№ 5318
гр. С, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110149843 по
описа за 2024 година
Предявен e иск от М. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М бл...., подадена чрез адв.Т.
със съдебен адрес гр.С, ж.к.Л бл.44, вх.Б, офис надпартерен етаж, насочена срещу „ЕОС М“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т, етаж
6, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата,
за която на 13.04.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2102/2010 г. по описа на
СРС, 59 състав, а именно сумата от 9512.97 лева, представляваща главница, дължима към
„Банка ДСК“ ЕАД, вземането за която е прехвърлено на „ОТП Ф ЕАД, а след това и на
ответника, и за събирането на която суми е образувано изп.дело № 257/2016 г. по описа на
ЧСИ М М.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се твърди, че ищцата е осъдена по ч.гр.д.№ 2102/2010 г. по описа
на СРС, 59 състав да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД главниця от 9512.97 лв., лихва в размер
на 3208.03 лв. и разноски. Сочи се, че въз основа на издаден по делото изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 257/2016 г. по описа на ЧСИ М М, по което е извършено едно
единствено изп.действие, а именно наложен на 28.05.2019 г. запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата.
С оглед на това, според ищцата, вземанията на ответника са погасени по давност,
която е започнала да тече на 28.05.2019 г. е и изтекла към датата на подаване на исковата
молба. При тези обстоятелства се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на
ответника предявените в исковата молба задължения.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва исковете, като
заявява, че след наложения запор – на 26.08.2020 г., той е конституиран като взискател по
изп.дело, с което действие е прекъсната започналата на тече погасителна давност. Според
ответника с молбата му за конституиране като взискател и поискано и извършването на
изп.действие, а именно опис на движимите вещи в дома на длъжника. В тази насока се
излажат доводи, че от значие е молбата на взискателя за извършване на действието, а не
дали то е реално предприето от ЧСИ.
1
Отделно от това се обръща внимание, че на 29.04.2021 г. е постъпила сума по сметка
на взискателя /8.56 лв./ от наложен запор на банковата сметка на длъжника.
Ответникът се позовава и на удължаването на давностните срокове със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
При условията на евентуалност се прави искане з априсъждане на адвокатски
хонорар на пълномощника на ищеца в минимален размер.
В съдебно заседание страните ищецът се представлява от пълномощник, който
поддържат направените с исковата молба искания, ответникът не се явява и не се
представлява, депозира писмено становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Чрез
иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
/например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др/. В случая ищецът твърди, че не дължи сумата, посочена като
галвница в изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. 2102/2010 г. по описа на СРС, 59 състав,
поради изтекла погасителна давност.
Оспореното като погасено по давност задължение е за заплащане на главница по
договор за кредит. На основание чл. 110 ЗЗД задължението за главница по договора за
кредит се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Предвид липсата на други
доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от
датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 13.04.2011 г.
Следва да се установи дали процесните вземания са погасени по давност.
По делото не се спори, че вземанията по процесния изпълнителен лист са
прехвърлени на „ОТП Ф Б“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
22.11.2012 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, а впоследствие на ответника „ЕОС М“ ЕООД на
19.03.2020 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен с
„ОТП Ф Б“ ЕАД, за което длъжникът е уведомен, предвид подаването на исковата молба
срещу този ответник.
За събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден на
13.04.2011 г., е образувано изп. дело № 257/2016 г. по описа на ЧСИ М М с район на
действие СГС, като с подадената на 14.03.2016г. молба за образуване на изпълнително
производство взискателят „ОТП Ф Б“ ЕАД е поискал извършването на конкретни
изпълнителни способи по отношение на длъжника. Видно от материалите по
изпълнителното производство, с постановление на ЧСИ М от 12.07.2016 г. е поискано
вписването на възбрана върху посочения в постановлението притежаван от длъжника
недвижим имот. С молба от 04.10.2017 г. взискателят е поискал извършването на конкретно
изпълнително действие по отношение на длъжника – налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника. Със запорно съобщение от 09.10.2017 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника. С молба от 02.11.2018 г. взискателят е поискал извършването
на конкретни изпълнителни действия по отношение на длъжника – налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника и насрочване на опис на движимо имущество на длъжника.
Със запорно съобщение от 07.01.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника. Със запорно съобщение от 07.01.2019 г. е наложен запор върху трудовото
2
възнаграждение на длъжника. На 26.08.2020 е подадена молба от цесионера „ЕОС М“ ЕООД
за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, като с молбата е поискано и
извършването на конкретни изпълнителни действия по отношение на длъжника –
насрочване на опис на движимото имущество, находящо се в дома на длъжника. С
постановление на ЧСИ М от 15.01.2025 г. изп. дело № 257/2016 г. е прекратено на основание
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност
не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и
с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116,
ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Тук следва да се
съобрази приетото в ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на
ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното
тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако
кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е
висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в
сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на
3
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съгласно което прекратяването на изп. производство
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая, както се посочи по-горе, давността за вземанията по изпълнителния лист е
петгодишна, като с подаваните от първоначалния взискател молби в хода на изпълнително
дело № 257/2016 г. по описа на ЧСИ М М, с които са посочени конкретни изпълнителни
способи и е направено искане за предприемане от съдебния изпълнител на действия за
събиране на вземанията, както и с предприетите от страна на съдебния изпълнител
действия, давността е многократно прекъсната. Съдът намира, че делото е било перемирано
на 26.08.2022 г., доколкото в продължение на 2 години от последното валидно изпълнително
действие, а именно подаване на молба от 26.08.2020 г. от страна на цесионера „ЕОС М“
ЕООД за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, няма данни да са
поискани от взискателя и да са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия.
Давността за вземанията е била прекъсната от датата на последното валидно изпълнително
действие - 26.08.2020 г., от която започва да тече и новият 5-годишен давностен срок, който
към настоящия момент не е изтекъл, поради което и задълженията на ищеца не са погасени
по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, като на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата в
размер на 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М бл....,
срещу „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6,
сграда М Т, етаж 6, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата, за която на 13.04.2011 г. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2102/2010 г. по описа на СРС, 59 състав, а именно сумата от
9512.97 лева, представляваща главница, дължима към „Банка ДСК“ ЕАД, вземането за която
е прехвърлено на „ОТП Ф ЕАД, а след това и на ответника, и за събирането на която суми е
образувано изп.дело № 257/2016 г. по описа на ЧСИ М М.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М бл...., да заплати на „ЕОС
М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т,
етаж 6, сумата в размер на 100.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5