Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080 11.03.2021 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1097 по описа
на съда за 20201 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се води по реда
на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК № *****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“******, представлявано от законни
представители: Ж.С.К.и Б.Г.И.– изпълнителни директори, действащи чрез юрк.К.И.,
срещу постановление за разноските от 08.01.2021 г. по изп.д.№ 2020**0400287 на
ЧСИ Я. Г., с рег.№ ** по регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорски
окръжен съд, с което съдебният изпълнител е намалил размера на приетото като
разноски в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 380 лв. на
367,50 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, като излага доводи, че предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото направеното от него възражение за прекомерност на заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно.
Твърди, че самото адвокатско възнаграждение следва да
бъде определено само за образуване на изпълнително дело, т.к. процесуалният
представител на взискателя не бил извършвал други процесуални действия освен
подаването на молба за образуване на делото.
Моли обжалваното постановление да бъде частично
отменено, като претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до
размера на 200 лв.
В законоустановения срок взискателят П.Б.Г. не е
депозирала писмено възражение срещу жалбата.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Я. Г. изразява становище за неоснователност
на жалбата,т.к. приетото като разноски адвокатско възнаграждение е било
намалено до минималния размер по НМРАВ..
След
запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител,
въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№
2020**0400287 на ЧСИ Я. Г. се установява, че изпълнителното производство е било
образувано на 07.12.2020 г. по молба на адв.Ж.З., действаща като пълномощник на
П.Б.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.11.2020 г. на основание влязло
в сила определение, с което „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД е било осъдено да заплати на П.Б.Г.
сумата 1 500 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство пълномощникът на взискателя е поискал присъждане на направените по
делото разноски, а към молбата за образуване е приложен бланков договор за
правна защита и съдействие с пълномощно, и двете от 07.12.2020 г., от който се
установява, че П.Б.Г. е възложила своята правна защита – образуване и водене на
изпълнително дело, на адв.Ж.З., като й е заплатила в брой договореното
адвокатско възнаграждение от 380 лв.
С постановление от 14.12.2020 г.
сумата от 380 лв. е била приета от ЧСИ като разноски в производството.
Това постановление е било съобщено на
длъжника с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 18.12.2020 г., а
на 29.12.2020 г. „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД е депозирало писмено възражение срещу
размера на адвокатското възнаграждение и е поискало намаляването му до 200 лв.
В срока за доброволно изпълнение
длъжникът е заплатил вземането на взискателката.
С обжалваното постановление ЧСИ Я. Г.
е намалила размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 367,50 лв., а
постановлението е било съобщено на
длъжника на 13.01.2021 г.
Жалбата, предмет на разглеждане в
настоящото производство, е била подадена на 19.01.2021 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона
срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата
за неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.
С оглед на това длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване
на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали
случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за
разноски в изпълнителното производство.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима
на общо основание и в изпълнителния процес, предвижда, че ако заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, то по искане на насрещната страна може
да бъде намалено и да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата,
препращащ от своя страна към НМРАВ.
Чл.10 от НМРАВ предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е в
размер на 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.
Съобразно чл.7, ал.2, т.2 по дела с
определен интерес от 1000 лв. до 5000
лв. минималния размер на възнаграждението е 300 лв. плюс 7% за горницата над
хиляда.
В конкретния казус адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя П.Б.Г., обхваща хипотезите на чл.10 т.1 и
т.2 от НМРАВ, т.к. по молба на пълномощникът й е било образувано изпълнително
дело, с предмет събиране на парично вземане в размер на 1500 лв. към момента на
изготвяне на поканата за доброволно изпълнение.
Предвид това размерът на минималното
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, е
сумата от 367,50 лв., представляваща сбор от 200 лв. - възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело и 167,50 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворение на парично притезание.
Неоснователно е оплакването, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено само за образуване на
изпълнителното дело, т.к. видно от пълномощното от 07.12.2020 г. учредената на
адв.Ж.З. представителна власт обхваща освен образуването на дело и процесуално
представителство и защита по същото, каквито действия адвоката реално е
осъществил.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение .
Относно разноските:
При този изход на делото разноски не
се присъждат, т.к. право на такива има насрещната страна по жалбата, а тя не е
поискала присъждане на разноски и доказала направата им.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“******, представлявано от законни
представители: Ж.С.К.и Б.Г.И.– изпълнителни директори, действащи чрез юрк.К.И.,
срещу постановление за разноските от 08.01.2021 г. по изп.д.№ 2020**0400287 на
ЧСИ Я. Г., с рег.№ ** по регистъра на КЧСИ и район на действие при
Старозагорски окръжен съд, с което съдебният изпълнител е намалил размера на
приетото като разноски в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение
от 380 лв. на 367,50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.