Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,05.10.2016 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 05.10.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в
публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря М.Д. с участието на
прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Ганчо Драганов
гр.дело №54 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 591/15.03.2016г. от Е.Ю.А. с ЕГН-**********
***, като баща и законен представител на малолетния Д.Е.Ю. с ЕГН-**********,
чрез пълномощник адв.К.Т. от ДАК с адрес ***.Св.Кирил и Методий №2, ет.1,
редовно упълномощен с изрично пълномощно изх.№468 от 10.02.2016г. пред Посолство
на Република България в Берлин срещу С.Б.С. с ЕГН-********** ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127
ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Д.Е.Ю.
с ЕГН-********** на ищеца, да се определи местоживеене на малолетното
дете при бащата, да се определи режим на лични контакти на майката с детето и ответницата да бъде осъдена да заплаща на
детето месечна издръжка в минималния размер предвиден за страната, считано от датата
на подаване на исковата молба -15.03.2016г., ведно със законна лихва за всяка
закъсняла вноска.
Предявен е и иск с правно основание по чл.127а от СК във вр. с чл. 45 и с чл.76, т.9 ЗБДС
, с който се претендира от съда
да бъде постановено съдебно решение,с което се замести липсващото съгласие на майката-ответник по настоящото дело , като бъде разрешено
издаване на лична карта и издаване на задграничен паспорт на детето Д.Е.Ю. с
ЕГН-**********, без съгласието на ответницата , да бъде разрешено детето Д.Е.Ю. с ЕГН-********** да пътува извън пределите на Република
България, до Германия и обратно,през летните месеци на годината – юни,юли и
август за срок от пет години, придружавано от бащата Е.Ю.А. с ЕГН-**********, или друго упълномощено от него лице,без за това да е необходимо съгласието на майката –
ответника по настоящото дело.
В
исковата молба ищцовата страна твърди, че с ответницата нямат сключен
граждански брак и живели на семейни начала , като от съвместното им съжителство
имат родено едно дете Д.Е.Ю. с ЕГН-**********, родено на ***
година.Ищеца твърди още, че няколко месеца след раждането на
детето, майката е напуснала жилището и е оставила детето при бащата и на
грижите на баба му на детето по бащина линия и повече от десет години не полага
грижи за детето, не го е търсила и не е давала средства за издръжка на детето.
Ищеца сочи, че е привързан към детето и изцяло е поел издръжката на детето за храна, облекло,
обучение. Ищеца сочи в исковата молба, че от известно време работи в Р.Германия, получава прилични доходи,
като разчита и на помощта на родителите си –бабата и дядото на детето,които се
грижат за детето, когато бащата отсъства.
С оглед на това, че ответницата
по делото е в чужбина с неизвестен адрес и връчването на книжата по делото е извършено
по реда на чл.47 от ГПК ,чрез залепване
на уведомление. С разпореждане съдът на осн. чл.48 ал.2 от ГПК е допуснал
назначаването на особен представител на същата на разноски на ищеца. С
разпореждане №412 от 01.06.2016 година
Тервелски районен съд е назначил адв.В.Г.Д. - ДАК за особен представител на ответницата и е изпратил на същата препис от исковата
молба и от доказателствата към нея с указания за изискванията и последиците по чл.131 от ГПК.
Разпореждането е било
получено от особеният представител на
ответника съответно на 01.06.2016г.
В законоустановения едномесечен
срок е
получен писмен отговор от адв.В.Д. от ДАК, като особен представител на
ответника С.Б.С. в който изразява становище по допустимостта и основателността
на предявените искове, като подробно
излага мотивите си в тази насока.
Не се противопоставя приложените
към исковата молба писмени доказателства да бъдат приети по делото.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява , представлява се от адв.К.Т. ***, който поддържа така предявените
обективно съединени искове.
Ответницата редовно призована, чрез назначения особен представител не се
явява, представлява се от особения представител адв.В.Д.–ДАК, която не оспорва
исковете, не ангажира по делото писмени и гласни доказателства и не оспори
представените от ищцовата страна доказателства.
По
делото са приети като писмени доказателства представените от ищцовата страна: -
заверено копие от удостоверение за
раждане на Д.Е.Ю. с ЕГН-**********, родено на *** година , издадено въз основа
на акт за раждане №0082/08.04.2004. на Община Дулово, гр.Дулово, служебна
бележка от 15.12.2015г. от ОУ „Васил Друмев“ с.Орляк, общ.Тервел, както и
служебно направена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14 от
18.11.2009г. на С.Б.С. с ЕГН-**********, Социален доклад на осн. чл.21 ал.1 т.15 от
Закона за закрила на детето
от Дирекция „Социално подпомагане” отдел „Закрила на детето” гр.Тервел, справка
от ТД на НАП
гр.Шумен изх.№7084/2016г.,справка от
Община гр.Никола Козлево, Дирекция „ФСУС” с из№11-03-159/1 от 12.07.2016г. ,
справка от ОД на МВР гр.Шумен, сектор „ПП“ от 15.07.2016г., трудов договор и
потвърждение за адресна регистрация на ищеца на немски език и в превод на
български език.
На осн. чл.15 от Закона за закрила на детето, съдът е
допуснал изслушване на детето Д.Е.Ю. с
ЕГН-**********, родено на *** година, което е навършило 12 годишна възраст, с
оглед на което, указва на Дирекция
„Социално подпомагане” отдел „Закрила на детето” гр.Тервел да осигури явяването
на детето в първото по делото съдебно заседание.
По делото
бяха допуснати и разпитани свидетелите Б.А.А. и Ж.А.Т. водени от ищцова страна.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
събраните по делото писмени и устни доказателствата, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищеца Е.Ю.А. и ответницата С.Б.С.
живели на съпружески начала.Видно представеното удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №0082/08.04.2004. на Община Дулово, гр.Дулово се
установява, че малолетното дете Д.Е.Ю. с ЕГН-**********, е родено на ***г. в
гр.Дулово, от родители: майка- С.Б.С. с ЕГН-********** и баща - Е.Ю.А. с ЕГН-**********,
страните по делото. Безспорен е и факта,че
страните нямат сключен граждански брак и детето е родено по време на
съвместното им съжителство. Установено е по делото също така, че шест месеца
след раждането на детето Д., майката /ответницата по делото/ напуска жилището и от тогава не го е потърсила, не
поддържа никакви контакти с детето и с бащата, не се интересува от детето, не
полага никакви грижи за него, не е давала средства за издръжката на детето.
От изисканите служебно от съда и представено от ТД на НАП гр.Шумен писмо
изх.№7084/2016г. се установи, че ответницата С.Б.С. с ЕГН-********** няма
подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, както и регистрирани трудови договори, не е
осигурено и не се самоосигурява.
От изисканите и представени справки
от Община гр.Никола Козлево, Дирекция „ФСУС” с из№11-03-159/1 от 12.07.2016г. и от ОД на МВР гр.Шумен, сектор „ПП“ от
15.07.2016г. се установява, че лицето С.Б.С. с ЕГН-********** *** няма
регистрирани на нейно име недвижими
имоти и МПС.
От представения трудов договор се установи,
че ищеца Е.Ю.А. е в трудово
правоотношение от 01.02.2015г. с фирма БАЛДАС 4 БЕРЛИН ЛОГИСТИК гр.Берлин,
Р.Германия , и е назначен на длъжността: Сортировач на амбалаж, сортировач на
бутилки, придружител при пътни курсове, комисионер и т.н. , с работно време 120
часа, месечно с възнаграждение 1100 евро. Ищеца е адресно регистриран в гр.Берлин,
ул. „Гропиусщрасе“ №4, ет.4 в средата в ляво от 03.03.3015 година.
Свид.Б.А.А. – майка на ищеца твърди, че
детето е било на шест месеца когато майката го е изоставила на бащата, а тя се
оженила за друг. Бащата гледал детето четири години и от 6-7 години е Германия
да работи. Свидетелката твърди, че майката е била бременна на три месеца когато
си отишла при родителите в Дулово и като родила те я вземали и като станало
детето на шест месеца майката го
изоставила на бащата и заминала и повече не го е потърсила детето. Детето не е
виждало майка си, не я познава, не познава и никой от роднините на майката,
защото никой не е идвал да види детето. Бащата се грижел за детето, редовно
всеки месец изпраща пари за издръжката на детето. Свидетелката сочи, че за
детето се грижат тя и дядото и бащата изпраща пари. Детето ходи редовно на училище и добре се справя.
Свид.Ж.А.Т. съседка на ищеца по делото.
Свидетелката твърди, че като съседи вижда детето Д., което ходи редовно на
училище, добре е облечено, бащата работи в чужбина и си идва през лятото, стои
по един месец, ходят на море. Детето е добре възпитано. Свидетелката сочи, че
майката не е идвала да види детето и не го познава. Бащата работи в чужбина и
всеки месец праща пари на бабата, която се грижи за детето. Бащата като си
замина майката на детето четири години я чакал да се върне,не се оженил, не
след като не се върнала се оженил за друга жена. Детето Д. не познава
рождената си майка и вика мамо на жената ,с която баща му живеел
баща му сега.Виждали се по скайп с баща си.
Съдът изслуша и детето Д.Е.Ю. с
ЕГН-**********, в присъствието на социален работник. Детето сподели пред съда,
че вече е почти на 13 години и не познава майка си, защото тя никога не е
идвала да го търси и да го види, никога не му е изпраща нещо, за него се грижел
баща му, който работи в чужбина и изпраща пари. В момента детето живеело при
баба си и дядо си. Детето изрази становище, че желае да живее при баща си и да
ходи при него в Германия. Детето сподели, че при баба си има стая за него,
добре се грижат, редовно ходи на училище.Поддържа редовно връзка с баща си по
телефона и по Скайп.
По делото е изискан и изготвен
социален доклад, в който е отразено, че страните по делото Е.Ю.А. и С.Б.С. са живели на семейни начала и от
съвместното им съжителство се ражда детето Д.Е.Ю. –роден на *** година. Детето
е било на шест месеца когато родителите се разделят и детето е остава да живее
при баща. От тогава майката не е посещавала детето и не го е виждала.Роднините
на майката също не са го търсили детето и не са осъществявала контакт с него.
Детето не боледува, завършило е пети клас с много добър успех. Основно за него
се грижат бабата и дядото по бащина линия,а бащата от няколко години работи в Германия и изпраща ежемесечно по
250-300 евро на родителите си да гледат и издържат сина му Д.. Детето ежедневно
поддържа връзка с баща си по Скайп и по телефона. Четири години след раздялата
с ответницата, ищеца е
създал ново семейство, от която има родено дете
момиченце, което е на 5 години, към което детето Д. е привързан и
изразява желание и той да живее при тях в Германия. В дома на своите баба и
дядо момчето се чувствало спокойно, общувало свободно и без притеснение. Детето
е контактно и ориентирано за време, място и самоличност. Жилището в което живее
детето Д. с баба си и дядо си има отлични хигиенно-битови условия, има
създадена самостоятелна стая. В жилището има баня и тоалетна, има електричество
и течаща вода.Емоционалната връзка между
на детето Д. в бабата и дядото по бащина линия е много силна.Бабата и дядото са безработни и
са регистрирани в „Бюрото по труда“, но заявили пред социалния работник, че
синът им/ищеца по делото/ желае и те да
отидат при него в Германия.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По аргумент от разпоредбите на
чл. 127 ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези
въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Настоящото производство, което се
развива по реда на чл. 127 ал. 2 СК, по своята правна същност има
характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване
на съдебна намеса в гражданско – правни отношения, в резултат на която,
поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите
по чл. 127 ал. 1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с
цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес
над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в
производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите
служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127 ал.
2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя
местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е
инициирал производството.
Ищеца е предявил
искане упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.Е.Ю., родено на ***г. в гр.Дулово,да бъдат предоставени на него. Основен принцип при
определяне на мерките по чл.59 СК е интересът на децата – при кого от двамата
родители ще получат по-добри грижи, внимание и спокойствие, при кого от двамата
ще се развиват по-добре физически и духовно. Това се извежда от разпоредбата на
чл.59, ал.4 СК, съгласно която „съдът предоставя упражняването на родителските
права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата”, в
които се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
формирането им като личности, придобиването на знания, трудови навици и др. При
преценката на доказателствата и на обстоятелствата, имащи правно значение за
определяне на мерките по чл.59, ал.4 СК, съдът намира, че интересите на
малолетното дете Д.Е.Ю.,налагат родителските права за неговото отглеждане и
възпитание да бъдат предоставени за упражняване на бащата, който притежава
родителския потенциал да полага необходимите грижи по отглеждането и
възпитанието на малолетното дете и е в състояние да задоволи базовите му
потребности, свързани с нужните грижи, време и внимание. Следва да се отчете и
помощта, която бащата получава от бабата и дядото на детето по бащина линия.
Нещо повече, майката повече от десет години не е потърсила детето,не поддържа
никакви контакти с него,дори да срещне детето няма да го познае и детето не я
познава .Предвид горните съображения, съдът намира, че интересите на
малолетното дете Д.Е.Ю. налагат
родителските права за неговото отглеждане и възпитание да бъдат предоставени за
упражняване на бащата.При определяне местоживеенето на детето и предвид факта,
че майката също е в чужбина, съдът посочва и настоящия адрес на ищеца в чужбина,
с оглед осъществяване режима на лични контакти на майката с детето. Съдът
определи и местоживеене на детето при бащата - Е.Ю.А. с ЕГН-********** ***,с настоящ адрес *** в средата в ляво,Република Германия.
Предвид уважаването на
претенцията за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и
независимо, че майката сама е прекъснала връзката с детето, съдът намира, че
следва да и бъде дадена възможност да
поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсват
биологичната, емоционалната и социалната връзка и отношенията на доверие между
родител и дете, тъй като контактите с майката са необходими за нормалното
психическо и физическо развитие на детето.
Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.3 СК, определянето на режима на личните отношения между родителите
и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да
вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време. В тази връзка и
като взе предвид възрастта на малолетната Д.Е.Ю. , съдът намира, че
следва да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, както
следва всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 19.30 часа събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при майката и 20 дни през лятото ,когато бащата не е в
платен годишен отпуск. С така определения
режим на лични отношения, съдът намира, че интересите на детето са защитени в
пълен обем, като се държи сметка за неговото емоционално състояние, физическо и
психично здраве, както и за запазване и разширяване на връзката родител-дете.
Ищеца претендира
заплащането на месечна издръжка в минималния размер предвиден за страната за малолетното дете Д.Е.Ю. по чл.143, ал.1 СК, считано от датата на
подаване на исковата молба 15.03.2016 година.
Като последица от
предоставянето на родителските права за упражняване на единия родител, следва
осъждането на другия родител да заплаща за детето месечна издръжка, поради
което претенцията за заплащане на издръжка по чл.143, ал.1 СК е доказана в
своето основание. При определяне размера на издръжката съдът съобрази
разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК, съгласно, които размерът на необходимата
издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителя, който я дължи, като всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.59, ал.5 СК,
съгласно, която размерът на издръжката трябва да осигури същите условия на
живот на детето, които то е имало до сега, освен ако това би създало особени
затруднения на дължащия издръжката родител.
По делото е представен трудов договор на ищеца, от
който е видно, че същият работи и получава трудово възнаграждение в размер на
1100 евро на месец. Не са представени доказателства за трудови доходи на
ответницата,но има данни ,че тя живее и работи в чужбина, в трудоспособна
възраст е.В тази връзка, предвид липсата на доказателства за получавани от ответницата трудови доходи към настоящия
момент, преценката за възможностите и на двамата родители следва да бъде
направена на база размера на минималната работна заплата за страната, която към
момента е 420 лв. Относно размера на издръжката съдът съобрази обичайните
потребности за храна, облекло и други подобни, съобразно възрастта на детето,
финансовите възможности на двамата родители, които се намират в трудоспособна
възраст, поради което и са в състояние да реализират доходи в размер на средната
работна заплата за страната.От данните по делото се установява, че детето Д.Е.Ю. е с навършени 12 години , към настоящия
момент посещава училище,ученик в шести клас,
детето няма здравословни проблеми, които да налагат необходимостта от
допълнителни средства, поради което и намира, че претенцията на ищеца за
месечна издръжка за детето Д.Е.Ю. е
основателна и доказана в предявения размер от 105.00 лева, поради което и
следва да се уважи изцяло, считано от 15.03.2016г. – датата на подаване на
исковата молба, ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
По предявения иск с правно основание по чл.127а от СК във вр. с чл. 45 и с чл.76, т.9 ЗБДС от Е.Ю.А. с ЕГН-********** ***,
като баща и законен представител на малолетния Д.Е.Ю. с ЕГН-**********, чрез
пълномощник адв.К.Т. от ДАК с адрес ***.Св.Кирил и Методий №2, ет.1, редовно
упълномощен с изрично пълномощно изх.№468 от 10.02.2016г. пред Посолство на
Република България в Берлин срещу С.Б.С. с ЕГН-********** ***, с който се претендира от съда да бъде постановено
съдебно решение , с което се замести липсващото съгласие на майката-ответник по настоящото дело , като бъде разрешено издаване
на лична карта и издаване на задграничен паспорт на детето Д.Е.Ю. с ЕГН-**********, без съгласието на ответницата, да бъде
разрешено детето Д.Е.Ю. с ЕГН-********** да пътува от България до Германия и обратно, през летните месеци на годината –
юни,юли и август за срок от пет години, придружавано от бащата Е.Ю.А. с ЕГН-**********, или друго упълномощено от него лице,без за това да е необходимо съгласието на майката С.Б.С.
с ЕГН-**********.
Искът с правно основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 45 и чл. 79 т.9 от ЗБЛД следва да бъде уважен,като
съображенията на съда са в следната насока :
Съгласно разпоредбата на чл. 127а от СК
/нов, в сила от 21.12.2010 г./, въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Според ал.2 на
същия закон, когато родителите не
постигнат съгласие по ал. 1, то спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
В случая не се спори ,че детето е малолетно , а по арг. от чл.76, т.9 от ЗБЛД,
малолетните и непълнолетните деца следва да имат писменото нотариално заверено
писмено съгласие на своите родители, за да им бъде разрешено напускане на
страната а така също и при снабдяване с
лични документи . При разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл.127а от Семейния кодекс.
Предвид факта, че родителските права
върху детето съдът предоставя за упражняване от ищеца – бащата на детето ,
предвид доказания му родителски капацитет, следва извода, че евентуален
отказ да се разреши на
детето да пътува до Германия с бащата би накърнило и неговите права – давайки
непрестанни грижи за своето дете, при
отказ изправния родител би бил поставен
в невъзможност да пътува и дири както за себе си, а така също и за
своето дете по-добра перспектива . Съдът приема ,че е в интерес на детето , да
му бъде дадено разрешение да пътува с бащата,
който живее и работи в Германия, който
доказва своя родителски капацитет и съдът приема , че при вероятно
пътуване в страна с по- висок
стандарт ищеца би направила всичко зависещо от него, за да даде на своето дете едно по-
добро бъдеще и това несъмнено ще е в интерес на детето.
Ищеца претендира разноски, за
което е представил на осн.чл.80 от ГПК списък за разноските,съгласно който
претендира 30 лв. ДТ и 300 лв. за назначен особен представител на ответницата.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на съда сумата в размер на 20 лева, представляваща държавна такса за
образуване на делото, както и сумата в размер на 151.20 лева на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от
съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса в размер на 4 процента върху
тригодишните платежите за издръжката , и 5 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното ,съдът,
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху детето Д.Е.Ю. с ЕГН-**********, е родено на ***г. в гр.Дулово на бащата - Е.Ю.А. с ЕГН-********** ***,с настоящ адрес *** в средата в ляво,Република Германия.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.Е.Ю. с ЕГН-********** при бащата -
Е.Ю.А. с ЕГН-********** ***,с настоящ адрес *** в средата в ляво,Република Германия.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти между майката С.Б.С. с ЕГН-********** *** и детето Д.Е.Ю. с ЕГН-********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,30 часа в събота до
18,00 часа в неделя, с преспиване при майката, както и двадесет дни през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА майката С.Б.С. с ЕГН-********** ***
ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д.Е.Ю.
с ЕГН-**********, чрез неговия баща и законен представител Е.Ю.А. с ЕГН-********** ***,с настоящ адрес *** в средата в ляво,Република Германия,месечна издръжка
в размер на 105.00/стои пет/лева, считано 15.03.2016 година,датата на подаване
на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а ал. 2 от СК да бъдат издадени лична карта и задграничен
паспорт на детето Д.Е.Ю. с ЕГН-**********,
е родено на ***г. в гр.Дулово, от родители: майка- С.Б.С. с ЕГН-********** и
баща - Е.Ю.А. с ЕГН-**********, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО за целта заявление или
съгласие от майката С.Б.С. с ЕГН-**********.
РАЗРЕШАВА на детето Д.Е.Ю.
с ЕГН-**********, е родено на ***г. в гр.Дулово, да пътува от Република
България до Република Германия и обратно, през летните месеци на годината –
юни,юли и август за срок от пет години, придружено от бащата си Е.Ю.А. с ЕГН-**********, или с друго упълномощено от него
лице, без да е необходимо за целта съгласието на майката С.Б.С. с ЕГН-**********
.
ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН-**********
*** да заплати
на ищеца Е.Ю.А. с ЕГН-********** ***
сумата от 330.00 лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН-**********
*** да заплати по сметка на Районен съд
гр.Тервел сумата в размер на 20.00лева/двадесет/, представляваща държавна такса
за образуване на делото и сумата от
151.20 лева/сто петдесет и един лева и двадесет стотинки/,представляваща
държавна такса върху размера на присъдената издръжка, и сумата в размер на 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич
в четиринадесетдневен срок от съобщението му до страните.
СЪДИЯ: