Решение по дело №555/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 50
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20214230200555
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Севлиево, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200555 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба от П. ИВ. УЗ. от гр. Севлиево, чрез адвокат
Н.Н.-Т. от ГАК, против наказателно постановление (НП) № 100.133/09.12.2021 г.,
издадено от кмета на Община Севлиево, с което за нарушение на чл. 45, т. 5 от Наредба
№ 34/1999 година за таксиметров превоз на пътници /Наредбата/ и на основание чл.
105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на
200,00 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
при издаването на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.
Алтернативно се прави искане за квалифициране случая като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Процесуалният представител на административно - наказващия орган прави
искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следното:
На 18.08.2021 година в 15:34 часа свидетелите Х.К., Ц.П. и Х.Б. – служители в
Община Севлиево, извършили проверка на жалбоподателя П.У., който престоявал със
1
собствения си лек таксиметров автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕВ
*** ВК на таксиметрова стоянка, находяща се на ул. „Стоян Бъчваров“ № 29 в гр.
Севлиево, като автомобилът бил със свален знак „Такси“ и изключен електронен
таксиметров апарат с фискална памет.
Във връзка с констатирането на горното обстоятелство на 25.10.2021 година,
свидетелката Х.К., в присъствието на свидетелите Х.Б. и Ц.П., съставила против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че
на 18.08.2021 година в 15:34 часа при направена проверка в гр. Севлиево на улица
„Стоян Бъчваров“ № 29, на таксиметрова стоянка от служители на Община Севлиево
Х.К. – инспектор; Ц.П. – гл. специалист „ТС“ и Х.Б. – инспектор/, водачът У.
престоявал с лек таксиметров автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕВ
*** ВК, негова собственост, който автомобил бил със свален знак „Такси“ и изключен
електронен таксиметров апарат с фискална памет. Актосъставителката квалифицирала
описаното от нея деяние като нарушение на чл. 45, т. 5 от Наредбата. След съставянето
на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и
да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН
жалбоподателят не е вписал възражения срещу акта. Такива не е депозирал и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 09.12.2021 година кметът на Община
Севлиево съставил обжалваното наказателно постановление № 100.133 от 09.12.2021
година, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически
обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление,
квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 45, т. 5 от Наредбата
и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложил на
жалбоподателя У. глоба в размер на 200,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – АУАН и НП, както и гласните доказателства – показанията на
свидетелите Ц.П., Х.Б. и Х.К..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 15.12.2021 година. Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана
директно в Районен съд – Севлиево на 20.12.2021 година, т.е. същата е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
Същите са съставени за извършено нарушение на чл. 45, т. 5 от Наредбата,
съгласно която на водача на таксиметров автомобил е забранено да престоява на
таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил, обозначен с табела "Не работи", със
2
закрит или свален знак "ТАКСИ" и/или изключен електронен таксиметров апарат с
фискална памет.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във
визираната норма. Същият е предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както
от актосъставителя, така и от свидетели – очевидци на нарушението.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото съдържа реквизитите по
чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административното нарушение. Словесното
описание на нарушението съответства на посочената правна квалификация. Фактите по
нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По делото е безспорно, че на посочената в НП дата, място и час
жалбоподателят е престоявал с таксиметров автомобил като негов водач на
таксиметрова стоянка, находяща се на ул. „Стоян Бъчваров“ № 29 в гр. Севлиево, като
таксиметровият автомобил е бил със свален знак „Такси“ и с изключен електронен
таксиметров апарат с фискална памет.
За съставомерността на нарушението е без значение, че водачът не е работил
към момента на проверката. Нещо повече, логичния прочит на визираната норма води
до извод, че законодателят е санкционирал именно престоя на таксиметрова стоянка от
таксиметрови автомобили, които не работят, а не тези, които са в режим на работа.
Съдът намира, че така описаното в АУАН и НП деяние изпълва изцяло признаците на
нарушението по чл. 45, т. 5 от Наредбата, по което и същото е квалифицирано.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл.
Деецът е съзнавал законовата забрана по смисъла на чл. 45, т. 5 от Наредбата, но
въпреки това е престоявал на таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил със
свален знак „Такси“ и с изключен електронен таксиметров апарат с фискална памет.
Нарушението на посочената разпоредба е санкционирано в чл. 105, ал. 1
ЗАвтП, съгласно който: "За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв". С конкретното нарушение не се засягат изискванията за
превоз на опасни товари, а и подзаконовият нормативен акт, в който същото е
регламентирано – Наредбата, е издадена въз основа на ЗАвП, което е упоменато
изрично в §2 на ПЗР от тази наредба. От това следва извода, че правилно и
законосъобразно АНО е наложил наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 105,
3
ал. 1 от ЗАвП, където същото е определено по вид и размер – глоба 200,00 лева.
Размерът на глобата е фиксиран, поради което въпросът за нейното намаляване е
безпредметно да бъде обсъждан.
Съдът намира, че не е налице фактическия състав на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение не съставлява маловажен случай,
доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по – ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. В конкретния случай не
са установени обстоятелства, сочещи, че процесното нарушение е с по – ниска степен
на обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на
някакво конкретно обстоятелство, което да е обусловило неизпълнението на наредбата
в хипотезата на чл. 45, т. 5, поради което съдът намира, че не са налице основания за
приложението на цитираната разпоредба.
Освен това деянието е свързано с осъществяване на превоз на пътници, за
който нормативната база предвижда строги правила за осъществяване.
С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово
регламентирания ред за извършване на превоз на пътници, който ред, предвид
завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи санкции за
нарушаването му, се ползва с висока степен на защита.
Предвид това съдът намира, че процесното деяние не се отличава с по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което
същото не може да се квалифицира като маловажен случай.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
изцяло.
От страна на процесуалния представител на АНО към съда се отправя искане
да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото са приложени две
пълномощни, списък на направените разноски, фактура и преводно нареждане за
плащане, от които се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 360.00 лева. С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, в полза на Община Севлиево следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 360.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП 100.133 от 19.12.2021 г. на
кмета на Община Севлиево, с което на П. И. У., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул.
«***» № ***, за извършено нарушение по чл. 45, т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров
4
превоз на пътници и на осн. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е
наложено наказание глоба в размер на 200.00лв. /двеста/ лева, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. И. У., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «***» № ***, да
заплати на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, представлявана от кмета д-р Иван Иванов, сумата
от 360.00лв. /триста и шестдесет/ лева, съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5