№ 1266
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501613 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260011 от 26.02.2021г., постановено по т.д. № 93/19г., на
ОС-Кюстендил, I ГО, 1-ви състав, ответното застрахователно дружество ЗД
„Евроинс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) на К.
А. В. и на Н. Г. В. сумата от по 15 000 лв. (за всеки), представляваща
обезщетение за причинени неиму- ществени вреди от смъртта на Н. А. В.,
настъпила вследствие на ПТП от 15.07.2014г., ведно със законната лихва
върху всяка сума, считано от 18.03.2016г. до окончателното изплащане, като
са отхвър- лени исковете до пълния предявен размер от по 80 000 лв. за всеки
от ищ- ците, както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода
от 15. 07.2014г. до 17.03.2016г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. П. К., сумата от 1 716 лв., с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл.78, ал. 6 ГПК в
полза на ОС-Кюстендил сумата от 1 275 лв., представляваща дължи- ма
държавна такса и разноски за вещи лица. С решението ищците са осъдени да
заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ЗД „Евроинс“ АД сумата от
612,50 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищците в частта, с която са
отхвърлени предявените искове за неимуществени вреди за сумата над 15 000
лв. (за всеки) до сумата от по 45 000 лв., а от ответника – в уважена- та част, с
подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жал бите. Всяка
страна оспорва жалбата на насрещната страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с ата-
кувания съдебен акт, намира следното:
1
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени вреди от
настъпило на 15.07.2014г. ПТП, при което е починал Н. А. В., внук на
ищците, пряко от застрахователя по риска „Граждан- ска отговорност“, ведно
със законната лихва върху сумите до окончателно- то им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан
ска отговорност“. По отношение размера на претенциите, след обсъждане на
свидетелските показания, като е съобразил вида на връзката, която са имали
ищците със своя внук и отражението, което е имала смъртта му вър- ху
живота на неговите близки, е счел, че справедливият размер на обезще-
тението, на което имат право К. А. В. и Н. Г. В. се равнява на сумата от по
45 000 лв. за всеки. Така определе- ните обезщетения са редуцирани
съобразно приетия процент на съпричи- няване от страна пострадалия за
настъпването на инцидента в размер на 2/3, като съдът е присъдил на ищците
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв. за всеки от
тях.
Решението, в частта, с която са отхвърлени преките искове за сумата
над 45 000 лв. за всеки до пълния предявен размер от по 80 000 лв., ведно с
претенцията за присъждане на законна лихва, като необжалвано е влязло в
законна сила.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното:
Предмет на въззивното производство са основателността на преките
искове, размерът на определените обезщетения, както и размерът на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.
С оглед становищата на страните, няма спор по част от елементите от
фактическия състав на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), а именно: наличие на
увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество моторно
превозно средство, противоправното поведение и вината на който, са
надлежно установени. Не се спори, че ищците са баба и дядо на починалия,
т.е. не са сред кръга от лица, посочен в ППВС № 4 от 1961г., раздел III, т.2,
или тези в ППВС № 5 от 1969г. Ищцовата страна се позовава на т.нар.
„разширен кръг“ по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г.,
ОСНГТК, с което обосновават материалната си легитимация да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по
изключение, като твърдят, че с починалия е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка и от неговата смърт търпят продължителни болки и
2
страдания.
Съобразно изясненото в задължителните за правосъдните органи тъл-
кувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат
обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претенди-
ращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетение съгласно нормативните
правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. Прието е, че макар и бабите/дядовците и
внуците да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от
деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи за-
местващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по
изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родстве-
ниците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. В тези случаи за получаването на обезщетението няма да е доста-
тъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 и №
5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право но обезщетение имат
само най-близките на починалия.
По възражението на въззивното застрахователно дружество за непри-
ложимост на ТР №1/2018г., тъй като събитието е настъпило през 2014г.,
намира следното: Настоящият състав споделя приетото с решение № 170 от
17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ІV г.о. на ВКС, разбиране, че докол-
кото законът не е предвидил начален момент на действие на Тълкувател- ните
решения, постановените по реда на чл. 124 от действащия Закон за съдебната
власт, респ. по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗСВ (отм.), както и на тълку- вателните ППВС
по чл. 58, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 59 ЗУС (отм.) – задъл- жителни за органите
на съдебната и на изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни
актове, не съществуват самостоятелно, тъй като с тях не се създава ново
правило, а се извършва общо тълкуване на конкретна прав- на норма, по
повод прилагането на която е възникнала противоречива или неправилна
съдебна практика, за да се осигури еднаквото и точно прила- гане на закона
от съдилищата. Даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната
норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е има- ла съдържанието,
което впоследствие е било посочено в съответния тълку- вателен акт. Когато
след издаването на такъв тълкувателен акт е настъпила промяна било в самата
тълкувана норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-
икономическите условия, които правят даденото вече тълкуване на същата
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, то
постановеният нов тълкувателен акт, с който даденото вече тълкуване се
изоставя, за да бъде възприето ново, няма обратното действие, присъщо на
първоначалните.Установеното от такива тълкувател- ни актове следва да се
приложи по производства, които са висящи пред ре- довна съдебна
инстанция. Такъв е и настоящият случай, в който производ- ството е
образувано след приемане на ТР№1/2018г. на ОСНГТК.
3
От лексикална гледна точка терминът „изключителност“ означава об-
стоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното прояв-
ление на фактите и явленията в обективната действителност, т.е. когато не-
говите проявни форми излизат извън повтарящото се в живота правило за
поведение. Изключението се свързва с отклонение от типичното, често пов-
тарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в
която човек се ражда, развива и получава духовна, морална и материална
подкрепа. Следователно, духовната връзка между починалия и родствени- ка,
в случая между баба, дядо и внук, трябва да е изградена и да се развива в по-
дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на
съвременното българско общество емоционална привързаност, така че
скръбта от трагичната кончина на близкия родственик значително да преви-
шава интензитета на естествената скръб, чувство за безпомощност и тра-
гична непрежалимост. Съответно, когато преживелият родственик е в съ-
стояние в един сравнително кратък период от време да се отдели от естест-
веното състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то изживените болки и стра-
дания при трагичната кончина на негов близък не биха се отличавали с
изключително висок интензитет по смисъла на тълкувателните разяснения на
ВКС.
В конкретния случай в тежест на ищците, баба и дядо на починалия от
процесното застрахователно събитие, е установяването чрез главно и пъл но
доказване, че изградената с починалия родственик духовна и емоционал- на
връзка е сходна с тази между дете и родители, да е била трайна, като болките
и страданията от загубата на по-младия родственик да са с по-висок
интензитет от обичайните, продължили в относително по-дълъг пе- риод от
време. Такава житейска връзка би възникнала, напр. когато отно- шенията
между баба/дядо и внук са били сходни с тези, съществуващи меж ду дете
родител, в случай на смърт на родител, при лишаване от родителски права,
при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от неговото дете,
продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи
и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и/или дядото из- цяло
заместват родителската грижа и отговорност. В такава житейска си- туация,
когато внукът възприема своята баба/дядо като изключително бли- зък човек,
на когото основно да е разчитал през своето социално и нрав- ствено
съзряване, смъртта на този близък родственик би довело до травма- тични
последици в психиката на бабата/дядото, които би следвало да бъдат
обезщетени по смисъла на чл.52 ЗЗД.
От заключението на изготвената по делото СПЕ, се установява, че по
отношение на К.В. липсват данни за патология било като биологичен терен,
било като вродени или придобити органични увреди, които да представляват
основание за повдигане на хипотеза за отклонения в развитието и в
интелектуалното й съзряване. Последната е с интелектуални възможности в
границите на норми за възраст и образование. Не е била обект на някакво
специализирано/психиатрично и психологично третиране относно
психичното и развитие и възможности до този момент. Личностово е със
структуриран характер и темперамент. Притежава приемливи базисни умения
за справяне в ситуации с ниска и средна сложност от елементарно житейски
тип, за което разчита на подкрепа от семейството. Има добри уме ния за
общуване, но в поведението си е малко пасивна, затворена, избяг- ваща
общуване с приятелски кръг и от части и с близките. Водеща емоция през
цялото това време е загубата на интерес и удоволствие от дейности, които
4
нормално носят удоволствие, липса на емоционална реакция към оби чайно
приятна среда и събития. Налице са паника, отчаяние, пасивна под-
чиняемост, безизходица и безперспективност. В прогностичен план при нея
типът и продължителността на реакциите са различни и са с продължи-
телност от датата на инцидента до настоящия момент. Към момента на из-
следването е била във висока степен на тревожност и безспокойство, вслед-
ствие негативните преживявания при произшествието.
Психичното състояние на Н.В. е определено като изклю- чително
тревожно. Създалата се ситуация е възприета от пострадалия като дълбоко
травмираща. Възприятията и интерпретацията му са интензивно-
емоционалано ангажирани по посока застрашеност и нежелание за предо-
твратяване негативно преживяване, като няколко месеца непосредствено след
него са протичали по-бурно, като симптомите по-нататък най-често се
вписват в картината на Постравматично стресово разстройство. Налице са
симптоми, включващи епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под
формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошма- ри,
отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикаля- щата
среда, отчита се чувство на безизходица и избягване на действия и си- туации,
напомнящи на пострадалия за първоначалните негативни преживя- вания, но
без промяна на личността. Това страдание е в пряка причинно-следствена
връзка с преживяното вследствие на инцидента. Към момента на изследването
ищецът се е намирал в състояние на тревожност във високите граници на
нормата. Страданията, които е преживял и продължават да го съпътстват са в
причинно-следствена връзка със загубата на внука му.
Съдът кредитира заключението изцяло, тъй като последното е изгот-
вено от експерт, който притежава необходимите познания и опит, за да
отговори на поставените въпроси изчерпателно и обективно.
От събраните по делото доказателства – свидетелски показания на
свидетелката С. В. – снаха на ищците и майка на починалия, се установява, че
ищците научили за инцидента по телефона. Прилошало им. Свидетелката и
семейството й живеели на втория етаж, а ищците на първия етаж в една и
съща къща. Дядото и бабата се грижили за внука си. Когато свидетелката
отсъствала по работа, те го гледали като дете. Пострадалият бил кръстен на
дядо си. Бил добро и работно дете. След 8-ми клас отишъл да учи в гр. ***,
като се прибирал вкъщи за почивните дни. Бил от- личен ученик. Винаги
първо влизал при баба си и дядо си. Конфликти в се- мейството никога не
било имало. Трагедията се отразила тежко на всички. Ищците нямали други
внуци. След загубата на Н. вече нямали жела- ние за нищо. Все още не били
преодолели загубата. Разчитали, че като оста- реят ще им помага. Според
свидетелката връзката между ищците и внука им била много силна.
Последният израснал пред очите им. К. имала диабет и приемала лекарства за
него преди инцидента. Докато пострада- лият бил малък, тя минала на
инсулин, а вече се налагало да постъпва в болница и зрението й било зле.
Преди произшествието дядото бил поддър- жан човек, а след това
здравословното му състояние се влошило.
По делото са събрани и показанията на свидетелката Р. В., дъщеря на
ищците, от които се установява, че последната се притеснявала да съобщи за
случилото се на родителите си. Извикала съседи при майка си, в случай, че й
прилошее, а баща й не бил на себе си. Ищцата преди това била весел и
общителен човек, радвала се на внука си, но инцидентът я сломил тотално.
5
Ищецът бил в добро здравословно състояние, но то се вло- шило след
произшествието. Говорил несвързани неща, ставало му лошо и му се виел
свят. Н. бил постоянно при близките си, тъй като живеели в една къща. Още с
раждането му бабата започнала да полага грижи за него. Той им останал
единствен внук след смъртта на по-голямата му сестра. Н. постоянно помагал
на дядо си с работа, бил близък и с баба си, много им споделял. Вследствие на
стреса от случилото се здравословното състояние на ищцата се влошило още
повече. Вече била инвалид. Дядото известно време след случилото се бил в
„състояние на ненормалност“, но се стараел да се държи, колкото може. Все
още ищците не можели да пре- живеят загубата на внука си. Продължавали да
говорят за него, като един- ствената им утеха били хубавите спомени.
Въпреки, че били изминали над 6 години от инцидента, ищците
продължавали да спазват обичаите, свърза- ни с почитане на смъртта му, и да
ходят на гроба му всяка събота, въпреки тежкото състояние на ищцата.
Последната страдала от диабет преди инци- дента. Във връзка със
заболяването К. имала здравословни проблеми и преди произшествието, но
след настъпването му вече напълно рухнала. През 2007г. починала сестрата на
Н.. Свидетелката, дъщеря на ищци- те, няма деца.
От показанията на свидетелката Ц. М., кума на родите- лите на
пострадалия, се установява, че ищците понесли смъртта на внука си много
тежко. Той им бил останал единствен внук. Докато сестра му била болна и
майка й я водила до ***, те се грижили за Н.. Бил обично дете. Последният
помагал на баба си и дядо си, прекарвали време заедно и си споделяли. Когато
майка му отсъствала от града, той оставал при ищци- те. След инцидента
здравословните проблеми на К. се задълбочили. Ищците почитали паметта на
внука си.
По делото са събрани и показанията свидетелката Н. С., сватя на
ищците, от които се установява, че последните приели много страшно и лошо
случилото се. Н. бил възпитано и учено дете. Бил в близки взаимоотношения
с баба си и дядо си. Когато кака му се разболяла през 2001г.,ищците го
гледали. Пострадалият им помагал. Преди инцидента ищците били весели
хора, а след това станали по-затворени. Променил се животът им. Ходили
редовна на гробищата, като бабата вече не можела, тъй като не виждала.
Съдът цени свидетелските показания, тъй като са преки и непосредст-
вени, както и не са в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото. От същите се установява превишаващи естествената скръб и стра-
дания от трагичната кончина на техния внук, което обусловя изключител-
ността на тези негативни емоционални състояния. За специфични в случая
съдът намира обстоятелствата, че Н. е останал единствен техен внук след
смъртта на сестра му, нямат внуци от дъщеря си; грижили са се за него,
докато родителите му са били ангажирани с болестта на по-голямото им дете
през периода 2001г.-2007г., когато е починало, т.е. от 3-годишната до 10-
годишната му възраст; кръстен на дядо си; живеели са на различни етажи от
една и съща къща и са били непрекъснато заедно, помагали са си и са си
споделяли. Пострадалият е бил на 15 години при настъпването на ин-
цидента, а ищците – на 66 г., съответно на 68г. Животът за тези хора е за
губил смисъл, като надеждите и очакванията им са били свързани основно с
това дете. Загубата им е непрежалима, като продължават да изпитват чув-
ство на тревожност и безизходица от станалото.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
6
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на ОС-
Кюстендил размер от по 45 000 лв. е завишен, несъответстващ на преоб- лад
ващата практика на съда за сходни случаи.
Действително ищците са преживели изключително тежката загуба, като
смъртта на единствен внук е променила в негативен аспект целия им живот и
до голяма степен е обезсмислила в техните очи всички планове за бъдещето.
Негативните изживявания са довели до влошаване на тяхното фи зическо и
психическо здраве. Въпреки изключително близките отношения, които са
имали помежду си, става въпрос за роднини, които не са от най-тесния и
близък кръг. Момчето е имало своите родители, които са го отгле- дали и са
се грижили за него, и при посочените по-горе специфични об- стоятелства
имат право на по-високо от обичайно присъжданите за периода обезщетения.
В случая ролята на бабата и дядото е второстепенна, за раз- лика от случаите,
в които един от двамата или и двамата заема ролята на родителите изцяло.
Живеейки заедно, ищците са изградили силна връзка с внука си и безспорно
са претърпели тежка загуба, но от събраните доказа- телства се установи, че
момчето е предприело стъпки да поеме по собст- вения си път още от ранна
възраст, като е учило в друго населено място и се е прибирало вкъщи през
почивните дни. В тази хипотеза, нормалното е да могат да разчитат за помощ
на старини на сина си, бащата на Н., както и на живеещата при тях дъщеря –
свидетелката Р. В.. Също следва да се отбележи, че здравословното състояние
на ищцата е било влошено и преди настъпването на инцидента. Макар
безспорно стресът от такова травмиращо събитие да влияе върху протичането
и развитието на състоянието й, то не се доказа каква точно е степента на това
влияние.
При тези данни, настоящият състав, като взе предвид и приетите от
практиката обичайни размери в подобни случаи, социално-икономическите
условия на живот в страната ни към процесния период, намира, че сумата от
по 25 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезще-
тение.
Относно възражението на ответника, свързано с приложението на § 96,
ал. 1 от ПЗР на КЗ, настоящият състав изцяло споделя приетото от пър-
воинстанционният съд, като на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
на решението в тази част.
По оплакванията на ищците относно приетото за основателно от пър-
воинстанционния съд възражение за съпричиняване, въззивният състав на-
мира следното: По отношение твърдяното от застрахователя противоправно
поведение, изразяващо се в: - управляване на мотор без поставена предпаз- на
каска; - че е управлявал МПС, за което не е имал сключен договор „Граж
данска отговорност“; - за нарушение на правилото на чл.49 ЗДвП, за това, че
като е излизал от земен път на път с настилка, не е изпълнил задълже- нието
си да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства, в
случая движещия се по пътя трактор; както и за неупражнен ро- дителски
контрол, съставът на окръжния съд е приел недоказаност соче- ните прояви да
са в причинно-следствена връзка с пътния инцидент и по- следвалата смърт
на пострадалия. Във въззивната жалба на застрахователя липсва довод за
необоснованост на така направения от съда извод, поради което въззивният
7
състав не дължи разглеждане на възражението за съпри- чиняване по тези
факти.
За да приеме доказаност на възражението за съпричиняване в размер на
2/3, първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на ответ-
ника, че В. сам се е поставил в риск, тъй като бидейки непълнолетен е
управлявал МПС-мотоциклет без да има нужната за това правоспособност,
гарантираща му определени знания, умения и опит, както и че се е движел с
несъобразена скорост. Въз основа на експертното заключение и разяснения-
та на вещото лице в съдебно заседание, съдът е приел за установено, че след
като В., управлявайки мотоциклета, е навлязъл на пътя с настил- ка, е имал
техническата възможност да възприеме насрещно движещия се трактор,
който поради тесния път е бил навлязъл в неговата /на моториста/ пътна
лента, да избере траектория на движение, позволяваща му размина- ване с
трактора, тъй като са му били нужни 50-60 см, а свободната част е била 1.10
м, както и да избере подходяща скорост – при движение с 32 км/ч, вместо
установените 42.3 км/ч, при които ПТП е било предотвратимо – нарушения на
чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и чл.151, ал.1,т.2 от ЗДвП. Пострадалият е избрал
такава траектория на движение и скорост, при които вместо да осъществи
разминаване, е изгубил контрол върху мотоциклета и се е ударил в насрещно
движещия се трактор – нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От тук е направен
извод, че липсата на правоспособност и ниската възраст са довели до
погрешни решения и извършването на неправилни действия, които са в пряка
причинна връзка с произшествието, при което е настъпила смъртта му.
Преценено е, че неговият принос надхвърля този на водача на трактора,
допуснатото нарушение от когото е на чл. 20,ал.2,изр.2 ЗДвП, тъй като е бил
длъжен да намали скоростта и в случай на необходи- мост да спре при
възникване на опасност за движението.
Оплакванията на ищцовата страна във въззивната жалба са за необос-
нованост на извода, че мотористът е имал въможност да се размине с на-
срещно движещия се трактор и за неправилност на приетия по-голям при-
нос.
За установяване механизма на ПТП в първоинстанционното произ-
водство са събрани показанията на посочените от ответното дружество сви-
детели Д. и В., от които се установява, че видимостта на мястото на
инцидента е добра, а пътната настилка е асфалтирана. Десният банкет на пътя
при спускане представлявал пясък с камъчета. Според тях било възможно,
ако с дясната гума се движи по банкета, тракторът да не навлиза в лявата
пътна лента.
По делото са събрани и показанията на свидетеля В. С., управлявал
процесния трактор по време на инцидента. Свидетелят твърди, че улицата, по
която се движил и на която настъпил инцидента, била стръмна и тясна.
Налагало се водачите да се изчакват, за да се разми- нат с трактора. При
спускането му надолу по улицата от лявата му страна излязъл мотористът,
който вместо да мине в негово дясно, отишъл в дясно спрямо трактора.
Свидетелят твърди, че имало достатъчно място за мото- риста да мине
8
отстрани /отляво/ на трактора. След като го видял трак- тористът започнал да
спира, но настъпил удар. Твърди още, че мотористът не направил опит да
спре, имало следи оставени от гумите на мотора, където последният е подал
газ. Свидетелят се движил възможно най-дясно на пътя, като заемал част от
лявата пътна лента.
От заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ се уста-
новява, че на 15.07.2014г., около 09.30 ч. на ул. „Юри Гагарин“ в гр. ***, се
движил колесен трактор „МТЗ-80“, с рег. № КН 1446 ЕВ, упра- вляван от В.
С. С. със скорост от около 25 км/ч, те- глейки ремарке. В същото време от У-
образното кръстовище на улицата с път без настилка срещу него се насочил
мотоциклет „Ямаха ДТ“, модел „125 Р“, с рег. № Е 0580 В, управляван от 15-
годишния Н. А. В., който се движил със скорост от 42,5 км/ч преди
задействането на спирачките – при задействането им задното колело на
мотоциклета бло- кира и е отбелязало спирачна следа с дължина 16,58 м.
Трактористът, забе- лязвайки движещия се срещу него мотоциклетист, не е
задействал веднага спирачната система, която била с понижена спирачна
ефективност. Водачът на трактора счел, че има достатъчно място, за да се
разминат двете превоз- ни средства, тъй като на мотоциклета са му били
нужни около 50 – 60 см ширина, а били налични 1,10 м. Трактористът
задействал спирачната систе- ма едва когато видял, че мотоциклетът се движи
неуверено и губи управ- ление, като успял да спре след като изминал около
16 метра, когато е на- стъпил удар с мотоциклетиста, при който последният
паднал пред трактора, като в последствие задната му гума минала през
мотоциклета и тялото на пострадалия.
Според вещото лице процесното ПТП е настъпило по вина и на два-
мата водачи - имали са възможност да се възприемат от разстояние 60 м едно
от друго, като при своевременна реакция от тяхна страна инцидентът е
можело да бъде предотвратен. Експертът е посочил, че скоростта на движе-
ние на мотоциклетиста е съобразена по отношение преодоляване на завоя с
радиус от 37 м при включване при У-образното кръстовище с ул. „Юри Га-
гарин“, но счита, че същият е трябвало да съобрази избирането на скорост на
движение с възможността да спре при внезапно възникване на препят- ствие,
каквото е било движението по средата на тясната 2,90 м улица на трактор,
теглещ ремарке. Според вещото лице технически съобразената скорост в
случая би била 32 км/ч, при която мотоциклетистът би могъл да осъществи
безпрепятствено разминаване с трактора. Водачът на трактора също е имал
възможност да предотврати настъпването на инцидента, при положение, че е
задействал своевременно спирачната система на превозно- то средство.
В о.с.з. вещото лице е посочило, че закъснялата реакция на тракто-
риста е причина за настъпването на процесното ПТП, въпреки, че не я намира
за толкова значима в случая. Експертът е разяснил, че ширината на пътното
платно в мястото на ПТП е 2,90 м, а тракторът е широк 1,80 м, при което ако
последният не излиза на банкета, за преминаването на моториста остават 1,10
м от лявото платно, което е достатъчно. Вещото лице посочва, че тракторът е
9
можело да навлезе с дясната си част в банкета и да не навли- за в лявото
пътно платно за движение, което е имал време да стори и при възприемането
на насрещно движещият се мотоциклет, но счита, че не го е направил, тъй
като водачът му не е очаквал мотоциклетистът да изгуби управление, а и
последният е имал достатъчно място да премине. Според експерта правилно е
тракторът да се движи по пътното платно, а при необ- ходимост, по преценка
на участниците в движението, да отбие встрани, за да може да се размине с
друго превозно средство.
Заключението е прието, неоспорено от страните, поради което съдът го
кредитира, но без в частта, в която вещото лице е правило предполо- жения за
реакциите на участниците в инцидента, както и досежно възмож- ността за
разминаване.
Настоящият състав намира за необоснован направения от първосте-
пенния съд извод за възможност мотоциклетистът да осъществи безпрепят-
ствено разминаване с трактора на оставащите свободни 1.10 м от лявото
платно, при приети параметри от 2.90м ширина на платното и 1.80 м шири-
на на трактора. В случая не е съобразено, че тракторът е теглили ремарке,
което обичано е по-широко, което съответства и на приетото в мотивите на
присъдата досежно механизма на ПТП, а именно – ширина от 1.97 м габа-
рити на трактора. Следователно, оставащото отляво на трактора до банкета
разстояние в идеалния вариант, т.е. ако тракторът се е движил плътно в дясно,
е около 90 см, за което по делото не е надлежно доказано, че е доста- тъчно за
безпрепятствено разминаване. При това положение, и като съоб- рази
изнесеното от водача на трактора в свидетелските му показания, че в
последния момент мотористът вместо в по-дясно с цел разминаване отляво на
трактора, се отклонил вляво, поради което премазването е с дясна гума, би
могло да се предположи, че последният, виждайки, че няма место за раз-
минаване в неговата лента, е решил заобикаляне отдясно на трактора. В този
смисъл, не кредитира заключението на вещото лице в частта, с която е
интерпретирал поведението на участниците в пътния инцидент / и кой как- во
си е мислел/, както и досежно извода за възможността за разминаване отляво,
което е било водещо при определяне на високия процент на съпри- чиняване
след приемане от страна на съда, че липсата на правоспособност е обяснение
за неадекватното поведение на момчето.
След преценка на надлежно установените по делото данни за меха-
низма на пътния инцидент, въззивният състав споделя извода, че същият е
настъпил по вина и на двамата водачи. За основна причина за настъпването
му намира противоправното поведение на водача на трактора, който знаей-
ки, че част от композицията му заема насрещното платно за движение, не е
предприел своевременно действие по спиране, за което е имал достатъчно
време. Макар и нарушение на правилата за движение по пътищата, липсата
на правоспособност за управление на моторно превозно средство от страна на
мотоциклетиста не е достатъчна, за да обоснове наличие на съпричиня- ване
за настъпилия вредоносен резултат, тъй като нарушения на правилата за
10
движение се допускат включително и от професионални шофьори, какъв то в
случая е бил другият участник в движението. По делото не е установе- но по
пътя на пълното и главно доказване, че неправомерното поведение на водача
на мотора се дължи на липса на опит и умения. За установено в случая
въззивният състав приема допуснатото от последния шофиране с не-
съобразена за конкретните пътни условия скорост, макар в рамките на
позволената за участъка – нарушение по чл.20,ал.2 ЗДвП, което е основната
причина за пътни инциденти от правоспособни шофьори. С оглед гореизло-
женото, настоящият състав приема, че в случая основна вина за настъпва-
нето на произшествието има трактористът, като намира, че приносът на
пострадалото лице е в размер на 30 %. При това положение, размерът на така
определените обезщетения следва да бъде намален съобразно приетия размер
на съпричиняване от страна пострадалия, при което следващото се на ищците
обезщетение възлиза в размер по 17 500 лв.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над по 15 000
лв. до по 17 500лв. за всеки ищец, като се постанови ново, с което да се
присъди разликата от по 2 500 лв.
Досежно разноските за първоинстанционното производство намира
следното: Следващото се на процесуалния представител на ищците адвокат П.
К. адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.38 ЗА след прилагане
на тройното правило възлиза на 1 242.20лв., с ДДС, т.е. по-малко от
определеното от състава на КОС, независимо от уважаване на част от
подадената от ищците жалба. Тъй като няма искане от ответното дру- жество
по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на присъденото на
адв. К. възнаграждение, решението в тази част след- ва да се потвърди. С
оглед отхвърления размер от исковете, който е за 125 000 лв., следващите се
на ответника разноски, които са признати от състава на КОС за сумата от
735.00 лв., възлиза на 574.20лв., или по 287.10 лв. на всеки от ищците, над
който размер решението следва да се отмени.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед частичната
основателност на подадената от ищцовата страна жалба, като съобрази об-
жалваемата част от решението, която е за общо 90 000 лв., следващото се на
адв. К. възнаграждение по реда на чл.38 ЗА възлиза на 1 256.10лв., с ДДС от
251.20лв., или общо 1 507.30лв. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника сумата от 500 лв. – деловодни разноски, предста- вляващи
припадаща се част от заплатената в полза на САС д.т. и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 800лв., т.е. по 400 лв. за
всеки.Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
САС допълнителна държавна такса в размер на 300 лв., дължима върху до-
пълнително присъденото обезщетение от общо 5 000 лв., на основание
11
чл.78,ал.6 ГПК.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260011 от 26.02.2021г., постановено по т.д. №
93/2019г., на ОС-Кюстендил, I ГО, 1-ви състав, в частта, с която са отхвър-
лени предявените от К. А. В., ЕГН: ********** и Н. Г. В., ЕГН: **********,
и двамата с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 64 срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, искове по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за разликата над по 15 000 лв.
до по 17 500лв. за всеки, представляващи обезщетение за причинени
неимущест- вени вреди в следствие на смъртта на Н. А. В., настъ- пила при
ПТП от 15.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумите, начиная от
18.03.2016г. до окончателното им изплащане; както и в частта, с която К. А.
В. и Н. Г. В. са осъдени да заплатят на „ЗД „Евроинс“ АД разноски за над по
287.10 лв. всеки от тях, вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на К. А.
В., ЕГН: ********** и Н. Г. В., ЕГН: **********, допълнително сумата от по
2 500лв. на всеки, пред- ставляваща разликата над по 15 000лв. до по
17 500лв., по искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
представляваща обезщетение за причи- нени неимуществени вреди в
следствие на смъртта на Н. А. В., настъпила при ПТП от 15.07.2014г., ведно
със законната лихва върху сумите, начиная от 18.03.2016г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА К. А. В., ЕГН: **********, и Н. Г. В., ЕГН: **********, да
заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: ********* разноски за въззивното
производство – в размер на 800лв., или по 400лв. от всеки, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на основа-
ние чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат П. К. – САК адвокатско въз-
награждение за въззивното производство в размер на 1 507.30лв., с ДДС, и в
полза на САС д.т. в размер на 300лв., на основание чл.78,ал.6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011 от 26.02.2021г., постановено по
т.д. № 93/2019г., на ОС-Кюстендил, I ГО, 1-ви състав, в останалата об-
жалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13