№ 650
гр. Варна , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502995 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
264712/08.09.2020г./допълнена с жалба вх.№ 23157/29.10.2020г./на И. К. М., ЕГН
**********, чрез процесуален представител против Решение № 260013 от 13.08.2012г.,
постановено по гр.д. № 3602/2019г. на РС-гр.Варна, 18св., В ЧАСТТА, с която съда е
ОТХВЪРЛИЛ предявените от въззивника против Й. В. М. искове с правно основание чл.
127 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:
1.Сумата от 4250.12лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума по
договор за кредит, сключен на 08.05.2008 год. /погрешно посочен като 28.06.2008 год./ със
„СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, за времето от раздялата между страните - 01.05.2012 г. до
05.03.2014г., сумата от 948.10лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6
468.20 лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума по договор за кредит,
сключен на 08.05.2008 год. /погрешно посочен като 28.06.2008 год./ със „СЖ
ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, считано от 01.06.2012 г. един месец след падежа на първата
вноска - 01.05.2012 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата
2.Сумата от 3005.10 лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума по
договор за кредит, сключен на 05.01.2012 г. с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за времето от
раздялата между страните на 01.05.2012 г., до 20.03.2015г. - датата на сключване на
последващ договор със „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, сумата от 546.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 01.06.2012 г. до 12.02.2019
1
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата,
3.Сумата от 11020.99 лв., представляваща 1/2 от погасената от ищеца сума в размер
на 22040.00 лв., по договор за кредит, сключен на 20.03.2015 г. със „СЖ ЕКСПРЕСБАНК"
АД Варна, за периода от сключването му до 12.02.2019 г., сумата от 1180.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 20.04.2015 г. до 12.02.2019
г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно,моли същото да бъде
отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Изложени са аргументи,
че извода на съда, че ищеца не е доказал , че теглените от него суми са използване за
задоволяване на нужди на семейството е неправилен. Неправилно не е прието
рефинсаринатеното на кредита от 08.05.2008г. № 064253 отпуснат от „СЖ
Експресбанк“АД. Твърди, че с договора за заем от 20.03.2015г. № 401546 със „СЖ
Експресбанк“АД , продължава погасяването на заемите по договори № 788761 от
05.01.2012г. сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ и договор за заем № 64253 сключен на
08.05.2008г. със „СЖ Експресбанк“АД , както и , че сумите получени от двата са използвани
за задоволяване на семейни нужди.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддръжа
въззивната жалба. Счита предявените искове за доказани и основателни . Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
чрез назначения й особен представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата, претендира потвърждаване на решението в обжалваните части , като правилно и
законосъобразно.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по предявените от И. К. М., ЕГН ********** против Й.
В. М. ЕГН **********, искове с правно основание чл. 127 ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати/след допуснато изменение на основание чл.214 от ГПК / на ищеца
както следва:
- сумата от 6468.20 лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума в
размер на 13308.46 в., по договор за кредит, сключен на 28.06.2008 год. със „СЖ
2
ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, за времето от раздялата между страните - 01.05.2012 г. до
20.03.2015 г. - датата на сключване на последващ договор със „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД
Варна, сумата от 948.10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от
01.06.2012 г. един месец след падежа на първата вноска -01.05.2012 г. до 12.02.2019 г., ведно
със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
- сумата от 3005.10 лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума в
размер на 6827.40 лв., по договор за кредит, сключен на 05.01.2012 г. с „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ за времето раздялата между страните на 01.05.2012 г., до 20.03.2015 г. - датата
на сключване на последващ договор с „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, сумата от 546.00
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 01.06.2012 г. до
12.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
- сумата от 11020.99 лв., представляваща 1/2 от погасената от ищеца сума в размер на
22040.00 лв., по договор за кредит, сключен на 20.03.2015 г. със „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД
Варна, за периода от сключването му до 12.02.2019 г., сумата от 1180.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 20.04.2015 г. до 12.02.2019
г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата,
В исковата молба ищеца твърди , че с ответника са бивши съпрузи,като са във
фактическа раздяла от 01.05.2012 г. Бракът им е прекратен с влязло в сила Решение № 5279
от 29.12.2015 г. постановено по гр.д. № 117789/2015 г. по описа на ВРС 16 с.Твърди , че
посочените кредите страните изтеглили по време на брака им за посрещане на нужди на
семейството, сумите по които погасявал само ищецът. Към настоящия момент претендира
половината от заплатеното от него във връзка със солидарната отговорност на съпругата –
ответник. Сключени били 5 бр. договори за кредит: Ha 29.12.2004 год. между „СЖ
ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, и Й. В. М., е сключен договор за потребителски кредит в
размер 14000.00 лв., които ищецът заплащал по 244.59 лв. месечно, за период от 84 месеца;
На 28.06.2008 год. между „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна от една страна, И. К. М. и Й. В.
М., от друга, бил сключен нов договор за потребителски кредит в размер на 29000.00
/двадесет и девет хиляди лева/ за задоволяване на семейни нужди; На 09.09.2010 г. между
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ и И. К. М., по време на брака му с Й. В. М., бил сключен
договор за паричен кредит на стойност 7000.00 лв.; На 01.05.2012 г. между „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ и И. К. М., по време на брака му с Й. В. М., бил сключен договор за паричен
кредит на стойност 8200.00 лв.; На 20.03.2015 г. сключил нов договор „СЖ
ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, като рефинансирал, сумите по стария договор в резултат на
което погасил напълно кредита си към УНИКРЕДИТ БАНК за сумата от 10600.00 лв.
Твърди , че с първия заем/по който няма претенции/ страните построили две стаи с
3
общ вход, веранда, пред едната стая, която е обособена в кухня с мивка, барбекю, три стаи,
всяка от които е със самостоятелен вход, външна баня, тоалет, навес с три оградни страни и
метални врати. В строителството вложили и други лични средства, отделно от заема в
закупения на 15.12.2004г. ПИ № 71, находящ се в землището на с. Тополи, общ. Белослав, м.
„ Чакмак Баир" .С втория заем извършили рефинансиране на непогасената сума от 10004.00
лв. към заема от 2004 г. и затова получили от банката чисто 19000.00 лв. ,които използвали
за задоволяване на семейни нужди както следва: През месец ноември 2008 г. заедно с двете
им деца посетили Индонезия, където дъщеря им направила сватба. Разноските включвали
самолетни билети в двете посоки, хотели, храна и отделно разноски за провеждането на
сватбата. През месец април 2009 г. заминали на „Кайманските острови" на почивка. Част от
получените средства използвали за самолетни билети, хотели и храна. През 2009 г.
продължил и ремонта на собствения им АПАРТАМЕНТ № 18, в жилищен бл. 218, вх.1, ет.
5, ап. 18, находящ се в гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, като направили вътрешна изолация на
цялото жилище, обзавели изцяло кухнята. През 2008 г. закупили и Мерцедес Е 250 В 3937
КР за 15000 лв. През ноември 2009 г. част от средствата изразходвали за сватба и на синът
им.
С третия заем /претенции по който няма /- една част от средствата използвали за
закупуване на магазин на съпругата му, тъй като тя искала да прави собствен бизнес, а с
останалата част от средствата продължили ремонта на жилището и както и направили
подобрения в ПИ в с. Езерово.
С получените суми от четвъртия заем рефинансирали останалите за изплащане
4300.00 лв. от първия заем и получили 3900лв., които ответицата използвала по бизнес дела
и във връзка с магазина - обзавеждане, зареждане със стока, ремонти и др. По този заем
ответницата Й.М. станала поръчител. Въпреки, че вече не живеели заедно с ответницата, тя
настоявала за кредита.
С последния ищеца като рефинансирал сумите по стария договор, погасил напълно
кредита си към УНИКРЕДИТ БАНК за сумата от 10600.00 лв. и започнал да погасява
остатъкът към 20.03.2015г., възлизащ на сумата от 27500.00 лв. по 497.78 лв. месечно, която
сума погасява и в момента с падеж на 08.05.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен
представител на ответника, в който оспорва исковете като недопустими, а в условия на
евентуалност неоснователни. Оспорват се всички изложени твърдения в исковата молба,
твърди се липса на писмени доказателства във връзка с тях. Сочи, че разпоредбата на чл. 32,
ал.2. от СК въвежда солидарната отговорност на съпрузите в отношенията им с третите
лица, а не и вътрешните отношения между съпрузите във връзка с погасени
задължения.Евентуално, дори и да е налице солидарна отговорност по силата на цитираните
договори за кредит и на основание чл. 32, ал.2. от Семейния кодекс, прави възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за възстановяване на сумите, платени в
4
погашение на цитираните договори за кредит по-рано от 5 години преди депозиране на
исковата молба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По делото не са представени доказателства във връзка с твърденията му , че с
ответника са бивши съпрузи, както и кога е прекратен бракът им. При оспорване на
ответника и без изрично искане от ищеца съда е извършил служебна справка, от която е
установено, че брака между И. К. М., ЕГН: ********** и Й. В. М., ЕГН: **********,
сключен на 27.09.1981год. е прекратен с Решение № 5279/ 29.12.2015год. по гр.д.
№11778/2015г. на ВРС, 16 състав, считано от 29.12.2015год.
С оглед събраните в хода на процеса гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
З. П. и ДД.Т., които съда кредитира,като базиращи се на лични впечатления, настоящия
съдебен състав приема за установени твърденията на ищеца , че страните са бивши съпрузи,
както и , че фактическата им раздяла е настъпила в средата на 2012г. , като бракът им е
прекратен през 2015 г.
Ищеца е предявил три иска за главница и лихви, по които съда дължи отделно
произнасяне.
1. По договор за кредит, сключен на 28.06.2008 год. със „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД
Варна.
5
Видно приложеното по дело копие на Договор за кредит Експресо № 64253, с дата на
подписване 08.05.2008 год., сключен между „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна от една страна, И.
К. М. и Й. В. М. в качеството им на солидарни длъжници от друга, страните са постигнали
съгласие за предоставяне на кредит в размер на 29000.00лв. Правилно в обжалваното решение съда
е приел , че въпреки твърденията на ищеца,че процесния договор за кредит е сключен на
28.06.2008г., от приетите по делото писмени доказателства ,вкл.заключението на вещото лице по
ССЕ, което съда кредитира , се установява, че датата, че облигационната връзка между страните е
възникнала на 08.05.2008г. Безспорно по процесния договор, видно от самия документ, страните са
солидарно отговорни по смисъла на чл.121 вр. чл.127 от ЗЗД . В този смисъл ирелевантно е за
какво е използвана сумата по кредита. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
събраните по делото гласи доказателства се установява, че получените от банката през 2008г.
средства са изразходвани за семейни нужди – разходи по сватби на децата на страните, екскурзии,
ремонт на притежаван недвижим имот. Недоказано е твърденето за закупен с тези средства лек
автомобил Мерцедес , доколкото по делото липсват писмени доказателства в тази насока, а
събраните гласни са противоречиви относно дата на закупуването.
Съда е отхвърлил частично претенцията на ищеца, с мотиви за изтекла погасителна
давност, които настоящия състав изцяло споделя.Възражението за изтекла петгодишна давност от
деня на възникване на задължението, т.е. от датата на плащане на всяка една вноска по
кредита от ищеца до подаване на исковата молба в съда, е направено своевременно и
законосъобразно е уважено от районния съд. Сумите по претенцията са установени от
заключението на вещото лице по ССЕ, което съда кредитира,поради което жалбата в тази част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
2. По договора за кредит от 05.01.2012 г. сключен между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
и ищеца, по време на брака му с Й. В. М..
Възраженията на въззивника, че тегленото на посочения кредит е доказано по делото
, както и, че е представил достатъчно доказателства, че сумите по него са използвани за
рефинансиране на предходни кредити,сумите от които са били разходвани за семейни нужди
са неоснователни по следните аргументи.
Във връзка с направеното от ответника оспорване, по делото липсват писмени
доказателства, от които да се обоснове категоричен извод за параметрите на сключения от
ищеца на 05.01.2012г. договор с кредитна институция.Представеното на л.211от
първоинстанционното дело копие на договор за отпускане на потребителски паричен кредит
№ 788761 между Уни Кредит Файненсинг АД и ищеца , в качеството му на
кредитополучател и ответника в качеството му на поръчител е без положени подписи на И.
К. М. и Й. В. М./длъжник и поръчител/.
Дори и да се приеме , че съществува такъв договор , от заключението на вещото лице
по ССЕ, както и приложените към него извлечения от сметки и писмо изх.№
5937/11.06.2020г. на Уни Кредит Файненсинг АД, не се установява,че с получените по
6
сметка на ищеца 8200.00 лева са рефинансирани предишни кредити, кои точно, както и, че
средствата придобити от тях/предишните/ са използвани от семейството за задоволяване на
неговите нужди. Това не се установява и от събраните по делото свидетелски показания.
Липсата на посочените доказателства прави иска неоснователен, поради което отхвърляйки
го, ВРС е постановил правилно решение което следва да бъде потвърдено.
3.По договор за кредит от 20.03.2015г. сключен между „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД
Варна и ищеца по време на брака му с Й. В. М..
Видно от приложеното по дело копие на Договор за кредит Експресо № 401546 от
20.03.2015г. на посочената дата ищеца е получил от СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД сумата от
27 500 лева.
Кредитното задължение е поето по време на фактическата раздяла между страните и
преди прекратяване на брака им 29.12.2015год. с Решение № 5279/ 29.12.2015год. по гр.д.
№11778/2015г. на ВРС.
Възраженията на въззивника, че сумите по него са използвани за рефинансиране на
предходни кредити,сумите от които са били разходвани за семейни нужди са неоснователни
по следните аргументи.
От съдържание на Договора за кредит от 20.03.2015 г.,както и от заключението на
вещото лице по ССЕ, така и от приложените към нея погасителни планове, не може да се
установи ,че част от отпуснатите по него средства са за погасяване на предишни задължения
към кредитни институции.Дори и хипотетично да се приеме тезата на ищеца, недоказани
остават конкретните размери на погасените суми, както и по кои договори това е направено.
Следва да се има предвид , че искане за ССЕ в тази връзка ищеца не е направил в хода на
първоинстанционното производство. Заявеното доказателствено искане с допълнителната
въззивна жалба, като преклудирано по смисъла на чл.266 от ГПК съда е оставил без
уважение.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. и
Трошанова не може да се обоснове категоричен извод , че имено придобитите от този
кредит суми са използвани за нужди на семейството. По делото липсват каквито и да е
доказателства за какво е фактически ползвана сумата от 27500лв.
Предвид изложеното за ответника не е възникнала солидарна отговорност, а
отхвърляйки предявения от ищеца иск , първоинстанционния съд е постановил правилно
решение , което следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на главните искове, не основателни са и акцесорните за
заплащане на мораторна лихва в посочените периоди , както и на законна лихва върху
главниците, считано от дата на депозиране на исковата молба в съда.
7
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция, на назначения от съда
особен представител на ответника – адв. С.З. –А. следва да се присъди възнаграждение от
внесения от въззивника депозит в размер на 1 158.50 лева за осъществено процесуално
представителство, за което при поискване да и бъде издаден РКО .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260013 от 13.08.2012г., постановено по гр.д. №
3602/2019г. на РС-гр.Варна, 18св., В ЧАСТТА, с която съда е ОТХВЪРЛИЛ предявените от
И. К. М., ЕГН ********** против Й. В. М. ЕГН ********** искове с правно основание чл.
127 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:
1.Сумата от 4250.12лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума по
договор за кредит, сключен на 08.05.2008 год. /погрешно посочен като 28.06.2008 год./ със
„СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, за времето от раздялата между страните - 01.05.2012г. до
05.03.2014г., сумата от 948.10лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6
468.20 лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума по договор за кредит,
сключен на 08.05.2008 год. /погрешно посочен като 28.06.2008 год./ със „СЖ
ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, считано от 01.06.2012 г. един месец след падежа на първата
вноска - 01.05.2012 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата
2.Сумата от 3005.10 лв., представляваща 1/2 част от погасената от ищеца сума по
договор за кредит, сключен на 05.01.2012 г. с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД за времето от
раздялата между страните на 01.05.2012 г., до 20.03.2015г. - датата на сключване на
последващ договор със „СЖ ЕКСПРЕСБАНК" АД Варна, сумата от 546.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 01.06.2012 г. до 12.02.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата,
8
3.Сумата от 11020.99 лв., представляваща 1/2 от погасената от ищеца сума в размер
на 22040.00 лв., по договор за кредит, сключен на 20.03.2015 г. със „СЖ ЕКСПРЕСБАНК"
АД Варна, за периода от сключването му до 12.02.2019 г., сумата от 1180.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 20.04.2015 г. до 12.02.2019
г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9