242 /двеста
четиридесет и втори/ в квартал 12 /дванадесети/ по плана на село Бадино, община Бобошево,
област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-57/11.04.1994г. и Заповед № РД-07-
13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м. /хиляда сто и пет квадратни метра/, при граници и
съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184 на И. В. Б. и Г. В. Б., който имот е идентичен с
УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа
експертиза се установява, че в северната част на УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, попадащи в
5
кв. 12 по плана на с. Бадино, общ. Бобошево, има изграден навес, имащ за основа каменни
зидове с височина над 1.2 метра, върху които са прикрепени дървени греди, поддържащи
ламаринен покрив.
Видно от представените с отговора на исковата молба и приети като доказателство по
делото Протокол от 27.03.1996г. и 16 броя декларации за изплатени суми, по реда на чл. 27
от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ са разпределени дяловете, представляващи 100 % от
собствеността върху Овчарник - сграда, построена на парцел VІІ-182 и VІІІ-182, от
парцеларния план на Стопанския двор-село Бадино, като в протокола са посочени всички
правоимащи лица, а впоследствие всички дялове са закупени от ответника по делото.
Ответникът се е снабдил и с Нотариален акт за собственост на недвижим имот
(констативен) № 168, том IV, рег. № 5843, дело № 730 от 08.12.2023г. на С. С.-нотариус с
район на действие Районен съд – Дупница, с който е признат за собственик на Едноетажна
животновъдна сграда-овчарник, със застроена площ от 348 кв.м., находяща се в УПИ VІІ-
182, с площ от 720 кв.м. и УПИ VІІІ-182, с площ от 680 кв.м., двата попадащи в кв. 12 по
плана на с. Бадино, общ. Бобошево.
От показанията на разпитаните свидетели, включително и ангажираните от ищеца,
съдът приема за установено, че процесната постройка не е нова, а е част от бившия
стопански двор на ТКЗС-село Бадино. Дори и покривът на същите да е новоизграден,
каменните стени са били налични и постройките са се ползвали от ответника за отглеждане
на овце. Изводът за наличието на стопанските постройки се потвърждава и от заключението
на вещото лице по назначената експертиза, което установява, че сигнатурата на заснетите на
място сгради съвпада със сградите, нанесени на регулационния план, одобрен със Заповед №
РД-57/11.04.1994г.
От гореизложеното се налага извод, че ответникът е придобил собствеността върху
процесните стопански постройки и съгласно нормата на чл.64 от ЗС има право да се ползва
от земята, върху която са построени, доколкото това е необходимо за използването им според
тяхното предназначение. Поради това, действията на ответника не представляват
неправомерно въздействие върху вещното право на ищеца и предявеният негаторен иск,
като неоснователен, следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сторените разноски в производството в размер на общо 1475.00 лв. (1000.00 лв.-
адвокатско възнаграждение и 475.00 лв.-внесен депозит за вещо лице по назначената СТЕ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от И. В. Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу Г. И. Г., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 от
ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които
6
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху 1/2 идеална част от
Поземлен имот № 242 /двеста четиридесет и втори/ в квартал 12 /дванадесети/ по плана на
село Бадино, община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-
57/11.04.1994г. и Заповед № РД-07-13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м. /хиляда сто и пет
квадратни метра/, при граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184 на И. В. Б. и Г. В.
Б., като премахне незаконосъобразно построените в имота каменни зидове и монтираните
върху тях дървени греди и възстанови за негова сметка имота във вида, в който се е намирал
преди извършените неоснователни действия; премахне всички строителни материали, земни
маси и почисти всички отпадъци от имота на ищеца, образували се в резултат на
неоснователните и незаконосъобразни действия.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. В. Б., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на Г. И. Г., с адрес: ***, сумата от 1475.00 (хиляда четиристотин
седемдесет и пет) лева, представляваща сторените от ответника разноски в производството
за адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената
СТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7