№ 285 / 6.8.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
06.08.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание о. 30.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Цекова
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.............................................., като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело № 776 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, Б. П. П. Ф. С. П. р. 5. ч. Б. П. П. Ф. С., к. Б. Е. 2. вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: г. С. п. 1. ж. М. 4. Б. П. С. сг. 14. п. о. Д. Д. - Заместник управител, ч. процесуалния си представител юрисконсулт Н. А. М. е предявило иск срещу П.Б. Н., ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx, цена на иска 675.62 лв.
В исковата си молба твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-15897150 П.Б. Н. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterCard. На 12.06.2018 г. П.Б. Н. е активирала, предоставената и о. „Б. П. П. Ф. С.“, к. България кредитната карта № САRD-15897189 , с максимален кредитен лимит в размер 700.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой о. банкомати АТМ, плащания, ч. терминални устройства (РОЅ) и др., осъществени, ч. издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 о. договора за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
П.Б. Н. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2018, когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 646.21лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените и покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес о. страна на „Б. П. П. Ф. С.“, к. България да потърси съдебна защита на вземането си.
Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 646.21 лв., представляващо използваната главница в размер на 563.91лв, както и договорна лихва о. 01.10.2018 (първа пропусната вноска) до 08.03.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 82.30 лв. П.Б. Н. дължи и обезщетение за забава.
Към настоящият момент се дължи общо сума о. 675.62 лв.
По образуваното частно гражданско дело № 2989/2029 година по описа на МРС е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Молят съда да постанови решение, с което да се установи, че е налице вземане о. страна на „Б. П. П. Ф. С.А“, к. България о. П.Б. Н. в размер на: 563.91 лв., представляваща главница по револвращ кредит; 82.30 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода о. 01.10.2018 г.до 08.03.2019 г.; 29.41 лв. представляваща обезщетение за забава,на основание чл. 76 о. ЗЗД, за периода о. 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г., или общо дължима сума 675.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата о. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, молят съда да постанови решение, с което да се осъди същия да заплати на дружеството горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Претендират Б. да им заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет лева/ лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 125.00 лв.-държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв.
Въз основа на чл.238 ГПК молят за разглеждане на делото и постановяване на решение в тяхно отсъствие.
Ответникът П.Б. Н., ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска; не прави оспорвания, не сочи доказателства, не заявява искания.
Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява, не e оспорена и истинността на представените документи.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 2989/2019 г. по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл. 410 и сл ГПК по представени към заявлението писмени доказателства. Следва да бъде уточнено, че липсва възражение о. страна на длъжника в заповедното производство. На същия е връчена ч. залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение. На заявителя е указана възможността на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, като в срок е предявен специалният установителен иск.
Ищецът, е предявил положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане към един минал момент. Съдът приема за установено, че не е изпълнено задължение о. страна на ответника по заплащане на суми по сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-15897150, като П.Б. Н. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterCard. На 12.06.2018 г. П.Б. Н. е активирала, предоставената и о. „Б. П. П. Ф. С.“, к. България кредитната карта № САRD-15897189, с максимален кредитен лимит в размер 700.00 лв. Този иск е специален установителен, при който, при пълно и главно доказване ищецът следва да установи безспорно съществуване на вземането си към един минал момент – 25.09.2019 г., конкретният длъжник, когато е депозирал Заявлението си по чл.410 ГПК в Районен съд С. както и да установи, параметрите на неизпълнението и спазените договорености.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор о. страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат о. страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен. При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2, във връзка с ал.4 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено о. съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, по реда на чл. 414 ал.4. във връзка с ал.3 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича о. целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.г.д. № 2989 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок о. длъжника, или при връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по реда на чл.47 ал.5 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като уведомлението по чл.47 ал.5 ГПК представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната ч. издаването на заповед за изпълнение и в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК– ч. уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, о. неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците о. неспазването на сроковете за размяна на книжа и о. неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л. 42 и 43 о. делото лично, и не е представил в срок отговор на исковата молба, същата е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК. С определението о. 24.06.2020 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците о. неспазването на сроковете за размяна на книжа и о. неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1769 о. 12.12.2019 година по ч.г.д.№ 2989 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и съобразно направеното искане в настоящото производство.
Освен това, следва да се остави без разглеждане предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, като процесуално недопустим.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК и в рамките на заявеното в исковото производство и признато за установено.
Водим о. горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Б. Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 25.09.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на Б. П. П. Ф. С. П. р. 5. ч. Б. П. П. Ф. С., к. Б. Е. 2. вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: г. С. п. 1. ж. М. 4. Б. П. С. сг. 14. за следните суми: 563.91 лв., представляваща главница по револвращ кредит; 82.30 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода о. 01.10.2018 г.до 08.03.2019 г.; 29.41 лв. представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 86 о. ЗЗД, за периода о. 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г., или общо дължима сума 675.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано о. 25.09.2019 година до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1769 о. 12.12.2019 година по ч.г.д.№ 2989 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА П.Б. Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. П. Ф. С. П. р. 5. ч. Б. П. П. Ф. С., к. Б. Е. 2. вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: г. С. п. 1. ж. М. 4. Б. П. С. сг. 14. сумата о. 25.00 лева – платена държавна такса и сумата о. 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1769 о. 12.12.2019 година по ч.г.д.№ 2989 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА П.Б. Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. П. Ф. С. П. р. 5. ч. Б. П. П. Ф. С., к. Б. Е. 2. вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: г. С. п. 1. ж. М. 4. Б. П. С. сг. 14. сумата о. 125.00 лева – платена държавна такса и сумата о. 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск о. Б. П. П. Ф. С. П. р. 5. ч. Б. П. П. Ф. С., к. Б. Е. 2. вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: г. С. п. 1. ж. М. 4. Б. П. С. сг. 14. срещу П.Б. Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за сумата о. 675.62 лв., като процесуално НЕДОПУСТИМ.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи о. решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: