РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201885 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СВ. В. В. против Наказателно постановление № 21-0819-
001126, издадено на 01.04.2021г. от Началник група към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна
полиция“, с което са му били наложени административно наказание „глоба" в размер на
2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 300 лева за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10
лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. В обстоятелствената
част на наказателното постановление не била посочена действителната фактическа
обстановка, като жалбоподателят отрича да е управлявал процесното МПС, което само е
било отключено и с включени светлини, като наред с това полицейските служители били
отказали да запишат данните на свидетел- очевидец, както и да впишат в АУАН
възраженията на жалбоподателя, тъй като „формата не позволявала това“. Посочва, че
отказал да даде проба за алкохол, защото не управлявал МПС, същото единствено било
паркирано на паркинг със запалени светлини, тъй като жалбоподателят търсел медикаменти,
които използвал. Наред с това не било посочено има ли претърпени имуществени вреди и
ако да какви и в какъв размер. Моли се за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, поддържа становището си,
като посочва, че дори ако се вземат предвид показанията на полицейските служители на
1
практика излиза, че управление е имало на дата различна от тази, описана в НП, а именно
05.03., поради което и с оглед на възраженията в жалбата се налага отмяна на издаденото
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-юрисконсулт, който
ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същият да бъде
потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят СВ. В. В. притежавал СУМПС № *********, което било иззето с НП
№19-0819-004477/08.08.2019г., влязло в сила на 21.12.2019г. и към настоящия момент е на
съхранение в сектор "Пътна полиция" Варна,тъй като не е изпълнил задължителното
условие на чл.159,ал.2 от ЗДвП.
На 06.03.2021 г. в 03:00 часа в гр.Варна по ул.Феликс Каниц в посока кръстовището на
ул. „Сава Радулов“ и ул. „Любен Каравелов“ управлявал лек автомобил - ФИАТ MAPEA с
peг. № В 5019 РК, собственост на В. П. В. от гр. Варна, когато бил спрян за проверка от
полицейските служители – св. К. и св. К.Н., които по-рано били възприели същият
автомобил, в който се намирали две лица, които според възприятията им били употребили
алкохол и които те предупредили да не управляват МПС.
При все това, малко по-късно същата вечер полицаите установили същия автомобил да
се движи, като го управлявал жалбоподателят В..
За съдействие служителите повикали служители на „Пътна полиция“ – св. В., който
дошъл на мястото, установил жалбоподателя В. и манифестирал намерението си да
изпробва същия за употреба на алкохол с техническо средство.
На отправеното му предложение за извършване на проверка с техническо средство
Алкотест 7510 номер ARNA-0167, жалбоподателят В. отказал, а впоследствие отказал и
медицинско изследване за установяване употребата на алкохол в кръвта с талон за
мед.изследване № 085578/06.03.2021г. и вземане на кръвна проба по реда на чл.174, ад.4 от
ЗДвП.
Наред с посоченото било установени и че водачът управлява МПС без СУМПС, което
му било отнето на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с НП №19-0819-004477/08.08.2019г.,
влязло в сила на 21.12.2019г. и към настоящия момент се намирало на съхранение в Сектор
„Пътна полиция“ Варна, тъй като не е изпълнил задължителното условие на чл.159,ал.2 от
ЗДвП.
При проверката било изискано на водача и свидетелство за регистрация на МПС (част
втора), което последният не представил.
При така установеното, още същата вечер св. Я. съставил срещу въззивника АУАН за
нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП , на 150а, ал.1 ЗДвП, както и на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал. В срок постъпили
2
възражения срещу издадения АУАН, които били обсъдени от нарочна комисия и оставени
без последствия.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел,
че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че
възз. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 29.04.2021г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетелите В., както и К. и Н. –очевидци на управлението на МПС.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 05.05.2021г. видно от
приложения към жалбата пощенски плик/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група в
ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, както и заповед № 8121з-825/19.07.2019г. АУАН също е съставен от компетентен
орган - младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същите заповеди.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на двама идентифицирани свидетели, служители на
МВР установили управлението на МПС, като отсъствието на данни за техните ЕГН не е
нарушение от категорията на съществените, което да е довело до невъзможност за тяхната
последваща идентифицация.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя-
трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
3
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест – Алкотест Дрегер 7510. От
фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е
налице отказ от извършване на проверка с полеви тест.
Съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и с глоба 2000 лв.
Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото
нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Фиат Мареа" с рег.
№ В 5019 РК на 06.03.2021г, около 03.00 ч. в гр. Варна и отказ да бъде извършена проверка
за употреба на алкохол с полеви тест Алкотест Дрегер 7510.
Възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал МПС се опровергават по
категоричен начин на първо място от показанията на св. К. и Н. и на второ от наличните по
преписката писмени доказателства – обстоятелствата записани в докладната записка за
процесните събития, съдържанието на която не се опроверга по никакъв начин от
жалбоподателя В., на когото беше допуснат свидетел, но същият така и не свидетелства в
исканата посока.
Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с
допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското
изследване, което му е било издадено.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното
обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на
изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че
4
извършеното нарушение от В. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употребата на алкохол. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата
на защитата за неяснота на нарушението и за посочени две отделни адм. нарушения по чл.
174, ал.3 от ЗДвП.
За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал
състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното
нарушение от В. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация
за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация
на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания
правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по
първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО
за какво е наложено наказанието.
Жалбоподателят несъмнено има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на
ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест. Съгласно
легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на
МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи. След разясняване
на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по
никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с
цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било
доказателства В. да е съдействал на проверяващите за установяване на употреба на алкохол.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на
проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез
поведението на въззивника.
В конкретния случай е налице отказ за проверка с полеви тест за употреба на алкохол
на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не
е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, но както посочи
съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води
до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на нарушителят за това,
че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Ето защо дадената от АНО правната квалификация е правилна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения. Нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение , така и
санкция за допуснато такова нарушение.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания „глоба" в
размер на 2000 лв. се явява законосъобразно. За съда не съществува законова възможност да
измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или лишаване от
5
право да управлява МПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на
забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН, поради което и излишно
се явява събирането на информация за имущественото състояние на нарушителя. Доколкото
същият е правоспособен логично, АНО е постановил спрямо него другото приложимо в
случая и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за предвидения в закона срок.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията
респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 174,
ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция,
подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена
опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано, с
оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя.
Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би
се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП разпоредбата
създава задължение за водачите да управляват моторно превозно средство, само ако
притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от тях моторно превозно средство, да не са лишени от право да управляват
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството им
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай видно от справката за нарушител водач се установява, че
жалбоподателя е имал издадено СУМПС, което е било отнето с НП №19-0819-
004477/08.08.2019г., влязло в сила на 21.12.2019г. и към настоящия момент е на съхранение
в сектор "Пътна полиция" Варна,тъй като не е изпълнил задължителното условие на
чл.159,ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка състава на съда намира, че
безспорно е установено жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл.
150А ЗДвП, а именно, че е управлявал моторно превозно средство, след като СУМПС му е
било отнето по административен ред.
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предполага изначално придобита
6
правоспособност, от която водачите не са лишени, но е налице управление на МПС, в
конкретния случай с отнето СУМПС по административен ред.
В АУАН и в НП са описани достатъчно конкретно извършеното противоправно деяние
от обективна страна, механизмът му на осъществяване, времето и мястото на извършването
му и неговото авторство. Ясно е посочен в НП административния акт, въз основа на който
водачът е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, тъй като това е
съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая правилно и законосъобразно АНО е
наложил административно наказание глоба над минималния предвиден за извършеното
нарушение размер, а именно от 300. 00 лева, като при индивидуализиране на вида и размера
на наказанието съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, е отчел степента на обществена
опасност на нарушителя към момента на извършване на нарушението, която следва да бъде
определена като достатъчно висока предвид факта, че жалбоподателят не е съобразил
поведението си като водач на МПС с отнетото му с предходно съставен АУАН и НП
СУМПС и съставените му предходни актове за административни нарушения и фишове по
ЗДвП.
Аналогично стои въпросът за допуснатото нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП, което
не се оспорва от жалбоподателя, поради което и за съда не възникна неоходимост от по-
задълбочено негово обсъждане.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019
г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР - Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на юрк. по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
7
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-001126, издадено на
01.04.2021г. от Началник група към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на
СВ. В. В. са били наложени административно наказание „глоба" в размер на 2000 лв., както
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 300 лева за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 лева за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА СВ. В. В. да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8