ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
149
гр.Хасково, 08.02.2023г.
Административен съд – Хасково, в закрито
съдебно заседание на осми февруари две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател:Василка Желева
Членове:1.Цветомира Димитрова
2.Павлина
Господинова
като разгледа адм.дело № 37 по описа за
2023г., докладвано от съдия Димитрова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.166 от Административнопроцесуален
кодекс.
Съдебното производство е
образувано по жалба на П.Т.З.
*** против Решение № 916/22.12.2022г. на
Общински съвет, гр. Д., прието с Протокол № 40 от Заседание на ОбС от 22.12.2022г., в частта му по раздел II, т.1, с
която е определен размера на такса битови отпадъци за 2023г. за населението на
град Д. и в частта му по т.II, т.2, подт. 2.1., с която е определен размера на
такса битови отпадъци за 2023г. за
населението на с. Б. .
С определение на
съдията-докладчик от 17.01.2023г. са конституирани страните по делото и същото
е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 01.03.2023г.
Под вх. № 1015 от 08.02.2023г. по
делото е постъпило искане от жалбоподателя
с правно основание чл.166 от АПК за спиране изпълнението на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на решението в оспорените му части.
Особеното искане е мотивирано с твърдението,
че предварителното изпълнение би
причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда в размер на 96.85
лева, представляваща общия размер на дължимата от него такса битови отпадъци за
2023г. за имотите му находящи се в гр. Д. и с. Б.. Жалбоподателят твърди, че
тази вреда е и невъзстановима, като за обосноваване на този си довод цитира
съдебна пракитка.
По формулираното в жалбата искане с правно основание чл. 180, ал.2, вр. с
чл. 166 от АПК, съдът, като се запозна със жалбата, приложените към нея
документи и с документите от административната преписка по издаване на
оспорения, акт, намира, че искането е допустимо, а разгледано по същество,
неоснователно, по следните съображения:
Решението в оспорените му части е
издадено на основание чл. 21, ал.1, т.6 и от.2 от ЗМСМА, чл.66 , ал.1 от ЗМДТ и
чл.17 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на ОбщинаД..
По съществото си обжалваният акт представлява общ такъв по смисъла на чл.
65 от Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл. 180, ал.1 от АПК
оспорването му няма суспензивен ефект, като съгласно ал.2 на същата разпоредба
съдът може да спре изпълнението му на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и
ал.3 от АПК.
За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспореният акт, съдът следователно следва да установи наличие за
молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК - т.е., че от принудителното
изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда и това да са новонастъпили факти.
В константната
си практика, вкл. най - новата такава, Върховният административен съд приема,
че при допуснато със закон предварително изпълнение на административен акт е
налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на тези по чл.
60, ал. 1 от АПК. Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е
значително (по размера си)
или
трудно поправимо(при което
неблагоприятните правни последици надхвърлят предвидимите от изпълнение на акта вреди и при което степента на
въздействие на вредата върху правната сфера на оспорващия е толкова тежка,че за
възстановяване на предишното положение е необходим тежък и труден процес
изискващ множество усилия), поради което
за всеки конкретен случай е необходимо извършване на преценка относно наличието
на предпоставките за спиране.
За да бъде спряно предварителното изпълнение
жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на
твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са труднопоправими,
както и размера им, в случай че се твърди, че същите са значителни. Наличието
или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със
съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за
настъпване на вреди.
Доказателствената
тежест за установяването на тези нови факти и обстоятелства и въздействието им
върху правната сфера на адресата на акта, следователно е на искателя. В случая,
такива нови обстоятелства, от които да се направи извод, че именно
предварителното изпълнение на оспорения акт, би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреди не се установяват. Сам по себе си размера
на твърдяната от оспорващия имуществена вреда в размер на 96.85 лева
представляваща общия дължим размер на ТБО не е значителен по размера си. Не се представят писмени доказателства от които да е видно какво е
настоящото имуществено и финансово състояние на жалбоподателя – данни за
недвижимо и движимо имущество или
извлечения от банкови сметки, от които да е видно, какви са постъпленията му или какви са
паричните средства с които понастоящем разполага.
Не става ясно дали към настоящия момент жалбоподателя имат подлежащи на
изпълнение задължения/разходи,чието изпълнение/осъществяване е затруднено от
предварителното изпълнение на оспорения акт, както и на каква стойност са те. Не
се ангажират и доказателства удостоверяващи степен на въздействие на акта върху
правната сфера на молителя надхвърляща нормалното засягане от изпълнението му. Дали
обжалваният административен акт е нищожен или унищожаем е въпрос
по същество на спора и в настоящото
производството по чл. 166 от АПК е
недопустимо съдът да вземе предварително решение по него и на това основание да
спре изпълнението му. Дори да се приеме, че въз основа на акта би следвало недължимо заплащане на суми, то в
такъв случай те биха подлежали на репариране по обезщетителен ред, поради което
не се споделя тезата на жалбоподателя, че ако от изпълнението на акта за него
възникнат вреди, то същите биха били невъзстановими.
Както вече се
посочи, само наличието на нови обстоятелства, възникнали след издаване на акта
е предпоставка за спиране на предварителното му изпълнение. В случая такива не
се установяват. При липса на доказателства за тези твърдения на
жалбоподателя, няма как да се приеме че от допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение могат да му
бъдат причинени неблагоприятни правни
последици от вида на посочените в чл. 166, ал.2 от АПК. Поради изложеното направеното
искане за спиране предварителното изпълнение на обжалваното решение, следва да
бъде оставено без уважение.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че цитираната от оспорващия практика на Върховен
административен съд по твърдян от него
сходен случай, а именно Определение от 12.01.2023г. по адм.дело №
116/2023г. на ВАС в случая е неотносима. Това е така, тъй като предмет на
отменения с това определение на касационната инстанция съдебен акт, са били
разпоредби на местен подзаконов нормативен акт, а не общ административен акт, а
оспорените разпоредби от п.н.а. не са
касаели размера на дължима ТБО.
Воден от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Т.З. *** за спиране изпълнението на Решение № 916/22.12.2022г. на Общински съвет, гр. Д.,
прието с Протокол № 40 от Заседание на ОбС
от 22.12.2022г., в частта му по раздел II,
т.1, с която е определен размера на
такса битови отпадъци за 2023г. за населението на град Д. и в частта му по
т.II, т.2, подт. 2.1., с която е определен размера на такса битови
отпадъци за 2023г. за населението
на с. Б..
Определението
в тази му част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Председател:
Членове:1.
2.