РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 30.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7214 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от
„Б.Ф.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния представител адв. С., срещу Е.Д.П., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 2135,34 лева, от които: сума в размер на 700 лева, представляващи главница по
неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски”
№ ***, сума в размер
на 51,14 лева, представляващи договорна лихва за периода от 17.09.2018 г. до 07.01.2019 г.; сума в размер на 392 лв. - неустойка за
неизпълнение на задължение по Раздел IV от Договора за кредит; сума в размер на 32,20 лева, представляващи - мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 15.05.2019 г., както и сума в общ размер на 960
лева, представляващи разходи
за събиране, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Навеждат се доводи, че ищцовото дружество е финансова институция по
смисъла на ЗКИ и е вписано в регистъра на финансовите институции, воден от БНБ.
Излага се, че ищецът предоставя потребителски кредити съгласно изискванията на
ЗПК, ЗКИ, ЗЗП, ЗПФУР, Наредба № 26 за финансовите институции, приета от БНБ,
както и съгласно изискванията на българското гражданство и търговско
законодателство. Сочи се, че
кандидатстването за кредит се осъществява или чрез подаване на молба по
телефон, или чрез попълване на електронна форма за регистрация, намираща се на
WЕВ - страницата на дружеството –***.
Твърди се, че при кандидатстване за отпускане на Кредит по някой от посочените
начини кредитополучателят попълва/заявява пълни и верни данни и собственоръчно
подписва по реда на чл. 7.3, предоставените данни и своето запознаване,
съгласие и приемане на настоящите ОУ и индивидуалните условия на Договора за
кредит. Излага се, че съгласно чл. 5.27
от ОУ Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от клиента на
кредитодателя на съгласието за сключване на Договора за кредит и ОУ. Сочи се, че отговорът, съдържащ съгласието на
кредитополучателя за сключване на договора за кредит, потвърждава неговото
желание за незабавното превеждане на кредита по банковата му/й сметка или за
теглена на каса в системата на EasyРау. Твърди, че ответникът е кандидатствал
за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищцовото дружеството, като
е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване. Излага, че заявката е подадена на 17.09.2018г. в 13:43:47 часа, като е извършена
регистрация с е-mail: ***. Сочи се, че
съгласно ОУ, след като попълни заявката за кандидатстване, клиентът
получава ПИН код под формата на СМС на посочения от него телефонен номер.
Излага се, че клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като
въвежда ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона „Потвърди”, с
натискането на който бутон попълнената заявка се изпраща за разглеждане. Твърди
се, че в резултат на получената заявка е изпратено съобщение на посочената
електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски
формуляр и ОУ на 17.09.2018 г. в 14:08 часа. Излага се, че за да сключи договорът
потребителят е следвало да натисне посочения в електронното съобщение или СМС
линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп, която по
същността си представлява електронен подпис на потребителя. Сочи се, че с
въвеждането на паролата кредитополучателят
изразява своето съгласие за сключване на договора, при посочените в него
условия. Твърди се, че на ответник е
изпратен СМС код за потвърждение на посочения от него телефонен номер ***, като
същият е потвърдил на 17.09.2018г. в 14:11:14 часа сключване на Договора за кредит в размер на 700 лв. Излага се, че след обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние, което е потверъдено с избиране на изпратения на ответника от ищеца
линк за потвърждение. Твърди се, че сключването на процесния договор, ОУ кън него, стандартния
европейски формуляр и заемната сума е предоставена на ответника чрез каса на
лицензирания оператор на парични преводи Еasу Рау. Излага се, че на кредитополучателя е
извършено плащането лично и този факт се удостоверява от разписка за извършено
плащане №*** Сочи се, че съгласно чл. 2. от Договора
кредитополучателят е следвало да върне кредита на 8 равни двуседмични
вноски, чиито падежни дати са уговорени в погасителен план към сключения
договор, представляващ неразделна част от него, с последна падежна дата 07.01.2019 г. Сочи се, че съгласно уговорките между страните,
при предоставяне на сума на кредита в размер на 700
лв., се дължи за връщане освен на главница, но и на лихва, която е уговорената
между страните за срока на договора и същата е в размер на 51.12 лв. Твърди се, че при
неизпълнение на задължението по раздел IV от Договора за кредит от страна на
длъжника, а именно: да осигури поръчител, отговарящ за условията на чл. 3 от
Договора, страните са се съгласили, че това ще причини вреди на кредитора и ще
се дължи и неустойка, като в този случай общо дължима сума по кредита /главница
+ лихва+ неустойка/. Сочи се, че в случаите когато не е осигурен поръчител,
неустойката възлиза на 1143.12 лв. или уговорената между страните неустойка се
начислява за всеки конкретен период за срока на договора по 49.00 лв. на ден.
Твърди се, че неустойката е в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума на
кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на
договора за кредит. Излага се, че
неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение,
като в случай, че кредитополучателят представи обезпечение след изтичането на
срока за обезпечение, неустойката се начислява само за срока, за който кредитът
е бил без обезпечение. Сочи се, че за периода на договора ответника не е
изпълнил задължението си да осигури поръчител, поради което е начислена
неустойка за целия период на договора от 01.10.2018г. до 07.01.2019г. в размер на 392 лева.Твърди се, че съгласно Договора и ОУ
погасителните вноски покриват компонентите на задължението в последователност
наказателна лихва, неустойка, договорна лихва, главница, като от длъжника не са
постъпили плащания. Излага се, че с настъпване на падежа на договора - 07.01.2019 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора и чл. 10.3 от ОУ се дължи
законната лихва за всеки ден забава (ОЛП +10%), ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането. Сочи се, че поради липсата
на плащане, просроченото задължение е възложено на колектор чрез сключен между
страните Договор за събиране на просрочени вземания, като лицето е следвало да
посредничи и осъществи комуникация с длъжника по всички позволени от закона
средства, за да го стимулира да плаща задължението си. Излага се, че въпреки многократните
позвънявания по телефона, обаждания до работодателя на длъжника и посоченото
лице за контакт, отново не е последвало изпълнение на задължение и ответника
продължил да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето
задължение. Сочи се, че във връзка с извършените разходи е съставен протокол за
извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземания от
ответника, а съгласно чл. 8.2.7. от ОУ в случай на забава в плащането на
дължима погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на
частично плащане на погасителна вноска, да предприеме всякакви необходими
действия за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията си, като
разноските за това ще бъдат за сметка на кредитополучателя. Твърди се, че в конкретния
случай сторените разходи са в размер на 960 лв., включващи: 230 лева – разходи за
събиране на вземането за периода от 08.10.2018 г. до 27.11.2018 г., съгласно ОУ
и Тарифата на дружеството, сума в размер
на 480 лева - разходи за събиране на вземането за периода от 28.11.2018 г. до
16.01.2019 г., съгласно ОУ и Тарифата на дружеството, 250 лева, разходи за
събиране на вземането за периода от 17.01.2019 г. до 08.03.2019 г., съгласно ОУ
и Тарифата на дружеството, както
законната лихва за забава върху просрочените суми за периода от 01.10.2018 г. до 15.05.2019 г. възлизаща на 32,20 лв. Навежда
доводи, че между страните е е възникнало облигационно правоотношение, попадащо
в приложното поле на чл.9 от ЗПК, сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът, в
качеството си на заемодател, е изпълнил основното си задължение към ответника в
качеството м на заемополучател, и му е предоставил заемната сума, поради което
и за ответника е възникнало насрещното задължение да върне тази сума, заедно с
договорна /възнаградителна лихва/, неустойките, мораторната лихва и сторените
разходи. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан, за което развива подробни съображения и да му присъди
разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ. Оспорва исковете по основание и размер.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
3863/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение №2163/14.06.2019 г., с която е разпоредено на ответника
да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата от 700
лева главница, представляваща непълно задължение за връщане на заем на
основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ***; лихва за забава в размер 51,14 лева; неустойка за неизпълнение на задължение
за осигуряване на поръчител в размер на 392;
наказателна лихва в
размер на 32,20 лева; разходи за събиране в размер на 960 лева; разходи за изпращане на документи в размер на 10,90 лева и законна лихва върху главницата
от 11.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 42,71 лева държавна такса, както и
разноски в размер на 304,74 лева за адвокатско възнаграждение. Длъжникът е уведомен по
реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и
ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Установява се от приложените по делото доказателства /л.6-8/, че на 17.09.2018г. в 13:43:47 часа, че ответникът е извършил регистрация при ищеца в като е извършена регистрация с е-mail: *** в WЕВ -
страницата на дружеството –***. и е отправил искане да му се
отпусне кредит.
Приобщено като
доказателство по делото е и изпратения на ответника европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
Видно е от
приложения по делото договор за потребителски кредит „ВestCredit на вноски“ №***, че ищцовото
дружество се е задължило да предостави на ответника заемна сума в размер на 700
лева, срещу заплащане на уговорените между страните лихви. Договорено е, че
кредитополучателят следва да върне кредита на 8 равни двуседмични вноски,
падежните дати, на които са определени в приложения към делото погасителен
план, а последната вноска е на 07.01.2019 г. Видно е, че страните са уговорили,
че за обезпечение на вземането дружеството приема лични обезпечения, а именно
поръчителство. Страните са договорили и, че заемателят
следва в еднодневен срок от подписване на договора за заем да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на ищцовото дружество за връщане на всички погасителни вноски,
лихви, такси, разходи и неустойки по процесния договор. Видно е, че третото
лице е следвало да отговаря на следните условия: навършена възраст 25 години;
минимален осигурителен доход в размер на 2000,00 лв.; липса на записи в ЦКР
относно просрочия, под наблюдение, загуба и др; валидно трудово или служебно
правоотношение при последния работодател – минимум 1 година; да не е поръчител
по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е
настоящ кредитополучател в дружеството.
Уговорено е и, че ако заемателят не е представил на заемодателя нито
едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните същия дължи
неустойка в размер на 0,5 % дневно върху усвоената сума на кредита за всеки
ден, за който кредита е без обезпечение за целия период на договора.
Представени са по делото и ОУ
на дружеството, действащи към датата на подписване на договора.
Установява се от приложената
по делото разписка, изпратена до EasyРау, че ищцовото дружество е
изпратило до ответника сума в размер на 700 лева.
Видно е от
представения по делото Договор за събиране на просрочени вземания от 01.10.2018
г., че между ищецът, в качеството му на възложител и ***, в качеството му на
изпълнител е сключен договор по силата, на който последният се е задължил да
организира и извърши събиране на вземането на ищеца по отношение на ответника с
възнаграждение в размер на 960 лева.
От приложеното по
делото преводна нареждане се установява, че ищцовото дружество е превело на Ц. ***сума
в размер на 994,14 лева, с основание „граждански договор“.
По делото е
изслушана и приета неоспорената от страните ССЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена. От заключението на същата се установява, че:
размерът на непогасената главница по процесния договор към датата на подаване
на заявлението в съда е в размер на 700 лева; че на 17.09.2018 г. в 13.53.47
минути на интернет адреса на дружеството е подадена заявка от ответника; че
регистрацията е от следната ел. поща: ***; че е изпратено съобщение на
посочената ел. поща за потвърждение на договор, приложен стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и ОУ 17.09.2018
г. в 14.11.14; при предоставяне на информацията от дружеството -11.09.2020 г.
задължението по договора за кредит е в размер на 2135,34 лева, от които
главница в размер на 700 лева, лихва за периода от 17.09.2018 г. до 07.01.2019
г . в размер на 51,14 лева; неустойка в размер на 392,00 лева; наказателна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 15.05.2018 г. в размер на 32,20 лева и
разходи за събиране в размер на 960,00 лева; че по кредита не са постъпвали
плащания; че процесната сума е усвоена от ответника чрез ePay.bg че мораторната
лихва за процесния период е в размер на 39,62 лева; че комисионното
възнаграждение на изпълнителя по договора за събиране на вземането е в размер
на 960,00 лева; че договорната лихва в размер на 41 % е начислена само върху
размера на главницата за всяка погасителна вноска.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане по договор за
потребителски кредит по основание, размер и длъжник; че кредитополучателя е получил
твърдяната сума по договор за кредит;
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или падежа на вземането.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи
всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по
сключения между ответника и него договор
за заем.
Ответникът по
делото, чрез особеният си представител своевременно с отговора на ИМ е оспорил
исковете по основание и размер.
По делото не е спорно, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит „ВestCredit на вноски“ №***, по силата на
който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 700 лева, срещу заплащане
на уговорените между страните лихви и срещу задължението на ответника да върне
заема на 8 равни двуседмични вноски. По делото не е спорно и, че ГПР е в размер
на 49,65 . Видно е и, че са договорили и, че заемополучателят следва да осигури
поръчител, който да отговаря на определени условия, като ако не усигори такъв
са предвидени и неустойки.
Процесният договорът за заем е
сключен в изискуемата от закона форма, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл. 7 от ОУ/, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания. Поради изложеното съдът приема, че договорът е валидно
сключен.
По
отношение на главницата
С исковата молба се претендира
главница в размер на 700.00 лева, която е останала незаплатена. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума. От представените по
делото доказателства, а и от изслушаната по делото ССЕ се установява, че процесната сума е незаплатена от длъжника,
поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по
договора за заем в размер на 700.00 лева. Падежът и на последната вноска за
главница е изтекъл на 07.01.2019 г., поради което и цялата сума е изискуема.
Поради установяване на
дължимостта на иска за главница основателна се явява и претенцията за законна
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 12.06.2019 г. до окончателното
плащане.
По
отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва
в размер на 51.14 лева за периода от 17.09.2018 г. до последната погасителна
вноска 07.01.2019 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от
41.00 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. В случая съдът намира, че
с оглед срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, както и автономията на волята, уговорената възнаградителна
лихва не противоречи на добрите нрави, поради което и предявената искова
претенция следва да се уважи.
По
отношение на неустойката:
Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение.
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Съдът намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили
клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в еднодневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение
са предвидили неустойка в размер на 05,% дневно върху усвоената сума на кредита
за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение за целия срок на договора.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените
в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да
се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването
на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар
и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Поради изложеното съдът намира, че
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение следа да се
отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на
добрите нрави.
Относно
задължението за разходи:
Съгласно чл.33, ал.2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че претендираната
"такса за разходи" в договора за кредит се явява в пряко противоречие
с чл.33 от ЗПК. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в договора
за кредит, представлява по същество неустойка, дължима при забава на
изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за
покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и
начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Наименоването на това задължение от заявителя като такса,
вместо неустойка, съставлява опит да се представи, същата като възнаграждение
за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона
за потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено
задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна
услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение.Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожна
клаузата, предвидена в договора за кредит, поради което и ответникът не дължи
връщане на същите.
Съдът с оглед
изложеното намира, че в случая ответникът дължи връщане на сумата, усвоена по договора за кредит, ведно
със договорната лихва, уговорена между страните.
По
отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при
забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят
дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва. Доколкото
по делото се установи, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне в
срок отпуснатия заем, то същият дължи и лихва за забава в претендирания размер
за претендирания период.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 127.46 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 345,68 лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Е.Д.П., ЕГН: **********,*** дължи на „Б.Ф.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сума в общ размер на 783,34 лева, от които: сума в размер на 700 лева, представляващи главница по
неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски”
№ ***; сума в размер
на 51,14 лева, представляващи договорна лихва за периода от 17.09.2018 г. до 07.01.2019 г. и сума в размер на 32,20 лева, представляваща - мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното плащане, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу Е.Д.П., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума
в общ размер на 1352,00 лева, от
които сума в размер на 392 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от Договора за
кредит, както и сума
в разме на 960 лева, представляващи разходи за събиране на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.Д.П., ЕГН: **********,*** да
заплати на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 127.46
лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3863 по
описа за 2019 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.П., ЕГН: **********,*** да
заплати на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 345,68
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: