№ 343
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:...... Михайлова
Камен Г. Господинов
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20253100601298 по описа за 2025 година
Предмет на въззивното производство е присъда по НЧХД №4487/2024г. на Районен съд
гр.Варна, 32 състав, постановена на 11.06.2025г. с която подсъдимия Х. Г. С. ЕГН
********** е признат за невиновен в това на 25.08.2024 г. в гр. Варна, на ул. ....... да е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Н. Д. Н. с ЕГН: ********** в негово
присъствие, а именно - „аз мога да те плюя, каквото искам мога, мога да се гавря с тебе" и
извършил нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие -
четирикратно го наплюл - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 304 пр.1 и пр. 4 от НПК го е оправдал по повдигнатото му с частната тъжба обвинение
по делото.
С присъдата си на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК ВРС е осъдил частния тъжител Н. Д. Н. с
ЕГН ********** да заплати на подсъдимия С. сумата от 1300 /хиляда и триста/ лв.,
представляваща направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
съдебното производство пред първата инстанция.
Въззивното производство е образувано по жалба на частния тъжител Н. Н. чрез
процесуалния му представител адв.Р. Д. -АК Варна
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се
неправилна преценка на доказателствата, които са довели до неправлни правни изводи, а
именно за невиновност на подсъдимия. Твърди се, че първоинстанционният съд не е ценил
всички относими към обвивнението доказателства и в частност изявлението направено от
подсъдимия пред граждаски съд по друго граждански дело. Излага се, че от събраните по
делото доказателства може да се направи извод за виновност на подсъдимия, поради което и
съдът следва да постанови осъдителна присъда по отношение на същия с налагане на
съответното наказание.
В писмено възражение защитника на подсъдимия – адв.А. Х. излага, че присъдата
като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Твъри, че правилно
първоинстнационния съд е ценил всички относими по делото доказателства, като правилно е
1
достигнал до извод за невинността на подсъдимия.
Пред въззивната инстанция частния тъжител чрез адв.Д. поддържа жалбата, като
отново моли за осъждане на подсъдимия и налагане на наказание. Претендират се сторените
по делото разноски.
Подсъдимия чрез своя защитник адв.Х. моли присъдата на ВРС да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна, като излага съдображения в тази насока.
Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
След преценка на доводите на страните по делото , както и след цялостна
служебна проверка, на присъдата на осн. чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на ВОС счита,
че жалбата е неоснователна.
В съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими към
предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установено следното:
През 2024 г. подсъдимия С. и свид. ...... Н.а, дъщеря на тъжителя Н., имали съвместно
съжителство и дете на три години. В посочения период, отношенията между майката на ......
Н.а - ...... Н.а и частния тъжител Н. били влошени, като същите живеели на различни адреси
в гр. Варна.
На 25.08.2024 г. свид. ...... Н.а, подсъдимият и три годишното им дете отишли на гости
на ...... Н.а в апартамент находящ се в гр. Варна, ул. ..........
Около 19.00 същия ден тъжителят Н. влязъл в апартамента посочен по горе като
избутал ...... Н.а от вратата в момента в който същата се опитала да предотврати влизането
му. След това ч.т. Н. започнал да отправя на висок тон обиди към съпругата си в
присъствието на свид....... Н.а, нейния брат, подс. ..... и малолетното им дете. От
възникналата ситуация свид. ...... Н.а се разстроила, детето се разплакало и подсъдимият
решил да подаде сигнал за случая на тел. 112. Междувременно тъжителят напуснал
жилището.
На 25.08.2024 г. в 19.38 ч. било прието обаждане в РЦ - Варна от телефонен номер,
ползван от С., който в 19.44 ч. е предаден на дежурен ОДЧ при ОД на МВР- Варна. В
разговора с дежурния оператор подсъдимият заявил, че тъжителят е „нахлул" в апартамента
ползван от майката на жената, с която съжителства, като в тяхно присъствие, в присъствието
на малолетното им дете и брата на жена му е „истерясал, започнал да блъска" и
впоследствие е излязъл от апартамента.
На 25.08.2025 г. , около 19.45 ч. служители при Трето РУ - ОД на МВР-Варна в състав -
мл. експерт Н. ...... и мл. инспектор С.А. бил изпратен на адрес гр. Варна ....... по
регистрирания сигнал за семеен скандал. При пристигането на адреса полицейските
служители не установили на място тъжителя, като разяснили на ...... Н.а възможността да
подаде жалба, след което си тръгнали.
Междувременно подсъдимия С., свид. ...... Н.а и детето били напуснали жилището,
обитавано от ...... Н.а.
След като се качили в автомобила, паркиран пред гараж на сградата и управляван от
С., тъжителят пристигнал с тротинетка на местопроизшествието и застанал пред превозното
средство, като по посочения начин възпрепятствал потеглянето му. Тъжителят започнал да
блъска по колата, продължил да отправя на висок тон обиди по отношение на ...... Н.а, а към
С. отправил репликите: „хайде счупи ми ръката, счупи ми крака". Детето се разплакало, а С.
казал на тъжителя Н. да се отдръпне от превозното средство. Впоследствие Н. се отместил и
С. потеглил с автомобила.
Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е изградил на база
обективен анализ на всички събрани по делото доказателства по реда и със средствата на
НПК, като е събрал наличните и допустими по НПК фактически данни, свързани с
обстоятелствата, изложени в частната тъжба, които допринасят за тяхното изясняване и за
2
разкриване на обективната истина.
Фактическото обвинение по частната тъжба, което е и предмет на доказване в този
вид дела, касаещо подсъдимия е било, че на 25.08.2024 г. в гр. Варна, на ул. ....... казал нещо
унизително за честта и достойнството на Н. Д. Н. с ЕГН: ********** в негово присъствие, а
именно - „аз мога да те плюя, каквото искам мога, мога да се гавря с тебе" и извършил нещо
унизително за честта и достойнството му в негово присъствие - четирикратно го наплюл -
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК
Събирайки поисканите от страните доказателства, районният съд логично и
обосновано, подробно мотивирайки се, е заключил, че се налага извод, че подсъдимия не е
извършил престъплението за което е предаден на съд, а именно по чл. 146, ал. 1 от НК по
мотиви, които въззивната инстанция споделя изцяло
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е оценил детайлите по
повдигнатото обвинение , като е направил законосъобразен извод, че подсъдимия не е
извършил престъплението за което е предаден на съд.
Съдът правилно е анализирал събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, като правилно е дал вяра на едни от тях – свидетелите Д.К. и свид. ...... Н.а,
като на последната съдът правилно е кредитирал изцяло, съобразявайки същите като
логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен
материал, както и писмените доказателства по делото - справката за съдимост на
подсъдимия, справка от Началника на Районен център 112 - Варна при Дирекция
„Национална система - 112" към МВР с per. № 105820-297/13.04.2025 г. , писмо от главен
инспектор Х. при Трето РУ към ОДМВР - Варна с вх. № 37213/25.04.2025 г. и заверено копие
на фактура № **********/22.05.2025г., както и приобщен компактдиск, съдържащ
аудиофайл, относно релевантните факти, кореспондиращи с доказателствата по делото.
Анализа на горепосочените свидетелски показания направени от районния съд
напълно се спаделя и от настоящия съдебен състав, поради което и не следва да бъде
преповтарян.
Правилно е прието, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция не е
било установено осъществяване на посочените в тъжбата действия от страна на
подсъдимия по отношение на тъжителя, поради което и правилно подсъдимия е бил признат
за невиновен.
Действително в показанията на свид. К. се излагат негови възприятия относно
станалото, които показанията обаче са лишени от конкретика, като пресъздават тази
информация, която той е получил от тъжителя т.е. свидетелят пресъздава събитията, а
източникът на информацията е лице, заинтересовано от изхода на спора, с което подсъдимия
е в семеен конфликт, поради което и възниква основателно съмнение в достоверността на
показанията на св.К..
Относно възраженията, че обвинението е останало недоказано поради непълнота на
приобщения по делото доказателствен материал, които първоинстанционния съд не е ценил,
настоящия съдебен състав намира тези възражения за неоснователни.
Доводите изложени от съдията разгледал делото в първата инстанция в тази насока се
споделят напълно и от настоящия съдебен състав, като не следва да бъдат преповтаряни,
като само за пълнота следва да бъде отбелязано, че приобщаването на съдебен протокол от
проведено заседание по гр. дело № 573/2024г. на РС Балчик като писмено доказателствено
средство е недопустимо по правилата на НПК, като същото се отнася и до приобщаването
към материалите по делото на набран с компютърно устройство текст, със съдържание
описано в частната тъжба, доколкото се касае за писмено доказателствено средство, което не
е изготвено по реда на НПК. Със същите аргументи правилно не е било приет към
доказателствения материал по делото и флаш памет, доколкото се касае са писмени
доказателствени средства, които също не са изготвени по реда на НПК
Съдебната практика е категорична, че повдигнато по отношение на подсъдимия
обвинение, следва да бъде доказано със средства и по начин, който не оставя съмнение
3
относно извършване на престъплението и неговия автор. В настоящия случай обвинението
спрямо подсъдимия е именно такова – недоказано, тъй като по делото не са събрани
доказателства, които да доказват по безспорен начин вината на подсъдимия относно
предявеното му обвинение. Изложените в тъжбата твърдения за осъществен състав на
престъпление наказуемо по чл. 146, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия не са доказани по
делото.
В този смисъл, предвид на гореизложеното и следвайки правилото от презумпцията
за невиновност и че присъдата не може да почива на предположения по отношение на
фактите, предмет на доказване, правилно районния съдия е постановил съдебен акт с който
подсъдимия е бил признат за невиновен по обвинение наказуемо по чл. 146, ал. 1 от НК.
Правилно също така първоинстанционния съд е намерил за неоснователно
възражението на повереника на частния тъжител за прекомерност на претендираните
разноски по делото за заплатено на защитника адвокатско възнаграждение, чийто размер е
бил установен безспорно от приобщения по делото договор за правна помощ.
Правните изводи направени от ВРС и изложени подробно в мотивите към присъдата се
споделят и от въззивната инстанция, поради което и настоящият съдебен състав счита, че не
следва да ги преповтаря.
Относно искането на проц. представител на подсъдимия за присъждане на
направените съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1300лева,
съдът намира, че същото е основателно и че следва да бъде уважено предвид потвърждаване
на оправдателната присъда по отношение на подсъдимия и представените в тази връзка
пред въззивната инстанция писмени доказателства.
По съображенията на ВРС и тези изложени в настоящия съдебен акт въззивната
инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не
бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда по НЧХД №4487/202024г. на Районен съд гр.Варна, 32
състав, постановена на 11.06.2025г.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на Х. Г. С. ЕГН
********** от гр.Варна сумата от 1300 /хиляда и триста/лева – съдебно деловодни
разноски за пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4