№ 17
гр. ЛЕВСКИ , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20214410200020 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М. В. К. от гр.Б. срещу
НП №2020-241-ЗЗ-556/17.09.2020, издадено от директора на ОДМВР –
Плевен.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление. Счита
същото за неправилно и незаконосъобразно, като намира, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Прави искане съдът да постанови решение, с което да отмени като
неправилно и незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
За административно наказващия орган редовно призован – не се явява
представител.
Изразено е писмено становище по жалбата. Административно
наказващият орган счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като издадено от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Счита, че наложеното
наказание по вид и размер съответства на извършеното нарушение. Изразява
се становище, че неспазването на въведените противоепидемични мерки по
1
време на извънредното положение в борбата с Ковид-19 безспорно е довело
до усложнената епидемична обстановка и са причинени значителни и трудно
поправими вреди, включително непоправими такива за живота и здравето на
гражданите на РБ, поради което счита че деянието не може да се приеме за
маловажно. Направено е искане да се съобрази и обстоятелството, че целта
на административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани и че за своевременното
справяне с пандемията от съществено значение е и единната позиция на
законодателната, съдебната и изпълнителната власт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а наказателното постановление – отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата,
като излага подробни съображения.
Административно наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 26.04.2020 г. в 12:20
часа, в гр.Б., ул. *** до ВФ *** не е поставила на лицето си защитна маска
или друго средство, покриващо носа или устата, в противоречие на т. 9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на Здравеопазването.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 209а ал.1 от ЗЗ във
връзка с чл. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН административно наказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето, затова че на 26.04.2020г. в 12:20 часа в гр.Б. ул. *** до ВФ *** се е
установило, че лицето на открито обществено място не е поставило предпазна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, в противоречие
на т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-
01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В НП е отразено, че
2
лицето виновно е нарушило чл. 209а ал.1 от ЗЗ във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗЗ и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването и че при налагане на
административното наказание е преценено, че осъщественото деяние не
притежава качеството „маловажност“ по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН,
предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване
на противоепидемични мерки за недопускане на разпространяването на
Ковид-19 в страната, както и с оглед обстоятелството, че всяко забавяне на
изпълнението или неизпълнение на противоепидемичните мерки може да
причини значителни и трудно поправими вреди, включително непоправими
такива за живота и здравето на гражданите.
Жалбоподателката дава обяснения по случая в проведено по делото
съдебно заседание. Същата заявява, че отивала на работа, че в момента, в
който отивала към спирката пушела цигара, че полицейската кола в момента
в който си хвърляла цигара я спрели и й написали акт. Твърди, че маската й
била в ръката и че нямало хора наблизо.
В качеството на свидетели са разпитани К. Л. А. – актосъставител, С. Е.
Н. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта,
както и М.П.Г. – доведена за разпит от жалбоподателката.
В показанията си, свидетелят А. заявява, че е съставен акт на
жалбоподателката, за това, че не е поставила предпазна маска. Не си спомня
датата и часа на нарушението, както и дали жалбоподателката е правила
възражения. Не си спомня дали е имало струпване на хора.
В показанията си, свидетелят Н. заявява, че си спомня случая, че на
жалбоподателката е съставен акт за неносене на маска, че не е имало
струпване на хора, че е имало още една госпожа, която е била с маска и че
отивали на работа. Не си спомня дали жалбоподателката е пушела цигара и не
може да посочи имената на другата жена, тъй като на място не са й снемали
самоличност.
От показанията на св. М.Г. се установява, че е колежка на
жалбоподателката, че била на около 100-150 метра от М. зад нея, че ускорила
хода си, за да я настигне и да продължат заедно, че в тоя момент видяла, че
патрулната кола е спряла М., но не знаела за какво. Продължила да върви и я
изчакала малко встрани. Че след това М. й обяснила, че я спрели за маска,
след което заминали на спирката. Свидетелката е категорична, че не е имало
3
други хора по улицата, че когато стигнала до М., тя била до патрулната кола и
полицаите разговаряли с М. и че в този момент М. била без маска, че след
като й написали акта, тя сложила маска и продължили двете, а преди това не е
обърнала внимание и не е видяла дали М. е била с маска. Заявява, че от
разстояние няма как да види дали М. е пушила в момента цигара и че когато
М. е била при полицаите и й съставяли акт, М. нямала маска.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че
действително на посочените в акта и НП дата и място жалбоподателката е
била на открито обществено място – улица и е била без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./ - каквото е изискването в т. 9
с която е допълнена заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. със заповед № РД-
01-197/11.04.2020 г. Нарушението е извършено на 26.04.2020 г. – т.е. към
момента в който е била действаща разпоредбата на т. 9 от Заповедта на
Министъра на здравеопазването.
В НП както бе посочено по-горе е отразено, че
административнонаказващият орган е преценил, че не е налице основание за
приложение разпоредбата на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл. 28, б „а“ от
ЗАНН да предупреди нарушителя, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Извършеното от жалбоподателката деяние представлява маловажен
случай, тъй като същото е с по – ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Деянието не е извършено умишлено. От показанията на разпитаната
свидетелка М.Г. се установява, че след съставяне на акта М. е поставила
маска и продължили двете. От показанията на свидетелите Г. и Н. се
установява, че не е имало струпване на хора, т.е. не е установено в
непосредствена близост да е имало други хора, които да са били пряко
застрашени от обстоятелството, че жалбоподателката е била без поставена
маска или друго предпазно средство.
Поради изложените съображения съдът счита, че е налице маловажен
4
случай и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане
на разноски, на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея
деловодни разноски, а именно сумата от 300 лв. – представляваща заплатено
възнаграждение за 1 адвокат в минимален размер.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление
№2020-241-ЗЗ-556/17.09.2020г, издадено от ВПД директор на ОДМВР –
Плевен, с което на М. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., *** за нарушение
за което е съставен АУАН № 68 серия АА бл. № 255369/26.04.2020 г., на
основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Плевен да заплати на М. В. К. ЕГН **********, с
адрес: гр.Б., *** направените в настоящото производство деловодни разноски
в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Плевен в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5