№ 342
гр. Б., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200600759 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано пред
настоящата инстанция по депозирана въззивна жалба с допълнение към нея от
адв. Р. Б. срещу Присъда № 22/03.04.2024 г., постановена по НЧХД №
517/2023 г. по описа на РС – Б., с която съдът е признал подсъдимия С. И. Н.,
*** г. в град Б., постоянен адрес: град Б., ул. „А. С.“ 29, ет. 2, **, с ЕГН
**********, за виновен в това, че на 17.12.2022 г. около 10:00 ч. в гр. Б. на
паркинга при магазин „М. Б.“ чрез удар с юмрук в областта на главата е
причинил на частния тъжител А. И. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК вр. с чл.78а НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Със същата присъда съдът е
осъдил подсъдимия С. И. Н., с посочена по-горе самоличност, да заплати на
А. И. сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на
частната тъжба, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателно изплащане на сумата. В тежест на подсъдимия са възложени
сторените по делото разноски – да заплати на А. И. сумата от 1012 /хиляда и
дванадесет/ лева, сторени от частния тъжител в хода на съдебното
производство разноски, а по сметка на Б.ски районен съд да заплати сумата в
размер на 50 /петдесет/ лева – държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляващи сторени
1
разноски в хода на съдебното производство за изготвяне на експертиза, както
и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В допълнителната жалба на защитника се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановената
присъда, като се сочи се, че същата е необоснована, поради превратно
тълкуване на доказателствата и на фактологията по случая. Иска се същата да
бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова в обратния смисъл. При
прениите поддържа становище за погрешно приета от първоинстанционния
съд фактическа обстановка по делото, като конфликтът бил между
шофьорите, които управлявали двата автомобила и единствената цел на
подсъдимия била да защити неговия приятел. Моли да бъде отхвърлен
предявения граждански иск.
В с.з. повереникът на частния тъжител – адв. С., пледира при прениите,
че така постановената присъда е правилна, като от съда не били допуснати
нарушения на процесуалния или материалния закон. Допълва, че от
показанията на свидетелите-очевидци – Г. и П., се установявало, че
подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда нанасяйки му
удар с юмрук. Застъпва се като цяло искане за същия резултат, а именно
признаване за виновен на подсъдимия и в този аспект потвърждаване на
първоинстанционната присъда, като се претендира и заплащане на
разноските, сторени по делото пред настоящата инстанция.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и Закона, приема за осъществена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. И. Н. е **
Частният тъжител А. К. И. и неговата приятелка – свидетелката Х. Р. Г.,
пътували на 17.12.2022 г. към магазин „М. Б.“, находящ се в гр. Б.. На
кръстовището преди отбивката за магазина пред тях се движел лек автомобил
с много ниска скорост, поради което свид. Г. предприела маневра за
изпреварване на същия. След като продължила към „М. Б.“, въпросният лек
автомобил я последвал, като се движел в непосредствена близост до нея.
Стигайки до паркинга на магазина, свид. Г. предприела маневра, за да паркира
управлявания от нея автомобил, като в същото време видяла, че автомобилът,
който ги следва, е застанал напречно пред тях и им пречи да паркират. При
така създалата се ситуация частният тъжител слязъл от автомобила, за да
разбере причината за тези действия на водача на другия автомобил. От другия
автомобил слезли подсъдимият Н. и неговия приятел – свид. А. Г., като
тъжителят им обяснил, че пречат на тяхната маневра, а в отговор подсъдимият
започнал да обижда Н.. Подсъдимият тръгнал към магазина, но частният
тъжител отново го попитал защо е паркирал автомобила си по този начин, при
което подс. Н. нанесъл удар в областта на лявото слепоочие на главата на
частния тъжител, в резултат на който очилата на А. И. паднали на земята. Това
накарало свидетелите Г. и П. да се намесят, като конфликтът бил прекратен.
След подаден сигнал в полицията от свид. Г. на място пристигнали
полицейските служители – свид. М. и Б., които снели обяснения от
2
участващите в конфликта лица и съставили предупредителни протоколи. Тъй
като не се чувствал добре, веднага след това частният тъжител и приятелката
му – свид. Г. посетили Спешен Център Б., където след като бил прегледан,
било установено, че частният тъжител е получил мозъчно сътресение и бил
освободен за домашно лечение. На 19.12.2022 г. на А. И. е издадено
медицинско свидетелство от специалист по съдебна медицина – д-р К. А.,
който след извършен преглед констатирал, че му е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. На 23.12.2022 г. поради
симптоми на тревожност и безсъние И. посетил д-р Р. М. – психиатър, според
заключението на който същият страдал от посттравматично стресово
разстройство.
Пред първоинстанционният съд била изслушана съдебномедицинска
експертиза, според заключението на която А. И. е получил нараняване с
характер на лека телесна повреда, изразяващо се травматичен оток и
кръвонасядане в областта на горния орбитален ръб на лява орбита,
анамнестични данни за мозъчно сътресение, но без загуба на съзнание. В
заключението се сочи, че по своите медико-биологични признаци това
увреждане е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според заключението на вещото лице нараняванията е възможно да
се дължат на един удар с твърд тъп предмет, какъвто отговаря да е човешкият
юмрук, както и да са получени за времето, за което се съобщава и по начина,
описан в частната тъжба.
Резюмираната фактическа обстановка навежда за съответствие на
описаното деяние, извършено от подсъдимия, което по своите обективни и
субективни характеристики представлява състава на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, с предмет лека телесна повреда, като травматичните
увреждания са причинили на частния тъжител временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Изложените факти дотук правилно са анализирани от първостепенния
съд, като обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление. За характера
и степента на причинената лека телесна повреда, правилно съдът се е позовал
на медицинските критерии, показанията на свидетелите Г., П., Б. и М.,
експертното заключение и медицинското удостоверение, което не било
оспорено от страните. Тук следва да се акцентира, че районният съд е
направил единственият логичен и последователен анализ на събрание
доказателства, за които е изложил подробни съображения. Настоящият съд не
съзира превратно тълкуване на информацията, съдържаща се в показанията на
разпитаните свидетели. Изложеното до тук, солидарно със съображенията в
обжалваните мотиви отново акцентира, че обобщеният анализ на събраната по
делото информация, чрез разпит на свидетели, категорично установява
изложения механизъм на причиняване на телесната повреда на пострадалия,
както и автора на престъплението в лицето на подсъдимия. Правилно е било
възприето и че по медикобиологични характеристики, увреждането на
здравето на пострадалия съответства на лека телесна повреда. За всеки факт
районният съд е изложил аргументи, като е посочил въз основа на кои
доказателства.
3
Ето защо настоящата инстанция не намира, че следва да приповтаря
коментарите на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като ги
приема за обосновани и законосъобразно реализирани в рамките на
правомощията на районния съд да прецени доказателствената стойност на
всяко представено по делото доказателства. Правилно районният съд е
кредитирал заключенията на съдебномедицинската експертиза по отношение
на частния тъжител, като обективно и компетентно изготвена. От нея се
изяснява в необходимата пълнота и изчерпателност причинените увреждания
на А. И., както и техните медико-биологични характеристики.
Поради изложеното приема, че присъдата на районния съд е правилна и
законна по отношение на всеки един от обективните елементи от състава на
престъплението, включително причинно следствената връзка, авторството,
деянието, времето, мястото и начинът на извършването му. Правилни са и
изводите по отношение на вината, за която се съди по предизвикания
престъпен резултат и обективните данни за наличие на пряк умисъл.
По отношение на направените в защита възражения, настоящият състав
приема, че за оспорените изводи, касаещи авторството на деянието, са
събрани достатъчно информация от разпитаните свидетели, като
първоинстанционният съд е обосновал в достатъчна степен относно
кредитирането на едни и игнорирането на друга група показания. Въззивният
съд изцяло се солидаризира с мотивите в тази им част.
В мотивите си първостепенният съд подробно е обсъдил изложените от
защитата на подсъдимия възражения относно приложението на института на
неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК и правилно е приел, че
същият е неприложим в конкретния казус. Следва да се отбележи, че
неизбежната отбрана изисква отпочнало и неприключило противоправно
нападение по отношение на подсъдимия, който в рамките на необходимите
предели да нанесе вреди на нападателя и ефективно да се защити. Макар и
подсъдимият да твърди, че се е включил в конфликта между частния тъжител
и приятеля си – свид. Г., за да защити последния, подсъдимият е нанесъл удар
с юмрук в областта на главата на тъжителя, т.е. именно подсъдимият е този,
който пръв е посегнал върху телесната неприкосновеност на въззиваемия. Ето
защо и според настоящия състав и това възражение, направено от защитата, се
явява неоснователно.
В този аспект въззивният съд отговаря на защитните възражения за
кредитиране на видеозаписите по делото, без по отношение на тях да е
назначена съответната съдебно-техническа експертиза, като действително се
касае до случаен запис, а не до такъв, създаден нарочно за нуждите на
процеса, който обаче от своя страна съдържа информация, относима към
основния факт на доказване в производството и няма законова пречка
последната да бъде ценена, след извършване на необходимата проверка за
достоверност и след съпоставянето й с останалите доказателствени източници
по делото. Съдебната практика приема, че случайно създадените фотоснимки,
видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва
4
да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от
НПК с всички произтичащи от това последици, ако чрез процесуални способи,
вкл. и по експертен път, не се установи манипулация върху тях, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението /виж
Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС; Решение №
206/15.01.2019 г. по н. д. № 913/2018 г. ІІІ н. о. ВКС /. Т.е. видеозапис,
направен с предварително поставена на обществено място камера /какъвто е
настоящият случай/, може да бъде доказателство в наказателното
съдопроизводство, тъй като този запис отговаря на очертаните в чл.109 от
НПК характеристики, съдържа следи от деянието и в този смисъл може да
послужи за изясняване на обстоятелствата по делото и да допринесе за
разкриване на обективната истина.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети
предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при
какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл
въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по
отношение размера на наложеното наказание при приложение на чл.78а от
НК, за който са били налице всички предпоставки.
Присъдата е правилна и по отношение на предявения граждански иск за
претърпени неимуществени вреди. Същият е допустим и основателен, заради
доказаните претърпени от пострадалия вреди, които са пряка и
непосредствена последица от престъплението. Вредите имат неимуществен
характер и са се изразили в неблагоприятни за него последици – претърпени
болки и страдания. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
възстанови виновно причинените другиму вреди. С действията си
подсъдимият виновно е предизвикал вредоносен резултат, за който отговаря
до размера на причинените вреди. С оглед справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че уваженият от първостепенния съд
размер отговаря на критериите за справедливост. Именно поради изтъкнатите
гражданско правни вредни последици, с оглед характера и степента на вредите
съдът се солидаризира с мотивите на първостепенния съд относно
справедливото обезщетяване и приема, че правилно е счел за доказан приетия
размер.
Не следват корекции и в частта относно държавните такси и разноските
по делото.
Подсъдимият С. Н. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител
А. И. и направените от същия по делото разноски във въззивната инстанция за
адвокат в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
С оглед изложените съображения и на основание чл.338 вр. с чл.334, т.6
от НПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 22/03.04.2024 г. по НЧХД № 517/2023 г. по
описа на Б.ски районен съд.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, от гр. Б., да заплати на частния
тъжител А. К. И., ЕГН **********, от гр. Б., сумата от 1000,00 /хиляда/ лева,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6