ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 631 04.04.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: четвърти април две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 332 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от всеки двама измежду Светослав Николаев Николов, Ирина Харалампиева
Георгиева, Ондрей Локвенц и Ярослав Ян Чечински, подадена чрез пълномощник
юрк.Радина И., против решение № 4/10.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 652/2018 г. по
описа на РС-Айтос, с което е отхвърлен предявения иск от „Профи
кредит България“ ЕООД против С.Я.С. ***,
с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане
по договор за потребителски кредит № ********** от 26.05.2016 г. в размер на
2 226.92 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, за което по ч.гр.д.№ 225/2018 г. на
РС-Айтос е издадена заповед № 141 от 08.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като е обезсилена посочената заповед за изпълнение №
141/08.03.2018 г.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Счита се
за неправилен извода на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги се явявало нищожно, поради противоречие с императивните
норми на чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК. Излагат се подробни доводи,
че клаузите, определящи задължението за плащане на закупения пакет от
допълнителни услуги, не са недействителни
и не противоречат на добрите нрави. В тази връзка се посочва, че
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля, а в
случая ответникът е пожелал закупуването на пакет от допълнителни услуги,
декларирайки съгласието си за това в искането за отпускане на кредит, като
предоставеният пакет услуги не е свързан с дейността на кредитора по
кредитиране, а с необходимостта на потребителя да му бъдат предоставени
определени гаранции, поради което възможностите, които се предоставяли със
закупуването на пакета от допълнителни услуги не можели да се определят като
задължителни и като част от общите разходи по кредита. Обстоятелството, че
пакетът се закупува по избор на потребителя било видно, освен от заявеното от
длъжника в искането за отпускане на кредит, но и от това, че кредиторът отпуска
кредити и без закупен такъв пакет. Споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит, нито условие за
отпускането на такъв, поради което и законодателят е извадил разходите за
такива услуги от общите разходи по кредита. Жалбоподателят излага становище
относно правната същност на договора за предоставяне на услуга, като посочва,
че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за
възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един
момент. Счита, че доколкото определението на договора за потребителски кредит
по чл.9, ал.1 ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя
допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то
законодателно е допустимо уговарянето на такива услуги. Позовава се и на
предвидената от чл.9 ЗЗД свобода на договарянето, като страните са се съгласили
да сключат споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и
длъжникът се е съгласил с тази цена, поради което се счита, че не е налице недействителност на сключеното споразумение. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и
вместо него да се постанови ново решение, с което да се уважи исковата
претенция. Не са направени нови доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че препис от решението е връчен на
въззивника на 18.01.2019 г., като въззивната жалба е подадена чрез куриерска
служба на 01.02.2019 г. С оглед на това, съдът намира въззивната жалба за
допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.Я.С., подаден
чрез адв.Г.И., назначена от АРС за особен представител на ответника по реда на
чл.47, ал.6 ГПК. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба, като се моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид обстоятелството, че въззиваемият С.Я.С. се представлява в процеса от
назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, а от районния съд не е
определено възнаграждение на особения представител при депозиране на въззивната
жалба от ищцовото дружество, намира, че това следва да бъде сторено от
въззивния съд. Съгласно чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 ЗА, но не по-малко от една втора от
него. В конкретния случай, с оглед ниската фактическа и правна сложност на
спора, настоящият съд намира, че за въззивното
производство възнаграждението на особения представител следва да се определи
в размер на 193 лв. на разноски на въззивното дружество, поради което на същото
следва да се укаже в срок до съдебното заседание да представи по делото
квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер на 193 лв. за
възнаграждение на адв.Г.И..
Мотивиран от горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 332/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Профи кредит България“ ЕООД
и постъпилия отговор от въззиваемия-ответник С.Я.С..
УКАЗВА на въззивника „Профи
кредит България“ ЕООД в срок до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер
на 193 лв. за възнаграждение на адв.Г.И.,
назначена за особен представител на въззиваемия С.Я.С. по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез
процесуалните им представители.
За дадените от съда указания
въззивника да се уведоми чрез процесуалния му представител ю.к.Радина Илиева по
телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.