РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Благоевград, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20221200500884 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. Е. П., в качеството и на пълномощник на
В. В. Й. и В. Г. Й., двамата от гр. С.- съделители по делото за делба, срещу Решение №
900263/18.08.2022г., постановено по гр.д. № 1212/2020г. по описа на РС С., в частта му в
която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска за делба на
самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на гр.С., в частта с която се обявява за
невярна схема № 15-759844/20.08.2020г., издадена от СГКК Благоевград, относно
предназначението на обект с идентификатор * за търговска дейност, както и в частта, с
която е допуснат до съдебна делба самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на
гр.С., само по отношение на определените от съда квоти на собственост на
съделителите, като моли съда да го отмени като неправилно и като постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на
материалния закон и необоснованост от събраните доказателства в тяхната съвкупност.
Поддържа се искането за отмяна на решението на РС С. в обжалваните му част и вместо
това постановяване на ново решение от въззивния съд.
С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност
поради неправилното приложение на материалния закон, съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила и необоснованост от доказателствената съвкупност.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките за
допускането на съдебна делба, по отношение на обект с идентификатор * по КККР на
гр.С., за което съдът е счел че този обект неправилно е бил обособен в самостоятелен обект с
предназначение за търговска дейност и е приел, че същият съставлява принадлежност към
изградените в тази сграда жилищни обекти. Възразява се с въззивната жалба, че за да стигне
до този извод, съдът се е позовал единствено на волята на прехвърлителите Р. С. и В. С.,
материализирана в представените по делото нотариални актове за продажба. Именно
позовавайки се на посоченото в тях, първоинстанционният съд е приел че обект с
идентификатор * по КККР на гр. С. няма търговско предназначение, тъй като
наследодателят Р. С. е прехвърлил части от тези обекти на своите синове като отделни
помещения за мазета. С въззивната жалба се излагат доводи, че предназначението на един
обект се определя от одобрения архитектурен проект, а не от волята на собственика или от
фактическото ползване на помещението към момента на извършването на сделката. Излагат
се доводи от въззивната страна, че ползването на обекта от собствениците за други нужди,
не може да доведе до промяната на предназначението на обекта, тъй като такава промяна
може да настъпи само по предвидения в закона ред за това- чрез внасяне на съответните
проекти за промяна на предназначението и неговото одобряване от компетентния за това
орган. Навадени са доводи, че в тази насока съдът не е обсъдил и всички събрани по делото
доказателства, включително гласни такива.
С въззивната жалба се възразява от пълномощника на съделителите В. В. Й. и В. Г. Й., че в
отговора на исковата молба от ответника пред РС С., липсва оспорване на истинността на
представените схеми за двата обекта чиято съдебна делба се иска да бъде допусната. С
отговора на ИМ е направено искане за извършване на косвен съдебен контрол, по реда на чл.
17 ал.2 от ГПК, по отношение на Заповед № 18-4227/28.05.2018г., с която е одобрено
изменението на КК и КР на гр. С., касателно заснемането на обект с идентификатор * по
КККР на гр.С., но не и досежно обекта в южната част на имота.
Поддържа се с въззивната жалба, че в нарушение на съдопроизводствените правила,
първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на верността на Схема № 15-
759844/20.08.2020г. за обект с идентификатор * по КККР на гр. С. и Схема № 15-
759846/20.08.2020г. за обект с идентификатор * по КККР на гр. С., в частта им относно
посочването на предназначението на обектите. Във връзка с така откритото производство
пред първоинстанционния съд, поддържа се от жалбоподателите чрез техния пълномощник-
адв. П., че съгласно разпоредбата на чл. 26 от АПК, административният орган има
задължение да уведоми за започнатото административно производство, единствено и само
известните заинтересовани страни- граждани и организации. След като ответниците по
делото на се имали към момента на развитието на административното производство заявени
права по отношение на обект с идентификатор * по КККР на гр. С., то не е съществувало за
административния орган и задължение да ги уведоми за образуваното административно
производство за заснемане на жилищния етаж от сградата, по искане на част от
2
съделителите по делото.
С въззивната жалба са навадени оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част досежно определените от съда квоти по отношение на
допуснатия до делба недвижим имот- обект с идентификатор * по КККР на гр.С..
Възразява се че съставът на РС С., неправилно е приел за основателно направеното от
ответниците възражение за наличие на отказ от страна на С. К., от наследството останало от
смъртта на баща и- Р. С.. Навадено е оплакване от жалбоподателите чрез пълномощника им
адв. П., че това е станало в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се че
съдът без да е предявен установителен иск за признаване на правата на собственост, е
допуснал зачитане на правните последици от сключените договори за прехварляне на права
по отношение на процесния недвижим имот, като и извършил неправилна промяна на
квотите на страните в съсобствеността при допускане до делба на обект с идентификатор *
по КККР на гр.С.. Излагат се доводи, че този обект следва да бъде допуснат до делба при
следните квоти: 1/4 ид.ч. за В. В. Й., 1/4 ид.ч. в режим на СИО за В. В. Й. и В. Г. Й.,1/ 4 ид.ч.
за Ю. Л. П. и 1/ 4 ид.ч. ОБЩО за Г. Г. С., Я. И. С. и И. И. С. при равни права, т.е всеки по
1/12 ид.ч./по една дванадесета ид.ч./.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени
обжалваното решение на РС С., като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново
решение с което:
ДА ДОПУСНЕ до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. С.,
одобрени със Заповед № РД-18-80 от 11.11.2009г. на ИД на АГКК, с предназначение на
обекта за търговска дейност, с площ на обекта от 61 кв.м., разположен на етаж „0” в сграда
№ * по КККР на гр. С., при квоти: 1/ 3 ид.ч. за ищцата В. В. Й., 1/ 3 ид.ч. за съделителката
Ю. Л. П. и 1/ 3 ид.ч. ОБЩО за съделителите Г. С., Я. С. и И. С., от която 4/ 18 ид.ч. за Г. С. и
по 1/18 ид.ч. за Я. С. и И. С.;
ДА ОТМЕНИ изцяло решението на РС С. в частта, в която бявява за НЕВЯРНА схема № 15-
759844/20.08.2020г., издадена от началника на СГКК Благоевград, в частта относно
предназначението на обект с идентификатор * по КККР на гр.С. и
ДА ИЗМЕНИ решението на РС С. в частта, в която съдът е допуснал до делба самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № * по КККР на гр. С., като допусне делбата при следните
квоти на собственост между съделителите, а именно: 1/4 ид.ч. за В. В. Й., 1/4 ид.ч. за В. В.
Й. и В. Г. Й., която е в режим на съпружеска имуществена общност, 1/4 ид.ч. за Ю. Л. П. и 1/
4 ид.ч. ОБЩО за Г. Г. С., Я. И. С. и И. И. С. при равни права, т.е за всеки по 1/12 ид.ч.
Претендират се с въззивната жалба и разноските направени от жалбоподателите пред
настоящата въззивна съдебна инстанция.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от адв. В. Х. С., процесуален представител и пълномощник на
И. И. С., Я. И. С., Г. Г. С. и Ю. Л. П., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от
3
въззивния съд да остави същата без уважение.
Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е
аргументирано, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните
правила и съобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено
от въззивния съд. Възразява се, че същото не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
Поддържа се от въззиваемата страна, че обжалваното решение на РС С. в обжалваната му
част, в която съдът е отхвърлил предявения иск за съдебна делба по отношение на обект с
идентификатор * по КККР на гр.С., е правилно и обосновано, тъй като от събраните
доказателства се установява че този самостоятелен обект не е съсобствен на страните по
делото от *. и до настоящия момент, както по предназначение така и по начина на
фактическото му ползване. Излагат се доводи с отговора на в. жалба, че наследодателите на
страните са се разпоредили приживе с този обект на собственост в полза на синовете си/по-
късно след тяхната смърт наследодатели на страните по делото/, с договори за покупко-
продажба, материализирани в НА №*, том *, дело № */*. и НА № *, том *, дело № */*.
Поддържа се от въззиваемата страна, че съгласно заключението на вещото лице по приетата
от първоинстанционния съд СТЕ, жилищната сграда е без мазета и складови помещения за
съответните жилищни етажи, като източното помещение в северната половина е без
осветление, с обособен гараж и складово помещение, а западното помещение е със светла
площ и представлява обособена стая с кухненски бокс, в който живее майката на ищцата и
към настоящия момент. Изложени са правни доводи от процесуалният представител на
въззиваемите по делото, че така установеното по делото фактическо положение в северната
половина, заснета като обект с идентификатор * по КККР на гр.С., е установено както по
волята на общите наследодатели, материализирана в двата нотариална акта за прехвърляне
на правото на собственост, така и по волята на страните по делото, които са установили
фактическо владение върху прехвърлените обекти в северната половина на приземния етаж
от *. до сега, като същите са установили добросъвестно владение върху тази част, без
противопоставяне помежду им, а след тяхната смърт и от техните наследници в
продължение на 47 години. В този смисъл развити са правни доводи от процесуалният
представител на въззиваемите, че правилно в обжалваното решение първоинстанционният
съд е счел че в тази част не съществува съсобственост и е отказал да допусне съдебна делба
по отношение на обект с идентификатор * по КККР на гр.С..
Оспорват се като незаконосъобразни доводите, изведени с въззивната жалба, че след като по
архитектурен проект от 1956г. северната половина на приземния етаж е търговски обект, то
при производството за делба същата следва да се извърши по одобрени архитектурни
проекти. Поддържа се с отговора на в. жалба, че ноторно известно е че делбата следва да се
извърши само за съществуващи обекти по действителното им фактическо положение към
момента на нейното допускане. Застъпва се становището от адв. С., че в случая
предназначението на северната половина е променено по волята на всички съсобственици,
включително и техните правоприемници по закон- страните по делото, които продължават
4
да упражняват фактическо владение, съобразно с промененото предназначение, още повече,
че съгласно действащото законодателство от *./ЗТСУ/ и след това, всеки жилищен етаж
следва да притежава складово помещение/мазе/ обслужващо съответния етаж.
С отговора на в. жалба се излагат доводи, че заснемането на обект с идентификатор * по
КККР на гр. С. е по инициатива на ищеца, с цел предявяване на иск за делба. Образувано е
административно производство което е следвало да бъде съобщено на заинтересованите
лица, каквито са останалите съсобственици, по реда на чл. 61 от АПК, което не е сторено.
Поддържа се, че обжалваното първоинстанционно решение, в частта му в която е обявил за
неверно съдържанието на Схема № 15-759844/20.08.2020г. е правилно, тъй като същата не
отразява вярно действителното фактическо положение на място, а е изготвена само въз
основа на представения архитектурен проект.
Оспорва се от въззивамата страна въззивната жалба и в частта в която се оспорват квотите,
при които първоинстанционният съд е допуснал до делба обект с идентификатор * по КККР
на гр.С.. Излагат се доводи, че в производството по съдебна делба, съдът е длъжен да се
произнесе по всички възражения направени от страните при определяне дяловете на
съделителите в собствеността на недвижимия имот, като в тази връзка съдът е бил длъжен
да зачете и направения отказ от наследство и без да е необходимо за това да е бил
предявен и разглеждан от съда отделен граждански иск за това. Твърди се с отговора на в.
жалба че оплакването в тази част за нарушение на съдопроизводствените правила от
съдебния състав разглеждащ делото за делба, поради което съдът е допуснал съдебната
делба при неправилни квоти за съделителите е без правно основание и следва да бъде
оставено от въззивния съд без уважение. Излагат се доводи, че в първата фаза от
производството по съдебна делба, съдът е длъжен да се произнесе по основните въпроси
съгласно чл. 344 ал.1 от ГПК- като с решението си определи за кои имоти, между кои лица и
при какви квоти следва да бъде извършена съдебна делба, като в тази насока следва да
съобрази всички правно релевантни факти и да редуцира разпорежданията извършени с
договора за продажба на идеални части от наследниците на Стоя Р.ва Кесерева, след като
същата се е отказала от наследството на баща си Р. С..
Поради изложеното с писмения отговор на въззивната жалба се иска от съда, да потвърди
обжалваното решение на РС С., в обжалваните му част, а въззивната жалба да бъде оставена
без уважение.
Претендират се и направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267, във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран
5
пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат
обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.
При устните състезания по съществото на делото, пълномощникът на жалбоподателите- адв.
П. поддържа доводите наведени с въззивната жалба, като моли съда да отмени обжалваното
съдебно решение на РС С., в частта му в която е отказано да бъде допуснат до делба
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по КККР на гр. С., като се
оспорват изводите на съда че този обект не е бил съсобствен на страните, тъй като още
приживе общите наследодатели на страните Р. С. и В. С., са се рапоредили с идеални части
от приземния етаж досежно северната му страна, като са ги продали на синовете си, като
обслужващи части за двата жилищни етажа/поради липсата на мазе в сградата/. Поддържат
се доводи, че съдебната делба следва да бъде допусната от съда като преценката дали е
налице самостоятелен обект за съдебна делба, не се определя от фактическото ползване на
помещението и от волята на съделителите, а от промяната на предназначението на обекта,
която зависи от одобрения архитектурен проект на сградата.
По съществото на делото, поддържа се от пълномощникът на жалбоподателите и
оспорването на решението на РС С. в частта му, в която съдът е уважил възражението на
ответната страна и е приел за невярно отразеното в схема № 15-759844/20.08.2020г.,
издадена от СГКК Благоевград, в частта в която е допуснато изменение на предназначението
на обект с идентификатор * за търговска дейност. Излагат се доводи, че искането за
извършване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК за законосъобразността
на административния акт е неоснователно, тъй като установява се по делото, че на всички
заинтересовани страни е било съобщено по реда на чл. 26 от АПК за искането за изменение
на предназначението на обекта, като същите са били пасивни участници в
административното производство, тъй като никой не е възразил срещу искането, поради
което издадената заповед на Началника на СГКК не е незаконосъобразна и същата е влязла
в законна сила.
В пледоариите при устните състезания по делото, пълномощникът на жалбоподателите- адв.
П., поддържа и оплакването с въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение на
РС С., при определяне на квотите на страните, при които е била допусната съдебна делба за
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по КККР на гр. С., като при
искането за изменение на първоинстанционното решение в тази му част, застъпено е
становище че първоинстанционния съд не е можел да не зачете правното действие на
двустранния договор, при участието на наследниците на С. Р. К. и да променя квотите в
съсобствеността, основан само на възражение за извършен от С. Р. К. отказ от наследството
на нейния баща, без за установяването на действителните квоти да е бил предявен отделен
иск за тяхното установяване по съдебен ред.
При изложените съображения, иска се от въззивният съд да отмени частично
първоинстационното решение на РС С. като допусне съдебна делба и по отношение на
самостоятелен обект *, при определяне на квотите на страните в съсобствеността на същия,
да отмени решението в което съдът е обявил за невярна схема № 15-759844/20.08.2020г.,
6
издадена от СГКК Благоевград, в частта в която е допуснато изменение на предназначението
на обект с идентификатор * за търговска дейност, както и да измени обжалваното решение с
което е допуснал съдебна делба на самостоятелен обект на собственост с идентификатор *,
досежно квотите на съделителите.
Процесуалният представител на въззиваемите- адв. С., моли съда да остави без уважение
въззивната жалба, като потвърди обжалваното решение на РС С. като правилно, обосновано
и постановено при спазване на процесуалните правила. Поддържа се че
първоинстанционният съд правилно е отказал да допусне съдебна делба по отношение на
обект с идентификатор * по КККР на гр.С., като е приел че същият е с променено
предназначение по волята на общите наследодатели на страните и на всички съсобственици
на имота, които са ползвали тази част от приземния етаж за мазе, тъй като в сградата липсва
изградено такова. Излагат се доводи, че поради тези свои изводи, съдът не е намерил за
необходимо да обсъжда и наведеното възражение от ответната страна, че наследниците на Р.
С. и В. С., са придобили правото на собственост върху владените от тях помещения с
променено предназначение и на осн. придобивна давност.
Поддържа се законосъобразност на обжалваното решение на РС С. и в частта му, в която
съдът е обявил за невярна схемата за обект с идентификатор * по КККР на гр.С., по реда на
осъществения съдебен контрол на осн. чл. 17 ал.2 от ГПК. Излагат се доводи, че в
производството по допускане на съдебна делба, съдът е компетентен да се произнесе по
обуславящи въпроси, като извърши преценка на законосъобразността на административни
актове, на които страната се позовова. Това същият извършва при искане на страна, която е
засегната от действието на постановения административен акт, е а била лишена от
възможността да участва в административното производство и да направи своите
възражение в производството по издаването му. Поддържа се от адв. С., че в настоящия
случай нейните повереници не са били уведомени са изскането за изменение на
предназначението на обект с идентификатор * по КККР на гр.С., депозирано пред Служба
по геодезия, картография и кадастър – Благоевград от ищцата В. Й., поради което същите са
били в правото си да поискат от съда ивършването на преценка за законосъобразност по
реда на косвения съдебен контрол. Излагат се доводи, че съдът правилно е приел че
допуснатото изменение на предназначението на обект с идентификатор * по КККР на гр.С.,
не отговаря на действителното фактическо положение на ползване от страните по делото и
незаконосъобразно е бил допуснат от Началника на СГКК с оспорената заповед.
По съществото на делото, поддържа се от пълномощникът на въззиваемите, че съдът не
само е имал правомощията, но е и бил длъжен при направеното от ответната страна
възражение за отказ от наследствени права заявен от С. Р. К., да анализира събраните
доказателства по делото и да определи действителните права на съделителите в
съсобствеността, като редуцира квотите на част от страните по делото при допускането до
делба на обект с идентификатор * по КККР на гр.С.. Излагат се доводи, че за това не е
необходимо предявяването на самостоятелен/нарочен иск от заинтересованата страна.
При изложените съображения, иска се от въззиваемата страна, въззивният съд да остави без
7
уважение въззивната жалба, като потвърди обжалваното решение на РС С. като правилно и
обосновано.
Пълномощниците на страните са развили подробните си съображения по наведените доводи
и възражения, с представени по делото писмени защити.
Пред въззивната инстанция не са направени от страните доказателствени искания и не са
събирани доказателства.
За да се произнесе по оплакванията с депозираната въззавна жалба, в рамките на своята
компетентност, настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на доказателствата
събрани пред първата инстанция и становищата на представителите на страните по
делото, съобрази следното:
Първоинстанционният съд /РС С./ е сезиран с иск по чл. 344 ал. 1 от ГПК, предявен от В. В.
Й. с ЕГН **********, с адрес гр. С., район М., ж.к.“М.“ *, бл. *, вх. *, ет.*, ап. *, чрез адв.
И. И., срещу Ю. Л. П. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., район „Н.“, ж.к. „Н. -*“ бл. *, вх. *,
ет.*, ап. *2; И. Р. С., ЕГН **********, от гр. С., обл. Б., ул. „Ю. Г.“ № *; Г. Г. С. с ЕГН
********** с адрес в гр. С., ул.“Ю. Г.“ № * и В. Г. Й. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.
„Ю. Г.“ № *.
Иска е с правно основание чл. 34 от ЗС, а производството е във първата фаза по искане за
допускане на съдебна делба.
В хода на делото пред първата съдебна инстанция, съдът с Определение № 901793 от
02.12.2021г., на осн. чл. 227 от ГПК, поради смъртта на ответника И. Р. С., починал на
29.03.2021год., е конституирал като страни по делото на негово място, освен преживялата
му съпруга Г. С./която участва отначалото в процеса/ и неговите деца и наследници по
закон- Я. И. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ю. Г.“ № * и И. И. С. с ЕГН ********** с
адрес в гр. С., ул.“Ю. Г.“ № *.
Поддържа се с исковата молба, че страните са придобили правото на собственост върху
съсобствените недвижими имоти, на които е поискано извършването на съдебна делба, по
наследство от общите им наследодатели- Р. В. С./поч. 02.02.1983г./ и съпругата му- В. Ив.
С./поч. 19.01.1994г./, както и въз основа на извършени между наследниците разпоредителни
сделки и наследствени правоотношения по коляно, поради което твърди се че
съсобствеността върху имотите има смесен фактически състав.
Въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и наведените правни
доводи, иска се от съда да постанови решение, с което да допусне до съдебна делба,
следните недвижими имоти, а именно:
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по КККР на гр. С., ЕТАЖ 0, с
предназначение на обекта: за търговска дейност, с площ от 61 кв.м., в сграда с
идентификатор *, изградена в ПИ с идентификактор *, на съдебен адрес: гр. С. ул. „Ю. Г.“
№ *, който обект по опосание в нотариалния акт, съставлява северната половина на
партерен етаж, за мазе, като делбата за този имот се допусне между В. В. Й., Ю. Л. П., И. Р.
С. и Г. Г. С., при квоти 1 / 3 ид. ч. за В. Й., 1 / 3 ид. част за Ю. П. и 1 / 3 ид.ч. общо за И. С. и
8
Г. С.;
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.4 по КККР на гр. С., ЕТАЖ 0, с
предназначение на обекта: за търговска дейност, с площ от 61 кв.м., в сграда с
идентификатор *, изградена в ПИ с идентификактор *, на съдебен адрес: гр. С. ул. „Ю. Г.“
№ *, с предназначение на обекта: за търговска дейност с площ от 61 кв.м., който
самостоятелен обект по описание в нотариалния акт представлява- южната половина на
партерния етаж, за мазе, която половина представлява източното помещение на посочената
половина на мазетата, като се иска съдебната делба да бъде допусната между В. В. Й., В. Г.
Й., Ю. Л. П. и И. Р. С., при квоти 1 / 4 ид.ч. за В. Й., 1 / 4 ид.ч. общо за В. и В. Й.и, 1 / 4 ид.
част за Ю. П. и 1 / 4 ид.ч. за И. С..
Поддържа се че самостоятелните обекти чиято съдебна делба се иска, се намират на
партения етаж на жилищна сграда *, в която съделителите са собственици на самостоятелни
обекти/ етажи от къща/, като същата е изградена върху ПИ с идентификатор *, който имот е
неподеляем съгласно разпоредбите на закона.
Ответникът В. Й. не подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
Останалите ответници с писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК,
оспорват иска за делба на самостоятелен обект в сграда с краен идентификатор *. Твърдят,
че по отношение на този обект не е налице съсобственост. Твърдят, че съсобствеността по
отношение на тази северна половина от партерния етаж- за мазе е прекратена с две сделки
на 04.01.*., с които общия наследодател Р. С. е прехвърлил конкретни обекти от северната
половина в полза на И. С., наследодателя на ищцата, и наследодателя на ответницата Ю. П.-
Л. С., като се поддържа от ответната страна, че наследодателя на ищцата-В. С. е получил
западнато помещение от северната половина. И. С. и Л. С. са получили общо източното
помещение от северната половина. Твърди се от ответната страна, че от тази дата
ответниците са започнали да упражняват по отношение на източното помещение от
северната половина, фактическа власт, поради което твърдят, че са придобили тази част по
давност, като на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, с отговора на ИМ е направено от ответниците
възражение за придобИ.е по давност на владяното от тях помещение, за срок по- дълъг от 10
години. Тези ответници сочат, че като съпрузи И. и Г. С., а Ю. П. по наследство от баща си-
Л. Р. С., са собственици на целия трети жилищен етаж, заедно с 2/3 от северната половина
от партерния етаж, която е конкретизирана в източната половина на северната половина.
Твърдят, че от 04.01.1975 г. тези конкретни обекти се владеят по посочения начин, а
именно западното помещение в северната половина се ползва от майката на ищцата, а
източното помещение в същата половина се ползва от И. и Г. С. и от Ю. П..
Ответниците оспорват с отговора на исковата молба, помещенията за които е поискано
извършване на съдебна делба, са с предназначение за търговска дейност. Оспорват,
извършеното на 28.05.2018г. в тази насока изменение на КК и КР, засягащо самостоятелен
обект в северната половина с предназначение за търговска дейност. Твърдят, че за това
изменение не са знаели, не са участвали в производството пред кадастъра, като не им е било
9
съобщено искането за промяна на предназначението, като с отговора на исковата молба се
иска от съда, по реда на чл. 17 ал. 2 от ГПК, да се произнесе чрез упражняване на
инцидентен съдебен контрол в рамките на гражданското производство, по валидността на
заповедта, с която е одобрено изменението.
По отношение на втория обект по за който се иска допускането на съдебна делба-
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.4 по КККР на гр. С.,
ответниците оспорват, че този обект е с предназначение за търговска дейност. Твърдят, че
това помещение винаги е било жилище, в което са живели и починали общите
наследодатели на страните- Р. и В. С. Твърдят, че това помещение, представляващо южната
половина от партерния етаж, състои се от две стаи и складово помещение със самостоятелен
вход. Твърдят, че делба следва да се допусне на този обект, обособен в южната половина, но
при други квоти между страните, като оспорват посочените от ищцата в ИМ квоти на
съсобственост за самостоятелен обект с идентификатор *. В подкрепа на доводите си
поддържат, че една от наследниците на Р. и В. С. дъщеря им С. К. е извършила отказ от
наследството на баща си, поради което квотите в тази половина на партерния етаж за
съсобствениците са различни, а не твърдяните от ищцата, а именно: за ищцата 10/24 ид.
части с участие на съпругът и В. Й. за придобитата от него по време на брака 1/16 ид. част,
за Ю. П. 7/24 ид. части, за И. С. 7/24 ид. части, с встъпване на неговия дял по заместване на
неговите наследници- ответниците Г. С., Я. С. и И. С..
Пред първоинстнационния съд по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК, съставът на РС С. е приел за
разглеждане в процеса- възражение от ответниците с искане за произнасяне по реда на
косвения съдебен контрол, по въпроса за законосъобразността на оспорените заповеди, с
които е разрешено изменението в КК и КР на гр. С., с нанясане на нови обекти- Заповед №
18-4227 от 28.05.2018 г. и Заповед № 18- 3123/22.03. 2019г. и двете на Началника на СГКК
гр.Благоевград.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателсва, допусната е и
приета съдебно- техническа експертиза.
С обжалваното Решение № 900263/18.08.2022г., постановено по гр.д. № 1212/2020г. по
описа на РС С., съдът е допуснал извършването на съдебна делба на следния недвижим
имот: самостоятелен обект с идентификатор * по КК и КР на гр. С., одобрени и
изменени със заповед №18-3123 от 22.03.2019г. на Началника на СГКК Благоевград и с
адрес на имота: гр.С., ул. „Ю. Г.“ № *, етаж *, който имот се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор * с предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 61 (шейсет и един) кв.м. , при
съседи: на същия етаж – обект с идентификатор *, под обекта- няма, над обекта – обект с
идентификатор *.2 между съсобствениците В. В. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. С.,
район М., ж.к.“М.“ *, бл. *, вх. *, ет.*, ап. *, В. Г. Й. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.
„Ю. Г.“ № *, Ю. Л. П., ЕГН ********** с адрес в гр. С., район „Н.“, ж.к. „Н. -*“ бл. *, вх. *,
ет.*, ап. *2, Г. Г. С., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул.“Ю. Г.“ № *, Я. И. С. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Ю. Г.“ № * и И. И. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул.“Ю.
10
Г.“ № *, при квоти: 21/72 идеални части за В. Й., 9/ 72 идеални части общо за В. Й. и В. Й.,
21/ 72 идеални части за Ю. П., 7/ 72 идеални части за Г. С., 7/ 72 идеални части за Я. С., 7/
72 идеални части за И. С..
Отхвърлил е като като неоснователен иска за делба в останалата му част- досежно
самостоятелен обект с идентификатор * по КК и КР на гр.С., одобрени и изменени със
заповед №18-4227 от 28.05.2018г. на Началника на СГКК Благоевград и с адрес на имота гр.
С., ул. „Ю. Г.“ № *, етаж *, който имот се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой
нива на обекта: 1, с площ от 61 кв.м., при съседи: на същия етаж- обект с идентификатор *,
под обекта- няма, над обекта- обект с идентификатор *.1.
С обжалваното решение, съставът на РС С. е обявил за невярна схема № 15-759844/
20.08.2020 год., издадена от СГКК- Благоевград в частта относно предназначението на обект
с идентификатор *- за търговска дейност. Обявил е за недоказано оспорването на
верността на Схема № 15-759846/20.08.2020год., издадена от СГКК- Благоевград, в частта и
относно посочване предназначението на обект с идентификатор *- за търговска дейност.
Въз основа на събраните доказателства от първоинстанционният съд при разглеждане на
делото в РС С., въззивният съд намира за установена следната фактическа обстановка:
Установява се от приетите пред РС Санаднски удостоверения за наследници, че страните по
делото са наследници на общите си наследодатели Р. В. С., починал на 22.02.2983г. и
неговата съпруга- В. И. С., поч. на 19.01.1994г., и двамата б.ж. на гр. С.. Същите са имали
четири деца- 1.И. Р. С., починал в хода на процеса/29.03.2021г./ и оставил като наследници-
Г. Г. С./съпруга/, Я. И. С./син/ и И. И. С./дъщеря/; 2. В. Р. С., поч. на 02.02.1998г. и оставил
като наследници- М. Т. С./съпруга/ и три деца- З. В. С., Р. В. С. и ищцата по делото- В. В.
Й.; 3. Л. Р. С., поч. на 06.07.2003г. и оставил като наследници дъщерите си- Ю. Л. П. и
дъщеря- 4. С. Р. К.. Последната е починала на 29.10.2019г., като е оставила като наследници
синовете си- В. Д. К. и В. Д. К../Удостоверение за наследници № 1294/04.06.2020г./
Не се спори между страните, че общите наследодатели- Р. С. и В. С. са съпрузи.
Ищцата В. В. Й. и ответника В. Г. Й., са съпрузи, като са сключили граждандски брак на
15.04.1984г./удостоверение за сключен граждански брак/.
С приетия като писмено доказателство Нотариален акт № *, т. *, дело № */*. на Нотариуса в
РС С., съпрузите Р. С. и В. С., са продали на сина си- В. Р. С.,/по време на брака му с М. С./,
и на внука си Р. В. С., следния недвижим имот: 1/ 3 ид.ч. от Парцел *, в кв. *, по peг. план на
гр.С., целият на площ от 545 кв.м., КАКТО и целия ВТОРИ жилищен етаж от къщата, ведно
с 1/ 3 ид.ч. от СЕВЕРНАТА ПОЛОВИНА на партерния етаж за мазе, която третина
конкретно се състои от западното помещение, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата,
срещу поетото с нотариалния акт задължение- купувачите да поемат половината от
разходите по довършителните работи за жилището на продавачите, съставляващо южната
половина от партерния етаж от къщата, както и разходите за преустройството на стълбището
на къщата. По силата на сключения договор за продажба наследодателят на ищцата- В. С. и
11
нейният брат Р. В. С., са придобили собствеността върху описаните в НА недвижими
имоти- 1/6 ид.ч. в режим на СИО за В. С. и М. С. и 1/6 ид.ч. за Р. В. С..
С приетия като писмено доказателство НА № *, т. *, дело */1983г. на Нотариуса в РС С., Р.
В. С. е надарил баща си В. Р. С., с половината /1/2 ид.ч./ от втори жилищен етаж и
половината /1/2 ид.ч./ от западното помещение на северната половина от приземния етаж на
сградата, изградена в Парцел *, в кв. *, по peг. план на гр.С.. Така по силата на двата
договора В. Р. С. и съпругата му М. С., са придобили собствеността на целия втори
жилищен етаж от къщата и на 1/ 3 ид.ч. от северната половина от приземния етаж,
конкретизирана като западно помещение, от която 1/3 ид.ч./половината -т.е 1/6 ид.ч. е в
режим на СИО между В. и М. С./, а другата половина- 1/ 6 ид.ч. като лична собственост на
В. Р. С..
Видно от приетия като писмено доказателство НА № *, т.*, дело № */*. по описа на
Нотариуса в РС С., наследодателите на страните- Р. С. и В. С., са продали на синовете си И.
Р. С. и Л. Р.В. С.общо 1/3 ид.ч.от парцел *- ... в кв. *, по peг. план на гр.С., целият на площ
от 545 кв.м., КАКТО и целия ТРЕТИ ЕТАЖ , ведно с 2/ 3 ид.ч. от СЕВЕРНАТА ПОЛОВИНА
на партерния етаж за мазе, която част конкретно представлява източното помещение от
северната половина, заедно с 1/ 3 ид.ч. от общите части на сградата срещу посоченото в
нотариалния акт задължение. По силата на този нотариален акт, наследодателите на
ответниците придобиват в съсобственост при равни дялове както посочената част от
парцела, целия трети жилищен етаж и посоченото източно помещение от северната
половина на партерния етаж. Не се спори между съделителите, че към момента на
сключване на договора за продажба, И. С. и Л. С.и са били в брак със своите съпруги-
съответно Г. С. и П. С..
Установява се от приетите удостоверения за наследници от първоинстанциония съд, че на
22.02.1983г. е починал общия на страните наследодател- Р. В. С..
От издаденото Удостоверение на РС от 12.02.2021г., установява се по делото, че по
преписка с вх. № 191 от 12.05.1983г., с резолюция на съдията от РС С., е вписано под № 31
по книгите на съда, изявление на С. Р. К., ж. на гр. С., с което е извършила отричане от
наследството, оставено след смъртта на нейния баща- Р. В. С., б.ж. на гр. С., поч. на
22.02.1983г.
На 19.01.1994г. е починала общата наследодателка на страните и съпруга на Р. С.- В. И. С..
С НА № *, т. *, дело № */1996г. на Нотариуса на РС С., В. Р. С. и М. С./родители на ищцата
В. Й./ я даряват с 1/ 2 ид.ч. от Втори жилищен етаж /североизточна част/-обособено жилище
от жилищната сграда, построена върху Парцел *, в кв. *, по peг. план на гр.С..
На 02.02.1998г. е починал В. Р. С..
С молба от 23.04.2018г. наследниците на В. Р. С.- съпругата му М. С., дъщеря му- В. Й., и
синовете му- З. С. и Р. С., са подали заявление с вх. № 01-144304 до Служба по геодезия,
картография и кадастър – Благоевград към агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
искане за изменение на КК и КР на гр. С., състоящо се в допълване на 3 бр. схеми на
12
самостоятелни обекти с идентификатори *.1, *.2 и * в сграда с идентификатор *. Въз основа
на искането началникът на СГКК – Благоевград е издал Заповед № 18-4227 от 28.05.2018г.,
с която одобрил изменението в КК и КР на гр. С. с нанасянето на нови обекти, схеми на
самостоятелни обекти на собственост с идентификатори *.1, *.2 и *- видно от преписката
по заявлението, изискана от СГКК – Благоевград и приета като доказателство пред РС С..
Върху заповедта е отбелязано, че е влязла в законна сила на 14.06.2018г. По преписката
липсват данни така посочената заповед да е била връчвана на други лица освен на
заявителите– наследниците на В. С.. От издадената схема на самостоятелен обект на
собственост с идентификатор * по КККР на гр. С., се установява, че предназначението на
обекта е за търговска дейност и е с площ от 61,00 кв.м.
Видно е от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че между
наследниците на В. Р. С. бил сключен Договор за доброволна делба на недвижим имот от
21.08.2018г., по силата на който ищцата В. Й. е получила в свой дял, в изключителна
собсвтеност- самостоятелен обект с идентификатор *.2 с предназначение на обекта за
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 с площ от 65, 60 кв.м, прилежащи части към
него- 1/3 ид. част от общите части на сграда, заедно с 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор
6334.300.2035.
Установява се от доказателствата по делото, че на 05.12.2018г., наследниците на В. С.–
съпругата му М. С., дъщерята- В. Й., и синовете- З. С. и Р. С. подали заявление с вх. № 01-
481397 до Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград към Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с искане за изменение на КК и КР на гр. С., състоящо се в
допълване на схема на самостоятелен обект с идентификатор *.4. До ответниците Ю. П. и
И. С., както и до С. К. било изпратено уведомление за депозираното заявление, с което им
била дадена възможност за възражения. На 11.03.2019г. уведомлението било връчено с
писмо с обратна разписка на Ю. П.. На 14.01.2019г. било връчено с писмо с обратна
разписка на С. К. и на 14.01.2019г. писмо с обратна разписка е било връчено и на И. С.. Въз
основа на искането Началникът на СГКК – Благоевград е издал Заповед № 18- 3123 от
22.03.2019г., с която одобрил изменението в КК и КР на гр. С. с нанасянето на нов обект, а
именно: схема на сабостоятелен обект с идентификатор *, площ от 61 кв.м., което се
установява от материалите по преписката, изискана от СГКК- Благоевград- представена и
приета като доказателство от РС Санаднски. Съгласно схемата обектът бил с
предназначение- за търговска дейност и с площ от 61,00кв.м. Така издадената заповед била
връчена на ответницата Ю. П. с поставяне на таблото в продължение на 14 дни от
13.05.2019г. до 28.05.2019г., поради невъзможност за връчване на постоянния адрес. На С.
К., дъщеря на Р. С., заповедта била връчена с писмо с обратна разписка на 28.03.2019г. На
първоначалния ответник И. С. заповедта била връчена с писмо с обратна разписка на
27.03.2019г. С писмо с обратна разписка заповедта била връчена и на В. Й. лично и като
пълномощник на Р. С. на 28.03.2019г., на З. С. на 27.03.2019г. и на М. С. на 27.03.20219г.
Заповедта не била обжалвана от никоя от заинтересованите страни и на 28 май 2019г.-
видно от печата на завереното копие, съдържащо се в преписката, изпратена от СГКК-
13
Благоевград, заповедта е влязла в законна сила.
След приключване на процедурата, проведена пред Службата по геодезия, картография и
кадастър Благоевград и след влизане в сила на Заповед № 18-3123 от 22.03.2019г. на
Началникът на СГКК – Благоевград, е бил издаден на 31.10.2019г. Нотариален акт за
констатиране на право на собственост № 191, том II, рег. № 2218, дело № 373 от 31.10.2019
г. по описа на нотариус Светлозар Петков, с № 197 от Регистъра на НК, с който ищцата В.
Й. е била призната за собственик на основание дарение, доброволна делба и удостоверение
за търпимост на строеж, на 1 / 6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *, както и на самостоятелен
обект на собственост с идентификатор *.1 с предназначение: Жилище, апартамент с площ от
65,50 , брой нива на обекта – 1, построен в сграда с идентификатор * със смесено
предназначение и за собственик на СОС с идентификатор *.2 с предназначение: Жилище,
апартамент с площ от 65,50 , брой нива на обекта – 1, прилежащи части 1 / 3 ид.ч. от общите
части на сградата.
С приетия като писмено доказателство пред РС С.- НА за дарение на идеални части от
недвижим имот № *, т. *, рег.№ *, дело № */30.07.2020г. по описа на Нотариус С. П.,
дарителите- М. С., З. С. и Р. С., даряват на В. В. Й., притежаваните от всеки един от тях- по
1/12 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. С./северната
половина от приземния етаж/ и самостоятелен обект в сграда */ южната половина от
приземния етаж/. Въз основа на този нотариален акт и по наследство от баща си- В. С.,
ищцата В. Й. е придобила 1/ 3 ид.ч. от северната половина от приземния етаж или
самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр.С..
С нотариален акт за поправка № *, т. *, рег. № *, дело */12.11.2020г. е поправен НА за
дарение на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, дело */30.07.2020г., в частта относно
прехвърлените от М. С., Р. С. и З. С. идеални части , а именно : правилните квоти са по 1/ 12
ид.ч. от самостоятелен обект № * по КККР на гр.С./СЕВЕРНАТА ПОЛОВИНА/ от
приземния етаж и по 1/16 ид.ч./една шестнадесета/ от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № * по КККР на гр.С. /ЮЖАТА ПОЛОВИНА/
Въпреки че по преписка с вх. № 191 от 12.05.1983г., с резолюция на съдията от РС С., е
вписано под № 31 по книгите на съда, изявление на С. Р. К., ж. на гр. С., с което е
извършила отричане от наследството, оставено след смъртта на нейния баща- Р. В. С., б.ж.
на гр. С., поч. на 22.02.1983г., с НА № *, т. *, рег.№ *, дело № */31.07.2020г., нейните
наследници по закон- В. К. и В. К., са продали на В. Й. по време на брака й с В. Й.- по 1/ 8
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр.С. /ЮЖНАТА
ПОЛОВИНА от приземен етаж/ и по 1/ 24 ид.ч. от ПИ с идентификатор *, в който е
построена процесната сграда.
На 18.08.2020г. с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2020г. по описа на Нотариус
№ 197, Р. В. С. е дарил на сестра си В. Й. 1/6 ид. част от ПИ с идентификатор *.
Пред първоинстанционния съд по искане на страните е била допусната и приета СТЕ, като
от заключението на експерта се установява, че на Р. В. С. било разрешено изграждането на
14
жилищна сграда в Парцел *, кв. *, по плана на гр. С., ситуирана в източната част на имота,
на два етажа – партерен етаж за магазини, със светла височина 3,30м. и един жилищен етаж
със светла височина 2,60м. На място, според вещото лице без одобрен проект е изграден и
втори надземен етаж. Под партерния етаж няма предвиден и не е изграден подземен етаж.
Входа към двата етажа от изградената къща е чрез външен вход от северозападната фасада
на стълбищната клетка, от която няма достъп до партерния етаж.
В писменото си заключение експерта сочи, че по одобрения на 09.02.1959г. архитектурен
проект, партерният етаж е бил със застроена площ от 135,53 кв.м., от която 122 кв.м. за
помещения и 13,53 кв.м. за стълбищна клетка и с достъп директно от улица „Юрий
Гагарин“. Сочи, че по одобрения проект на ниво партерен етаж са били предвидени два
самостоятелни търговски обекта, всеки със застроена площ от по 61 кв.м. като общата
им разделителна стена разделяла етажа на две симетрични части, едната разположена в
северната половина на партерния етаж и друга, разположена в южната му половина.
Експерта сочи в заключението си, че според архитектурния проект в северната половина на
партерния етаж е бил предвиден търговски обект, състоящ се от две помещения: магазин с
площ от 38,90 кв.м. и склад с площ от 14,00кв.м. В южната половина на партерния етаж е
бил предвиден по архитектурен проект- търговски обект, състоящ се също от две
помещения: магазин с площ от 38,90кв.м. и склад с площ от 14,00кв.м. Всеки търговски
обект според плана е имал самостоятелен външен вход от прилежащата улица, а достъпа до
складовете е бил през магазините.
При извършения оглед на място вещото лице е установило, че извън стълбищната клетка в
партерния етаж са били включени пет броя помещения, както следва:
В северната половина: 1) Стая със ЗП от 12,66кв.м., ползвана за кухненски кът и спалня,
която съответства на „Склад“ по архитектурен проект и представлява западното помещение
от северната половина на партерния етаж по нот. акт № */ *., която стая се ползва за
живеене, ведно със санитарен възел, изграден в обща част– под стълбищното рамо; 2) Гараж
и склад със ЗП от 37,42кв.м., които съответстват на „магазин“ по архитектурен проект и
представляват източното помещение от северната половина по н.а. № 3/*. и което
помещение няма естествено осветление и е с достъп директно от улицата през гаражна
клетка;
В южната половина: 3). Спалня със ЗП от 16,46кв.м., която съответства на северната част
от магазин по архитектурен проект, с естествено осветление и с достъп от стълбищната
площадка на ниво партерен етаж; 4). Склад със ЗП от 12,66 кв.м., което помещение
съответства на склад по архитектурен проект, което няма естествено осветление и е с
достъп от стълбищната площадка на ниво партерен етаж и 5). Кухня и дневна със ЗП от
20,22 кв.м., което помещение съответства на част от магазина, който е бил разделен на две
помещения посредством допълнително изградена разделителна стена, т.е. според вещото
лице на място в южната половина в обема на помещение „Магазин“ чрез допълнително
изградена стена са били обособени двете помещения, посочени като спалня и кухня с
дневна. Според вещото лице помещението кухня с дневна е преходно и е с достъп от
15
спалнята и в него има видими инсталации от разположените на това място в горните
жилищни етажи санитарни възли – тоалетна и баня. Според вещото лице южната половина
на партерния етаж не отговаря на изискванията за жилище, тъй като в пространството няма
санитарен възел и над помещението ползвано за кухня с дневна, т.е. помещение, ползвано
като жилищно, недопустимо е бил изграден санитарен възел към жилището на втория
надземен етаж (първи жилищен етаж). Установаното положение е в противоречие с нормите
на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 110 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за
ПНУОВТУЗ.
Експерта сочи в писменото си заключение, че приземен етаж, съответстващ на партер по
архитектурен проект, по КККР е отразен като етаж ”0”, Втори надземен, съответстващ на
първи жилищен етаж, по КККР е отразен като етаж „1” и Трети надземен етаж, който не е
разрешен по одобрен проект от 1959г., е отразен като етаж „2” по КККР.
В заключението си по приетата СТЕ, експерта сочи че приземния етаж са били извършени
преустройства и промяна на предназначението на двата търговски обекта и
стълбищната клетка, находящи се на партерния етаж на процесната жилищна сграда,
които са в отклонение от одобрения архитектурен проект- изграждане на стаи за живеене
и в двете половини на партерния етаж, изграждане на санитарен възел под стълбищната
клетка, затваряне на прозорец чрез плътна стена/в северната част на партерния етаж/
Недопустими проустройства в нарушение на одобрения архитектурен проект са извършени
и в южната част на портерния етаж- изграждане на допълнителна преградна стена за
обособяване на две отделни помещения/спалня и кухня с дневна/, за частта отредена по
проект за магазин; изграждане на врата с прозорец вместо само прозорец в помещение,
използвано за спалня, в частта отредена за складово помещение. Променено е изграждането
на стълбищната клетка, така че да бъде изграден санитарен възел, който към момента на
огледа на вещото лице е премахнат. В обобщение експерта сочи, че в партерния етаж са
извършени без строително разрешение и без промяна на архитектурния проект, значитлени
преустройства и цялостна промяна на предназначението на обектите, изначало определени
за търговски обекти- магазин и склад към него, както в северната, така и в южната част от
партерния етаж.
Експерта е категоричен в заключението си по приетата СТЕ, че към момента на изготвянето
на експертизата, на ниво партерен етаж няма обособени самостоятелни обекти, тъй като:
В северната половина на партерния етаж- всяко едно от двете помещения- стая и санитарен
възел и склад и гараж имат отделен вход, като са със самостоятелни входове, т.е. те не са
обединени пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, поради което не
отговарят на дефиницията за „жилище“ по смисъла на § 5 т. 30 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и чл. 108
от Наредба № 7/22.12.2003г./ПНУОВТУЗ/, както и на нормата на чл. 40 ал.1 от ЗУТ.
В южната половина на партерния етаж- изградените чрез незаконно поставена допълнителна
тухлена преграда- кухня, дневна и спалня, макар да са функционално и пространствено
свързани, не съставляват самостоятелен обект, тъй като в това пространство няма обособен
санитарен възел. Отделно над част от кухненското помещение, е разположен санитарния
16
възел за горните два етажа, което е недопустимо съгласно нормите на чл. 40 ал.1 и ал. 2 от
ЗУТ и чл. 110 ал.1 и ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003г./ПНУОВТУЗ/.
При разпита на експерта изготвил СТЕ в съдебно засеание, вещото лице коментира
допуснатото изменение на КК и КР, което е оспорено от част от съделителите, като
пояснява, че изменението на КК и КР се извършва въз основа на искане от една от страните,
като се представя одобрен проект за исканото изменение. Експерта сочи, че изменението на
КК и КР може да се извърши и само въз основа на представените пред службата по кадастър
писмени доказателства, без да има задължение да бъде извършван оглед на място. Експерта
пояснява, че въз основа на искането се дава възможност на заинтересованите страни да
възразят и ако не постъпят възражения, измененията се извършват въз основа на
представения одобрен проект пред службата по кадастър. В отговора на въпросите експерта
изрязава становище, че при извършване на незначителни преустройства, южната част на
приземния етаж може да бъде обособена като жилище при включване на цялата площ, заета
от трите обособени помещения и изграждане на допълнителен санитарен възел. Експерта
посочва, че обособеното в северната част на приземния етаж помещение за гараж има врата
и може да се ползва като помещение за гараж, но не се ползва като такова към момента на
огледа.
При разпита пред съда експерта потвърждава посоченото в писменото заключение- по
първоначалния одобрен проект за строежа от 09.02.1959г., на ниво партерен етаж, са
предвидени две търговски помещения, всяко от които помещение състоящо се от по две
помещения- магазин и склад. Двете са били разположени в северната и южната част на
приземния етаж и са били с равна площ- от 61кв.м. Вещото лице сочи при разпита му пред
съда, че към момента на огледа помещенията не са търговски обекти.
Пред първоинстанционния съд са допуснати и разпитани свидетели.
От показанията на св. Т. В. се установява, че същият живее в близост до процесната сграда и
през 2000 г. в продължение на една година е ползвал източното помещение от северната
половина на партерния /приземния етаж/ като гараж, като е имал взаимоотношения с бащата
на ответниците- И. С. и е ползвал това помещение за гараж.Същият свидетелства, че в
същото помещение имало и други вещи, без да може да конкретизира на кого са, като сочи
че самият той е оставял там свои вещи, необходими му във връзка с ползването на гаража.
Свидетелят в показанията си твърди, че няма спомен друг да е ползвал това помещение, като
не знае кой ползва западното помещение от северната половина. Св. В. заявява пред съда, че
му е известно, че южната половина на приземния етаж се е ползвала от възрастни хора, а
после е виждал да живее там майката на св. К..
От показанията на св. В. К. се установява, че в северната половина от приземния етаж, едно
от помещенията се ползва от майката на ищцата В. Й., а другото помещение някога се е
ползвало за търговски нужди на предприятие „Р.”, после се е ползвало за гараж от вуйчо й
И./баща на Я. и И. С.и/, както и се е ползвало от нейния вуйчо-Л. С.. Свидетелката сочи че
южната половина от приземния етаж се е ползвала за живеене от нейните баба и дядо Р. и В.
17
С. като в това помещение е живяла и нейната майка С. К., която се е грижела за майка си В.
С. докато е била жива.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни
доводи:
Въззивният състав на ОС Благоевград, счита че обжалваното съдебно решение на РС С. е
валидно постановено, по предявен иск за делба с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 34 от ЗС и въз основа на редовна искова молба. Същото е произнесено от
законен съдебен състав, в изискуемата писмена форма, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателната власт и при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на допустимостта на
постановеното решение, в обжалваната му част, въззивният съд счете че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, като в производството са конституирани всички
съсобственици на недвижимия имот, като всеки от съделителите без ограничени във
времето, може да иска от съда извършването на съдебна делба, след като не може да бъде
постигнато съгласие за доброволна подялба на имота. Иска за делба не е ограничен с
преклузивен срок и всеки от съсобствениците по всяко време може да сезира съда с иск за
извършване на такава.
При въззивната проверка за правилност на обжалваното решение, обоснованост от
доказателствената съвкупност и изграждане на самостоятелни правни изводи въз основа на
събраните доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от оплакванията навадени с въззивнвите жалби, с които са очертани пределите на
инстанционния съдебен контрол, като се ръководи от разпоредбите на закона и вътрешното
си убеждение/чл. 12 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съгласно разпоредбата на чл. 344 ал. 1 от ГПК, предмет на
преценка от съда в първата фаза от производството за съдебна делба е установяването на
принадлежността на правото на собственост по отношение на недвижимия имот, както и
кои имоти, между кои лица и при какви квоти да бъдат допуснати до извършване на делбата
във втората същинска фаза от нейнотно извършване.
Предявен е пред съда иск за делба на съсобствен недвижим имот, като ищцата претендира
правото на собственост за два отделни самостоятелно обособени обекта от партерен етаж и
на две различни правни основания. За самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по
КККР на гр. С., съставляващ северната половина на партерния етаж от триетажната
жилищна сграда, изградена в ПИ с идентификатор *- съсобственост на основание
разпоредителни действия с идеални идеални части от обекта, извършени първоначално от
общите наследодатели на страните- Р. С. и неговата съпруга-В. С., след което и въз основа
18
на разпоредителни сделки извършени в нотариална форма от техните наследници по закон.
За самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. С., съставляващ южната
половина на партерния етаж от сградата с идентификатор *, изградена в ПИ с
идентификатор *- на основание наследствено правоприемство от общите на страните
наследодатели- Р. С. и В. С.. Двете части на партерния етаж съставляват отделни обособени
обекти на правото на собственост, съобразно одобрения архитектурен проект- още към
момента на изграждането на сградата, като установява се от заключението на експерта
съгласно приетата от първоинстанционния съд СТЕ, че същите са били отредени за
търговска площ- магазин и склад към него, за всяка една от двете части поотделно., като са с
равни площи от по 61 кв.м.
В решение № 270 от 28.07.2009г. по гр.д. № 206/2002г. на II г.о. на ВКС е прието, че след
като в приземния етаж има изградени мазета, които са принадлежност към отделните етажи
в сграда - етажна собственост, то те не са обща част нито по естеството си, нито по
предназначение. Когато се иска делба на недвижими имоти, съдът следва да прецени дали те
представляват самостоятелни обекти на правото на собственост или са принадлежност към
главната вещ. В случай, че мазетата в сграда- етажна собственост са придадени към
съответния жилищен етаж, те не са самостоятелни обекти и не могат да се делят отделно от
жилището, към което принадлежат.
В настоящия случай от събраните пред първоинстационния съд доказателства се установява,
че по архитектурен проект сградата е следвало да има три жилищни етажа, първият от който
партерен етаж, като липсват категорични доказателства помещенията в северната част на
партерния етаж да са били обособени като мазета към всеки един от двата жилищни етажа.
Обратното- по одобрения архитектурен проект при строежа на сградата, северната част на
партерния етаж е бил отреден за отделен търговски обект- за магазин и склад към него, като
именно такива са били помещенията изградени в тази част от партерния етаж. От събраните
пред първоинстанционния съд доказателства не се установява наследниците на Р. С. и В. С.
да са ползвали северната част от партерния етаж за мазета към съответния етаж, поради това
че в сградата липсва мазе по одобрения архитектурен проект. Може първоначално волята на
наследодателите продавачи- Р. С. и В. С. да е била такава, по начина по който същата е била
формулирана в нотариалните актове № *2 и № * от *., с които те са продали приземния етаж
на синовете си, но липсвата убедителни писмени доказателства от които да е видно, че
техните наследници са се съгласили с тяхната воля и че са приели да ползват приземния
етаж от жилищната сграда/при това само в северната и част/, като мазе. По делото не е
представено и прието писмено съглашение между наследниците, в което да е
инкорпорирано тяхното съгласие партерния етаж или части от него да бъдат използвани
като обслужващи мазета към всеки един от двата жилищни етажа, за да се приеме че по
взаимно съгласие на наследниците е било променено предназначението на ползването на
приземния етаж от процесната жилищна сграда, като са поделили ползването на отделните
помещения от този жилищен етаж.
Същевременно събрани са пред РС С. доказателства, че помещенията в северната част на
19
партерния етаж са били използвани и за други нужди, включително и според тяхното
предназначение- за търговска дейност. Разпитаните свидетели В. и С. сочат че помещенията
в партерния етаж са били използвани за жилище от наследодателите на страните- Р. С. и В.
С., а по- късно и от майката на ищцата. За жилищни нужди е ползвана и южната част на
приземния етаж, като всички преустройства извършени в помещенията на партерния етаж
според заключението на вещото лице са били извършени от съсобствениците без строително
разрешение и без предваритлено одобрен за извършените преустройства одобрен
архитектурен проект. Разпитаните свидетели пред първоинстационния съд сочат че по-
голямото помещение в северната част на партерния етаж е било използвано предимно за
гараж, както от собствениците на сградата, така и от самия свидетел- Т. В.. Същият сочи в
показанията си, че за определен период от време, партерния етаж е бил използван и според
предназначението си, като едно от помещенията е било отдадено под наем на ДФ „Р.“ и
използвано като склад за зърно и месо, но не може да се спомни за колко време и кое точно
от поещенията е било отдавано под наем за търговски нужди. Свидетелите сочат че на
партерния етаж е имало и рафтове, като съсобствениците са ги използвали да съхраняват там
свои вещи, но свидетелят В. сочи, че той също е държал свои вещи в помещението, което
ползвал под наем като гараж. Въззивният съд намира за недоказано по безспорен и
несъмнен начин използването на северната част от партерния етаж от съсобствениците на
жилищната сграда като мазе, т.е. като прилежаща част към всеки от двата жилищни етажа.
На самостоятелно основание следва да бъдат изложени доводи, че за да бъде обект на
правна сделка, респ.– на съдебна делба, който и да е недвижим имот следва да отговаря на
строителните правила и норми за отделен такъв – било то гараж, жилище, ателие или др. В
случая т. нар. партерен етаж отговаря на строителните правила и норми за нуждите на два
самостятелни търговски обекта, всеки със застроена площ от 61кв.м., каквото е и
предназначението му по одобрен архитектурен проект, още към момента на построяването
на жилищната сграда. Посочено е в заключението на експерта по приетата СТЕ, че всички
преустройства извършени от съсобствениците в приземния етаж, са извършени без
строителни книжа и без предварително одобрен архитектурен проект, поради което същите
са незаконни. В този смисъл не се приема от въззивният състав на ОС Благоевград, че по
своята същност помещенията предназначени за търговски обекти, представляват
принадлежност към жилищата/отделните етажи/ на жилищната сграда /чл. 37 ЗС/ и
поради това не може да се приеме че същите следват собствеността на главната вещ /чл.
98 ЗС/. Следва да се съобрази, че в настоящия казус се касае за партерен етаж, а не за мазе
или таван, като установява се по делото, че в процесния партенер етаж, изградени според
действащите строителни правила и норми са два самостоятелни обекта- обект с
идентификатор * по КККР на гр.С. и обект с идентификатор * по КККР на гр.С., всеки от
който има самостоятелен статут съобразно одобронеия архитектурен проект, както и свое
предназначение- помещение за търговска дейност, поради което според състава на въззивния
съд и двата обекта могат да бъдат самостоятелни обект на правна сделка, респективно на
съдебна делба. Ако съсобствениците искат да променят предназначението му за собствените
си нужди, според изискванията на закона, те могат да сторят това във втората фаза на
20
съдебната делба при условията на чл. 203 ЗУТ, който изисква допълнително
преустройствата да отговарят на строителните правила и норми, поради което предпоставя
одобряване на инвестиционен проект за разделянето на партерния етаж на отделни
помещения.
Въззивният съд намира за недоказано и неоснователно възражението за придобИ.е на
правото на собственост върху северната част от партерния етаж по давност, наведено от
ответниците по делото още с отговора на исковата молба. От една страна не се установи и
доказа владението на всеки един от наследниците, върху самостятелно обособено
помещение в северната част на партерния етаж, при което по категоричен и безспорен начин
да е отблъснато владението на останалите съсобственици, както и демонстрирано владение с
намерение за своене само за себе си. Не се установява и доказва и период на владение, който
да е продължил върху самостоятелно обособен обект, годен да бъде обект на придобивна
давност, за период по- дълъг от 10 години, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 79
ал.1 от ЗС. Отделно въззивният съд изцяло възприема изводите на експерта по приетата
СТЕ, от която се установява че нито едно от допълнително изгражданите помещения от
съсобствениците в партерния етаж не отговаря на изискванията на строителните правила и
норми за да бъде обособено като жилище, въпреки че част от помещенията са били ползвани
за жилищни нужди.
Съобразно утвърдената съдебна практика, предмет на доброволна или съдебна делба на
съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на
реално определени части от тях могат да се извършват само ако обособените дялове или
части отговарят на одобрени за това архитектурни проекти. Към настоящия момент,
независимо от изградените незаконни преустройства в процесния партерен етаж, както и от
начина на ползване на същия, реално съществуват два самостоятелни обекта на право на
собственост- обект с идентификатор * по КККР на гр.С. и обект с идентификатор * по КККР
на гр.С., които съобразно одобрения архитектурен проект могат да бъдат обект на съдебна
делба и могат да бъдат допуснати от съда до извършването на такава.
Съсобствеността в самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на гр.С. е възникнала
въз основа на извършени най- напред от общите наследодатели на страните- Р. С. и В. С., а
след това и от техните наследници разпоредителни сделки с идеални части от
съсобствеността на северната част от партерния етаж. След като с НА № *, т. *, дело № */*.
на Нотариуса в РС С. и с НА № *, т.*, дело № */*. по описа на Нотариуса в РС С., съпрузите
Р. С. и В. С., са продали идеални части на синовете си, следва да се приеме, че по силата на
сключените договори за продажба- 1/6 ид.ч. в режим на СИО е станала собственост на В. С.
и М. С. и 1/6 ид.ч. на Р. В. С.. Общите наследодатели на страните са продали 2/ 3 ид.ч. от
северната половина на партерния етаж общо на синовете си- И. С. и Л. С.и, които към
момента на сделката са били в брак със своите съпруги- съответно Г. С. и П. С., поради
което са придобили по 1/ 6 идеална част от северната част на партерния етаж в режим на
СИО. След извършените дарения с НА № *, т. *, дело */1983г. на Нотариуса в РС С., Р. В. С.
е надарил баща си В. Р. С., с половината /1/2 ид.ч./ от западното помещение на северната
21
половина от приземния етаж на сградата, изградена в Парцел *, в кв. *, по peг. план на гр.С.,
като 1/6 ид.ч. е придобита в режим на СИО между В. и М. С./, а другата половина- 1/ 6 ид.ч.
като лична собственост на В. Р. С.. С договор за дарение, инкорпориран в НА за дарение на
идеални части от недвижим имот № *, т. *, рег.№ *, дело № */30.07.2020г. по описа на
Нотариус С. П., дарителите- М. С., З. С. и Р. С., даряват на В. В. Й., притежаваните от всеки
един от тях- по 1/12 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр.
С./северната половина от приземния етаж/, като след посочените разпоредителни сделки-
ищцата В. Й. е придобила 1/3 ид.ч. от северната половина от приземния етаж или
самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр.С., а по 1/ 3 идеална част в
режим на съпружеска имуществена общност са придобили нейните братя- И. Р. С. и Л. Р. С..
След тяхната смърт и смъртта на съпругата П. С., по 1/ 3 идеална част от самостоятелен
обект с идентификатор * по КККР на гр.С. са придобили техните наследници- 1/ 3 идеална
част за Ю. Л. П. и 1 / 3 идеална част общо за Г. Г. С., Я. И. С. и И. И. С., или 4/18 идеални
части за Г. Г. С., 1/ 18 идеална част за Я. И. С. и 1/18 част за И. И. С..
При изложените съображения, до съдебна делба следва да бъде допуснат и самостоятелен
обект с идентификатор * по КККР на гр.С., одобрен със Заповед № РД-18-80 от 11.11.2009г.
на ИД на АГКК, с площ от 61 кв.м., разположен на етаж „0“, в сграда с идентификатор * по
КК и КР на гр. С., с предназначение на обекта- за търговска дейност, при квоти: 1/ 3 идеална
част за В. В. Й.; 1/ 3 идеална част за Ю. Л. П., 4/ 18 идеални части за Г. Г. С.; 1/ 18 идеална
част за Я. И. С. и 1/ 18 идеална част за И. И. С..
За южната част от партерния етаж- самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по
КККР на гр. С., собствеността между страните по делото е възникнала в резултат на
наследствено правоприемство, след смъртта на общите наследодатели на страните- Р. С. и
В. С., както и след смъртта на пректите им наследници- синовете им В. С., Л. С. и И. С..
Не е спорно между страните по делото, че процесната сграда с идентификатор *, е изградена
със средства на съпрузите Р. С. и В. С. и през време на брака им, поради което същата е в
режим на СИО. При смъртта на Р. В. С./поч. 02.02.1983г./, приложима е нормата на чл. 14
ал. 7 от СК/Обн. в ДВ бр. 23/1968г., отм. с ДВ бр. 4/28.01.1985г./, в която се предвижда че
когато преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, не получава дял
от частта на починалия съпруг от общото имущество. Поради изложеното следва да се
приеме, че след смъртта на Р. С. и открИ.е на наследството, в южната част на партерния
етаж на сградата/идентична с обект с идентификатор * по КККР на гр.С./, дела на
наследниците е бил- 3/ 6 идеални части за В. С. и по 1/ 6 идеална част за всеки един от
синовете наследници- В. С., И. С. и Л. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 344 ал.1 от ГПК, с решението с което се допуска
извършването на съдебна делба, съдът следва да се произнесе по въпросите за кои имоти,
между кои лица и при какви квоти следва да бъде допусната съдебната делба. Съдебното
производство по иск за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което
могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите
относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост,
22
участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и
осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за
възстановяване на запазена част. Споровете между сънаследниците /съсобствениците/ във
връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред
и в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за
съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а
не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание
всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата,
против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса,
указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове
между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал
възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата
си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В тази
хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след предявяване
на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК. Споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода
на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл.
344, ал. 1 ГПК, с което се допуска делбата – в този смисъл Решение № 66 от 16.06.2014г. на
ВКС по гр. дело № 5605/2013г., І г. о., ГК, Определение № 2 от 05.01.2017г. на ВКС по ч. гр.
дело № 5394/2016г., III г. о., ГК, Определение № 382 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. дело №
3443/2017 г., III г. о., ГК.
Доколкото въпроса за отказа от наследство от страна на някой от наследниците по закон от
наследството на конкретен техен наследодател засяга въпроса за квотите на страните в
съсобствеността, въникнала от наследствено правоотношение, въззивният състав на съда
намира че правилно първоинстанционния съд е съобазил отказа от наследство от страна на
наследницата С. Р. К., от наследството на нейния баща- Р. В. С., след като по делото са
събрани убедителни доказателства че такъв отказ е вписан в книгите на съда по
местонахождението на имотите, т.е. че същият е извършен в предвидената от закона форма
за неговата действителност. По делото не са събрани доказателства, С. К. да е приела
наследството на баща си чрез конклудентни действия преди това, с което да бъде изключено
действието на направения от наследницата отказ от наследство. Въззивният състав на ОС
Благоевград намира за неосноватлено възражението, че така направения отказ от наследство
не следва да бъде обсъждан от съда по повод на предявения иск за делба, тъй като същият не
е разрешен чрез предявяване на иск в отделно исково производство. Достатъчно за съда
сезиран с иска за делба е че пред същият е било наведено възражение, че наследниците на С.
К. не следва да участват като наследници в наследствения дял на Р. С., тъй като тяхната
наследодателка е направила отказ от това наследство по установения в закона процесуален
ред за това.
С оглед на задължението на съда да определи с решението си по допускането на съдебна
делба- не само съделителите но и квотите им в съсобствеността, възникнала от
23
наследствени правоотношения, съдът е длъжен дори и да не е направено изрично искане от
страните за това, да изследва въпроса за това има ли валидно извършен отказ от наследство
от някое от лицата пР.вани към наследяване по закон, както и дали отказа от наследство е
произвел правното си действие, ведно с всички правни последици от това. Поради
изложеното неоснователно е оплакването с въззивната жалба, че съставът на РС С. не е
следвало да съобрази направения отказ от наследство от С. Р. К., при определяне на дела на
съсобствениците при допускане на делбата на обект с идентификатор * по КККР на гр.С.
След смъртта на В. С./поч.19.01.1994г./, в дела на наследената от нея половина от
наследството на починалия и съпруг- Р. С., съобразно правилата на чл. 5 ал.1 от ЗН,
четирите и деца следва да получат равен дял- по 1/ 4 идеална част, тъй като дъщеря и С. К. е
направила отказ от наследството на нейния баща, но не се е отказала от наследството на
нейната майка. Така всеки от преките наследници по закон- В. С., И. С., Л. С. и С. К. са
придобили дялове от по 1/ 8 ид. част от наследството на своята майка. Прибавени към
придобитите по наследство дялове на преките наследници от смъртта на Р. С., след смъртта
на общите наследодатели на страните, дяловете придобити от наследството са станали общо
както следва: 7/ 24 ид. части за В. С.; 7/24 ид. части за И. С.; 7/24 ид. части за Л. С. и 3/24 ид.
части за С. К..
Установено е от писмените доказателства събрани пред РС С., че с НА № *, т. *, рег.№ *,
дело № */31.07.2020г., наследници по закон на С. Р. К./поч.на 29.10.2019г./- В. К. и В. К., са
продали на В. Й. по време на брака й с В. Й.- по 1/ 8 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * по КККР на гр.С. /ЮЖНАТА ПОЛОВИНА от приземен етаж/ и по 1/ 24
ид.ч. от ПИ с идентификатор *, в който е построена процесната сграда. Така продавачите са
се разпоредили в полза на друг сънаследник- В. Й. с наследствените си права от
наследството на тяхната майка- С. Р. К.. Продажбата на наследствените дялове е извършена
след като майката на продавачите е извършила отричане от наследството, оставено след
смъртта на нейния баща- Р. В. С., б.ж. на гр. С., поч. на 22.02.1983г., който отказ от
наследствени права е бил надлежно вписан в книгите на РС С. преди продажбата на
наследствените дялове с цитирания НА. Без правно значение е че наследниците на С. К. не
са знаели за извършения от тяхнята майка отказ от наследствени права от баща и- Р. С..
Основен принцип в правото е, че никой не може да се разпореди с нещо което не притежава
и никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Извършената
продажба е произвела правното си действие само за 1/8 идеална част от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор * по КККР на гр. С., тъй като толкова е бил реално наследствения
дял на продавачите В. К. и В. К., получен от тях по наследство от тяхната майка. Въз основа
на извършената продажба, В. Й. е станала собственик на 1/ 8 идеална част / 3/24 идеални
части/, в какъвто обем са били прехвърлените и права от наследниците на С. К.. Продажбата
на наследствените дялове над действителния размер на притежаваните права е
непротивоспоставима на останалите наследници, тъй като никой не може да прехвърли
другимо повече права отколкото сам притежава.
След смъртта на И. Р. С./поч. на 29.03.2021г./, неговите наследници по закон съобразно с
24
разпоредбите на чл. 9 ал.1 и чл. 5 ал.1 от ЗН, са наследили частта му от наследството на
неговите родители от 7/ 24 идеални части поравно. Ответницата Ю. Л. П. като единствена
наследница по закон на нейния баща Л. Р. С., е получила по наследство дела му от
наследството на починалите му родители- 7/24 идеални части.
При изложените съображения, първоинстанционният съд с обжалваното Решение №
900263/18.08.2022г., постановено по гр.д. № 1212/2020г. по описа на РС С., правилно е
допуснал извършването на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
* по КККР на гр. С., като правилно е определил и лицата между които същата следва да
бъде извършена и квотите на съсобствеността. Неоснователно е оплакването с въззивната
жалба, че решението в тази му част следва да бъде изменено, поради погрешното определяне
на квотите на съделителите при които да бъде извършена съдебната делба за южната част от
приземния етаж.
С нормата на чл. 17 ал. 2 от ГПК е предвидена процесуалната възможност при искане на
страна по делото, съдът да се произнесе инцидентно по валидността на административен
акт, независимо от това дали същият подлежат на съдебен контрол, а по
законосъобразността – само в случаите когато актът се противопоставя на страна, която не е
била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Поради
изложеното допустим е косвен съдебен контрол в гражданското производство в пределите,
посочени в нормата на чл. 17 ал. 2 ГПК- за валидност и материална законосъобразност на
административния акт.
С отговора на ИМ пред първоинстанционния съд, пълномощникът на част от ответниците е
направил искане по реда на чл. 17 ал. 2 ГПК съдът да се произнесете по валидността на
административен акт- Заповед № 18-4227/28.05.2018г. на Началника на СГКК гр.
Благоевград и на Схема № 15-759844/20.08.2020г. за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * по КККР на гр. С., като искането е основано на доводи че ответниците не
са участвали в административното производство по издаването на заповедта и същата не им
е била надлежно съобщена, поради което е наведено възражение че същата е
непротивопоставима на ответниците по делото. Въззивният състав на ОС Благоевград
намира, че направенето възражение за произнася инцидентно по валидността на
административния акт е процесуално допустимо, независимо от това, дали обжалването на
заповедта на Началника на СГКК подлежи на съдебен контрол. В случая оплакването е за
незаконосъобразност, а не за недействителност на същия. Основанията за недействителност
на административния акт, изведени от съдебната практика в областта на административното
правораздаване сочи, че такава е налице когато административният акт е издаден от
некомпетентен орган, когато не е подписан от издателя му и когато не е спазено изискването
за форма. Процесната Заповед № 18-4227/28.05.2018г. е издадена и подписана от
компетентен орган и е в изискуемата от закона писмена форма, поради което същата не е
недействителна.
Наваденото възражение от ответната страна на основание чл. 17 ал. 2, изр. 2 от ГПК е
своевременно направено, а съдът е бил длъжен да се произнесе инцидентно по
25
законосъобразността на атакувания административен акт, тъй като същият се
противопоставя на страна по делото, която твърди че не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му и за нея е налице правен
интерес да поиска съдът да извърши контрол за законосъобразност в рамките на
образуваното производство за съдебна делба, доколкото по делото следва безспорно да бъде
установен актуалния статут на недвижимия имот чиято делба е поискана пред съда.
Следователно решението на съда е обусловено от преценката за законосъобразност на
оспорената заповед на Началника на СГКК.
Пред първоинстанционния съд е било направено искане от ответната страна за извършване
на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК само за законосъобразността на
Заповед № 18-4227/28.05.2018г., във връзка с валидността на представената по делото Схема
№ 15-759844/20.08.2020г. Съставът на РС С. обаче е открил производство по оспорване на
верността не само на схемата издадена въз основа на Заповед № 18-4227/28.05.2018г. на
Началника на СГКК, за обект с идентификатор * по КККР на гр.С., но е открил
производство по оспорване на верността и по отношение на схема издадена в рамките на
друга административна процедура, при която е издадена Заповед № 18-3123/22.03.2019г. на
Началника на СГКК гр.Благоевград, касаеща статута на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * по КККР на гр. С./за южната част на приземния етаж/. Производството по
чл. 17 ал.2 от ГПК се открива от съда само по искане на страната, която не е участвала в
административната процедура, а е засегната от издадения административен акт и не е могла
да противопостави възраженията си в административното производство по неговото
издаване. Съдът не може да извършва служебно косвен съдебен контрол по отношение на
представени по делото административни актове, без това да му е било поискано от
заинтересованата страна.
Основотелно е оплакването наведено с въззивната жалба- за допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, при което съдът
необосновано и без да е налице искане на страна по делото, от една страна е разширил
обхвата на поискания инцидентен контрол за законосъобразност освен по отношение на
Заповед № 18-4227/28.05.2018г., но и по отношение на Заповед № 18-3123/22.03.2019г. на
Началника на СГКК гр.Благоевград.
Нещо повече- въззивният състав на ОС Благоевград намира, че първоинстанционният съд е
открил производство по оспорване на верността на схемите издадени въз основа на
издадените Заповед № 18-4227/28.05.2018г. и Заповед № 18-3123/ 22.03.2019г., и двете на
Началника на СГКК гр. Благоевград, вместо да открие производството по извършване на
инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на Заповед № 18-4227/28.05.2018г. на
Началника на СГКК, каквото е било искането направено от ответната страна с отговора на
исковата молба. В диспозитива на обжалваното съдебно решение съставът на РС С. е обявил
за невярна Схема № 15-759844/20.08.2020г., издадена от СГКК, в частта относно
предназначението на обект с идентификатор * по КККР на гр.С.; *- за търговска дейност.
Също в диспозитива на обжалваното решение, съставът на първоинстанционния съд е
26
обявил за недоказано оспорването на верността на Схема № 15-759846/20.08.2020г.,
издадена от СГКК- Благоевград, в частта относно предназначението за търговска дейност на
обект с идентификатор * по КККР на гр.С.. В тази част на обжалваното съдебно решение
съдът се е произнесъл по нещо за което не е бил сезиран, като съдебният акт в тази му част е
недопустим и следва да бъде обезсилен.
Отделно следва да бъдат изложени съображения, че съгласно чл. 17 ал. 2 ГПК, гражданският
съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от
това дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасянето е само в мотивите на решението,
доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор. Гражданският съд няма
правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на
административния акт. Такова правомощие има само административният съд, в процедура
по обжалване на административния акт, при спазване на правилата на АПК. /Решение № 230
от 31.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2252/2013г., I г.о., ГК/. Поради същите съображения
първоинстанционният съд няма правомощия в диспозитива на постановеното съдебно
решение да отменя оспорената административна заповед или да обявява за невярна схемата
издадена въз основа на същата.
По разноските:
Присъждането на разноски по иска за съдебна делба, както и заплащането на дължимата
държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. С оглед разпоредбата на
чл. 355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а
присъждането им се прави с решението по извършване на делбата, съобразно стойността на
дяловете на съделителите. Решението по първата фаза на делбата не слага край на процеса,
поради което не се дължи и присъждане на разноски, като същите се присъждат с решението
по извършване на делбата във втора фаза./ в този см. Решение № 3 от 6.02.2012г. на ВКС по
гр. д. № 189/2011г./.
При обжалване на решението за допускане на делбата или извършване на съдебна делба,
различно е приложението на закона пред въззивната съдебна инстанция. В тази фаза на
процеса страните участват в делото в качеството си жалбоподатели или на ответници по
жалбата. Настоящият състав на ОС Благоевград споделя съображенията изложени в тази
насока в Определение № 93 от 18.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1667/2018г., II г.о., ГК,
съгласно които разноските за въззивното и касационно обжалване се присъждат съобразно
разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу
страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени
разноските. В горния смисъл е практиката по Определение № 4 от 06.01.2011г. по ч.гр.д. №
542/2010г. на II г.о. и Определение № 252 от 11.07.2014г. по гр.д. № 2024/2014г. на I г.о. на
ВКС на РБ, съответно и указанията в Постановление № 7/1973г. на Пленума на ВС.
С оглед на изхода от делото, при определяне на разноските пред настоящата съдебна
инстанция следва да се съобрази, че въззивната жалба е частично уважена, поради което
разноските в полза на страната виззивник следва да бъдат наполовина. Следва да бъдат
осъдени въззиваемите да заплатят на въззивниците сумата 412.50лв., съставляваща разноски
27
за адвокатски хонорар и държавна такса.
Въззиваемите също претендират разноски в производството пред настоящата съдебна
инстанция и тъй като въззивната жалба е частично уважена, на същите следва да бъдат
присъдени разноски в размер на половината от претендираните, съразмерно на неуважената
част от жалбата. Следва да бъдат осъдени въззивниците да заплатят на въззиваемите, сумата
от 750лв.съставляваща разноски за адвокатски хонорар в производството пред ОС
Благоевград.
В проведеното съдебно заседание адв. П. е направила възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна за пред въззивната инстанция, като въззивният
съд намира същото за неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела за делба, в редакцията и с ДВ бр. 88 от 2022г., възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не
по-малко от 1 500лв. за всяка фаза. Съдът намира че искането за намаляването на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение поради прекомерност за неоснователно и същото
следва да бъде оставено без уважение. Адв. С. е упълномощена да представлява
въззиваемите по делото пред ОС Благоевград, след изменението на разпоредбата на чл. 7
ал.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 2004г., с ДВ бр. 88 от
2022г., поради което приложим е текста след така направеното изменение на закона, в който
се предвижда че минималния размер на адвокатското възнаграждение за всяка фаза на
съдебната делба следва да е в размер на 1 500лв.
Водим от горното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900263/18.08.2022г., постановено по гр.д. № 1212/2020г. по описа на
РС С., в частта му в която е отхъврлен като неоснователен предявения иск за делба по
отношение на самостоятелен обект с идентификатор * по КК и КР на гр.С., одобрени и
изменени със заповед №18-4227 от 28.05.2018г. на Началника на СГКК Благоевград и с
адрес на имота гр. С., ул. „Ю. Г.“ № *, етаж *, който имот се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: за
търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 61 кв.м., при съседи: на същия етаж-
обект с идентификатор *, под обекта- няма, над обекта- обект с идентификатор *.1., като
вместо това постановява:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор *
по КК и КР на гр.С., одобрени и изменени със Заповед №18-4227 от 28.05.2018г. на
Началника на СГКК Благоевград, с адрес на имота гр. С., ул. „Ю. Г.“ № *, етаж *, който
имот се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 61 кв.м., при
съседи: на същия етаж- обект с идентификатор *, под обекта- няма, над обекта- обект с
28
идентификатор *.1.,с предназначение на обекта- за търговска дейност, при квоти: 1/ 3
идеална част за В. В. Й.; 1/ 3 идеална част за Ю. Л. П., 4/ 18 идеални части за Г. Г. С.; 1/ 18
идеална част за Я. И. С. и 1/ 18 идеална част за И. И. С..
ОБЕЗСИЛВА Решение № 900263/18.08.2022г., постановено по гр.д. № 1212/2020г. по описа
на РС С., в частта му в която първоинстанционният съд е:
-обявил за невярна схема № 15-759844/ 20.08.2020 год., издадена от СГКК- Благоевград в
частта относно предназначението на обект с идентификатор *- за търговска дейност.;
-обявил е за недоказано оспорването на верността на Схема № 15-759846/20.08.2020год.,
издадена от СГКК- Благоевград, в частта и относно посочване предназначението на обект с
идентификатор *- за търговска дейност, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900263/18.08.2022г., постановено по гр.д. № 1212/2020г. по
описа на РС С., в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. Г. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул.“Ю. Г.“ № *; Ю. Л. П. с ЕГН
********** с адрес в гр. С., район „Н.“, ж.к. „Н. -*“ бл. *, вх. *, ет.*, ап. *2; Я. И. С. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Ю. Г.“ № * и И. И. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул.“Ю.
Г.“ № *, да заплатят на В. В. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. С., район М., ж.к.“М.“ *, бл.
*, вх. *, ет.*, ап. * и В. Г. Й. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „Ю. Г.“ № *, сумата
412.50лв., съставляваща разноски за адвокатски хонорар и държавна такса за пред
въззивната съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА В. В. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. С., район М., ж.к.“М.“ *, бл. *, вх. *, ет.*,
ап. * и В. Г. Й. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „Ю. Г.“ № *, да заплатят на Г. Г. С. с
ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул.“Ю. Г.“ № *; Ю. Л. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.
С., район „Н.“, ж.к. „Н. -*“ бл. *, вх. *, ет.*, ап. *2; Я. И. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.
„Ю. Г.“ № * и И. И. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул.“Ю. Г.“ № *, сумата- 750.00лв.,
съставляваща разноски за адвокатски хонорар в производството пред ОС Благоевград,
съразмерно на неуважената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от обявяването му на
страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29