МОТИВИ към ПРИСЪДА № 41/27.09.2018г., постановена по НОХД № 320 / 2018г. по описа на ОС -
Разград, съдия Теодора Нейчева
Производството е по
реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Обвинението срещу подсъдимия Х. Д. М.,
роден на ***г***, ***,
с ЕГН **********, е за това, че както следва:
на 14.09.2018 г. в гр. К., обл.
Разград, предложил и дал подкуп – пари в размер
на 20,00 /двадесет / лева – 1бр.
банкнота с номинал от 20 лв. сериен № ВА9392989 на полицейски орган – Н. Р. Н.
– младши автоконтрольор I-ва степен в РУ - гр. К. при ОД МВР - Разград, за да
не извърши действие по служба – да не състави Актове за установяване на
административно нарушение / АУАН /, серия Д, бл. № 023554/14.09.2018г. и АУАН,
серия Д, бл. № 023555/14.09.2018г. за установено административно нарушение по
чл. 5, ал. 3, т.1 и по чл. 72 от „Закона за движение по пътищата”, извършено от
Х.Д.М. – престъпление по чл.304а пр.1 и пр. 3 във вр с чл.304 ал.1 от НК
И
на 14.09.2018 г. в гр.К., обл.
Разград, управлява моторно превозно
средство - лек автомобил „Мазда“ , с рег № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,72 на хиляда,
установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 година на
МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози – престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при
условията на чл. 371, т.2 НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Разград поддържа повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимия за двете деяния и предлага на съда да му определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства за всяко едно от двете престъпления, за
които му е повдигнато обвинение.
В този аспект, счита, че това е лишаване от свобода, което да бъде
ориентирано към минимално предвидения от законодателя размер, предвид наличието
на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно чистото му съдебно
минало и направеното признание още в хода на досъдебното производство, като
на основание чл.58а НК това наказание да бъде намалено с 1/3, чието изпълнение
да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 НК, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието.
Пледира да бъде наложено едно общо наказание
лишаване от свобода за двете деяния/това по чл.304а пр.1 и пр. 3 във вр с
чл.304 ал.1 от НК и престъпление по
чл.343б ал.1 от НК., които са в съвкупност/в размер на по – тежкото от тях, чието изпълнение да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Предлага да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание глоба за всяко едно от двете престъпления, за които
подсъдимия е обвинен, като относно размера на глобата да се съобрази имотното
състояние на подсъдимия. В този аспект, пледира да бъде наложено на подсъдимия
едно общо наказание глоба за двете деяния/това по чл.304а пр.1 и пр. 3 във вр с
чл.304 ал.1 от НК и престъпление по
чл.343б ал.1 от НК., които са в съвкупност/в размер на по – тежкото от тях.
Представителят на държавното обвинение пледира
и за налагане по отношение на подсъдимия
съгласно разпоредбата на чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на
наказание лишаване от право да управлява МПС в подходящ срок, като се съобрази
концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС/подсъдимия/.Освен това,
предлага на основание чл. 307а от НК, предметът на престъплението - приобщените по делото веществени
доказателства - пари в размер на
20.00/двадесет/ лева - една банкнота с номинал
от 20.00/двадесет/ лева, сериен №
ВА9392989, да бъдат отнети в полза на Държавата.
Защитникът на подсъдимия Х. Д. М. - адв. М.Д./служебен защитник/ от АК –
Разград изразява становище, че обвинението
е доказано от обективна и субективна стана. Пледира наказателната отговорност на подсъдимия да
бъде определена при условията на чл. 58а, ал.1 НК, като му се наложи наказание
лишаване от свобода в минимален размер с прилагане института на условното
осъждане, също в размер към минималния предвиден в закона, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, както кумулативно предвиденото
наказание глоба, което също да бъде към минимално предвиденият размер, за всяко
едно от двете престъпления, за които е обвинен. В този аспект, пледира да бъде
определено едно общо наказание лишаване от свобода за двете деяния/които са в
съвкупност/в размер на по – тежкото от
тях, чието изпълнение да бъде отложено
за подходящ изпитателен срок. А, относно наказанието глоба, предлага на съда да
определи на подсъдимия едно общо наказание глоба за двете деяния в размер на по
– тежкото от тях. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, моли съда да вземе предвид чистото
му съдебно минало, направеното самопризнание
още в хода на досъдебното производство, изразеното искрено
съжаление и разкаяние за извършеното от
него деяние.
Относно
наказанието лишаване от право да управлява МПС, визирано в разпоредбата на
чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, пледира да бъде наложено в
подходящ срок, а относно приобщените по делото веществени доказателства - пари в размер на 20.00/двадесет/ лева -
една банкнота с номинал от 20.00/двадесет/ лева, сериен № ВА9392989, счита,
че следва на основание чл. 307а от НК, да бъдат отнети в полза на Държавата.
Подсъдимият Х. Д. М. поддържа
изложеното от защитника си и моли съда да му наложи наказание към
минималния размер, предвиден в закона.
В последната си дума подсъдимият изразява дълбоко и искрено съжаление за извършеното от него деяние
и моли да му бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в закона,
като в този аспект, моли съда да вземе предвид всички изложени от защитника му
съображения.
В хода на съдебното производство
подсъдимият Х. Д. М. заяви, че се признава за виновен по
обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
На основание чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие на
основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на
подсъдимия и на свидетелите.
Разградският окръжен съд, след
преценка на доказателствата по досъдебното производство, прие за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е установено, че на 14.09.2018г. вечерта, в град К. след като e употребил
значително количество алкохол, подсъдимият М. е привел в движение лек автомобил “Мазда“ с ДК № ***, с който се е по улица *** в града.
По същото време и място, в изпълнение на служебните си задължения - извършване на контролна дейност по Закона за
движение по пътищата, в гр.К., на ул.***, със служебен автомобил „Киа Сийд“ с
ДК № *** са били
разположени свидетелите Н. Н. и П. Д. -
мл.автоконтрольори в група „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР – К.. В изпълнение на служебните
си задължения, св.Н. е спрял за проверка водача на приближаващия към него лек автомобил “Мазда“ с ДК
№ ***. По време
на проверката полицейските
служители са установили
самоличността и правоспособността на водача на автомобила, а именно на
подсъдимия М..
Междувременно, след като свидетелят/полицейският
служител/Н. доловил мирис на
алкохол от подсъдимия, е
обяснил на подсъдимия, че
следва да му извърши проверка за употреба на алкохол.
С апарат „Алкотест Дрегер 7510”, фабр. № ARDN 0056, св.Н. е пристъпил към проверка на подсъдимия за употреба на алкохол, като същевременно му е разяснил и
начина, по който следва
да даде проба за това. Въпреки дадените от св.Н. разяснения на оподсъдимия, на два пъти подсъдимият не е издишал
достатъчно количество въздух в уреда, в резултат на което и пробите са били негодни.
Свидетелят Н. е предприел извършването на трета
по ред проба за употреба на алкохол и отново обяснил на подсъдимия начина, по който следва да издиша въздух в
уреда. Подсъдимият съзнавайки
извършеното от него нарушение, за да не бъде изпробван за употреба на алкохол и
съставен АУАН, е решил
да даде подкуп на полицейския служител. В изпълнение на това свое намерение, подсъдимият
е предложил на свидетеля
Н. да му даде 20лв. да се
почерпи и да не дава повече проби. От своя страна, свидетелят Н. е отвърнал, че следва да си изпълни задълженията и подал апарата на подсъдимия.
Този път, пробата е била успешна, а уредът е отчел 1.72 на хиляда концентрация на
етилов алкохол в издишаните от подсъдимия въздушни пари.
След като свидетелят Н. е видял установената от уреда
концентрация на етилов алкохол в издишаните от подсъдимия въздушни пари, му е обяснил, че ще бъде отведен до полицейското
управление за съставяне на АУАН. Тогава, подсъдимият е решил да бъде още по-настоятелен
в намерението си да даде подкуп на полицейските служители, за да не му бъде съставен
АУАН, в резултат на което
е последвал свидетеля Н. до служебния автомобил и му е заявил:“…да ви дам 20 лева да се почерпите и забравим…“. Свидетелят
Н. попитал подсъдимия:“…какво
точно искал да направи…“? Подсъдимият от своя страна отново му е
заявил, че ще му даде 20лв. да се почерпят и забравят, след което е бръкнал в левия си джоб на панталоните, извадил е една банкнота от 20лв. сер. № ВА 9392989 и я е сложил в ръката на свидетеля Н.. Веднага след това, свидетелят Н. е показал на камерата на служебния автомобил, дадената му от подсъдимия банкнота и е задържал подсъдимия, като заедно с колегата си са го отвели в сградата на РУ - К..
В управлението, свидетелите са уведомили дежурен
разследващ полицай при
РУ на МВР-К., след
явяването на който и провеждането на първото следствено действие е
започнало настоящото
производство .
Установено
е, че до пристигането на
разследващия полицай, свидетелят Н. е съставил на подсъдимия Актове за установяване на
административно нарушение, както следва: АУАН,
серия Д, бланков №
023554/14.09.2018г. за установено административно нарушение по чл. 5, ал. 3,
т.1 ЗДвП и
АУАН, серия Д, бланков № 023555/14.09.2018г. за установено
административно нарушение по чл. 72 от ЗДвП, извършени от подсъдимия Х.Д.М..
Веднага след съставянето на АУАН серия Д, бланков № 023554/14.09.2018г., свидетелят Н. е съставил и талон за медицинско изследване № 0023627/14.09.2018г., в
който подсъдимия е заявил,
че е съгласен с показанията на техническото средство
и ги приема, и за това е отказал да му бъде извършена проба с доказателствен анализатор, както и
да даде кръвна проба за химическо изследване.
Със същият акт, на подсъдимия е иззето СУМПС № *********, контролен талон №
5001093 и СРМПС № *********.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0290-000249/ 17.09.2018г. на Началник на РУ - К., на подсъдимия е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.1. б“б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на СУМПС“.
С АУАН, серия Д, бланков № 023555/14.09.2018г. е иззета 1бр.банкнота с номинал от 20лв., сер. № ВА 9392989. С протокол за
доброволно предаване от 14.09.2018г., свидетелят Н. е предал посочената банкнота на разследващия полицай..
Горната фактическа обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, беше призната изцяло от
подсъдимия Х. Д. М., като самопризнанията му по двете деяния,
съответно това по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1,
предл. 2 от НК и по чл.343б, ал.1 от НК,
се подкрепят и от събрания по досъдебното производство доказателствен
материал – показанията на разпитаните свидетели Н. Р. Н. /вж протокол за разпит на свидетел от 14.09.2018г.,
л.9 от ДП/ и П. П. Д./ вж протокол за разпит
на свидетел от 15.09.2018г., л.11 от ДП/; АУАН, серия Д, бланков №
023554/14.09.2018г. за установено административно нарушение по чл. 5, ал. 3,
т.1 ЗДвП/л.16 от ДП/; АУАН, серия Д, бланков № 023555/14.09.2018г. за
установено административно нарушение по чл. 72 от ЗДвП/л.17 от ДП/; талон за
изследване бланков номер № 0023627/л.18 от ДП/; справка Рег.№330р-20461/18.09.2018г./л.21
от ДП/; типова длъжностна характеристика/л.22 от ДП/; план за СПО/охрана на
масово предприятие/ за времето от 21.00 часа на 14.09.2018г. до 02.00 часа на 15.09.2018г./л.26 – 29 от ДП/; Заповед
№ 8121з-952/ 20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи , с която е дадено
право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и
втора степен" да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП; протокол за доброволно предаване на пари в размер на 20.00/двадесет/
лева - една банкнота с номинал от 20.00/двадесет/ лева, сериен № ВА9392989/л.31
от ДП/; справка свидетелство за съдимост/л.6 от ДП/, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние/л.8/; справка за
нарушител/водач/л.15 от ДП/; заповед за прилагане на принудителна административна мярка/л.19 от
ДП/ и веществени доказателства – пари в размер на 20.00/двадесет/ лева - една
банкнота с номинал от 20.00/двадесет/ лева, сериен № ВА9392989.
Подсъдимият
Х. Д.
М. е роден на ***г***, ***,
с ЕГН **********.
Подсъдимият
Х. Д.
М. е правоспособен водач на МПС,
категории „А,В,М, ТКТ, АМ“ от 1991г. и като такъв се води на отчет в Сектор ПП
при ОДМВР - Варна.
Между посочените по-горе доказателства
не са налице противоречия, не са налице противоречиви факти и обстоятелства по
делото, което да налага обсъждането им отделно.
Очертаната фактическа обстановка,
изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за
установена въз снова на направеното самопризнание на подсъдимия Х. Д. М.
по двете деяния, съответно това по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр.
с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК и по чл.343б, ал.1 от НК, и на доказателствата/посочени
по-горе/, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин,
представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят. Съдът намира,
че самопризнанието на подсъдимия М. по двете деяния, съответно това по чл.304а,
предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК и по
чл.343б, ал.1 от НК е в пълно съответствие със събраните на досъдебното
производство доказателства.
Обстоятелствата относно времето,
мястото, начина на извършване на двете инкриминирани деяния, съответно това по
чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК и
по чл.343б, ал.1 от НК, и участието на
подсъдимия в тях се установяват от събраните в хода на ДП гласни доказателства
– показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР – К., свидетелите Н. Р. Н. и П. П. Д.. Показанията им са
еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане
на становището си относно авторството на двете инкриминирани деяния, съответно това по чл.304а, предл. 3,
вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК и това по чл.343б,
ал.1 от НК.
Длъжностното качество на актосъстовителя
– св. Н. Р. Н. се установява от
приложените по делото: типова длъжностна характеристика и справка Рег.№330р-20461/18.09.2018г.
От представения по делото план
за СПО /охрана на масово предприятие/ за времето от 21.00 часа на 14.09.2018г.
до 02.00 часа на 15.09.2018г./л.26 – 29
от ДП/се установява, че на посочената дата и време, на двамата свидетели Н. Р. Н. и П. П. Д. е възложено изпълнение на
вменените им служебни задължения.
Самопризнанието
на подсъдимия по двете деяния, съответно това по чл.304а, предл. 3, вр. с чл.
304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК и това по чл.343б, ал.1 от НК,
се подкрепа и от приложените по досъдебното производство – АУАН, серия Д,
бланков № 023554/14.09.2018г. за установено административно нарушение по чл. 5,
ал. 3, т.1 ЗДвП/л.16 от ДП/; АУАН, серия Д, бланков № 023555/14.09.2018г. за
установено административно нарушение по чл. 72 от ЗДвП/л.17 от ДП/; талон за
изследване бланков номер № 0023627/л.18 от ДП/ и от приложените
по ДП като веществени доказателства – пари в размер на 20.00/двадесет/ лева -
една банкнота с номинал от 20.00/двадесет/ лева, сериен № ВА9392989.
От доказателствата по делото по безспорен
начин се установява, че полицейският
служител Н. Р. Н. е длъжностно лице,
което има правомощия да съставя актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения
на същите нормативни актове.
Относно престъплението по чл.304а,
предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.
След
доказателствен анализ на всички събрани на досъдебното производство
доказателства, поотделно и в съвкупност,
подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание по деянието по чл.304а,
предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, съдът
приема от правна страна, че подсъдимият Х.
Д. М. е направил опит да даде
подкуп на свидетеля Н. Р. Н., като то този начин с действията си той
е осъществил състава на
престъплението по чл. 304а, предл. 3 вр.
с чл. 304, ал. 1, вр.
вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.
Изпълнителното деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от
подсъдимия М. чрез
извършени от него конкретни активни действия, адресирани към свидетеля Н. Р. Н., изразяващи се в предлагане /поднасяне/ на
паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно
лице. Действията на
подсъдимия, изразяващи се в предложението му към актосъставителя – Н. Р. Н. да се почерпи с думите „….да ви дам 20
лева да се почерпите и забравим…“ и докато
е изричал предложението си, поставяйки банкнотата от 20 лева в ръката на
свидетеля Н., след като на подсъдимия е
разяснено от св. Н., че следва да бъде отведен до полицейското управление за
съставяне на АУАН за това, че е управлявал МПС с концентрация на етилов алкохол
в издишаните от подсъдимия въздушни пари – 1.72 на хиляда/над 1.2 на хиляда/,
което нарушение е установено чрез извършена проверка за употреба на алкохол с
апарат Алкотест Дрегер 7510, фабр.номер ARDN 0056, са били насочени към
очаквано съгласие от страна на свидетеля Н. да вземе предложените му пари и така фактически да
придобие от него паричната сума от 20/двадесет/ лева. Така подсъдимият М. е предприел всички действия по фактическото
разпореждане с паричната
сума в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той
е преустановил своята фактическа власт върху процесната банкнота от 20/двадесет/ лева, като я е поставил във фактическата власт на полицейския служител
Н. Н.. С тези си действия подсъдимият не
само е започнал изпълнението на престъплението
"даване на подкуп", но и е довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и
зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на
получаващия. Исканите
от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването
на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума
и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от
подсъдимия причини – липсата на воля у
полицейския
служител. При това положение от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на
твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не
е успял /престъплението е останало недовършено/, като междувременно не е осъществено и престъплението
пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия М., не са срещнали ответни
такива действия от страна на полицейският служител Н. Н.
По
тези съображения съдът
призна подсъдимия Х.Д.М. за невинен и
на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е
извършил довършено престъпление по чл. 304а, пр.3 от НК.
Съдът
призна подсъдимия Х.Д.М. за невинен и го оправда и по повдигнатото му обвинение
да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване на другата
предвидена от закона формата на изпълнителното деяние на това престъпление –
“предлагане“ на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му
дейност. При “предлагането“ на дар или
каквато и да е облага, деецът изразява готовност да даде подкуп, изразява
желание за извършване на нещо, което подлежи на конкретно обсъждане. Дали към
съответния момент извършителя е разполагал фактическо с облагата /подкупа/, е без правно значение за
осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние. Деянието би било
извършено и без към момента на предлагането на съответната парична сума, дар
или друга облага, да е на разположение, защото примерно тя би могло да бъде
преведена по банков път или би могло да се
изрази в услуга, платима или изработена на извършителя в полза на този,
от когото се изисква да осъществи или не извърши съответно поведение по служба.
По делото няма спор, че подсъдимият Х.Д.М. е направил опит да даде дар
/процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като свидетеля Н. Н. е
заемал длъжността “младши автоконтрольор“ I-ва степен в група „Охранителна
полиция“ на РУ- К. при ОДМВР - Разград, съгласно заповед № 330з – 648/03.04.2015г., считано от
16.04.2015г., която
изпълнява и понастоящем, т.е. същият към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу
заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител
и то за да не му състави Актове за установяване на административно нарушение /
АУАН /, серия Д, бланков № 023554/14.09.2018г. и АУАН, серия Д, бланков №
023555/14.09.2018г. за установено административно нарушение по чл. 5, ал. 3,
т.1 и по чл. 72 от Закона за движение по пътищата, извършено от Х.Д.М..
От субективна страна подсъдимият Х.Д.М. е
извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е
предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият
е имал представи в съзнанието си, че свидетелят Н. е полицейски служител; че с предоставянето във
фактическата власт на този орган на процесната банкнота, цели да постигне съгласие относно
съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия; че последното се изразява в
преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. При това положение съдът прие за безспорно установено по
делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства,
представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.
Относно престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
След
доказателствен анализ на всички събрани на досъдебното производство
доказателства, поотделно и в съвкупност,
подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание по деянието по чл.343б, ал.1
от НК, съдът приема от правна страна, че подсъдимият Х. Д. М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК. Няма доказателства, които да внасят съмнение, нито такива, които да
опровергават доказателствените източници или пък които да навеждат за
вероятност на случилите се събития. Промилите алкохол са фиксирани надлежно със
съответното техническо средство – алкотест дрегер, съответно не възниква
каквото и да било съмнение за достоверността на показанията.
Престъплението
по чл.343б, ал.1 НК е формално и е довършено с употребата на алкохол над 1,2 и
шофиране на МПС. В случая алкохолът е доказан несъмнено с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”, фабр. № ARDN 0056, което техническо средство е годно по смисъла
на закона за установяване и наличие на концентрация на алкохол в кръвта. В този
аспект, безспорно е, че подсъдимият Х.М. е управлявал МПС - лек автомобил
„Мазда“ , с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
в частност – 1,72 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба №
1 от 19 юли 2017 година на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и ги е целял. Деянието е извършено при пряк умисъл, поради което е и
съставомерно по чл.343б, ал.1 НК.
Относно индивидуализация на
наказанието на подсъдимия Х. Д. М..
Относно престъплението по чл.304а,
предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия М., съдът ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице
изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и
размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно
чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
За престъплението по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал.
1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода до
десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. В случая не е предвидена долна
граница на наказанието лишаване от свобода и на наказанието глоба.
Настоящият състав на Окръжен съд - Разград счита, че в случая, съобразно степента на
обществена опасност на инкриминираното деяние/невисока към средна степен на обществена опасност на
конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от
една страна, предвид стойността на материалната облага, предмет на
престъплението, а от друга страна – предвид нарастващия брой на този вид
престъпления и отношението
на обществото към тях/ и личността на извършителя/ниска степен
на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от чистото му
съдебно минало от една страна/, наказателната отговорност на подсъдимия М.
за извършеното престъпление
по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл.
2 от НК, следва да бъде индивидуализирана при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното
отношение към извършеното, искреното съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на
обективната истина и самопризнанието, направени още на досъдебното производство,
както и
относително не толкова високата стойност на предмета на престъплението - предложената и дадена като подкуп сума – пари в размер на 20.00/двадесет/
лева. Поради което съдът счете, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и то около минимума на предвиденото в закона наказание, а именно шест
месеца лишаване от свобода, което на основание
чл.58а, ал. 1 от НК съдът намали с една трета и наложи окончателно наказание от
четири месеца лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното
престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната
превенция. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето
на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода, поради което и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила
Като
съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на
глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения
на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., като взе предвид, че
подсъдимият е безработен и макар да полага
труд в чужбина, същият се грижи и
издържа три деца, съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 200.00лева. По висок размер на глобата не би
бил съобразен с имущественото положение на дееца.
На
основание чл. 307а НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата на
предмета на престъплението – пари в размер на 20.00/двадесет/ лева - една
банкнота с номинал от 20.00/двадесет/ лева, сериен № ВА9392989.
Относно престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М., съдът ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината
обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.
С
оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера
на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета.
За
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда
лева. А, на основание чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание лишаване от
правоуправление.
Настоящият състав на Окръжен съд - Разград счита, че в случая, съобразно
степента на обществена опасност на инкриминираното деяние/невисока към средна
степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази
на престъпления от същия вид – от една страна, предвид стойността на концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия - 1,72 на хиляда,установена по надлежен ред, а
от друга страна – предвид нарастващия брой на този вид престъпления и отношението на обществото към тях/ и
личността на извършителя/ниска степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец, обусловена от чистото му съдебно минало от една страна, а от друга
обстоятелството, че е санкциониран в миналото за нарушения по ЗДвП, макар и не
многобройни/, наказателната отговорност на подсъдимия М. за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, следва да бъде индивидуализирана при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: чистото
съдебно минало на подсъдимия, критичното отношение към извършеното, искреното
съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина и
самопризнанието, направени още на досъдебното производство. Поради което съдът счете, че в случая
наказанието за това престъпление следва да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и то
към минимума на предвиденото в закона наказание, а именно една година лишаване
от свобода, което на основание чл.58а,
ал. 1 от НК съдът намали с една трета и наложи окончателно наказание от осем
месеца лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното
престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната
превенция. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето
на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода, поради което и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила
Като
съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на
глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения
на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., като взе предвид, че
подсъдимият е безработен и макар да
полага труд в чужбина, същият се грижи и
издържа три деца, съдът
наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 200.00лева. По висок размер на глобата не би бил
съобразен с имущественото положение на дееца.
Императивната
норма на чл.343г НК задължава съда да наложи на подсъдимия и наказание лишаване
от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49,
ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните обстоятелства съдът определи срок на
лишаването от правоуправление 1/една/ година, считано от влизане на присъдата
в сила.
Поради
това, че ДВЕТЕ престъпления, посочени по-горе, са извършени преди да има влязла
в сила присъда за което да е от тях, на основание чл.23, ал.1 НК съдът определи
и наложи на подсъдимия Х. Д. М., ОБЩО НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
двете престъпления в размер
на по – тежкото от посочените
по-горе, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното общо
наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно. Подсъдимият
не е осъждан и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен
ефект от наказанието не е наложително да бъде изолиран от обществото. Налице са
формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да се отложи за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С оглед на това, че ДВЕТЕ престъпления,
посочени по-горе, са извършени преди да има влязла в сила присъда за което да е
от тях/както бе посочено по–горе/, съдът определи и наложи на подсъдимия Х. Д. М.,
и ОБЩО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 200/двеста/лева.
Няма разноски,поради което съдът не се
произнася по тези въпроси.
По
изложените съображения, Разградският
окръжен съд постанови присъдата.
Съдия:
MH