Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
V-54 Година 2018, 05 юни гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на десети
май година
две хиляди и осемнадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
секретар
Тодорка Стоянова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 587 описа за 2018 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д.Б.Б. (вх.№
9177/02.03.2018 г. по описа на БРС) против решение № 220 от 12.02.2018 г. по
гр.д.4037/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прогласена нищожността на сключения на 29.09.2011 г. договор
за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт № ***
г. на нотариуса Бинка Кирова, вписана под № 290 в НК, с район на действие
Районен съд-гр. Бургас, и е прието за установено, по отношение на ответницата А.Д.Д.
и на ответника-въззивник Д.Б., че сделката прикрива дарение на недвижим имот в
гр.С, ул.Р № *, представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.504.394
по кадастралната карта на гр.Созопол, с площ от 440 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско
застрояване - до 10 м., от Ф.Г.Д., на нейната дъщеря А.Д.Д.; и с което решение
ответниците А.Д.Д. и Д.Б.Б. са осъдени разделно и поравно да заплатят на Ф.Г.Д. направените по делото
разноски, в размер на 6 280,00 лв. Твърди се, че обжалваното
решение е недопустимо, а по същество - и неправилно. По отношение на
недопустимостта на решението се сочи, че съдът недопустимо се е произнесъл по
иск, за който ищцата не е доказала наличието на правен интерес от предявяването
му. Твърди се, че въпреки своевременно направеното от ответника-въззивник
възражение, съдът не е указал на ищцата, съответно – тя не е уточнила, какъв
положителен ефект в правната й сфера ще настъпи от уважаването на претенцията
й, тъй като вещно-прехвърлителният ефект от сделката ще се запази, а тя не е
легитимирана да предявява чужди права – тези на ответницата А.Д. по евентуално
твърдение от нея за изключителна собственост върху имота, предмет на процесната
сделка. По същество се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено при неправилно приложение на закона, разместване на
доказателствената тежест и превратен анализ на събраните доказателства. Сочи
се, че неправилно съдът е изградил изводите си за симулативност на сделката, на
представеното от ищцата обратно писмо, като не е приел възражението на
ответника Б., че това обратно писмо му е непротивопоставимо, тъй като той не е
страна по него. Твърди се още, че съдът не е анализирал изявленията на
ответницата А.Д., съпоставяйки ги с с тези, дадени в друго производство, както
и с доказателствата по делото, например с показанията на св.Сотиров, поради
което и не е констатирал противоречията в изявленията на ответницата Д.. Сочи
се, че мотивите на БРС са в разрез с установената съдебна практика относно
доказателствената сила на „обратното писмо“, по дела, при които единият съпруг
не е в кръга на „договарящите“ и не е подписал документа, разкриващ
симулативността на сделката. На следващо място е посочено, че неправилно съдът
е основал крайните си изводи на обясненията на ищцата Ф.Д., на които е придал
доказателствена стойност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и в
случай, че съдът не намери основание за прекратяване на производството, постановяване
на решение, с което искът на ищцата се отхвърля изцяло. Претендират се разноски
за двете инстанции. Не
се сочат нови доказателства.
Въззиваемата-ответник А.Д.Д., представя в законовия срок по чл.263 от ГПК
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага становище по същество
на спора, а именно – че намерението на майка й (ищцата) е било да дари имота си
само на нея. Претендира потвърждаване на обжалваното решение. Също не сочи нови
доказателства.
Въззиваемата-ищец Ф.Г.Д., оспорва въззивната жалба с писмен отговор
в
законовия срок по чл.263 от ГПК, както и в съдебно заседание – чрез
процесуалните си представители. По отношение на допустимостта на решението се
сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл с нарочно определение по
възражението на ответника за липсата на правен интерес у ищцата от заведения
иск. Независимо от това се излагат съображения относно правния интерес за
ищцата от разкриване на симулацията – възможността, евентуално да се атакува
впоследствие дарението. Оспорва се твърдението в жалбата за неправилност и
необоснованост на решението. Посочва се, че изводите на съда са изградени върху
събраните доказателства – показанията на св.Си заключението на вещото лице Б.Кехайова.
По отношение на доказателствената сила на представеното по делото обратно писмо
се сочи, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и съобразени
трайната съдебна практика. Оспорва се твърдението на въззивника, че е налице
противоречие между позицията на ищцата и показанията на св.Сотиров,
съотв.твърдението на въззивника, че съдът не е констатирал това противоречие.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за
въззивното производство. Също не се ангажират нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния Бургаският районен съд е образувано по исковата молба
на въззиваемата Ф.Г.Д., за приемане за установено по отношение на ответниците А.Д.Д.
и Д.Б.Б., че сключеният между ищцата Ф.Д. и ответницата А.Д. договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 33, том ІІІ,
рег.№ 6403, нот.дело № 396/2011 г. на нотариуса Бинка Кирова, вписана под № 290
в НК, е нищожен като симулативен, прикриващ договор за дарение, като при
уважаване на този иск, съдът приеме за установено, че тази сделка прикрива
дарение. Твърди се, че макар в цитирания нотариален акт, договорът да е оформен
като покупко-продажба, сделката между страните е била безвъзмездна – дарение,
като това е била волята и на прехвърлителката, и на приобретателката, които са
обективирали истинската си воля в съставено за тази цел обратно писмо. Твърди
се, че фактът, че договорът „покупко-продажба“ е привиден и прикрива договор за
дарение, се установява от обстоятелството, че посочената в нотариалния акт цена
на имота е значително по-ниска дори от данъчната оценка на имота, както и от
обстоятелството, че цената изобщо не е заплащана от приобретателката на
прехвърлителката на имота.
Предявени са при условията на
обективно и субективно кумулативно съединяване, искове с правно основание
чл.26, ал.2, изр.първо, предл.последно
от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата А.Д. не е представила в
законовия срок отговор на исковата молба. По съществото на спора е изразила
становище за обявяване симулативност на сделката, защото продажна цена по нея
не е плащана.
Ответникът Д.Б. е представил в
законовия срок писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като
недопустим, а по същество – и като неоснователен. По отношение на недопустимостта
на иска сочи, че у ищцата не е налице правен интерес от така заведения иск –
при уважаване на иска за относителна симулация, вещно-прехвърлителния ефект на
сделката ще се запази. По същество се твърди, че нотариалният акт като
официален документ, е удостоверил факта на извършено плащане на продажната цена,
тъй като в него се съдържа изричното волеизявление на ищцата, че е получила
цената от 5 000 лв в брой, като в отговора на исковата молба е допълнено –
че цената е „изрично платена от ответника Б. преди сделката“. По отношение на
размера на цената се сочи, че той е без значение, тъй като се касае за сделка
между близки роднини, а освен това прехвърлителката по сделката си е запазила
правото на ползване върху имота. На второ място се сочи, че ответницата А.Д. в различни
съдебни производства, е признала, че имотът е в режим на СИО – в исковата си
молба за прекратяване на брака, изрично е заявила, че майка й е прехвърлила процесното
дворно място на двамата, като семейство, а не единствено на нея; в дело за
неполучени наеми от построения в дворното място семеен хотел, е признала, че
имотът е в режим на СИО; както и по гр.д.1600/2016 г. на БОС. Твърди се, че дори
ищцата Ф.Д. извънсъдебно е признала, че имотът е съсобствен на двамата
ответници по делото, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, т.е.че
сделката е такава, каквато е обективирана в нотариалния акт. Оспорва се представеното
с исковата молба обратно писмо, като частен документ, без нотариална заверка,
като твърди, че то е непротивопоставимо на ответника Б., който не е страна по
него. Сочи се, че обратното писмо е съставено за нуждите на настоящия процес. Твърди
се още, че не е налице съвпадаща насрещна воля за дарение, тъй като от
изявленията на приобретателката по сделката става ясно, че тя придобива имота
със знанието, че действа и за съпруга си и придобива дворното място за двамата,
в режим на СИО.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявените искове, прогласил е нищожността на сключения на 29.09.2011 г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нот.акт № ***г.
на нотариус Б.Кирова, и е приел за установено по отношение на двамата
ответници, че сделката прикрива дарение на същия недвижим имот. На ищцата са
присъдени разноски. Съдът е приел, че представеното по делото обратно писмо
изразява действителната воля на страните по сделката (подписали обратното
писмо), а в настоящия процес, доколкото ответникът Б. не е страна по сделката,
обратното писмо има характера на начало на писмено доказателство. Съдът е
приел, че от събраните гласни доказателства не се установява воля, различна от
изразената от страните по сделката в подписаното от тях обратно писмо,
напротив, установява се намерение у прехвърлителката да дари имота на своята
дъщеря – ответницата А.Д..
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на
решението, следва да се посочи, че според настоящия състав, съдът се е
произнесъл по допустими искове. Ищцата е обосновала (което е повторено и в
отговора й на въззивната жалба), правния си интерес от така заведения иск – възможността,
след като се разкрие симулацията, в случай на наличие на някоя от хипотезите по
чл.227 от ЗЗД, евентуално да поиска отмяна на прикритата сделка дарение.
По въведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
приема следното:
Съдът приема, че
фактическата обстановка е възприета от първоинстанционния съд в пълнота и
изводите на съда са обосновани.
Страните не спорят, а се установява
от събраните по делото писмени доказателства, че с нот.акт № ***
г. на нотариус Б.Кирова, ищцата Ф.Д. прехвърлила на дъщеря си - ответницата А.Д.,
собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
67800.504.394, с площ 440 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване - до 10
м., находящ се в гр.С, ул.Р, № *, като в
нотариалния акт страните са посочили, че сделката е покупко-продажба, цената на
имота е 5 000 лв, и е заплатена „изцяло и в брой от купувачката“ (т.1 от
нот.акт). Не е спорно, че в нотариалния акт е посочено, че продавачката запазва
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, а в случай на бъдещо
застрояване - само върху незастроената му част.
Не е спорно, че двамата ответници са
бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с влязло в сила на 04.01.2017 г.
решение по гр.д.1345/2016 г. по описа на БРС, като процесната сделка е сключена
по време на брака на двамата ответници.
Не е спорно, че в процесния поземлен
имот, ответниците са построили сграда – семеен хотел с бистро, с идентификатор
67800.504.394.1.
Не е спорно, че ищцата и ответницата
А.Д. са подписали документ – „Обратно писмо“ (л.10 от първоинстанционното
дело), в който са декларирали, че сключената между тях сделка с нотариален акт
за покупко-продажба № *** г. на нотариус
Б.Кирова, е симулативна и всъщност представлява дарение, както и, че посочената
в нотариалния акт цена не е изплатена от купувача и не е получена от продавача,
и „сделката е сключена единствено с цел дарение от майка на дъщеря“.
Спорно по делото е, какво е било
намерението на страните по сделката – дали за сключване на възмездна сделка
покупко-продажба (както е посочено в нотариалния акт), или - за безвъзмездно
прехвърляне на собствеността – дарение; както и – била ли е заплатена
посочената в нотариалния акт цена на имота, както страните по сделката са
посочили в нотариалния акт.
Симулативните
или привидните сделки са такива, при които страните извършват волеизявления,
обективирани в правната действителност, сочещи към сключване на определен
договор, но същевременно се съгласяват, че не желаят настъпването на правните
последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици,
различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В
настоящия случай твърдението е за относителна симулация, която представлява
съчетаване на привиден и прикрит договор. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, привидният
договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са
налице изискванията за неговата валидност - чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Прякото и
непосредствено разкриване на симулацията става чрез обратен документ, който
разкрива действителните отношения между страните по нея - следва да съдържа
писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на
явната сделка и действителната им воля. Съдебната практика приема, че е без
значение кога във времето е съставено обратното
писмо – дали преди, по време или след сключването на привидния договор. Важно
е то несъмнено да разкрива общата воля на страните по този договор. В този
смисъл, при липсата на оспорване на автентичността на подписите върху
представеното по делото обратно писмо, ирелевантно за спора е, дали то има
достоверна дата. Факт е, че то е подписано от ищцата и от ответницата А.Д. –
страни по процесната сделка, и че в него те изрично са разкрили общата си воля
– имотът, предмет на сделката, обективирана в нот.акт
за покупко-продажба *** г. на нотариус Б.Кирова, да бъде
прехвърлен безвъзмездно – чрез дарение, като страните по сделката изрично са
признали, че сделката е симулативна и прикрива дарение, както и, че цената по
нея не е заплатена.
Съгласно
трайната и безпротиворечива съдебна практика, тъй като обратното писмо има
договорен характер, съгласно чл.21 от ЗЗД, то не може да разпростре
действието си по отношение на неучаствуващи в него лица. При възмездно
придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият
съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание чл.21 от СК – при режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи,
придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на
противното. Въпреки възникналата по силата на закона СИО върху имуществото,
придобито по възмезден начин по време на брака, другият съпруг не става страна
по договора. Затова обратният документ, изхождащ от съпруга - купувач и
удостоверяващ действителните отношения между страните по него, не обвързва
неучаствалия в сделката съпруг. В този случай подписаният от единия съпруг
документ (обратно писмо) има значение на начало на писмено доказателство за
разкриване на симулацията по отношение на неучаствуващия. Тъй като двамата
съпрузи имат качеството на необходими другари, когато единият признава
симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, по правилото на чл.217 от ГПК, съдът
преценява фактическите им твърдения с оглед всички обстоятелства по делото.
В настоящия
случай, с оглед подписването на обратното писмо от ответницата А.Д., обратното
писмо има характера на начало на писмено доказателство и правилно
първоинстанционният съд е допуснал гласни доказателства за установяване на
волята на страните по сделката.
Неоснователно е оплакването
на въззивника, че първоинстанционният съд е изградил изводите си за
симулативност на сделката, на представеното от ищцата обратно писмо, като не е
приел възражението на ответника Б., че това обратно писмо му е
непротивопоставимо, тъй като той не е страна по него. Неоснователни са и оплакванията
във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е разместил доказателствената
тежест. В определението си от 23.10.2017 г., с което съдът е изготвил и съобщил
на страните проекто-доклада си по делото, БРС е посочил, че ищцата следва да
докаже пълно и главно, че страните не са желаели настъпването на правните
последици на процесната сделка за покупко-продажба, и да докаже какви са били
действително желаните от тях правни последици, а в тежест на ответната страна е
да докаже възраженията си по формираната воля и по редовността на сделката за
покупко-продажба. Изрично е указано, че „отрицателни факти подлежат на
доказване с други, свързани с тях положителни факти“. Независимо от това, че в
проекто-доклада си по делото първоинстанционният съд е отказал допускане на
гласни доказателства на ищцата за доказване на твърдяната симулативност на
сделката покупко-продажба, впоследствие съдът е допуснал гласни доказателства и
на ищцата именно поради обстоятелството, че обратното писмо не обвързва
ответника, който не е бил страна по сделката и не го е подписал.
Съдът намира за
неоснователно и недоказано оплакването на въззивника, че изводите на
първоинстанционния съд са изградени при превратен анализ на събраните
доказателства, и след недопустимо придаване на доказателствена стойност на
обясненията на ищцата Ф.Д.. Установява се от събраните гласни доказателства, че
волята на ищцата е била „да дари имота на дъщеря си“, във връзка с което тя
няколко пъти се е консултирала със св.Д.С – юрист по образование. Същият
свидетел сочи, че е обяснявал на ищцата и начините за разваляне на дарение,
както и че намерението на ищцата е било да дари имота само на дъщеря си А., но
„притесненията бяха във връзка със съпруга на А., безпокояха се, че той ще има
някакви претенции за имота“. Същият свидетел сочи, че с ответниците пък са
коментирали, както дарението („А. ми каза, че майка й иска да й дари имота, но
има притеснения, че тази сделка в бъдеще може евентуално да бъде атакувана от
сестра й“; „Предупредих ги, че при дарение на имота, Митко няма право на
разпореждане с имота, тъй като същият е личен на А.“), така и покупко-продажба.
Св. твърди още, че ищцата му е споделяла, че „въобще пари не са й давани“. Св.Д
(воден от ответника) споделя, че след прехвърлянето на имота, ответниците са
говорели за него като за съсобствен – придобит по време на брака. Същият
свидетел сочи обаче, че не може да каже как ответниците са придобили имота -
„като закупен или дарен“. Твърди, че ответниците са коментирали, „че трябва да
платят на майката на А. продажна цена“, но не знае „какво реално са направили
при сделката“. Св.С е придобил лични възприятия от разговорите си както с
ищцата, така и с ответниците, поради което съдът приема, че действителната воля
на ищцата, а и на ответницата, е била имотът да се прехвърли чрез дарение.
Възприятията на св.Д са от разговори между самите ответници, при това –
неконкретни, поради което не разколебават изводът на съдебния състав, че действителното
намерение на страните по сделката е било имотът да се прехвърли чрез дарение,
но поради притеснения от реакцията на ответника Б. – съпруг на ответницата Д.,
сделката е била оформена като покупко-продажба.
Изводът на съда, че действителната
воля на страните по сделката е била да сключат договор за дарение, се подкрепя
и от посочената в нотариалния акт изключително ниска цена на имота – 5 000
лв (при данъчна оценка на имота – 21 604 лв), както и от обстоятелството,
че цената не е била платена. Относно обстоятелството, дали уговорената цена на
имота е била платена или не, съдът приема, че са оборени изявленията на
страните по сделката, обективирани в нотариалния акт – че цената е платена
преди изповядване на сделката. Ищцата не би могла да доказва отрицателен факт,
но съобразно дадените указания от първоинстанционния съд относно
доказателствената тежест, ответникът Б. е следвало да докаже твърдението си в
отговора на исковата молба, че сумата от 5 000 лв е била „изрично платена
от ответника Б. преди сделката“ (л.46 от първоинстанционното дело), което не е
било сторено от ответника.
Действително, неплащането на
цената, макар да е един от основните елементи на фактическия състав на
продажбата, не води до нищожност на сделката покупко-продажба. Неплащането на
цената обаче е индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на
задължението. Тази индиция сама по себе си не може да опровергае
доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба, но както се
посочи по-горе, по делото не се представиха доказателства цената на имота да е
била платена, още по-малко (при твърденията в отговора на исковата молба от
ответника Б.), че ответникът Б. го е сторил.
В тежест на ищеца по спора е да установи, че
е осъществена не посочената в нотариалния акт, а друга сделка, в случая -
дарение на процесния недвижим имот, докато в тежест на ответника по иска е да
установи, че е била сключена именно сделката, от която черпи благоприятни
правни последици за себе си.
При така събраните доказателства, съдът
приема, че волята на страните е била да сключат не посочената в нотариалния акт
сделка – покупко-продажба, а имотът да бъде прехвърлен от майката на нейната
дъщеря чрез дарение. Следва да се отбележи, че само по себе си запазването от
прехвърлителката на право на ползване на имота, не прави сделката възмездна,
тъй като договорът за учредяване право на ползване върху недвижим имот, може да
бъде както възмезден, така и безвъзмезден, а както се посочи вече, посочената в
нотариалния акт цена не е доказано да е била платена.
Относно изявленията на
ответницата А.Д., дадени в други производства, следва да се посочи, че в
исковата си молба по бракоразводното дело, тя действително е посочила, че
сделката е станала с покупко-продажба по настояване на ответника, но в същото
време сочи, че по нея не са платили нито лев, т.е.сделката е описана по начина,
по който е оформена в нотариалния акт, като е допълнено, че видът на сделката е
бил по „по изричното настояване на ответника, както и условието ме да започнем
да строим“, и е заявено, че основен елемент от фактическия й състав не е бил
изпълнен – заплащане на цената. В производството по гр.д.8015/2015 г. по описа
на БРС, ответницата А.Д. е заявила, че не оспорва, че имотът е в режим на СИО. При
извършена служебна справка относно предмета на гр.д.8015/2015 г. на БРС, съдът
констатира, че спорът по делото е касаел имот, представляващ първи /партерен/ етаж,
ползван за заведение за обществено хранене, находящ се на ул.„*”
№ *, т.е. спорът е бил за част от построената в процесното
дворно място сграда, а не за дворното място, предмет на сделката обективирана в нот.акт за покупко-продажба № * г.
на нотариус Б.Кирова.
Същото се констатира от съда и при извършената служебна справка на сайта на
Бургаски окръжен съд, относно производството по гр.д.1600/2016 г. по описа на
БОС. Установи се, че то е образувано по искова молба на Д.Б. срещу А.Д. и
„Черноморски айсберг“ ЕАД, ЕИК *********, за прогласяване за недействително,
спрямо ищеца, извършеното от ответницата А.Д., разпореждане, чрез внасянето му,
като непарична вноска, в капитала на дружеството „Черноморски айсберг“ ЕАД, със
следния недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност: СЕМЕЕН ХОТЕЛ
С БИСТРО, с идентификатор 67800.504.394.1, със застроена площ от 203 кв.м. и
РЗП от 660 кв.м. с предназначение: сграда със смесено предназначение, включващ самостоятелен
обект, с идентификатор 67800.504.394.1.1 – БИСТРО, на две нива с предназначение
– за обществено хранене, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху дворно място, с площ по документ – 440 кв.м. съставляващи УПИ, с
идентификатор 67800.504.394, т.е.предмет на спора по това дело е бил извършен
апорт на построената в процесното дворно място сграда, а не самото дворно
място, предмет на процесната сделката по настоящото дело. С оглед изложеното
по-горе, съдът приема, че изразените от ответницата А.Д. становища в различни
съдебни производство, не представляват признаване на възмездния характер на
сделката по нот.акт за покупко-продажба № 33,
том ІІІ, рег. № 6403, н.дело № 396/2011 г. на нотариус Б.Кирова, съотв.не
противоречат на изявлението на ответницата Д. в обратното писмо за
безвъзмездния характер на сделката.
На последно място –
неоснователно е твърдението, че от изявленията на ответницата Д. като приобретателка
по сделката, ставало ясно, че тя придобива имота със знанието, че действа и за
съпруга си и придобива дворното място за двамата, в режим на СИО. Такива
изявления от страна на ответницата Д. в нотариалния акт няма.
С така изложените
съображения, съдът приема, че страните по сделката не са имали воля за
сключване на посочения в нотариалния акт договор за покупко-продажба, поради
което продажбата
е привидна, съответно - на основание чл.26,
ал.2, изр.1,
предл.5
ЗЗД
е нищожна и не е породила правно действие още от момента на сключването.
Действителна е прикритата сделка - дарение
и всички последици по нея са възникнали още от датата на сключването й.
Поради съвпадането на
изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед постановения
резултат, на въззиваемата-ищец следва да се присъдят съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 2400 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение. При определяне размера на разноските съдът съобрази
представените от въззиваемата-ищец списък на разноските по чл.80 от ГПК,
договор за процесуално представителство и защита, извлечение от сметка;
обстоятелството, че по делото са предявени два иска с правен интерес от по
21 604 лв (съобразно данъчната оценка на имота), както и направеното от
въззивната страна възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение,
което съдът приема за основателно.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 220 от 12.02.2018 г. по гр.д.4037/2017 г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА Д.Б.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Ф.Г.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от общо 2 400 лв (две хиляди и четиристотин
лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.