Решение по дело №298/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 791
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110200298
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 791/23.4.2019г.

 

Номер ............... Година 2019                                                Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                           тридесет и втори състав

На двадесет и първи април        Година две хиляди и деветнадесета В публично съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 298 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на И.К.З. против НП № 17-0819-001625/05.05.2017 г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- в., с което на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 /двеста/ лв.

В жалбата се твърди, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се съставомерността на нарушението. Твърди се, че същото е недоказано. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира жалбата да бъде уважена. Моли, да бъде отменено обжалваното НП, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, от които не се установява настъпване на ПТП вследствие допуснато нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, доколкото същото е в причинна връзка с настъпила техническа повреда на автомобила - счупване на шарнирен болт, Твърди, че единственото виновно поведение във връзка с което е настъпило произшествието е неправилното паркиране на л.а. Т.И. от св. Д.Т., по начин ограничаващ движението по съответния пътен участък. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства пътната обстановка да изисква съобразяване на конкретна скорост, съответно по делото не е установено с каква скорост се е движил автомобила на въззивника, с оглед на което възведеното с НП обвинение се явява недоказано.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя П.В. и свидетелите по акта - В.В., и Д.Т.. По искане на въззивника в качеството на свидетел е допусната св. В. Н.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 29.03.2017 г., около 10.00 ч. св. Д.Т. паркирала управлявания от нея л.а. „Т. И." с ДК№ ** на ул. Н. К. в гр. в., в посока - ул. Д-р П., до**. Т. паркирала превозното средство успоредно на разположени до тротоара по пътното платно кофи за боклук по начин, че автомобилът бил извън реда на паркираните в дясната част на улицата автомобили, в посока към пътното платно. По същото време, въззивникът управлявал л.а. Х. С. с ДК№ *** по ул. Х. С., придружаван от св. Б.. Същият предприел завой наляво по ул. Н.К. в посока ул. „Д-р П.". Впоследствие настъпило пътно-транспортно произшествие, като настъпил удар между предната дясна част на управлявания от въззивника л.а. Х.и задна лява част на превозното средство, паркирано на посочената улица от св. Т.. Последната в момента на произшествието се намирала в близост до автомобила си, но извън него, като възприела събитието.

По подадения сигнал за инцидента на място пристигнали служители на сектор „ПП" при ОД на МВР-в. - св. П.В. и св. В.В.. След като извършили оглед на автомобилите при запазено произшествие и снели обяснения от двамата водачи.

Впоследствие св. В. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП за това, че е осъществил пътно- транспортно произшествие с материални щети, поради това, че при управление на МПС при избиране скоростта на движение не се съобразява с интензивността на движение и блъска паркирания л.а. с ДК№ В 2886 ВХ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление НП № 17-0819-001625/05.05.2017 г. е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР- в., съгласно Заповед № 81213-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

За да разгледа жалбата по същество, съдът все предвид обстоятелството, че при издаването на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното производство не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и наказателно постановление административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно, че въззивникът при избиране на скоростта не се е съобразил с интензивността на движението.

В хода на съдебното производство се установи, че на посочените в НП място и дата е настъпило пътно-транспортно произшествие между управлявания от въззивника автомобили превозното средство, паркирано на същата от св. Т.. Не е доказано обаче по несъмнен начин, че именно вследствие на нарушените правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е настъпил общественоопасния резултат. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта ,констатациите в АУАН, съотв. в НП се базират на предположения на актосъставителя и АНО. В тази връзка в показанията си, св. П.В. сочи, че „при удряне на спрял автомобил, се изписва като нарушен чл. 20, ал. 2 от ЗДвП", а св. В. излага становище, че „най-вероятно жалбоподателят е карал с несъобразена скорост". В хода на разпита си същиаят заявява : "Няма как да се установи с каква скорост се е движел жалбоподателят." С оглед на изложеното, съдът констатира, че актосъставителя е фомирал изводите си въз основа на презумпцията, че с оглед механизма на настъпване на произшествието, вероятно е допуснато нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.

Доколкото обаче липсват доказателства установяващи скоростта на движение на автомобила, съотв. обстоятелства, сочещи за интензивност на движението по съответния пътен участък, съдът намира, че изводите в АУАН и НП са необосновани. В тази връзка липсват обосновани доводи защо актосъставителя, съотв. АНО са приели, че пътно-транспортното произшествие е настъпило вследствие на управление с несъобразена скорост, а не на загуба на контрол върху превозното средсво респ. на друго нарушение на разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка с които е възможно да настъпи процесния резултат.

Друг е въпросът, че събраните по делото доказателства, сочат като вероятна причина за реализиране на произшествието настъпила техническа повреда на автомобила. В тази връзка твърдението на жалбоподателя в хода на съдебното производство за настъпила повреда по дясното, водещо колело на автомобил „Х.С.", дължащи се на счупване на шарнирен болт се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства. Видно от показанията на св. В., при установяване на щетите по автомобилите, при превозното средство, управлявано от въззивника е установен скъсан носач на предна дясна гума. Изложените в показанията на св. В. факти се потвърждават и от изявленията на св. Блажева, която в съдебно заседание, относно механизма на настъпване на произшествието заявява, че автомобилът е станал неуправляем, като след инцидента е установено, че е скъсан шарнира на дясната автомобилна гума. Цитираните показания, относно настъпила техническа повреда на автомобила , управляван от въззивника кореспондират и на показанията на св. Т., която относно събитията след инцидента сочи:Автомобилът, който удари колата ми, след удара не мръдна наникъде, там си остана колата, но не знам защо".

В рамките на настоящото производство, съдът приема, че скъсването на шарнир е събитие от категорията на случайните, по смисъла на чл. 15 от НК, което изключва отговорността по силата на чл. 11 от ЗАНН, доколкото водачът на конкретния автомобил не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. В тази връзка, макар по делото да не е установено безспорно дали техническата повреда е настъпила преди произшествието и е в причинна връзка със същото или е част от настъпилите материални щети в резултата на събитието, фактът на установяването й непосредствено след инцидента, допълнително разколебава обвинението досежно субективната съставомерност на деянието.

С оглед на посочените констатации следва изводът, че обвинението в АУАН и НП се явява необосновано и недоказано. В този връзка следва да се подчертае, че в производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган и недоказването на извършване на административното нарушение от санкционираното лице, въпреки събиране на възможните доказателства от съда, е винаги предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0819-001625/ 05.05.2017 г. на Началника група в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР в., с което на И.К.З. на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..

 

След  влизане  в  сила на съдебното  решение,  АНП  да се  върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

СЪДИЯ при РС- в.: