Решение по дело №263/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 45
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20191870100263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

45

гр. С., 14.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 263 по описа на същия съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

М.Т.Г. *** е предявила срещу Ц.В.Р.,*** следните искания: да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д.Ц.Р.и местоживеенето на детето да бъде определено при нея; на ответника да бъде определен посочения в молбата режим на лични отношения с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер 200 лв. месечно, считано от завеждане на молбата до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; ответникът да бъде осъден да заплати на детето издръжка за минало време за период от една година до предявяване на молбата; да бъде заместено съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и за напускане на пределите на Република България съобразно посоченото в молбата. Молителката претендира разноските по делото.

Твърди се в молбата, че през 2008 г. страните по делото заживели на съпружески начала. През 2010 г. от съжителството им се родило детето Д.Ц.Р., понастоящем малолетна. През 2011 г. молителката се преместила да живее заедно с детето в гр. С.. През 2014 г. отношенията между страните се влошили и те се разделили окончателно през 2015 г., като молителката и детето продължили да живеят в гр. С.. Молителката твърди, че оттогава до подаване на молбата тя изцяло полага грижи за детето и осигурява – подпомагана от родителите си – средства за неговата издръжка, както и всичко необходимо за отглеждането и възпитанието му. Изтъква обаче, че от раздялата й с ответника детето непрекъснато се развива физически и интелектуално, както и спортува, което предопределя нуждата му от по-значителни средства за издръжка. Сочи се в молбата, че от края на 2017 г. молителката е изгубила комуникация с ответника и оттогава до предявяване на молбата последният не осигурява никакви средства за издръжка на детето, не полага грижи и не проявява интерес за нуждите му. Във връзка със спортните занимания на детето му предстоели пътувания в чужбина, но било невъзможно то да напусне страната поради необходимостта баща му да даде съгласие за издаване на паспорт и за конкретното пътуване, което той не сторил.  

В срока по чл. 131 от ГПК адв. З.Т., назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника, е представил отговор на молбата. Относно предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето в отговора се изтъква, че съдът следва да съобрази фактите и обстоятелствата относно полаганите до момента грижи за детето. Изложено е възражение, че поисканият с молбата режим на лични отношения между детето и ответника е неясен и практически неизпълним, в ущърб на правата на ответника като баща на детето. Посочено е, че претендираният размер на издръжката на детето за бъдеще време е завишен, поради което искането следва да бъде уважено частично, а издръжката за минало време не е с конкретизиран размер и ако се приеме, че такава се претендира в размера, искан за бъдеще време, тя също е в завишен размер. По отношение на искането за заместване на съгласието на ответника за напускане на пределите на страната от детето, в отговора е заявено становище за неяснота на това искане.

Пред съда молителката се явява лично и с пълномощника си адв. Димитър Симитчиев, който заявява, че поддържа молбата.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител адв. З.Т., който заявява, че поддържа становището, изложено в отговора на молбата.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молителката М.Г. е предявила срещу ответника Ц.Р. искания с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК.

Всяко от исканията поотделно е допустимо. Тяхната допустимост се извежда от изложените в молбата твърдения и от установеното по делото обстоятелство, че въпреки положените процесуални усилия ответникът не може да бъде намерен, за да бъде призован по делото, които в тяхната съвкупност обосновават извод за наличие на спор между родителите на ненавършилата пълнолетие Д.Ц.Р.по въпросите, визирани в чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, разбиран в широтата на това понятие като невъзможност за постигане на съгласие между родителите на детето по тези въпроси и обуславящ компетентността на съда в производство по спорна съдебна администрация да се произнесе по тях.

Кумулативното съединяване на тези искания по волята на молителката е допустимо с оглед общата разпоредба на чл. 210 от ГПК макар широкият кръг съществени въпроси, посочени в чл. 127, ал. 2 от СК, които съдът следва да разреши по траен начин – относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, режимът на личните му отношения с другия родител и издръжката на детето, неминуемо да се отразява негативно върху постигането на по-голяма оперативност в произнасянето по значително по-ограничения кръг от въпроси – предмет на исканията по чл. 127а, ал. 2 от СК.

По съществото на исканията съдът намира следното:

Ненавършилото пълнолетие дете Д.Ц.Р.е родена на *** г. от съжителството между молителката М.Т.Г. и ответника по молбата Ц.В.Р.. То е единствено за молителката, която няма последващо съжителство или брак, и второ – за ответника, който от брак, предшестващ съжителството му с молителката, има още едно дете (пълнолетният Ц. Ц.Р., както се установява от извършената справка в НБД „Население). До началото на 2011 г. страните и детето живеели съвместно в гр. С., след което молителката се преместила да живее заедно с детето в дома на родителите й в гр. С., а ответникът ги посещавал периодично. През 2015 г. страните окончателно прекратили връзката си и съжителството си и оттогава ответникът спрял да посещава детето и молителката в гр. С., както и да се интересува от детето и да осигурява средства за неговото отглеждане и възпитание. Понастоящем детето е ученичка в ІІІ-ти клас в НУ „С.Д.” в гр. С.; отлична ученичка е; спечелила е сребърен медал в състезание „Математика без граници”; тренира интензивно баскетбол в отбор „Момичета до 9 г.” в Баскетболен клуб „Р.С.” – С., по повод което й предстоят състезания в страната и в чужбина. След раздялата с бащата основните грижи за детето полага майката, като му е осигурено всичко необходимо за правилно развитие. Активна подкрепа и помощ на майката в отглеждането на детето оказват родителите й. Бащата на детето е дезинтересиран не само от контакт с детето, но и от осигуряване на средства за издръжката му. Детето и майка му живеят в една стая от собствен на родителите на последната двустаен апартамент, състоящ се от кухня, две стаи, баня и тоалетна. Жилището е обзаведено с всичко необходимо за правилното развитие на детето и е чисто, подредено, обезопасено, снабдено с течаща вода и електрическа енергия. До настоящия момент роднините на детето по майчина линия участват активно в живота му, а роднините му по бащина линия не са го търсили след раздялата на родителите му. Детето е спокойно и усмихнато, демонстрира емоционална привързаност към майка си и е подкрепяно във всяко свое начинание, поради което постига много добри резултати. Родителите на детето са прекъснали взаимоотношенията си още след раздялата им и контактуват много рядко по телефона. Майката работи в „С.” АД, гр. С. и по повод работата си пътува всеки ден от гр. С. до гр. С. и обратно, при работно време от 09,00 ч. до 18,00 ч., с почивни дни в събота и неделя. За периода от м. март 2018 г. до м. февруари 2019 г. средномесечното й нетно трудово възнаграждение е 1087,28 лв. За периода от м. октомври 2018 г. до приключване на устните състезания ответникът няма деклариран в Република България осигурителен доход, в т. ч. и доход от трудово възнаграждение. Не са налице данни ответникът да работи по трудово правоотношение, да притежава недвижими имоти и ППС (в това число МПС), регистрирани в Република България.

Приетите от съда за установени по-горе обстоятелства кореспондират с неоспорени твърдения в молбата и се установяват еднозначно и безспорно при детайлния и съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, чието съдържание не е необходимо да бъде подробно отразявано в настоящото решение.

При така установените факти, по въпросите по чл. 127, ал. 2 от СК съдът намира следното:

Упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д.Ц.Р.следва да се предостави на нейната майка – молителката. Последната има доказан родителски капацитет и полага трайно и правилно всички фактически грижи, необходими за правилното отглеждане и възпитание на едно момиче на 9-годишна възраст, каквито обстоятелства изобщо не се установяват за бащата-ответник по молбата.

На ответника по молбата следва да се определи режим на лични отношения с детето. Верен е доводът на особения представител на ответника, че предложеният с молбата режим на лични отношения е неясен и може да доведе до практическа невъзможност за осъществяването му. Такъв режим, основан изцяло на съгласието на двамата родители относно периодичността и продължителността на контактите между детето и баща му, макар и на пръв поглед либерален и гъвкав, в конкретния случай може да породи излишни конфликти между родителите, които да доведат до фактическа невъзможност за реализацията на режима в какъвто и да било обем, а това не е в интерес на детето. Понастоящем местонахождението на ответника е неизвестно и затова един по-рестриктивен за него, но ясен режим на лични отношения с детето, е от естество да постигне в пълнота упражняването на правата му като баща на детето, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Затова съдът намира, че ответникът, като баща на детето следва да има право на лични отношения с него, като го вижда и взема при себе си всяка трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 15,00 ч. в неделя без пренощуване при бащата, както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с ползването на платен годишен отпуск от майката. Този режим е съобразен с липсата на данни за фактическа заинтересуваност понастоящем у бащата да вижда детето си, както и с обстоятелството, че дори бащата да прояви интерес за това, то не следва да се отразява съществено на учебната и извънкласната заетост на детето. При необходимост и изменение на обстоятелствата този режим може да бъде променен съгласно релевантните законови разпоредби.

При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на детето, която да осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие, на основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда както от нуждите на детето, така и от възможностите на двамата му родители.

От доказателствата по делото не се установяват конкретни обстоятелства, обосноваващи нужди на детето, които да надхвърлят обичайните за възрастта му потребности.

От друга страна средният размер на нетното месечно трудово възнаграждение на майката на детето за последните 12 месеца до подаване на молбата е 1087,28 лв., а за бащата няма данни да работи по трудово или друго правоотношение – източник на регистриран осигурителен доход, като същият не притежава недвижими имоти и МПС.

С оглед тези доказателства за доходите на родителите на детето от трудови правоотношения и при липсата на данни за техни доходи от други източници, се налага извод, че общо възможностите на родителите да осигуряват средства за издръжката на детето не са твърде големи. Ето защо съдът счита, че за задоволяване на жизнените потребности на детето са необходими общо около 360 лв. месечно. Тази сума е доста под средната величина на разходите на едно лице от домакинство за храна, безалкохолни напитки, облекло и обувки, свободно време, културен отдих и образование съгласно официалните данни на Националния статистически институт /www.nsi.bg/ за четвъртото тримесечие на 2019 г. (общо 614,64 лв., в която сума не са включени останалите разходи до общия размер на потребител. разход от 1347,31 лв. месечно) – защото и материалните възможности общо на родителите са доста под средните. От друга страна сумата е с около 37 процента по-висока от тази, която съгласно чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, вр. ПМС № 305/19.12.2017 г. (обн. ДВ, бр. 102/2017 г.) би била предоставена от държавата за отглеждане и възпитание на детето, ако то бе настанено в приемно семейство – именно защото то се отглежда в семейна среда и в такъв случай конкретните му нужди, които в случая са свързани и с интелектуални и спортни занимания, следва да имат по-сериозен приоритет за родителите му, отколкото би могло да ги посрещне едно социално подпомагане. В този смисъл цитираните разпоредби на ППЗЗД и ПМС № 305/2017 г. имат за съда значение само на най-общ и приблизителен ориентир, а не конкретен критерий относно сумата, която е необходима месечно за задоволяване на жизнените потребности на детето.

От тази сума (както вече се посочи – около 360 лв. месечно) ответникът, като баща на детето следва да поеме половината, а именно 180 лв. месечно, като другата половина, ведно с грижите за цялостното отглеждане и възпитание на детето, следва да бъдат осигурени от неговата майка, при която то живее. Този дял на участието на бащата в паричната издръжка на детето се обосновава с обстоятелствата, че макар и да няма данни за трудовата му заетост, той е в трудоспособна възраст и не се установява да е неработоспособен или задължен за издръжка на други свои ненавършили пълнолетие деца, поради което следва да може да отделя по 6 лева дневно за издръжката на малолетната си дъщеря Дария. По-голям дял от издръжката й не следва да се възлага на ответника поради липсата на безспорни доказателства за актуалните му доходи. В тази връзка следва да се посочи, че събраните гласни доказателства за стил на обличане на ответника и начин, по който той пазарувал, представляват само повърхностни субективни впечатления на свидетелите  (доколкото това, че човек е облечен с дрехи, определяни като „маркови”, не означава те да са задължително с доказан произход от съответната марка, казано иначе – оригинални и скъпи) и при това тези впечатления касаят период отпреди повече от 5 години.

Предвид всичко изложено, ответникът Ц.В.Р. следва да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете Д.Ц.Р.в размер 180 лв. месечно, считано от подаването на молбата на 22.03.2019 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като за разликата над 180 лв. до претендирания размер на издръжката от 200 лв. месечно искането е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено.

Независимо че в молбата не е посочен изрично общ размер на претендираната сума на издръжката за минало време, от цялостното съдържание на молбата относно нуждите на детето от издръжка и тяхната трайност, както и относно поемането на грижите за детето изцяло от молителката след раздялата на страните, се налага извод, че волята на молителката е този размер да се определи от претендирания месечния размер на издръжката за в бъдеще (200 лв.), умножен по броя месеци от претендирания едногодишен период на издръжката за минало време (т. е. 200 лв. х 12 месеца = 2400 лв.).

Ответникът, като баща на малолетното дете, му е дължал издръжка в претендирания период от една година до подаване на молбата на 22.03.2019 г. В този период ответникът по никакъв начин не е участвал в грижите за отглеждането и възпитанието на детето и в осигуряване на издръжката му. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка на детето, са меродавни и при определяне на размера на издръжката му за минало време – в периода от 22.03.2018 г. до 22.03.2019 г. включително този размер е 2160 лв. (12 х 180 = 2160). Ето защо искането за присъждане на издръжка на детето за минало време е основателно до размера от 2160 лв., а за разликата над този размер до 2400 лв. то е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частите му относно присъдената издръжка на Д.Ц.Р.за минало и за бъдеще време.

По въпросите по чл. 127а, ал. 2 от СК:

Не се установява ответникът като баща на детето да е дал съгласие за подаване на заявление за издаване на необходимия за преминаване през границите на Република България паспорт на детето, каквото съгласие се изисква  съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Също така не се установява ответникът да е дал нотариално заверено писмено съгласие за пътуване на детето в чужбина в съответствие с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД.

Детето има право да напуска пределите на Република България при спазване на установения за това ред. Надлежното упражняване на това право е в негов интерес с оглед разширяване на интелектуалния и социалния му кръгозор, а и се установява в конкретния случай, че то спортува активно и организирано, което предполага пътувания и в тази връзка извън Република България. Не се установяват обстоятелства, от които да се направи извод, че напускането на страната би се отразило неблагоприятно на физическото, нравственото и социалното развитие на детето. Напротив, детето е много добре обгрижвано от майка му, живее в естествено семейно обкръжение и в нормална социална среда и няма данни за осъществявано спрямо него насилие или за злоупотреби с него на каквато и да било основа.

Ето защо съдът следва да разреши подаването на заявление за издаване на паспорт на детето да се извърши от неговата майка без съгласието на бащата. Също така, съдът следва да разреши детето да пътува в чужбина без нотариално заверено писмено съгласие на бащата, като при съблюдаване на задължителните за съдилищата разяснения по т. 1 от ТР № 1/2016 от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС това разрешение следва да е за срок от 5 години от влизане на решението в сила и да се отнася до пътувания без ограничения в техния брой и продължителност до следния кръг държави: всички държави-членки на Европей. съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария, както и всички държави, с които Република България граничи, но не членуват в Европей. съюз. Включването на последната група държави в обхвата на разрешението, макар да не съответства напълно на формулировката в молбата, е обусловено от организираните занимания на детето с баскетбол, а е ноторно известно, че често международни състезания по този спорт извън България с участие на ненавършили пълнолетие деца се организират в съседни страни. Този начин на определяне на условията на разрешението за пътуване на детето в чужбина е от естество да допринесе за пълноценното му личностно развитие в контакт с достиженията на европейската цивилизация чрез посещения в държави, които понастоящем не са засегнати от военни или граждански конфликти.

Искането за постановяване на предварително изпълнение на решението в частите му по исканията с правно основание чл. 127а от СК следва да бъде отхвърлено. То е обосновано с посочено в молбата като предстоящо планирано пътуване на детето в чужбина, която причина следва да се счита за изгубила значение предвид периода от време, изминал от образуване на делото до приключване на устните състезания с оглед необходимостта от обезпечаване на надлежно участие на ответника в настоящото производство. Епидемичната обстановка в България и по света към датата на постановяване на решението и наложените във връзка с нея временни ограничения в пътуванията и в провеждане на масови спортни и други прояви, също са в подкрепа на извод, че решението в тези му части следва да подлежи на изпълнение след влизането му в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и искането на молителката, отправено с молбата, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 700 лв. за сторените по делото разноски, от които 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и 300 лв. за внесен депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – С. държавна такса върху присъдената издръжка на малолетното му дете за минало и бъдеще време в размер 345,60 лв., от която 86,40 лв. представлява държавна такса в размер 4 на сто върху издръжката за минало време и 259,20 лв. представлява държавна такса в размер 4 на сто върху тригодишните платежи на присъдената издръжка за бъдеще време.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д.Ц.Р., ЕГН ********** на нейната майка М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** и ПОСТАНОВЯВА детето да живее при майка си.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ц.В.Р., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, с малолетната му дъщеря Д.Ц.Р., ЕГН **********, като бащата ще има право да вижда и да взима детето със себе си всяка трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 15,00 ч. в неделя без пренощуване при бащата, както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с ползването на платен годишен отпуск от майката.

ОСЪЖДА Ц.В.Р., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, да заплаща на малолетната си дъщеря Д.Ц.Р., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, издръжка в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) месечно, считано от подаването на молбата на 22.03.2019 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на издръжка на детето за бъдеще време В ЧАСТТА МУ за разликата над 180,00 лв. месечно до претендирания размер на издръжката от 200,00 лв. месечно.

ОСЪЖДА Ц.В.Р., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, да заплати на малолетната си дъщеря Д.Ц.Р., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2160,00 лв. (две хиляди сто и шестдесет лева), представляваща издръжка в месечен размер от 180,00 лв., дължима за минало време за периода от 22.03.2018 г. до подаване на молбата на 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на молбата до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на издръжка на детето за минало време В ЧАСТТА МУ за разликата над 2160,00 лв. до 2400,00 лв.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частите му относно присъдената издръжка за минало и бъдеще време.

РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, на малолетната Д.Ц.Р., ЕГН ********** да се издаде паспорт по заявление по чл. 45, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), подадено само от майка й М.Т.Г., ЕГН ********** без съгласието на баща й Ц.В.Р., ЕГН **********, като след издаването му същият да бъде получен от М.Т.Г., ЕГН ********** или от надлежно упълномощено от нея или определено от нея лице съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.

РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, малолетната Д.Ц.Р., ЕГН **********, да напуска Република България по съответния ред без съгласието на баща си Ц.В.Р., ЕГН ********** за период от 5 (пет) години, считано от влизане на решението в сила, за пътувания до всички държави-членки на Европей. съюз, до Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, до Кралство Норвегия, до Конфедерация Швейцария, както и до всички държави, с които Република България граничи, но не членуват в Европей. съюз – многократно и без ограничения в броя и продължителността на пътуванията.

ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 127а, ал. 4 от СК за допускане на предварително изпълнение на решението в частите му, представляващи разрешения по чл. 127а, ал. 2 от СК.   

ОСЪЖДА Ц.В.Р., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, да заплати на М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 700,00 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА Ц.В.Р., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, да заплати по сметка на С.. районен съд сумата 345,60 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка на малолетното му дете Д.Ц.Р.за минало и бъдеще време, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че присъдената сума не бъде заплатена доброволно.

След влизане на решението в сила, за присъдената в полза на С.. районен съд сума да се издаде изпълнителен лист в случай, че тази сума не бъде заплатена доброволно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софий. окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частите му с характер на определения за допускане на предварителното му изпълнение относно присъдената издръжка за минало и бъдеще време и за отхвърляне на искането за допускане на предварително изпълнение относно разрешенията по чл. 127а, ал. 2 от СК, същото може да се обжалва с частна жалба пред Софий. окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: