Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 25.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия К.Анастасова гр.
дело № 4153 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 290615 от 02.12.2019 г
постановено по гр. д. № 14859/2018 г на
СРС, 42-ри състав, е
признато за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.99 от ЗЗД, вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на В.К.К., ЕГН **********, че срещу нея съществува вземане в полза на Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД, ЕИК*******в размер от 2103,32 лева - главница по договор за паричен заем, 372,04 лева -договорна лихва за периода 09.04.2016 г. до
25.03.2017 г., сумата от 1,74 лева -мораторна лихва за периода
25.03.2017 г. до 28.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на
иска – на 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 20665/2017 г. по описа на СРС,42 състав, като са
отхвърлени исковете по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.92 ЗЗД вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта за сумата от 1824,19 лева– неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, 27 лева - такса за извънсъдебно
събиране на вземане, както и за разликата над
1,74 лева - мораторна лихва до пълния
претендиран размер от 79,37 лева - мораторна лихва за периода
25.03.2017 г. до 28.03.2017 г.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника В.К.К. срещу решението в частта, с която са уважени
предявените по реда на чл.422 ГПК искове за сумите- главница и договорна лихва
по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС поради постановяването му в противоречие с
материалния закон, при допуснати процесуални нарушения, както и поради
необоснованост. Поддържа, че не е уведомен за цесията с уведомителното писмо
преди подаване на заявлението, а и самото уведомление не изхожда от цедента. Не
са представени и доказателства, че ищецът е упълномощен да извърши уведомяване
за цесията от името на своя праводател, защото липсва нарочно издадено
пълномощно. Следвало е длъжникът да бъде уведомен за първата цесия преди да се
извърши втората цесия, поради което втората цесия е недействителна. Исковата
молба и приложенията са връчени не лично на въззивника, а на особения му
представител, който няма представителна власт да го представлява освен в
съдебното производство.
Поддържа, че съдът не се е произнесъл своевременно
по възраженията за нищожност на клаузи от договора за паричен заем, тъй като представляват
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че
съдът неправилно и необосновано е кредитирал приетата ССчЕ, която е
некомпетентна, непълна, неясна и необоснована. Поддържа, че рамковият договор за цесия
на процесното вземане по заемния договор няма действие спрямо него, тъй като не
е бил уведомен за извършената транслативна сделка между заемодателя и ищеца, а
уведомление в рамките на настоящия съдебен процес е недопустимо да бъде
извършвано до особения представител. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
предявените искове.
Въззиваемата страна Агенция за контрол на просрочени задължения ООД е подала
писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага правни и фактически доводи, че съобщаване на цесията може да
бъде направено и от цесионер, който е упълномощен от цедента. Съобщаването на
цесията може да бъде извършено и чрез връчване на препис от исковата молба.
Назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се предхожда от установяване от съда на
редовността на връчването т.е. счита се, че исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника.
Подпомагащата страна „Агенция за събиране на
вземанията”ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано в
частта, в което предявените установителни искове за признаване съществуване на парични вземания за неустойка, за лихва за забава и за такса за извънсъдебно събиране на сумите по договора за паричен заем
са
отхвърлени, поради което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите
във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
В отговор на доводите за неправилност на
постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба,
съдът намира следното:
За да уважи предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове СРС, 42 с-в е приел, че по делото се установява наличието
на валидно облигационно отношение по договор за паричен заем № 2521012 от
23.03.2016 г., с който ответникът –заемополучател
е
получил от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД заемната сума 2250.00 лв. и се е задължил да върне
заема с 26 двуседмични погасителни вноски, всяка от които
с размер 103.14 лв. с конкретни падежи посочени в чл.2.5 от договора.
В производството е доказано, чрез събраните писмени
доказателства, че на 30.01.2017 г. между
дружеството-заемодател и ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД в настоящото производство е сключен договор за
цесия.
От така представения договор
и приложение къв него е видно, че в полза на ищеца
е прехвърлено вземането срещу ответника по процесния договор за заем.
По делото се установява и
реално прехвърляне на вземанията на ищеца
по договора за паричен заем срещу ответника. С договора ищецът е
надлежно упълномощен да уведоми всички длъжници за прехвърлените вземания - т.
4.5. от договора за цесия.
В настоящия случай се установява и прехвърляне на спорното право в хода на
производството – представен е договор за цесия от 03.05.2019 г., сключен между ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД и подпомагащата страна „Агенция за събиране на
вземанията”ЕАД. Предвид липсата на съгласие на двете страни, производството е продължило между първоначалните страни, а носителят на вземането по договора за цесия от
03.05.2019 г. се явява обвързан от съдебното решение на основание чл.226,ал.3
от ГПК, като освен това същото е конституирано като трето
лице помагач.
Според СРС ответника е бил уведомен за цесията като е спазена разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД.
Приел е, че за допустимостта на иска е достатъчно ищцовата страна в подадената искова
молба да излага твърдения, че е носител на вземане, а установяването дали е носител на вземането е
въпрос по съществото на спора. Приел е за неоснователно твърдението на ответника, изразено чрез особения й
представител, че не е допустимо друго лице
извън цедента да извършва съобщаване за цесията. Съдът е формирал изводи, че не съществува законова пречка цедентът да
упълномощи друго лице да извърши уведомяването на цесията от негово име, а и от
друга страна се е позовал на формираната съдебна практика, която приема, че когато уведомлението за цесия е приложено като
доказателство към исковата молба, съдът е длъжен да отчете
същото. Отделно от това, съдът е приел, че доколкото ответната страна
не противопоставя аргументи за извършено изпълнение в полза на предишния
кредитор, то, ищецът се явява активно
легитимиран да претендира паричните суми и от значение за основателност на иска
е дали вземанията съществуват и в какъв размер са същите.
Съдът намира, че доводите на ответника за липса на уведомяване на длъжника
/ответник/ по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършената цесия са неоснователни. Връчването на съобщението
за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, съгласно изискването
на чл.99, ал. 3 пр.1 ЗЗД има за цел длъжникът да бъде
известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно, и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Ето защо и
с цел гарантиране на сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. В
разпоредбите на няма изрична забрана съобщаването на длъжника да бъде извършено
от надлежно упълномощено от цедента трето лице, което в случая е цесионерът.
С решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II
т. о., ВКС е прието, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, последната следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Аналогично становище е застъпено и в решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ВКС, в които се приема, че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на
длъжника и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като
приложение на исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, в който случай прехвърлянето на вземането
поражда действие и по отношение на длъжника. Когато уведомлението за
настъпилото прехвърляне на вземания е направено от което и да е трето лице, изрично
упълномощено от цедента, което може и да е цесионера, то постига целта си за
уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, както и на кого следва
да изпълни надлежно задължението си. Връчването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД няма характер на лично и незаместимо
действие, поради което и няма правна пречка то да бъде извършено от пълномощник
на цедента.
В конкретния случай е
представено изрично пълномощно за учредена представителна власт от цедента в полза на ищеца
за съобщаване на цесията на длъжниците. Предвид това ищецът се легитимира като
действащ от името на цедента да уведоми длъжника за извършените цесии.
Уведомяването за цесията е
настъпило и в хода на исковия процес. Дори да се приеме, че представените по
делото уведомления от предишните кредитори по договора не са връчени надлежно
на ответника преди образуване на исковия процес, то, доколкото те са представени като приложение към
исковата молба, връчването им на ответника в хода на процеса следва да бъде
зачетено като правнорелевантно обстоятелство. Следователно с връчване на
уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.
Съобщаването на цесията е настъпило с връчване на въпросните уведомления като
приложения към исковата молба, като връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Назначаването на особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК се предхожда от установяване от съда на
редовността на връчването т.е. счита се, че исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника преди да се назначи особен представител. Такъв е и
процесният случай. В закона няма изискване за поредност при уведомяване за няколко
последователни цесии. С оглед целта на закона - да се избегне плащане на
предишния кредитор - няма пречка уведомяванията за последователните цесии да се
извършат едновременно и то от едно и също лице, ако - както в случая -
последното има представителна власт и спрямо съответните цеденти. Съобщаването
на цесията не е елемент от фактическия състав на договорите за прехвърляне на
цесията, но по отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато
цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Предвид установеното
съществуване на главното вземане в претендирания размер, за който страните не
спорят, установено се явява и вземането на лихва за забава върху дължимата
главница.
За да е налице нищожност на
клаузите за лихва, годишния процент на разходите и неустойката, дължаща се на
неравноправния им характер, съгласно разпоредбите на чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да са налице кумулативно следните
предпоставки - клаузите да не са индивидуално уговорени, да е нарушен принципът
за добросъвестност в договарянето и/или да е налице значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по сделката и/или
последната да е сключена в ущърб на потребителя. Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13, система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика
както от гледна точка на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от
продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им
/решение от 14.06.2012 г. по дело С-618/10 на СЕС/. Клаузите не са индивидуално
определени, когато те са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен
брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са предварително
изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им - арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП. В тежест на търговеца е да докаже, че са
индивидуално уговорени клаузите. В настоящия случай ищецът не е провел пълно и
главно доказване за индивидуална уговореност на разпоредбите, чиято нищожност
се твърди от ответника. От ЗЗП се извежда изискването към търговците при формулиране
на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем език - от формална и
граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии средният
потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него икономически
последици от сключване на договора.
В случая процесната договорна
лихва е
с фиксиран размер за целия период на действие на договора, което означава, че
структурата и не разкрива други съставни компоненти. Ето защо, следва да се
заключи, че клаузата е формулирана ясно и разбираемо, така че дава възможност
на заемателя без да използва специални знания да предвиди размера и за целия
период на ползване на заемната сума, т.е. икономическите последици от него.
В случая не е налице и
нищожност на клаузата, определяща годишния размер на разходите. Законово е
предвиден максимален лимит на годишния процент на разходите, представляващ
забрана за надвишаване петкратния размер на законната мораторна лихва /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. В процесния договор за заем е посочено, че
годишния процент на разходите е в размер на 40, 90 %, което е в допустимите граници, предвид че
размера на законната лихва е в размер на 10 пункта над основният лихвен процент
на Българската народна банка за периода /чл. 1, ал. 1 т. 1 ПМС № 72 от
08.04.1994 г./ - 10, 02 %.
Както правилно е посочил СРС в постановеното
решение, в случая не е налице основание да се счита,че чрез уговаряне на клауза за
договорна лихва се достига до значително неравновесие между двете страни по
договорното правоотношение. Трайно
формираната съдебна практика приема, че лихвата не може да надвишава трикратния
размер на законната лихва, ако задължението по кредита не е обезпечено и не
може да надвишава двукратния размер на законната лихва, ако задължението е
обезпечено – решение 906/2004 г. по
гражд.дело № 1106/2003 г. на ВКС, решение № 378/2006 г. по гражд.дело №
315/2005 г. по описа на ВКС, определение по ч.гражд.дело № 6295/2014 г. по
описа на ВКС. Именно според изразените в нея
становища, уговорка за лихва над посочените размери е недействителна поради
противоречие с добрите нрави.
Именно с оглед така посочените становища и предвид това, че над тези
размери лихвата надвишава функцията си и би могла да доведе до неоснователно
обогатяване, съдът правилно е
съпоставил размерът на възнаградителната лихва с размера на законната лихва. За периода на действие на договора върху
главница от 2250 лева същият възлиза на 219,43 лева, поради което уговорената възнаградителна лихва не се явява
прекомерно висока по размер и искът следва да бъде уважен за цялата претендирана
сума от 372,04 лева, каквито изводи е
формирал и СРС.
При така посоченото, изводите на двете инстанции
съвпадат и постановеното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са деловодните разноски на въззиваемата страна и 67.00 лева държавна такса в полза на СГС /въззивната
жалба е подадена от особен представител и не е внесена такса за въззивно
обжалване /.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 290615 от 02.12.2019 г
постановено по гр. д. № 14859/2018 г на
СРС, 42-ри състав В
ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.99 от ЗЗД, вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на В.К.К., ЕГН **********, че срещу нея съществува вземане в полза на Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД, ЕИК*******в размер от 2103,32 лева - главница по договор за паричен заем, 372,04 лева -договорна лихва за периода 09.04.2016 г. до
25.03.2017 г., сумата от 1,74 лева -мораторна лихва за периода
25.03.2017 г. до 28.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на
иска – на 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 20665/2017 г. по описа на СРС,42 състав; както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА В.К.К. с ЕГН ********** да заплати на Агенция за
контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК*******сумата от 678.00 лева разноски пред СГС.
ОСЪЖДА В.К.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС
сумата от 67.00 лева държавна такса.
Решението е постановено с участие на подпомагаща
страна на страната на ищеца - „Агенция за събиране на вземанията”ЕАД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.