ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2213
гр. Пловдив, 29.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева частно въззивно гр. д. № 2403 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл., във вр. чл.83, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 64676/09.10.2019 г. по описа на РС- Пловдив на Л.И.К., действаща чрез процесуалния си представител адв. Й.Б. срещу разпореждане № 84837/ 04.09.2019 г., постановено по гр.д. № 14314 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса.
В частната жалба се излагат пространни съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Жалбоподателката твърди, че предвид получаваните от нея и съпругът ѝ месечни доходи, декларираното имуществено състояние и здравословно такова, същата е в невъзможност да заплати дължимата държавна такса. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателката и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че от приложените към исковата молба писмени доказателства и декларации от ищцата и съпруга ѝ се установява, че предвид възрастта и материалното им състояние ищцата можела да заплати дължимата държавна такса за производството по делото, поради което оставил искането ѝ за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса без уважение, като оставил исковата молба без движение до представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на РС- Пловдив. Тези изводи са неправилни. Съображенията в тази насока са следните:
За
разглеждането на отправена до съда молба за защита и съдействие на гражданските
права, ищците са задължени да заплащат държавна такса в определения от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размер съобразно с
цената на иска. Гражданският процесуален кодекс предвижда изключения, при които
страната да бъде освободена от заплащането на такси и разноски в
производството. Това са предвидените в чл.83, ал.1 ГПК хипотези съобразно
качеството на страната или естеството на предявения иск, както и по отношение на физически лица, за
които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства – чл.83, ал.2 ГПК.
По
молбата на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК преценката на съда се извършва с оглед доходите на ищеца и на семейството
му, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго
констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето
разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.
Целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на
лични и имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява
поемане изцяло или частично на разходите в съдебното производство.
В аспект на гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя решаващия извод на първостепенния съд в обжалваното разпореждане. Действително жалбоподателката е в трудоспособна възраст, което обстоятелство обаче, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. Предвид заложените в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК критерии, следва да се съобрази, че видно от приложените по делото Удостоверения /л. 29- 31/ жалбоподателката получава доходи от трудово възнаграждение в размер малко над 600,00 лева /нетно/ месечно, а съпругът ѝ средно около 450,00 лева месечно. На следващо място, установява се от представените по делото Удостоверения с №№ **********/ 19.02.2019 г. и **********/ 18.02.2019 г., издадени от Дирекция „Местни данъци и такси“ - Община Пловдив, че нито на името на жалбоподателката, нито на името на нейния съпруг има декларирани данни като собственици или ползватели по чл. 14 ЗМДТ, включително липсват данни за декларирани МПС- ва и/ или ППС- ва. По делото е представен и препис от договор за наем /л. 27/, по който страна е жалбоподателката, в качеството ѝ на наемател, от който се установява, че същата се е задължила да заплаща месечен наем в размер на 250,00 лева. Освен гореизложеното, не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че жалбоподателката и съпругът ѝ имат две ненавършили пълнолетие деца, на 11 и на 6 годишна възраст по отношение на които имат задължение за издръжка. Последното се установява от представените преписи от удостоверения за раждане /л.35-36/. В заключение – от представените по делото медицински документи се установява, че жалбоподателката страда от неинсулинозависим захарен дабет, изискващ медикаментозно лечение.
Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че заплащането на изискуемата в производството държавна такса в размер на 4% върху материалния интерес на предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди /съответно 24 000 лева – неимуществени вреди и 732,32 лева – имуществени вреди/ е непосилна за жалбоподателката.
Предявяването на иск в по-малък размер или частичното заявяване на претенцията с цел съобразяване на финансовите възможности на страната с дължимата държавна такса би ограничило страната във възможността ѝ да търси защита и съдействие на своите лични и имуществени права.Това би обезсмислило и целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК да обезпечи правото на всяко лице, независимо от материалното му състояние, да предявява своите права през съд.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, като жалбоподателката бъде освободена от заплащането на държавна такса в производството по делото пред първата инстанция.
Делото следва да бъде върнато на районния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.
По изложените съображения,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 84837/04.09.2019г., постановено по гр.д. № 14314 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, XIХ- ти граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Л.И.К., ЕГН: **********, адрес: *** от внасяне на държавна такса в производството по гр.д. № 14314 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.